"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Единство в Христос Денис Фортин
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 ноември 2018 г.

Когато възникнат конфликти


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 ноември
Стих за запаметяване:
„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Галатяни 3:27,28).

Една от най-трудните задачи за всяка християнска общност е да остане единна, когато възникнат противоречия по въпросите за идентичността и мисията на църквата. Тези различия може да доведат до разрушителни последици.

Днешните християнски общности не са по-различни от онези, които виждаме в Новия Завет. Хората са си хора и ще възникват различия дори по важните въпроси. Ранните християни имат проблеми заради междуличностни предразсъдъци и сериозни разлики в тълкуванието на ключови старозаветни истории и практики. Тези спорове биха могли да унищожат църквата още в зародиш, ако не са благоразумните апостоли и водачи, които търсят ръководството на Светия Дух и Писанията, за да разрешат подобни противоречия.


Преди няколко седмици учихме как ранната църква постига църковно единство. Тази седмица разглеждаме как тя разрешава вътрешните конфликти, които подкопават единството ѝ и застрашават нейното оцеляване. Какви са те, как са разрешени и какво можем да научим ние днес от тези събития?


За тази седмица прочетете:
Деяния 6:1-6; 10:1-23; Матей 5:17-20; Деяния 11:3-24; 15:1-22; Амос 9:11,12.



Етнически предразсъдъци Неделя - 11 ноември

Прочетете Деяния 6:1. Какъв проблем в ранната църква кара хората да се жалват от несправедливо и пристрастно разпределение на храната за вдовиците?


Някои от първите християни, изглежда, са предубедени към вдовиците от гръцки произход сред тях и им дават по-малко храна, отколкото на вдовиците от еврейски произход. Това (както се струва на някои) неравенство причинява разрив в първата верска общност. Текстът не ни казва дали наистина съществува подобно разделение, или не. Казва само, че според някои е имало такова. Този конфликт заплашва църковното единство още от самото начало. Колко изненадващо е, че етническо разделение настъпва толкова скоро в църквата.


Прочетете Деяния 6:2-6. Какви прости стъпки предприема ранната църква, за да разреши недоразумението?


Ранната църква се разраства бързо и този растеж възлага все по-тежки товари върху апостолите. Определянето на седем мъже, традиционно наричани „дякони“ (въпреки че Новият Завет не ги нарича така), облекчава напрежението в йерусалимската църква и дава възможност на повече хора да се включат в църковното служене.

Апостолите изслушват внимателно роптанията на гръцкоговорящите вярващи и ги питат какво разрешение предлагат. Избирането на седемте мъже, помощници на апостолите, е оставено на тази група и те препоръчват седем ученици, всички до един от гръцки произход. За тях се казва, че са „с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост“ (Деяния 6:3). Служенето на апостолите, което дотогава е било едновременно да проповядват Божието Слово и да раздават храна на вдовиците, е разпределено в два отдела – като всеки върши еднакво ценна работа за разгласяването на евангелието. Лука използва същата дума, „служене“ или „служба“ (diakonia), за да говори както за служенето на апостолите в проповядване на Словото (Деяния 6:4), така и за служенето на дяконите в разпределяне на храната (Деяния 6:1).


Какво е значението на факта, че водачите свикват много от вярващите заедно (Деяния 6:2), за да намерят решение на проблема?




Обръщането на езичниците Понеделник - 12 ноември

Обръщането на езичниците към евангелието на Исус Христос е събитие в книгата „Деяния“, подготвящо почвата за най-големия конфликт в живота на ранната църква, който ще застраши нейното съществуване и мисия.


Прочетете Деяния 10:1-23. Кои елементи в този пасаж показват, че Светият Дух действа в сърцата на много хора, за да се подготви пътят езичниците да приемат евангелието?


Видението трябва да се е сторило изключително странно на Петър. Той е шокиран, защото като верен евреин никога не е ял нечисти или осквернени храни, както изисква и законът (Левит 11; Йезекиил 4:14; Даниил 1:8). Обаче предназначението на това видение не е диетата, а бариерите между евреи и езичници, които препятстват разпространението на евангелието. Те са също така широко разпространени в древния свят, както и днес.

В първите десетилетия християнството като цяло е съставено от евреи, приели Исус за обещания Месия от старозаветните пророчества. Тези първи вярващи са предани евреи, покоряващи се на закона, както са били научени. Те не мислят, че евангелието на Исус Христос заличава или отменя всички старозаветни предписания (Матей 5:17-20).


Прочетете Деяния 10:28,29,34,35. Как Петър разбира значението на видението, което получава в Йопия? Кое го насочва към подобно тълкувание?


В „Деяния“ виждаме, че Светият Дух подготвя пътя езичниците да бъдат приети в братството на християнската общност. И те могат да направя това, без да се налага първо да се обрязват и да стават евреи. Фактът, който убеждава Петър и неговите приятели, че гореспоменатото наистина е по Божията воля, е изливането на Светия Дух върху Корнилий и дома му по същия начин, както върху учениците на Исус в деня на Петдесятница (Деяния 10:44-47). Щом Светият Дух е даден на езичници по същия начин, както и на евреи, става съвсем ясно, че обрязването не е необходимо условие човек да бъде вярващ в Месия Исус. Това заключение подготвя почвата за огромен теологичен конфликт сред първите християни.




Духът ръководи Вторник - 13 ноември

Разказите за случилото се в Цезарея с Корнилий скоро стигат до ушите на водачите на християнската общност в Йерусалим и те искат от Петър да докладва какво се е случило. Подразнени са от действията му, защото според еврейското им разбиране на Мойсеевия закон верните евреи не бива да се хранят заедно с езичници (Деяния 11:3).


Прочетете Деяния 11:4-18. Какво казва Петър, за да обясни делото на Светия Дух и ръководството Му в тази случка? Каква основна идея предава чрез своя разказ?


Въпреки че някои повдигат въпроса за основанията в действията на Петър и решението му да кръсти тези езичници, достатъчно свидетелства (Деяния 11:12) потвърждават, че Светият Дух наистина е изявил присъствието Си по същия начин, както на Петдесятница. Ръководството и водачеството на Светия Дух в този случай са неопровержими и дарът бива приет. „Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот“ (Деяния 11:18).


Прочетете Деяния 11:19-24. Какво се случва след това в живота на ранната църква?


Сигурно някои в Йерусалим са сметнали, че случилото се с Корнилий и неговия дом е било изключение и няма да се повтори отново. Но намерението на Светия Дух е друго. Когато учениците на Исус се разпръсват извън Йерусалим и Юдея заради гонението след смъртта на Стефан (Деяния 8:1) и отиват към Самария, Финикия, Кипър и Антиохия, все повече и повече езичници започват да приемат Христос за свой Спасител. Именно това е предсказал и самият Той (Йоан 1:8). Колкото и невероятен да е този наплив от езичници, ако се поставим на мястото на онези първи вярващи евреи, не е трудно да разберем защо не са съвсем сигурни как да реагират.


В какъв смисъл може да се придържаме към ограничени възгледи за църквата и нашата вест, които биха могли да пречат на свидетелството ни?




Съборът в Йерусалим Сряда - 14 ноември

Прочетете Деяния 15:1,2 и Галатяни 2:11-14. Кои два проблема причиняват сериозен конфликт в ранната църква?


Заплахата за църковното единство на първите християни е реална и сериозна. Някои християни евреи мислят, че спасението е възможно само за онези, които принадлежат към заветния Божи народ, а това означава, че обрязването е задължително. Те смятат, че част от верския начин на живот е да избягват всякакви контакти с езичници, които биха могли да попречат на собственото им спасение.

Евреите имат много строги традиции относно връзките с езичниците. Тези традиции бързо се превръщат в препъникамък за новата християнска общност, когато апостолите започват да благовестват на езичници, желаещи да станат последователи на Исус. Тъй като Месия е Спасителят на Божия заветен народ, както е предсказано в Стария Завет, не трябва ли езичниците първо да станат евреи, а след това да следват същите заветни правила, щом искат да бъдат спасени?


Прочетете Деяния 15:3-22. Кои са някои от въпросите, представени по време на събора в Йерусалим?


Проблемът тук се корени в спорове за дълбоко вкоренени тълкувания на старозаветните истории относно обрязването и взаимоотношенията с езичниците. Когато апостолите, старейшините и делегатите от Антиохия сядат заедно, изглежда, че разискванията продължават доста дълго време, без да се стигне до решение.

Но тогава Петър, Варнава и Павел произнасят своите речи. Думите на Петър засягат видението, което Бог му е дал, и дара на Светия Дух, отворил вратата за мисия сред езичниците. След това Павел и Варнава споделят историите си за това какво е направил Бог чрез тях за езичниците. В резултат на думите им много очи се отварят за новата истина. Петър казва: „Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те“, имайки предвид езичниците (Деяния 15:11). Повтаряни векове наред традиции се изясняват напълно в светлината на евангелието.


Случвало ли ви се е да променяте мнението си за някакво дълбоко вкоренено вярване? Какво научихте от това преживяване, което би могло да ви помогне, ако отново се наложи да поставите под въпрос разбирането си за някое друго вярване?




Трудно решение Четвъртък - 15 ноември

Нужно е голямо доверие от страна на църквата в Антиохия, за да изпрати представители до Йерусалим да търсят най-доброто решение на конфликта. Обаче след часове на разисквания между апостолите и старейшините Яков, братът на Исус, който явно е ръководител на събранието, взема решение какво трябва да се направи (Деяния 15:13-20). Съборът категорично решава, че езичниците не бива да стават еврейски прозелити, подчиняващи се на целия церемониален закон, включително и на обрязването, за да бъдат християни.


Прочетете Амос 9:11,12 и Йеремия 12:14-16. Какви предсказания правят тези старозаветни пророци за съседните на Израил народи?


Макар Яков да цитира Амос, 9 глава, виждаме паралели към спасението на народите и в други старозаветни пророци. Божието намерение винаги е било да спаси целия свят чрез свидетелството и опитността на Израил. Всъщност Неговият призив към Авраам включва благословение за всичките народи чрез патриарха и неговите потомци (Битие 12:1-3). Ръководството на Светия Дух, служенето на Петър, Варнава и Павел между езичниците и обръщането на много от тях са доказателства, които не могат да бъдат пренебрегнати. Тези свидетелства помагат на водачите на християнската общност в Йерусалим да осъзнаят, че пред очите им се изпълняват много старозаветни пророчества. Всъщност Бог вече е дал наредби за присъствието на езичниците в Израил и за ограниченията, свързани с тях (Левит, 17 и 18 глава). Яков също споменава тези наредби в решението си (Деяния 15:29). Става ясно за всички, че Бог е призовал езичниците да се присъединят към Неговия народ и да получат спасение в Исус. Ръководството на Светия Дух им дава още по-дълбоко разбиране на Писанието и им разкрива съществените истини, които не са осъзнавали преди.

Деяния 15:30-35 говори за реакцията на вярващите в Антиохия към решението от Йерусалим: „И те (…) зарадваха се за успокоението, което им даваше“ (Деяния 15:31).

В „Деяния“ виждаме силен пример за това как първата църква, покоряваща се на Божието Слово и действаща с любов, единство и доверие, успява под ръководството на Светия Дух да предотврати вероятно огромна криза на единството.


Какво научаваме от този разказ за това колко е важно за нас не само да слушаме какво казват другите, но и да приемем, че може и да са прави дори когато казаното от тях не е онова, което ни се е искало да чуем?




Разширено изучаване Петък - 16 ноември

Прочетете от Елън Уайт: „Търсач на истината“, с. 58-63; „Евреи и езичници”, с. 84-90, от кн. „Деяния на апостолите“ (София: Нов живот, 1992).

„Съборът, който решава този случай, се състои от апостоли и учители, известни с основаване на еврейски и езически християнски църкви, с избрани делегати от различни места. Присъстват старейшини от Йерусалим и представители от Антиохия, както и представители от най-влиятелните църкви. Съборът действа в съответствие с осветената преценка и с достойнството на църква, основана по Божествена воля. В резултат на дебатите те всички се убеждават, че самият Бог е отговорил на спорния въпрос, като е удостоил езичниците със Светия Дух. И осъзнават, че техният дял е да следват ръководството на Духа.

Не е призована цялата християнска църква да гласува по този въпрос. „Апостолите и старейшините“, хора с влияние и добра преценка, оформят и излагат решението, което след това е прието от християнските църкви като цяло. Обаче не всички са доволни: има една фракция от амбициозни и самоуверени братя, които не се съгласяват с него. Тези хора започват да работят на своя собствена отговорност. Те се отдават на недоволство и критикарство, предлагайки нови планове и опитвайки се да съборят делото на хората, които Бог е ръкоположил да поучават евангелската вест. Още от самото начало църквата трябва да се справя с такива пречки и това ще продължава винаги до края на времето“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, с. 88).


Въпроси за разискване:

1.Какви стъпки за разрешаване на конфликтите намираме в историите от тази седмица, които могат да се приложат във вашата църква, ако и когато възникнат разногласия? Въпреки че един от проблемите тук е теологичен, какво можем да научим от тези разкази, за да помогнем на църквата, когато културни, политически или етнически въпроси заплашват единството? Какви важни принципи бихме могли да извлечем?

2.Прегледайте отново цитата от Елън Уайт по-горе. Въпреки положителния изход, някои хора не са доволни. Какво бихме могли да научим от този тъжен факт?


Резюме: Ранната църква е заплашена от вътрешни конфликти по доста въпроси, които биха могли да се окажат разрушителни. Виждаме начина, по който тя, под ръководството на Светия Дух и покорявайки се на Божието Слово, успява да разреши тези спорни въпроси и да предотврати разделението.


Тази събота, 17.11.2018 г., ще се молим за църкви „Стамболийски” и „Стара Загора”.




Разказ
От Лойд Перин

Църквата, на която съм пастор в щата Орегън, има официално 491 църковни членове, но само 38 процента от тях са активни, а ако прибавим и възрастните, които си стоят вкъщи поради заболяване, тогава процентът нараства на 44.

Това означава, че 56 процента от членовете ни не са активни – нещо, което не смятам за необичайно, след като десетилетия наред съм бил пастор на църкви в САЩ. Проблемът не се ограничава само до американските църкви. По целия свят около половината от всички кръстени в Църквата на адвентистите от седмия ден през последните 50 години, са напуснали. Църквата обаче е длъжна да се грижи за стадото. Апостол Петър пише в 1Петрово 5:2: „Пазете Божието стадо, което е между вас.“

Започнахме да разглеждаме църковния списък в адвентната църква в Милтън, щата Орегън. Решихме да раздадем на всеки църковен служител списъка с липсващите членове и да се молим всеки ден за всеки липсващ по име, като искаме от Бога да ни помогне да се свържем отново с тях.

Имаше доста изненади, когато отправих подобно предизвикателство на предишната ми църква в Спокейн, щата Вашингтон. Около три седмици, след като започнахме да се молим, получих писмо от една жена, която бе напуснала църквата преди 15 години. Тя си бе тръгнала, след като пропуснала да върне книга от църковната библиотека. Сега живееше в друг щат и ни писа, че е била твърде небрежна и не намерила начин да върне книгата. Вината се бе загнездила в сърцето й след това бе отровила връзката й с Бога.

Жената написа, че внезапно си спомнила за книгата и се почувствала длъжна да се свърже с църквата. Извини се за книгата и изпрати 50 долара, за да покрие стойността, както и лихвата за 15-те години.

Веднага й се обадих и научих, че е получила това убеждение, след като църквата ни, намираща се на 2400 километра от нея, започнала да се моли. Свързах я с местния адвентен пастор и тя стана активен член на тази църква.

Трябва да намираме липсващите овце и да ги каним да се върнат у дома.

Лойд Перин е старши пастор в адвентните църкви в Милтън и в Атена, щата Орегън.



Created by ULimited®