Ключът към единството

Ефес е ключов търговски център с влияние в Мала Азия. Църквата там е съставена от евреи, езичници и хора от всички социални прослойки. Толкова разнородно членство би било предразположено към същите конфликти, владеещи света, в който живее – ако не беше Христос и единството, което имат в Него като части от Неговото тяло. Затова централната тема на „Посланието към ефесяните“ на апостол Павел е единството сред последователите на Христос.

Неговата представа за единство се състои от две измерения: единство в църквата, където евреи и езичници са събрани заедно в едно тяло – Христос; и единство във вселената, където всичко на небето и на земята намира своето окончателно единство в Христос.

Той е източникът на това единство. Изразът на Павел „в Христос“ или „с Христос“ се употребява многократно в това Послание, за да покаже какво е направил Бог за нас и за вселената чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Божието крайно намерение чрез плана на спасението е да обедини отново всичко в Христос. Това единство ще се изяви напълно едва в края на света.

Последователите на Исус имат много основания да прославят Бога. В Христос Той е избрал да ни осинови като синове и дъщери и ние да Го представяме пред света. Павел използва различни образи, за да опише новата ни връзка с Бога в Христос. Сред тях особено актуален по темата на този урок за единството е образът на осиновяването. В Христос сме осиновени и принадлежим към Божието семейство. Образът на семейството е също и препратка към Божия завет с израилтяните. В контекста на посланието на Павел езичниците, които приемат Исус като Месия, са още Божии деца, наследници на обещанието, дадено на Израил (Римляни 8:17; Галатяни 4:7). Предимството на тази връзка с Христос, пребъдването в Него, е основополагащо за всяко християнско единство. Този пасаж ни казва още, че Бог желае да обедини отново цялото човечество в Христос. В Неговото семейство познаването на Исус не осигурява някакво специално положение: ние всички сме Божии деца, еднакво обичани и приети.

Някои хора се заблуждават, когато в този откъс виждат намек за предопределение (Ефесяни 1:5,11). Обещанието, че Бог ни е избрал да бъдем спасени, сякаш внушава, че Бог е избрал някои да бъдат изгубени. Но това не е в съгласие с библейското учение. Всъщност Бог е приготвил спасителния план още преди създаването на света, за да може всеки един да се спаси. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16; 1 Тимотей 2:6; 2 Петър 3:9). Той предварително знае кой ще приеме Неговото предложение за спасение, но това не е същото като предопределяне на човешкото решение. Спасението се предлага на цялото човечество заради всичко, което Христос е направил за нас. Въпросът е: Как ние отговаряме на това предложение? Бог не прилага насилие, за да спаси някого.

„На един небесен съвет се създава план, чрез който хората, макар и престъпници, да не загинат в непокорството си, но чрез вяра в Христос като техен заместник и гарант да станат Божии избрани, предопределени да бъдат осиновени като деца чрез Исус Христос според Неговата блага воля. Бог желае всички хора да бъдат спасени, защото е създаден щедър план – отдаването на Неговия единороден Син, който да плати откупа за човека. Тези, които загинат, ще загинат, защото са отказали да бъдат осиновени като Божии деца чрез Христос Исус“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1114 – англ. изд.).

Някои от най-дълбоките разделения между хората са причинявани от различия по раса, етническа принадлежност и религия. В много общества личната карта определя етноса или религията на човека и тези различия често са свързани с привилегии или ограничения, с които хората трябва ежедневно да се съобразяват. Когато избухнат войни или конфликти, тези белези на самоличността и разликите често стават катализатори за потисничество и насилие.

Павел кани ефесяните да си спомнят какъв е бил животът им, преди да приемат Божията благодат в Христос. Етническите, културните и религиозните различия са пораждали враждебност и конфликти между различните групи хора. Но добрата новина е, че в Христос ние ставаме един народ с общ Спасител и Господ. Всички принадлежим на Божия народ. „А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос“ (Ефесяни 2:13).

Древният храм в Йерусалим е имал разделителна стена за онези части, достъпни единствено за етнически евреи. На тази стена е имало надпис, забраняващ на чужденци да продължават по-нататък под заплаха от смъртно наказание. Именно в нарушение на това постановление е обвинен Павел, когато влиза в храма след мисионерските си пътувания. След залавянето му той е обвинен, че е вкарал в еврейската секция на храма ефесянин на име Трофим (Деяния 21:29). В това Послание Павел заявява, че Христос „е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше“ (Ефесяни 2:14).

В Христос вярващите са наследници на Авраам и получават обрязване на сърцето. Физическото обрязване, което Бог дава на Авраам, насочва към духовното обрязване, което вярващите ще получат в Христос (Второзаконие 10:16). „В Него бяхте и обрязани с обрязване, извършено не от ръка, а с обрязването, което е от Христос, като съблякохте плътското тяло“ (Колосяни 2:11).

Апостол Павел говори на ефесяните реалистично с боговдъхновени думи. Единството между евреите и езичниците, между хора с различен културен и етнически произход, не е мит или хипотетична идея: то е реалност, която изисква „живот, достоен за званието, към което бяхте призовани“ (Ефесяни 4:1).

Практичният резултат от тези добродетели в християнския живот помага „в свръзката на мира да опазите единството в Духа“ (Ефесяни 4:3). Всички тези качества се коренят в любовта (1 Коринтяни 13:1-7). Активното практикуване на любовта съхранява връзките между братята и сестрите и съдейства за мира и единството в християнската общност и извън нея. Единството в църквата изявява Божията любов по удивителен начин, който другите забелязват. Църквата е призована да бъде такъв свидетел особено във време на противопоставяне, разделения и войни.

В първите стихове на главата Павел споделя дълбокия си интерес към единството на църквата. Започва с увещание за единство (Ефесяни 4:1-3), а след това изброява седемте елемента, обединяващи вярващите (4:4-6). Единството е едновременно нещо, което вярващите вече притежават (4:4-6), нещо, за което трябва постоянно да работят и да поддържат (4:1-3), и нещо, което е бъдеща цел, към която да се стремим (4:13).

„Апостолът увещава братята си да проявяват в живота си силата на истината, която им е представил. Чрез кротост и благост, търпение и любов те трябва да бъдат пример за характера на Христос и благословенията на Неговото спасително дело. Има само едно тяло и един Дух, един Господ и една вяра. Като членове на тялото на Христос всички вярващи се оживотворяват от един и същи дух и имат една и съща надежда. Разделенията в църквата обезславят религията на Христос пред света и дават повод на враговете на истината да оправдават поведението си. Наставленията на Павел не са написани само за църквата по негово време. Бог е определил те да стигнат и до нас. Какво правим ние, за да запазим единството в свръзката на мира?“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5. София: Нов живот, 2012, с. 231).

„А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Макар че спасението е дар за всички хора, които го приемат, някои духовни дарби се поверяват на определени хора за конкретна цел.

В известен смисъл всички християни са служители и слуги на Бога и на евангелието. Поръчението на Христос от Матей 28:19,20 е дадено на всички християни: да отидат, да създават ученици от всички народи, да кръщават и да поучават. Делото на служенето не е поверено само на няколко привилегировани хора, като пастори и/или евангелизатори, но на всички, носещи името на Христос. Никой не може да твърди, че е освободен от делото по разпространяване на евангелието, както и никой църковен водач не може да смята, че притежава изключителни права върху служенето. Духовните ръководни дарби имат конкретната цел да назидават църквата. Църковните водачи трябва да подпомагат, подкрепят и поощряват единството.

Списъкът на Павел с ръководни дарби ни казва, че тези роли още помагат на Божия народ да достигне изгубените. Някои специално призовани хора в църквата имат отговорността да помагат на другите в изпълнението на служенето и длъжността си за Христос и да назидават тялото Христово, „докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Образецът на Исус като водач трябва да ни ръководи, когато служим. Той е дошъл да служи на другите, а не те да Му служат (Матей 20:25-28). И ние трябва да правим същото.

У хората съществува силна склонност към независимост: да не са отговорни пред никого. Западното общество е особено пропито с нея. Обаче Павел ни напомня, че никой християнин не е сам в този свят и че ние образуваме общност на вярата с духовните водачи, за да се насърчаваме един друг в пътуването си заедно. Всички сме части от Христовото тяло.

Християнството е религия на връзките: връзка с Бога и един с друг. Безсмислено е да твърдим, че имаме дълбока връзка с Бога, без тя да повлиява върху взаимоотношенията ни с другите. Християнството не може да се живее във вакуум. Принципите на единството, които Павел коментира в „Посланието към ефесяните“, са приложими и за отношението ни към околните.

Увещанието на Павел да се покоряваме един на друг е свързано с фразата „но се изпълвайте с Духа“ от Ефесяни 5:18. Един от начините, чрез които се изразява изпълването с Духа, е покоряването един на друг. Това означава подходящото отношение на смирение и загриженост, което трябва да имаме спрямо другите. Разбира се, то не е естествено качество на повечето личности, но е резултат от пребъдването на Духа в нашите сърца. Представлява дар на същия Дух, който е връзката на единството в Христос. Разглеждано от тази гледна точка, покорството е вътрешно качество, изявяващо нашата почит към Христос и към жертвата Му за нас.

До известна степен единството в църквата зависи от единството в дома. Павел подчертава, че единството, любовта и уважението, които следва да съществуват между съпруга и съпругата, трябва да илюстрират любовта на Христос към църквата – себеотрицателна любов. Следователно както в дома, така и в църквата от съпрузите/съпругите и от църковните членове се изисква христоподобно уважение. Това качество на Христос трябва да се проявява и във връзките между деца и родители и между работници и работодатели (слуги и господари). Хармонията и мирът, които трябва да преобладават в домовете ни, следва да присъстват и в църквата.

Прочетете от Елън Уайт: „Духът на единството“, с. 163-180, от „Свидетелства към църквата“, Т. 9 (София: Нов живот, 2013).

„Христос не признава никакво разграничение по националност, ранг или кредо. Книжниците и фарисеите желаят да извлекат местна и национална изгода от всички небесни дарове и да изключат останалите от Божието семейство в света. Но Христос идва да разруши всяка разделителна стена. Той идва да покаже, че Неговият дар на милост и любов е неограничен като въздуха, светлината или дъжда, който освежава земята.

Животът на Христос установява една религия, в която няма никакви касти; религия, в която евреин и езичник, роб и свободен са свързани в общо братство, равни пред Бога. Никаква политическа хитрост не влияе върху действията Му. Той не прави разлика между съседи и непознати, приятели и врагове. Сърцето Му е привлечено от всяка душа, която копнее за водата на живота“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9. С. 173).

Резюме: В „Посланието към ефесяните“ Павел дава множество съвети за това какво означава християните да бъдат „в Христос“. Спасението в Исус преобразява живота ни в практично отношение. Всички наши човешки връзки, включително отношенията между братята и сестрите в църквата, се преобразяват чрез силата на Христос в живота ни. А това преобразяване е решаващо, за да имаме единство.

Амина излежава петгодишна присъда в Източна-централна Африка, след като е арестувана на път за Индия, където трябвало а взриви голяма сграда.

Неуморните посещения на адвентен пастор довели до отхвърлянето на фундаменталисткото й разбиране на исляма и до кръщението й в адвентната църква.

"Слава да бъде на Бога за аадвентния пастор, който постоянно се молеше за молеше и ме посещаваше във времето, когато имах най-голяма нужда", казва Амина.

Сп. "Адвентна мисия" не разкрива пълното име на Амина, нито мястото, където се намира, за да я предпази.

Когато пасторът дошъл да я посети за пръв път, Амина се намирала в изолирана единична килия поради естеството на престъплението. Тя планирала атентата, след като била научена от фундаменталистки мюсюлмански лидери, че ще стане праведна и ще живее в рая, ако премахне злото.

В началото се държала грубо с пастора, чиито посещения били разрешени от надзирателя. Когато обаче той продължил да я посещава, тя се съгласила, тъй като срещите щели да се провеждат извън килията, а слънцето й липсвало толкова много.

Амина отказала първата молба да пастора да се моли за нея. Казала му, че вместо това трябва да се моли за себе си. Въпреки всичко пасторът се помолил за нея и не спрял да отправя молитви.

След няколко срещи пасторът трябвало да замине на друго място за няколко седмици. Амина започнала да усеща, че срещите й липсват. Когато не се върнал толкова скоро, колкото очаквала, започнала да чете Библията, която оставил в килията.

След няколко месеца адвентната църква организирала лагерно събрание в затвора и Амина била поканена. Съгласила се да отиде, за да може да общува с другите затворнички. За нейна изненада, когато пасторът отправил призив, излязла отпред и предала живота си на Исус. Не след дълго била кръстена.

Амина разказва, че не разбира как по време на срещите изгубила интерес към предишната си вяра. Тя вярва, че Бог е изопзвал затварянето й, за да й разкрие истината, и сега има желание да евангелизира своите приятели.

"Когато изляза от затвора, ще направя всичко по силите си, за да им говоря", казва тя.

Филип Батист е помощник на президента на дивизията Източна-Централна Африка.