Второто мисионско пътуване

С връщането си в Антиохия Павел и Варнава се грижат за израстването на църквата и се заемат с по-нататъшна евангелизационна дейност. Това явно е последният път, когато работят заедно, тъй като остро несъгласие довежда до тяхната раздяла. Причина за несъгласието им е Марк, племенникът на Варнава (Колосяни 4:10). Когато Павел кани Варнава да се върнат по местата, където са евангелизирали по време на предишното си пътуване, Варнава иска да вземе и племенника си, но Павел е против поради предишния провал на Марк (Деяния 13:13). Обаче раздялата между Павел и Варнава се превръща в благословение, тъй като при разделянето на техните усилия могат да покрият по-широк район от първоначално планираното. Варнава взема Марк и се връща в Кипър, своята родина (Деяния 4:36). А междувременно, канейки Сила да се присъедини към него, Павел минава през Сирия и Киликия, като укрепва тамошните църкви. Преди да отиде в Антиохия за първи път, апостолът е прекарал няколко години в Тарс (Деяния 9:30; 1:25,26). Сега има възможност отново да посети основаните от него църкви. Въпреки това Божият план за него е много по-голям, отколкото той би могъл да предположи в началото.

Лука подбира събитията така, че Павел почти веднага се озовава в Дервия и Листра. Единственото, което се казва за Сирия и Киликия, е, че апостолът е минал през района, като е подкрепил църквите (Деяния 15:41).

Въпреки че бащата на Тимотей е езичник, майка му е еврейка християнка; името ѝ е Евнихия. И макар че е необрязан, Тимотей познава Писанието още от своето детство (2 Тимотей 3:15); информация, загатваща, че също е благочестив човек. Като християнин той вече е спечелил уважението и възхищението на всички местни вярващи.

Тъй като евреите признават юдейския произход по майчина линия, а не по бащинска, Тимотей е евреин. Той не е обрязан на осмия ден след своето раждане може би защото гръцкият му баща е счел обрязването за варварска постъпка.

Павел желае Тимотей да бъде негов съработник, но знае, че като необрязан евреин ще му бъде забранено да влиза в еврейските синагоги поради обвинения в отстъпничество. Затова Павел го моли да се обреже. Ето защо мотивите му са изцяло практични и не бива да бъдат разглеждани като противоречие на проповядваното от него евангелие.

След като отново посещава местата, откъдето е минал при първото си пътуване, Павел решава да тръгне на югозапад, по всяка вероятност към Ефес в провинция Азия, но Светият Дух му пречи да го направи. След това тръгва на север, опитвайки се да стигне до Витиния, но отново по някакъв неведом за нас начин Духът му пречи да отиде там. Тъй като вече минава през Мизия, единствената възможност за Павел е да се отправи на запад към морското пристанище Троада, откъдето може да отплава в различни посоки.

Но в нощно видение Бог му показва, че трябва да плава през Егейско море към Македония. Когато неговите спътници научават за видението, те стигат до заключението, че Бог наистина ги е призовал да споделят евангелието с македонците.

След като пристигат в Македония, Павел и спътниците му пътуват до Филипи, където основават първата християнска църква в Европа.

Винаги, когато Павел пристига в някой град, негова практика е да посещава местната синагога в събота, за да свидетелства пред евреите (Деяния 13:14,42,44; 17:1,2; 18:4). Това, че заедно с придружителите си един ден отиват край реката на Филипи, за да се помолят – заедно с няколко жени, еврейки и езичнички, покланящи се на Бога – сигурно означава, че в града е нямало синагога. Важното тук е фактът, че Павел не посещава еврейските синагоги в събота само с евангелизационни намерения, но и защото това е денят за поклонение.

Отговорът на Павел и Сила върху въпроса на тъмничния началник е в пълна хармония с евангелието, тъй като спасението става изцяло чрез вяра в Исус Христос (Римляни 3:28; Галатяни 2:16). Но в резултат на тази случка не бива да стигаме до заключението, че вярата в Исус е всичко необходимо за кръщението, за сметка на правилното доктринално и практическо обучение.

Какво знаем за началника на тъмницата? Дали е бил евреин, или юдейски прозелит? И в двата случая онова, от което се нуждае, е да повярва в Исус като Господ и Спасител. Ами ако е езичник, вече познаващ и покланящ се на Бога, като Корнилий, Лидия (Деяния 16:14) и някои други в „Деяния на апостолите“? Каквито и да са фактите за него, лаконичността на доклада не бива да бъде използвана като оправдание за прибързани кръщения.

След като Павел и Сила са освободени от затвора, мисионерите напускат Филипи (Деяния 16:35-40). От там апостолът и спътниците му отиват директно в Солун, столицата на Македония.

Отново виждаме Павел да търси синагога, където да сподели евангелието. Множество посветени гърци и немалко видни жени биват убедени от вестта му. Фактът, че тези новоповярвали „дружаха с Павел и Сила“ (Деяния 17:4), като че ли означава, че се е оформила обособена група и те се срещат извън синагогата, по всяка вероятност в дома на Ясон.

Движени от ревност, техните противници предизвикват бунт. Намерението им е да доведат Павел и Сила – Тимотей не се споменава тук – пред градското събрание и да ги обвинят. Тъй като не могат да открият мисионерите, сам Ясон и още няколко от новоповярвалите биват завлечени пред местните власти с обвинението, че прикриват политически подстрекатели.

Терминът eugenēs (Деяния 17:11) първоначално е означавал „добре роден“ или „с благородно рождение“, но постепенно започва да обозначава по-общо „добронамерено“ отношение и най-вероятно случаят тук е именно такъв. Евреите от Берия са похвалени не просто защото са съгласни с Павел и Сила, а поради готовността им лично да изследват Писанията и ежедневно да проверяват дали казаното от мисионерите е правилно. Чисто емоционалната реакция към евангелието, без необходимото интелектуално убеждение, води до повърхностно разбиране и трае твърде кратко.

Но не след дълго гоненията прекъсват продуктивното служене на Павел в Берия, принуждавайки го да отиде още по-далеч, в Атина.

Атина, културният център на Древна Гърция, буквално се е предал на идолопоклонство. Навсякъде са разположени мраморни статуи на личности и божества – особено при входа на агората (градския площад), центъра на градския живот. Павел е толкова разстроен от преобладаващото идолопоклонство, че променя обичайната си практика първо да отива в синагогата, и се впуска в двоен ход на действие: ежеседмично разисква в синагогата с евреите и посветените езичници, а всеки ден е на градския площад сред езичниците (вж. Деяния 17:15-22).

Тъй като атиняните винаги са готови да чуят нещо ново, някои философи проявяват интерес към учението на Павел и го канят да говори пред Ареопага, висшия градски съвет. В словото си апостолът не цитира Писанието, нито прави ретроспекция на Божията намеса в живота на Израил, както постъпва обикновено, когато говори пред еврейска публика (ср. с Деяния 13:16-41). Такъв подход не би имал никакъв успех пред тази публика. Вместо това представя някои важни библейски истини по начин, който езичници с друга култура биха могли да разберат.

Повечето от думите на Павел звучат нелепо за тази изтънчена езическа публика, чиито разбирания за Бога и религията са изключително изопачени. Не знаем как апостолът е възнамерявал да приключи вестта си, защото като че ли е прекъсван винаги когато спомене Божия съд над света (Деяния 17:31). Това убеждение се сблъсква фронтално с две гръцки концепции: (1) че Бог е напълно трансцедентен, изобщо не се занимава със света, нито е загрижен за човешките дела и (2) че когато човек умре, няма възкресение. Това ни помага да си обясним защо евангелието е глупост за гърците (1 Коринтяни 1:23) и броят на новоповярвалите в Атина е толкова малък.

Но сред повярвалите се намират някои от най-влиятелните представители на атинското общество като Дионисий, член на Ареопага, и Дамар, чието споменаване по име загатва, че има важен статут, а е възможно и самата тя да е член на Съвета (Деяния 17:34).

Деяния 18:1-11 припомня преживяванията на Павел в Коринт, където той остава в продължение на година и половина. Акила и Прискила се превръщат в доживотни приятели на Павел (Римляни 16:3; 2 Тимотей 4:19). Разказът загатва, че когато отиват в Коринт, там вече има християни – сигурно поради изселването на евреите от Рим от император Клавдий. Римският историк Светоний, изглежда, посочва, че депортацията се е случила поради настаналия смут в еврейската общност, свързан с името „Христос“ (Клавдий, 25:4). По всяка вероятност е резултат от проповядването на евангелието от страна на местните еврейски вярващи. Възможно е самите Акила и Прискила да са участвали в тези дейности. Каквото и да е станало, Павел и новите му приятели споделят не само обща вяра и един и същ еврейски произход, но и една и съща професия.

Когато Сила и Тимотей пристигат от Македония, донасят известна финансова помощ от църквите там (2 Коринтяни 11:8,9). Това позволява на Павел напълно да се посвети на проповядване. Желанието му е да живее на самоиздръжка по време на служенето си, макар че същевременно поучава и че „проповедниците на благовестието да живеят от благовестието“ (1 Коринтяни 9:14).

Въпреки силната еврейска опозиция спрямо неговата вест, някои евреи все пак повярват, както и част от езичниците се прекланят пред Бога. Сред новоповярвалите са Крисп, ръководителят на синагогата, и целият му дом. Много от коринтяните също повярват и се кръщават. Обаче ситуацията сред евреите е твърде нажежена, както става ясно от един епизод (Деяния 18:12-17), и Павел може би е планирал скоро да напусне Коринт, но в нощно видение получава божественото насърчение да остане (Деяния 18:9-11).

Връщайки се към Антиохия, той взема Акила и Прискила със себе си и ги оставя в Ефес, където прекарва няколко дни, преди отново да тръгне на път. Докато е там, има възможността да проповядва в местната еврейска синагога. Положителната реакция на местните го подтиква да обещае, че ако е Божията воля, ще се върне отново (Деяния 18:18-21). Това ще стане при следващото му пътуване.

„Онези, които днес проповядват непопулярни истини, не бива да се обезкуражават, ако понякога не срещат подобен добър прием дори от хора, твърдящи, че са християни, както става с Павел и неговите сътрудници. Вестителите на кръста трябва да се укрепят с бдение и молитва и да напредват с вяра и кураж, работейки винаги в името на Исус“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 103).

„Ако при последните сцени от историята на тази земя хората, на които се проповядват изпитващите истини, биха следвали примера на беряните – да изучават всеки ден Писанията и да сравняват Божието Слово с дадените им вести, там, където днес има сравнително малко привърженици на писанията на Божия закон, би имало много повече. (...)

Всички ще бъдат съдени според светлината, която им е била дадена. Господ изпраща своите посланици с вест на спасение и ще държи отговорни всички, които чуят, за начина, по който са се отнесли към думите на служителите Му. Искрено търсещите истината ще изследват внимателно ученията, които им се представят в светлината на Божието Слово“ (пак там, стр. 103-104).

Чанг си мечтаел за пари и богатство в Китай. Смятал, че фабриката му за производство на раници ще го направи богат и затова бил доста разочарован, когато бизнесът му навлязъл в труден период. Един приятел от интернет му дал необичаен съвет: „Отиди на църква.“

Чанг бил прекалено зает да посети църква до момента, когато фабриката му фалирала. Не останал очарован от това, което видял по време на първото си посещение. Тогава някой пак му казал, че ако отиде на църква, Бог ще го благослови.

„Исках Бог да ме благослови с повече пари и посетих църквата за втори път“, разказва той.

По същото време го наели да работи като готвач в ресторант в друг град. След пристигането си започнал да търси църква по интернет. „Исках да намеря църква, за да спечеля повече пари“, спомня си Чанг.

Намерил адресите на две църква – голяма неделна църква и малка адвентна църква. „Не знам защо, но реших да отида в малката църква.“

Веднъж църковен член поговорил с него по въпроса за съботата. „Ако спазваш съботата, ще имаш по-големи благословения.“

Чанг искал да получава повече пари и затова помолил вярващите да се молят за него, за да може да спазва съботата. На следващия ден казал на началника си, че иска свободна събота или ще напусне.

„Не заплашвай с напускане – отвърнал човекът. – Просто си спазвай съботата.“

Когато собственикът на ресторанта разбрал за тази уговорно, ядосано наредил на Чанг да работи в събота. Чанг веднага напуснал. Забележително е, че всички останали служители в ресторанта напуснали, за да изразят своята солидарност.

Малко след това няколко църковни членове му предложили да изкара курсовете в един адвентен санаторуем. Чанг харесал идеята. Със сертификата на диетолог би могъл да си намери добре платена работа.

В него се засилвало и желанието да научи негщо повече за Бога. Помолил се за библейско обучение. На следващия ден двама души от две адвенти църкви му се обадили независимо един от друг, за да му препоръчат библейския курс в друг град. Курсът променил сърцето му. Той изгубил желанието си за печелене на пари и станал библейски работник.

Тридесет и четири годишният Чанг казва, че животът му може да бъде обобщен от текста в Исая 55:8: „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.“

„Сега не съм богат, но не се чувствам и беден – казва Чанг. – Веднъж един проповедник ми каза, че нищо не му липсва. Не му повярвах и запитах: „Наистина ли имаш толкова много пари, че нищо не ти липсва?“ Сега разбирам какво е имал предвид. Нищо не ми липсва.“