"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Деяния на апостолите Уилсън Пароши
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 август 2018 г.

Служенето на Петър


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 август
Стих за запаметяване:
„Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; но във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото, угоден Му е“ (Деяния 10:34,35).

С отпътуването на Павел за Тарс апостол Петър отново става главен герой в разказа на Лука за ранните дни на християнската църква. Петър е представен в нещо като пътуващо служене из цяла Юдея и околността. Тук „Деяния“ ни разказва две кратки истории за чудеса – изцелението на Еней и възкресението на Тавита, последвани след това от историята за Корнилий в 10 глава.

Обръщането на езичниците е най-спорният въпрос в апостолската църква. Въпреки че дискусиите, последвали кръщението на Корнилий, далеч не решават всички трудности, изливането на Духа, напомнящо случилото се на Петдесятница, помага на Петър и братята в Йерусалим да се убедят, че благословенията на евангелието не се ограничават само до евреите. А междувременно църквата в Антиохия също започва да се сближава с езичниците.

Урокът през тази седмица включва и появата на ново краткотрайно гонение – този път при цар Ирод – и неговото въздействие върху апостолите, пощадени при гонението, провеждано от Павел.

За тази седмица прочетете:
Деяния 9:32-43; Деяния 10:9-16; Ефесяни 2:11-19; Деяния 11:1-26; Деяния 12:1-18.



В Лида и Йопия Неделя - 5 август

Петър посещава християнските общности в целия крайбрежен район на Юдея. Целта му по всяка вероятност е да им даде доктринални наставления (Деяния 2:42), но Бог го използва по могъщ начин за извършването на чудеса така, както ги е извършвал и самият Исус.


Прочетете Деяния 9:32-35. Какви сходства виждате между чудото на Исус от Лука 5:17-26 и изцелението на Еней?


Въпреки че разказът е лаконичен, чудото ни припомня добре познатата история за паралитика от Капернаум, изцелен от Исус (Лука 5:17-26). Дори детайлите, свързани с леглото, са същите. Но по-важно е въздействието след изцелението на Еней не само в Лида, но и по крайбрежното поле на Сарон. След като се уверяват в реалността на това чудо, много хора се обръщат към Господа.


Прочетете Деяния 9:36-43. Припомнете си историята за възкресението на Тавита. Кое е толкова специално в нея?


Тавита – арамейска дума за „сърна” – е вярваща, изключително скъпа за своите ближни поради нейните дела на християнска благотворителност. Историята за възкресението ѝ също намира свой паралел в чудо, извършено от Исус – възкресението на Яировата дъщеря (Лука 8:41,42,49-56), на което Петър е бил свидетел. По примера на Исус той моли всички да излязат от стаята (вж. Марк 5:40). След това коленичи и се помолва, а после призовава мъртвата жена: „Тавито, стани” (Деяния 9:40).

Апостолите извършват множество чудеса; но на практика това са Божии дела, изпълнени чрез техните ръце (Деяния 5:12). Сходствата с чудесата на Исус може би имат за цел да напомнят на църквата, включително и на нас днес, че най-важен е не инструментът, а мярката на посветеността му на Бога (вж. Йоан 14:12). Когато напълно позволим Той да ни използва за каузата на благовестието, може да се случат велики неща. Петър не само възкресява Тавита, но чудото довежда до множество обръщания в Йопа (Деяния 9:42).


Някои хора смятат, че само ако биха могли да видят истинско чудо, като случилото се тук, тогава биха повярвали. И въпреки че понякога чудесата помагат за довеждането на някого до вярата, Библията е изпълнена с истории на тези, които са видели чудеса, но все пак не са повярвали. В такъв случай на какво трябва да се основава нашата вяра?




В дома на Корнилий Понеделник - 6 август

В Йопа Петър отсяда при някой си Симон, кожар по професия (Деяния 9:43). Междувременно в Кесария, на около 40 км от Йопа, живее римски центурион на име Корнилий. Той и семейството му са посветени поклонници на Бога, въпреки че все още официално не са се присъединили към юдаизма. Това означава, че Корнилий е необрязан езичник. Чрез изпратено от Бога видение той е наставен да изпрати пратеници в Йопа, канейки Петър да го посети (Деяния 10:1-8).


Прочетете Деяния 10:9-16,28,34,35. Какво преживява Петър и как го разтълкува той?


Важно е да се знае, че видението на Петър не се отнася за храна, а за хора. Да, случва се около обяд, Петър е гладен и гласът му казва да заколи и да яде. Но Бог използва видението не за да заличи разликата между чистите и нечистите животни, а за да научи Петър за включващия характер на евангелието.

Видението е изрично предназначено да съкруши съпротивата на апостола срещу езичниците. Собственото му разбиране е, че ако влезе в дома на Корнилий и общува с него, ще се оскверни и няма да може да се покланя в храма или да се явява в Божието присъствие. През I век евреите от Юдея и околността странят от необрязани езичници.

Проблемът се състои в тогавашната теология, изключваща езичниците от общността на Израил, въпреки че този възглед е изопачаване на цялата идея за съществуването на Израил като народ. Защото този народ е трябвало да достигне света с познанието за истинския Бог.

Тъй като обрязването е белег на Авраамовия завет, необрязаните езичници са изолирани и към тях се отнасят с презрение. Не могат да участват в никакви благословения на завета, освен ако не приемат обрязването и не станат прозелити. Но подобна концепция е несъвместима с универсалния обхват на смъртта на Исус, както ранните вярващи с течение на времето започват да разбират.


Прочетете Тит 2:11; Галатяни 3:26-28 и Ефесяни 2:11-19. Какво ни учат тези стихове за универсалността на евангелската вест? Какво би трябвало да ни кажат по въпроса колко погрешно е за християните да подхранват предразсъдъци срещу която и да било общност въз основа на етнически произход?




Дарът на Духа Вторник - 7 август

Деяния 10:44-48 разкрива един критичен момент в историята на ранната църква. Това е първият случай, когато евангелието се проповядва на необрязани езичници от един от апостолите. За разлика от елинистичните вярващи, апостолите и другите юдейски вярващи не са готови да приемат езичниците в църквата. Тъй като Исус е Месия от Израил, те смятат, че евангелието трябва да се споделя само с евреи от близо и далеч. Езичниците първо трябва да се обърнат към юдаизма и след това да бъдат приети в общността на вярата. С други думи, преди да станат християни, първо трябва да станат юдеи. Това мислене сред еврейските вярващи е трябвало да се промени.

Дарът на езиците, даден на Корнилий и на неговото семейство, се прибавя като ясен, видим знак, че подобно учение е погрешно, че Бог няма любимци и че по отношение на спасението и евреите, и езичниците стоят наравно пред Него.


Прочетете Деяния 11:1-18. Как реагира църквата в Йерусалим след опитността на Петър в Кесария?


Тези дълго установени еврейски предразсъдъци относно Корнилий подтикват вярващите в Йерусалим да критикуват Петър, че е ял с необрязани човеци. Изглежда, че са по-загрижени за еврейските церемониални скрупули, отколкото за спасението на Корнилий и на цялото му семейство. Може би се безпокоят, че ако църквата скъса с подобни практики, това ще представлява отричане от вярата на Израил; те биха изгубили Божието благоволение и биха се изложили на същите обвинения – от останалите евреи – довели до смъртта на Стефан.

„Дошло е време да се разкрие изцяло нов етап в делото на Христовата църква. Вратата, която мнозина от еврейските новоповярвали са затворили за езичниците, сега трябва да се отвори. На езичниците, които приемат евангелието, трябва да се гледа като на равни с еврейските ученици, като при това не е нужно да се спазва ритуалът на обрязването” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 60).

Както и на Петдесятница, изредените тук също заговарят на дотогава непознати им чужди езици, вместо на някакви екстатични или ангелски езици. Само че целта е по-различна: докато за апостолите дарът има за цел световната мисия на църквата, за Корнилий той функционира като потвърждение, че Божията благодат се излива дори сред езичниците.




Църквата в Антиохия Сряда - 8 август

Вдъхновен от обръщането на Корнилий, Лука внезапно прекъсва разказа за служенето на Петър, за да покаже първоначалния напредък на евангелието сред езичниците.


Прочетете Деяния 11:19-25. Какво се случва, когато някои бежанци от Йерусалим отиват в Антиохия?


Тази част от Деяния, 11 гл. ни препраща отново към гонението на Савел от глава 8. Така, докато се случват споменатите по-рано събития в Юдея и на други места, някои елинистични вярващи, принудени да напуснат Йерусалим, разпространяват евангелието далеч отвъд пределите на Юдея.

Лука отделя специално внимание на големия град Антиохия в Сирия, където бежанците започват да проповядват на своите ближни евреи и на елинистите и мнозина от тях приемат вярата. Поръчението на Исус от Деяния 1:8 тогава започва да се изпълнява чрез усилията на тези елинистични еврейски християни. Те са онези, които се превръщат в истинските основатели на мисията сред езичниците. Поради успеха на църквата в Антиохия апостолите решават да изпратят Варнава, за да прецени ситуацията. Когато вижда сериозните възможности за напредъка на евангелието, Варнава изпраща да доведат Павел от Тарс, смятайки, че той може да бъде ценен помощник.

И се оказва прав. През годината, когато с Павел работят заедно, големи множества, предимно езичници, чуват вестта на евангелието. Двамата говорят с такъв ентусиазъм за Христос, че вярващите стават познати за пръв път като „християни” (Деяния 11:26). Това, че са „наречени” християни, подсказва, че названието е измислено от хората извън църквата, по всяка вероятност като някаква форма на подигравка, докато вярващите предпочитат да се наричат „братя” (Деяния 1:16) или дори „светии” (Деяния 9:13). Вече по време на написването на книгата „Деяния“ „християнин” се превръща в обичайно разпознаваемо определение (Деяния 26:28) и Лука като че ли го одобрява. „Християнин” означава последовател или привърженик на Христос.


Какво означава за вас да бъдете наричани „християнин”? Животът ви наистина ли е християнски? Тоест доколко се различава от този на нехристияните по наистина съществените неща?




Гонението на Ирод Четвъртък - 9 август

Връщайки се отново в Юдея, сега се изправяме пред доклада за цар Ирод, който екзекутира Яков, брата на Йоан и син на Заведей (Марк 1:19). Той иска да направи същото и с Петър.


Прочетете Деяния 12:1-4. Какво научаваме от това място за предизвикателствата, с които се сблъсква ранната църква?


Споменатият тук цар Ирод е Агрипа I, внук на Ирод Велики (Матей 2:1); той управлява Юдея от 40 до 44 г.сл.Хр. В резултат на неговата демонстрация на благочестие си спечелва популярност сред еврейските поданици, особено сред фарисеите. Опитът му да спечели благоволението на евреите чрез противопоставяне на някои от апостолите напълно отговаря на онова, което знаем за него от други източници.

Тъй като екзекуцията на Яков се оказва ефективна при изпълнението на плана на Агрипа, той планира да убие и Петър. Последният е арестуван и предаден на четири взвода от по четирима войници, които да го пазят – по един взвод за всяка от четирите нощни смени през нощта. Във всеки един момент до Петър стоят четирима войници: той бива окован за двама от тях, по един от двете му страни, и двама пазят на вратата. Тези безпрецедентни предпазни мерки определено са предприети, за да се избегне вече случилото се с Петър (и Йоан) преди известно време (Деяния 5:17-20).


Прочетете Деяния 12:5-18. Какво се случва в отговор на молитвите на братята?


В нощта преди деня, определен от Агрипа за съдебния процес и екзекуцията на Петър, апостолът отново е избавен по чуден начин от един ангел.

След това откриваме историята за смъртта на Агрипа в Кесария (Деяния 12:20-23). Правени са опити да се разбере причината за смъртта му (перитонит, язва, дори отрова); но Лука ясно посочва, че царят е умрял поради Божествена присъда.


Яков е убит, Петър е избавен, а Ирод се изправя пред Божествена присъда. В някои случаи виждаме справедливост; в други – сякаш липсва такава. Какво следва да ни научи това за факта, че просто не разполагаме с всички отговори на всички наши въпроси, и защо трябва да живеем с вяра относно онова, което не разбираме?




Разширено изучаване Петък - 10 август

„В десетата глава от „Деяния“ намираме още един пример за служението на небесните ангели, което води до обръщането на Корнилий и неговите приближени. Нека тези глави [8-10] да бъдат четени и да получат специално внимание. В тях виждаме, че небето е много по-близо до християнина, ангажиран с работа за душите, отколкото мнозина предполагат. Чрез тях трябва да научим и поуката за Божието отношение към всяко човешко същество и че всеки трябва да се отнася към ближния си като към един от инструментите на Господа за осъществяването на Неговото дело на земята" (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6, стр. 1059 – англ. изд.).

„Когато църквата се моли, Божията кауза ще върви напред и враговете Му ще изчезнат дори ако това не спестява на църквата страдания и мъченичество; вярата на Лука в победата на евангелието е напълно реалистична и признава, че макар Божието Слово да не е оковано, неговите служители може би ще трябва да понесат страдания и окови“ (И. Хауърд Маршал. Деянията на апостолите. Стр. 206, 207 - англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Корнилий е описан като „благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете и непрестанно се молеше на Бога“ (Деяния 10:2). Явно Божият Дух вече е работил в Корнилий много преди да се срещне с Петър. Възможно ли е неговият предан живот да е дал възможност Бог да достигне до него с вестта на евангелието? Каква поука намираме за нас в историята му?

2. В групата се върнете към последния въпрос от понеделник и се запитайте: В каква културна, социална и политическа обстановка живеете, пораждаща такъв вид етническо напрежение, което християните не бива да подкрепят? С други думи, когато се налага, как да живеем като християни, издигнати над своята култура и произход?

3. Независимо от нанесената вреда, усилията на Павел в преследването на вярващите се оказват и благотворни: бежанците, дошли в Антиохия, започват да проповядват на евреите и на елинистите. Споделете с групата личната си опитност на болка и страдание, която Бог е превърнал в благословение.

4. Яков е един от най-приближените ученици на Исус (Марк 5:37; 9:2; 14:33). Но той се превръща в първия от Дванадесетте, понесъл мъченичество. Какви други примери виждаме в Библията за верни хора, страдащи несправедливо? Какви поуки трябва да извлечем за себе си от тези истории относно общия проблем със страданието?


Тази събота, 11.08.2018 г., ще се молим за църкви „Попина” и „Попово”.




Разказ
Повтарящият се кошмар
От Андрю Макчесни,сп. „Адвентна мисия“

Сънят изплашил Хелен Йен, пенсионирана секретарка в Тайпе, столицата на Тайван. В съня си видяла как отива до някакво място, след което разбрала, че не може да намери обратния път за дома. Сънят я измъчвал всяка нощ.

Часовете през деня били по-приятни. Хелен прекарвала времето си със своя съпруг, с порасналите си деца и с внучката. Започнала да посещава безплатен курс в адвентната болница в Тайван.

По време на курса Хелен чула, че близката адвентна църква в Сунг Шан търси доброволци за нова програма в полза на местната общност. Църквата планирала да организира всеки вторник курс върху болестта алцхаймер – сериозен проблем за хората в областта – както и часове по готварство и библейски уроци всяка сряда и четвъртък.

„Винаги съм искала да бъда доброволец сред общността – казала Хелен по време на интервю в църквата. – Никога не бях чувала за адвентистите, но просто отидох в тази църква и пасторът ме покани да помагам в кухнята.“

Хелен отивала в църквата в шест сутринта всеки вторник, за да пече хляб за продаване в часовете по алцхаймер. Хлябът, който се предлага и на 180-те църковни членове, подпомага финасирането, идващо от конференцията в Тайван.

Хелен обяснила, че доброволческата работа й дава ново усещане за радост и удовлетворение. Тя започнала да посещава църквата всеки ден от седмицата и скоро се записала в библейския курс, воден от съпругата на пастора Бренда Хуанг, която ръководи евангелизаторската работа. Хелен, дългогодишна посетителка на църква в неделя, за първи път чула за святостта на съботата.

„Изпитах нещо необикновено – спомня си Хелен. – Не можех да продължа да живея по същия начин, след като открих тази нова информация.“

Започнала да посещава богослуженията в адвентната църква всяка събота. Животът й се преобразил в различни области, докато работела заедно с още 20 доброволци.

„Видях големи промени в живота си. Преди си мислех, че съм богато благословена, тъй като имам съпруг, деца и внуци. После осъзнах, че в живота има и нещо повече. Научих за Бога и пожелах да споделям с всички това, което съм научила.“

Почти две години след началото на доброволческата си работа Хелен се подготвя да се присъедини към църквата чрез кръщение.

„Тя е нашият първи плод“, казва пастор Раймонд Ко.

Общо 300 души са посетили съботните богослужения в резултат на нашата програма, твърди пасторът.

Цяла година Хелен имала повтарящ се кошмар как не може да намери пътя към дома. „След като отидох в тази църква, престанах да го сънувам. Осъзнах, че адвентната истина е пътят към дома, небето.“



Created by ULimited®