"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Деяния на апостолите Уилсън Пароши
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 юли - 3 август 2018 г.

Обръщането на Павел


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 юли
Стих за запаметяване:
„А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израилтяните“ (Деяния 9:15).

Обръщането на Савел от Тарс (станал по-късно Павел) е едно от най-забележителните събития в историята на апостолската църква. Но ключовата роля на Павел се простира отвъд самото обръщане, защото той със сигурност не е единственият враг на църквата, станал истински християнин. Въпросът е по-скоро какво той започва да върши за евангелието. Павел е бил упорит противник на първите вярващи и вредата, която е можел да нанесе на младата църква, е била неописуема. Разполагал е и с решителността, и с официалната подкрепа да унищожи църквата. Но той отговаря вярно на Божия призив по пътя за Дамаск и се превръща в най-великия от апостолите. „Отсред най-горчивите и неуморни гонители на Христовата църква излиза най-способният защитник и най-успешният вестител на евангелието” (Уайт, Е. Истории от живота на Павел, стр. 9 - англ. изд.).

Предишните действия на Павел в преследването на ранната църква винаги ще предизвикват у него дълбоко усещане за собственото му недостойнство, въпреки че е способен да каже с още по-дълбоко чувство на благодарност, че Божията благодат към него не е била напразна. С обръщането на Савел християнството се променя завинаги.

За тази седмица прочетете:
Деяния 26:9-11; Второзаконие 21:23; Деяния 9:1; Галатяни 1:1; Деяния 9:20-30.



Гонител на църквата Неделя - 29 юли

Павел е елинистичен евреин. Родното му място е Тарс, столицата на Киликия (Деяния 21:39). Въпреки това до известна степен той се отклонява от елинистичния стереотип, защото е отгледан в Йерусалим, където учи при Гамалиил (Деяния 22:3) – най-влиятелния фарисейски учител по онова време. Като фарисей е стриктно ортодоксален, въпреки че ревността му граничи с фанатизъм (Галатяни 1:14). Ето защо Савел повежда Стефан към смъртта му и се превръща в ключова фигура на последвалото гонение.


Прочетете Деяния 26:9-11. Как Павел описва своите действия срещу църквата?


На друго място той казва, че евангелието е камък за препъване за евреите (1 Коринтяни 1:23). Освен факта, че Исус не отговаря на традиционните еврейски очаквания за царствен Месия, те по никакъв начин не могат да приемат идеята, че Онзи, Който е умрял на кръст, може да бъде Божият Месия, защото Писанието твърди, че всеки, който виси, е под Божие проклятие (Второзаконие 21:23). Ето защо за евреите разпятието само по себе си представлява гротеска, противоречие – най-ясното доказателство, че твърденията на църквата за Исус са фалшиви.

Текстът от Деяния 9:1,2 ни разкрива Савел от Тарс в акция срещу вярващите. Дамаск е важен град на около 215 км северно от Йерусалим. Там има многобройно еврейско присъствие. Евреите, живеещи извън Юдея, са организирани в нещо като мрежа, чието седалище се намира в Йерусалим (Синедрионът), а синагогите функционират като центрове за подкрепа на местните общности. Съществува постоянна комуникация между Синедриона и тези общности чрез писма, обикновено разнасяни от shaliaḥ, „някой, който е изпратен” (от еврейското shalaḥ, „изпращам”). Този shaliaḥ е официалният представител, определен от Синедриона за извършването на религиозни задачи.

Когато Павел моли първосвещеника, председателя на Синедриона, за писма до синагогите в Дамаск, той става shaliaḥ, с властта да залови всички последователи на Исус и да ги заведе в Йерусалим (ср. с Деяния 26:12). На гръцки език еквивалентът на shaliaḥ е apostolos, откъдето произлиза думата „апостол“. Така още преди да стане апостол на Исус Христос, Павел е апостол на Синедриона.


Кога за последен път бяхте ревностни за (или против) нещо, за което впоследствие променихте своето мнение? Какви поуки би трябвало да извлечете от това преживяване?




По пътя за Дамаск Понеделник - 30 юли

Прочетете Деяния 9:3-9. Какво се случва, когато Павел наближава Дамаск? Колко важни са в този случай Исусовите думи от Деяния 9:5? (вж. също Деяния 26:14)


Когато Савел и спътниците му наближават Дамаск, се случва нещо неочаквано: около обяд те срещат силна ярка светлина и говорещ глас. Това не е просто видение в пророчески смисъл, а Божествена изява, насочена сякаш изключително върху Савел. Неговите спътници виждат светлината, но само Савел ослепява; те чуват гласа, но само той го разбира. Светлината е Божествената слава на възкръсналия Исус, явяващ се лично пред Савел в този момент (Деяния 22:14). На друго място апостолът ще каже, че е видял Исус, което го прави равнопоставен с Дванадесетте като свидетел на Неговото възкресение и като апостолски авторитет (1 Коринтяни 9:1; 15:8).

Последвалият диалог със Спасителя поразява Савел много повече от самата светлина. Той е бил абсолютно убеден, че преследвайки последователите на Исус от Назарет, върши Божието дело по пречистване на юдаизма от тази опасна и отвратителна ерес. Но за свое изумление научава не просто, че Исус е жив, но и че когато е нанасял страдания на вярващите в Него, е нападал самия Исус.

При разговора си със Савел Христос използва една поговорка, по всяка вероятност от гръцки произход, с която Савел определено е запознат: „Мъчно ти е да риташ срещу остен” (Деяния 26:14). Тя описва впряг волове, опитващи се да се движат срещу острата пръчка, използвана да ги направлява. Когато това се случи, животното самὸ се наранява още повече.

Тази поговорка може би посочва битката в ума на Савел – Библията нарича това „дело на Духа“ (Йоан 16:8-11) – и вероятно го връща към случилото се със Стефан. „Савел е взел забележително участие в разпита и обвинението на Стефан и вълнуващото доказателство за Божието присъствие у мъченика го е усъмнило в праведността на делото, на което се е посветил – преследване на Христовите последователи. Умът му е дълбоко разтревожен. В своята обърканост той се позовава на онези, в чиято мъдрост и преценка има пълно доверие. Аргументите на свещениците и управниците накрая го убеждават, че Стефан е богохулник, а Христос, за Когото е проповядвал подложеният на мъчения ученик, измамник, и че заемащите постове в святата служба са праведни” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 50).


Защо е мъдро да обръщате внимание на съвестта си?




Посещението на Анания Вторник - 31 юли

Когато осъзнава, че говори със самия Исус, Савел задава въпроса, който дава на Исус търсената възможност: „Какво да сторя, Господи?” (Деяния 22:10). Въпросът посочва смирение на фона на действията му до този момент, но по-важното, свидетелства за безусловна готовност да позволи на Христос да ръководи живота му от този момент насетне. Отведен в Дамаск, Савел трябва да чака по-нататъшни указания.

В Деяния 9:10-19 Библията разкрива как Господ работи, за да подготви Савел от Тарс за новия му живот като апостол Павел. Във видение Исус дава на Анания задачата да посети Савел и да положи ръце върху него, за да възстанови зрението му. Обаче Анания вече знае кой е Савел, както и колко много от братята му са пострадали и дори са изгубили живота си заради него. Той е добре осведомен за причината, поради която Савел е в Дамаск, и затова не иска да стане първата му жертва там. Колебанието му е напълно разбираемо.

Но онова, което Анания не знае, е, че Савел току-що е имал лична среща с Исус Христос, която ще промени живота му завинаги. Той не знае, че вместо да работи за Синедриона, Савел – за пълна изненада на Анания – току-що е призован от Исус да работи за Него. А това означава, че вече не е апостол на Синедриона, а избран инструмент на Спасителя за разнасяне на евангелието и на евреи, и на езичници.


Прочетете Галатяни 1:1,11,12. Какво специално свидетелство прави Павел по отношение на апостолското си служене?


В „Посланието към галатяните“ Павел настоява, че е получил вестта си и апостолството си директно от Исус Христос, а не от който и да било човек. Това не противоречи задължително на ролята, изпълнена от Анания в неговото призвание. Когато го посещава, Анания просто потвърждава поръчението, което Савел вече е получил по пътя за Дамаск от самия Исус.

Всъщност промяната в живота на Савел е толкова драматична, че не може да се припише на нито една човешка заслуга. Единствено Божествена намеса може да обясни как най-върлият противник на Исус внезапно успява да Го приеме като Господ и Спасител, да изостави всичко – убеждения, репутация, кариера – и да стане най-посветеният и плодотворен апостол.


Как обръщането на Савел илюстрира действието на Божията прекрасна благодат? Какво бихте могли да научите от неговата история за тези хора в живота ви, за които се съмнявате, че някога биха дошли при истинската вяра?




Началото на служенето на Павел Сряда - 1 август

Деяния 9:19-25 ни оставя с впечатлението, че след своето обръщане Павел пребивава в Дамаск известно време, преди да се върне в Йерусалим (Деяния 9:26). Но в Галатяни 1:17 апостолът прибавя, че преди да отиде в Йерусалим, се е отправил за Арабия, където очевидно е водил по-затворен живот за определен период от време. „Тук, в самотата на пустинята, има добра възможност за спокойно изследване и размисъл” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 56).


Прочетете Деяния 9:20-25. Как Лука описва служенето на Павел в Дамаск? Колко добре се развива всичко?


Първоначалната цел на Савел, когато тръгва от Йерусалим с писма от първосвещеника, са вярващите евреи, които по всяка вероятност търсят убежище в синагогите на Дамаск (Деяния 9:2). Сега, след завръщането му от Арабия, той най-накрая отива в синагогите, но не за да арестува вярващите, а за да ги умножи; не да клевети Исус като самозванец, а да Го представи като Месията на Израил. Какво ли е минало през умовете на онези, които са чували за него единствено, че е един от техните гонители, а сега го виждат да свидетелства за Исус? Какво друго да сторят, освен да се удивляват на онова, в което се е превърнал Савел от Тарс, и да наблюдават какво върши той за църквата? (Вероятно са нямали и най-малка представа какво влияние ще има този новоповярвал по-късно.)

Тъй като не могат да противоречат на Павел, някои от противниците му правят заговор да отнемат неговия живот. Собственият му разказ за този епизод (2 Коринтяни 11:32,33) загатва, че някои от противниците му са го издали на местните власти, за да осъществят намерението си. Но с помощта на вярващите Павел успява да избяга, спуснат в кош, по всяка вероятност през прозореца на къща, построена в градската стена.

Той още от самото начало знае, че ще се сблъска с неприятности (Деяния 9:16). Противопоставяне, гонения и страдания от различни посоки непрекъснато ще го съпътстват в неговото служене, но нищо не може да разклати вярата му или чувството му за дълг – въпреки трудностите и изпитанията, с които се сблъсква на практика на всяка крачка от новия си живот в Христос (2 Коринтяни 4:8,9).


Въпреки битките и противопоставянето, Павел не се отказва. Как бихме могли да се научим да правим същото, що се касае до вярата – т.е. как да устояваме сред обезкуражаващи обстоятелства и противопоставяне?




Завръщане в Йерусалим Четвъртък - 2 август

След като успява да напусне Дамаск, Павел се връща в Йерусалим за първи път, откакто го е напуснал като гонител. Това се случва три години след обръщането му (Галатяни 1:18). Не е леко завръщане, тъй като се сблъсква с проблеми и вътре, и извън църквата.


Прочетете Деяния 9:26-30. Какво се случва с Павел, когато пристига в Йерусалим?


В Йерусалим Павел се опитва да се присъедини към апостолите. Въпреки че по това време вече е християнин от цели три години, новината за неговото обръщане звучи толкова невероятно за тях, че също като Анания по-рано, те са по-скоро скептични. Боят се да не би това да е внимателно замислен заговор. Варнава, един левит от Кипър (Деяния 4:36,37), следователно и елинист, съкрушава съпротивата на апостолите и им представя Павел. Сигурно и те са се питали какво ли е сторил Бог със Савел – най-вече когато осъзнават, че слуховете са верни.

Но тяхната съпротива никога не изчезва напълно, дори да не се дължи на миналите постъпки на Павел в преследване на църквата, то поне поради проповядваното от него благовестие. Както и в случая със Стефан, еврейските вярващи, включително и апостолите, твърде бавно разбират универсалния обхват на християнската вяра – вяра, основаваща се вече не на старозаветната церемониална система, особено на жертвената система, изгубила валидността си с Исусовата смърт на кръста. Най-близкият приближен кръг на Павел в църквата в Юдея винаги ще се състои от елинистични вярващи: освен самия Варнава, той включва Филип, един от Седемте (Деяния 21:8) и Мнасон, също от Кипър (Деяния 21:16). Няколко години по-късно църковните водачи в Йерусалим все още обвиняват Павел, че проповядва на практика същата доктрина, засвидетелствана и от Стефан по-рано (Деяния 21:21).

През петнадесетте дни, когато остава в Йерусалим (Галатяни 1:18), Павел очевидно решава да сподели евангелието със същите невярващи юдеи, които преди време е настройвал срещу Стефан. Но както става и със Стефан, действията му са посрещнати със силна съпротива, застрашаваща дори неговия живот. Във видение Исус казва на Павел да напусне Йерусалим заради неговата собствена безопасност (Деяния 22:17-21). С помощта на братята той отива в пристанищния град Кесария и оттам – за родния си град в Киликия, където ще отседне в продължение на няколко години, преди да започне своите мисионски пътувания.




Разширено изучаване Петък - 3 август

„Ако генерал загине в битка, това е загуба за армията, но смъртта му не дава подкрепление на врага. Обаче когато един прославен човек се присъедини към противниковата сила, не само се губи неговата служба, но и онези, към които се присъединява, печелят решително предимство. По пътя към Дамаск Савел от Тарс би могъл лесно да бъде поразен от Господа и неговата преследваща сила би била отнета. Но Бог в Своето провидение не само съхранява живота му, но го и променя, преобразява го от водач на врага в защитник на Христос” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 55).

„Христос нарежда на учениците да отидат и да научат всичките народи; но предишните учения, които са получили от евреите, затрудняват пълното разбиране на думите на техния Учител и затова те не бързат да действат съобразно тях. Наричат се чада на Авраам и се смятат за наследници на Божието обещание. Едва няколко години след възнесението на Господа умовете им достигат необходимата широта, за да разберат ясно намеренията на Христовите думи, да работят за обръщането както на езичниците, така и на евреите" (Уайт, Е. Истории от живота на Павел, стр. 38 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Разсъждавайте върху въпроса на Исус към Савел по пътя за Дамаск: „Защо ме гониш?“ (Деяния 9:4). За Савел този въпрос е доказателство, че Исус от Назарет наистина е възкръснал от мъртвите. Но и нещо повече, това е указание за духовното отъждествяване между Христос и Неговата църква (вж. също Матей 25:34-45). Изводът е повече от ясен – всяка вреда, нанесена на църквата, е вреда срещу самия Исус. Какво означава това на практика за нас днес?

2. Свидетелството за Исус включва страдание за Него. Неслучайно гръцката дума за „свидетел“ (martys) е свързана с „мъченичество“. Какво означава да страдаме за Исус?

3. Има една стара латинска поговорка „Credo ut intelligam“, която означава: „Вярвам, за да мога да разбера“. Как тази идея ни помага да разберем какво се е случило със Савел от Тарс? Тоест, преди да се обърне, преди Павел да повярва в Исус, той не е разбирал. Едва след преживяването си е станал способен да разбере. Каква поука бихме могли да извлечем от това за периодите, когато бихме могли да се окажем разочаровани от онези хора, невярващи в истини, приети от нас за толкова очевидни?


Тази събота, 04.08.2018 г., ще се молим за църкви „Пловдив-Запад” и „Пловдив-Център”.




Разказ
Евангелието във Фейсбук
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Южнокорейците са сред най-усърдните адвентни евангелски работници. Ако посетите Близкия изток, ще откритие ревностни корейци в Турция и Ливан. Те живеят също така в Африка и в Южна Америка. Дори в такива отдалечени места като Бангладеш и Индия има активно корейско присъствие.

Въпреки този мисионерски дух, много млади хора в Южна Корея водят борба, твърдят местните църковни ръководители. Проблемът е свързан с културните разлики между поколенията и професионалните трудности в страна, където съботата е работен ден. Подигравките от другите християни също нараняват. Въпреки че една четвърт от 51-милионното население е християнско, адвентистите са едно незначително малцинство. Адвентната църква се отхвърля като култ, а членовете й подигравателно се наричат цеаседейци, което идва от съкращението на църквата ЦАСД.

Шест студенти адвентисти решили, че повече не могат да търпят това положение. Те създали фейсбук група и онлайн радиостанция, целяща да насърчава младите адвентисти.

„Целта ни е да стигнем до младите хора, които смятат, че не принадлежат към основния адвентизъм“, казва 27-годишният Хансю Хюн, един от основателите на проекта и студент по графичен дизайн в църковния университет Самюок в столицата Сеул.

Младите адвентисти ги забелязали. Фейсбук групата, която е създадена през 2014 г., има 900 последователи – доста голям брой за адвентната църква в Южна Корея. Тя предлага цветни презентации с вегетариански рецепти и свидетелства. Администраторите интервюират млади църковни членове или понякога – популярен певец или актьор, който е адвентист, след което разпространяват свидетелството в още пет канала. Голям успех е постигнат след поредица от теми, в които се разказва за героя от войната, адвентиста Дезмънд Дос, по време на прожекции на филма „Възражение по съвест“.

„Открихме, че за младите хора е по-лесно да възприемат нещо по-неформално – казва Таегюн Бонг, 25-годишен студент по теология в университета Самюок. – Млади адвентисти, които са напуснали църквата, ни разказват как са се възстановили в резултат на нашето служене. Ние също се радваме от това!“

Радиостанцията, която е свързана с фейсбук групата, носи закачливото име Радио ЦАСД, което намеква за отношението към адвентистите. Излъчват се по два часа на седмица. В програмите се включват корейски младежки ръководители, които разказват как прекарват съботния следобед, или студенти по право, обясняващи какви са трудностите във връзка със спазването на съботата.

От 700 до 2000 души слушат програмата всяка седмица, твърди съоснователя Хюнхо Ким, студент по английска литература.

„Проектът ни може да бъде описан с една дума: „желание“ – казва той. – Лесно е да станеш пасивен в християнския си живот, но ние сме влади хора, които желаят да работят и да влияят положително на адвентната общност.“



Created by ULimited®