Затворът в Кесария

Прехвърлянето на Павел в Кесария слага началото на двугодишния му престой в затвора в този град (Деяния 24:27), по-точно в преторията на Ирод (Деяния 23:35), което е официалната резиденция на римския губернатор. През цялото това време той преминава през няколко изслушвания, при които се явява пред двама римски губернатори (Феликс и Фест) и пред един цар (Агрипа ІІ), изпълнявайки така поверената му от Бога мисия.

Във всички изслушвания Павел винаги отстоява невинността си, като твърди, че срещу него не може да се предяви никаква улика, както се потвърждава и от отсъствието на свидетели. Всъщност целият разказ има за цел да покаже, че Павел не е сторил нищо, заслужаващо затвор, и че може да бъде освободен, ако не се е бил обърнал към Кесаря (Деяния 26:32). Тези изслушвания обаче му дават възможност да свидетелства за Исус и за великата надежда, криеща се в обещанието за възкресение.

Но това все пак са години на дълбока тревога, както и на тягостен затвор, в които апостолът не получава никаква подкрепа от църквата в Йерусалим, чиито водачи „още таят разбирането – Павел да бъде отговорен за съществуващия предразсъдък“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 183).

Пет дни след преместването на Павел в Кесария една група важни еврейски водачи – първосвещеникът, някои членове на Синедриона и професионален адвокат на име Тертил – идват от Йерусалим и официално излагат пред Феликс делото срещу апостола (Деяния 24:1-9).

Това е единственият процес в книгата „Деяния“, при който обвинителите наемат адвокат. В речта си Тертил пробва интересна стратегия, за да спечели благоволението на губернатора. Не е вярно, че под ръководството на Феликс евреите са се наслаждавали на дълъг период на мир. Всъщност никой друг управител не е бил толкова репресивен и жесток, а тези репресии са предизвикали огромен антагонизъм сред евреите към римското управление. С много хитрост Тертил използва собствената административна политика на губернатора, за да го убеди, че в този случай ще постигне политическа стабилност само чрез тежки репресии.

След това излага три конкретни обвинения срещу Павел: (1) че е подстрекател, който постоянно сее размирици сред евреите в цялата Империя (Деяния 24:5); (2), че е водач на назареите (Деяния 24:5), което намеква, че християнството като цяло е някакво подривно движение; и (3) че се опитва да оскверни храма в Йерусалим (Деяния 24:6).

Две по-нататъшни тези, изтъкнати от Павел, са пагубни за казуса на обвинителите: (1) липсата на азиатски свидетели (Деяния 24:18,19), което е в състояние да направи съдебния процес недействителен, и (2) фактът, че евреите са можели да говорят само по време на изслушването на Павел пред Синедриона една седмица по-рано (Деяния 24:20) и като такива не разполагат с нищо, в което да го обвинят, освен че вярва във възкресението на мъртвите (сравни с Деяния 23:6).

Феликс веднага разбира тежестта на аргументите на Павел, защото също е запознат донякъде с християнството, вероятно чрез еврейската си съпруга Друсила. Факт е, че решава да отложи производството до второ нареждане (Деяния 24:22).

Отговорът на Феликс (Деяния 24:24-27) разкрива много за неговия характер: той протака, може да бъде подкупен и е опортюнист. Павел има малък шанс за справедлив процес при човек като него.

След две години, през които държи Павел в затвора само за да си спечели благоволението на евреите, Феликс е заменен от Порций Фест като нов губернатор на Юдея (Деяния 24:27). Фест управлява от 60 до 62 г.сл.Хр.

Вероятно защото веднъж вече не са успели в опита си да убедят Феликс за обвиненията срещу Павел, водачите не искат отново да оставят нещата на случайността. При може би първото посещение на Фест в Йерусалим те искат като жест на добра воля към тях промяна на юрисдикцията, с молбата да им предаде Павел. Искат да бъде съден от Синедриона в съответствие с еврейския закон.

Но искането е само камуфлаж, целящ да прикрие истинското им намерение: да убият Павел. Въпреки че Фест е готов да възобнови делото, той казва, че изслушването ще се състои в Кесария, а не в Йерусалим, което означава, че Павел ще бъде съден според римското право.

Веднага след като Фест се връща в Кесария, той свиква трибунала, а противниците на Павел започват да излагат обвиненията си срещу него (Деяния 25:8). Този път Лука не цитира обвиненията им, но въз основа на отговора на Павел (Деяния 25:7) можем да видим, че са подобни на тези отпреди две години, може би с допълнението, че като размирник Павел представлява заплаха за Империята.

В крайна сметка Фест не се оказва много по-различен от Феликс по отношение на политическите си стратегии (Деяния 24:27). Тъй като не иска да изгуби подкрепата на евреите от самото начало на своята административна дейност, като обяви Павел за невинен, той смята да удовлетвори първоначалната им молба: апостолът да бъде съден от Синедриона в Йерусалим.

Това обаче е неприемливо за Павел, който знае, че не може да очаква там към него да се отнесат справедливо, оставен на прищевките на своите врагове. Така че, като се възползва от римските си права, той настоява, че има право да бъде изслушан от римски трибунал и като не вижда друг начин за излизане от тази несигурна ситуация, решава да се обърне към най-високата инстанция на римското правосъдие, самия император.

Фест се съгласява да удовлетвори молбата на Павел и да го изпрати в Рим (Деяния 24:27). А междувременно губернаторът се възползва от официалното посещение на Ирод Агрипа ІІ, за да се консултира с него по случая на Павел, особено по въпроса каква информация да изпрати на императора в официалния си доклад. Фест все още не е запознат с еврейските въпроси и Агрипа определено би могъл да му помогне (Деяния 26:2,3).

Агрипа ІІ, последният от Иродиадите, идва в Кесария със сестра си Береника, за да поздрави новия губернатор.

Излагайки случая на Павел, Фест разкрива изненадата си, че обвиненията срещу него не са свързани с престъпление, заслужаващо смъртно наказание – било то политическо или криминално. Вместо това са свързани с въпроси относно еврейската религия, в частност за някакъв Исус, „Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив“ (Деяния 25:19). Павел вече е заявил пред Синедриона, че е съден поради вярата си във възкресението на Исус и сега на Фест му става ясно, че наистина това е същността на проблема.

„И ето Павел, все още в окови, застава пред събралите се. Какъв контраст! Агрипа и Верникия притежават власт и пост и поради това имат благосклонността на света. Но са бедни на онези черти на характера, които Бог цени. Те са престъпници на закона Му, порочни в сърце и в живот. Поведението им е отвратително за небето“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 196).

Сцената е подготвена, царските гости са седнали до губернатора, затворникът е доведен пред тях, за да изложи защитата си, насочена предимно към Агрипа, защото Фест вече я е чувал и преди (Деяния 25:8-11).

На практика словото на Павел е автобиографичен разказ за живота му преди и след неговото обръщане. По отношение на неговото съдържание напомня на текста от Деяния 22:1-21, когато апостолът говори пред тълпата в Йерусалим.

Павел започва с опит да си осигури благоволението на Агрипа. Изразява благодарността си за възможността да изложи делото си пред такъв виден човек, още повече, че Агрипа е добре запознат с всички обичаи и въпроси, свързани с еврейската религия. Поради тази причина той може да бъде от изключителна полза за римския губернатор, като му помогне да разбере, че повдигнатите обвинения са неоснователни и фалшиви.

Речта може да бъде разделен на три части. В първата (Деяния 26:4-11) Павел описва своето предишно фарисейско благочестие, което е общоизвестно на съвременниците му в Йерусалим. Като фарисей той вярва във възкресението на мъртвите, което е от съществено значение за осъществяването на надеждата на предците на Израил. Ето защо евреите не са последователни, когато се противопоставят на учението му, защото в него няма нищо, което да не е фундаментално еврейско. Но Павел много добре разбира отношението им благодарение на факта, че самият той е смятал за толкова невероятно Бог да възкреси Исус, че дори е преследвал вярващите в Неговото възкресение.

В част втора (Деяния 26:12-18) Павел заявява как се е променила неговата гледна точка след срещата му с Исус по пътя за Дамаск и призива, който е получил, да разгласява евангелската вест сред езичниците.

Накрая апостолът казва, че въздействието на видението (Деяния 26:19-23) е било толкова силно, че е нямал друг избор, освен да се подчини и да изпълни своята мисионска дейност – единствената причина сега да бъде подсъдим. Истинският проблем, довел до залавянето му, не е нарушение на еврейския закон или оскверняване на храма. По-скоро се дължи на неговата вест за смъртта и възкресението на Исус Христос. Тя е в пълна хармония с Писанията и позволява на повярвалите езичниците да имат равен дял в спасението.

Въпреки че апостолът се обръща към Агрипа, Фест е първият, който реагира, както виждаме в Деяния 26:24. Той не би имал никакъв проблем, ако Павел говореше за безсмъртието на душата, но дори древните гръко-римляни знаят, че двете понятия – безсмъртието и възкресението – са несъвместими. Ето защо те поддържат първото и отхвърлят второто. По тази причина на друго място Павел казва, че евангелието е глупост за езичниците (1 Коринтяни 1:23).

По уважителен начин Павел защитава логиката на своите идеи и се обръща към Агрипа – евреин, който не само може да го разбере, но и да потвърди, че казаното от него е в съгласие с еврейските пророци (Деяния 26:25,26).

Въпросът на Павел поставя Агрипа в неловко положение. Като евреин той никога не би отрекъл вярата си в Писанията; от друга страна, ако даде утвърдителен отговор, за него не би имало друг вариант, освен да приеме Исус като Месия. Отговорът му е хитро измъкване от логическия капан, в който се намира: „Да не би прибързано да ме убеждаваш да стана християнин!“ (Деяния 26:28) – това е по-добрият превод на гръцкия текст от традиционното: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин!“.

Репликата на Павел разкрива впечатляващо ниво на посвещение на евангелието: „Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови“ (Деяния 26:29). В последните си думи при това изслушване апостолът не умолява да бъде освободен – т.е. да стане като тези, които го изслушват. Вместо това той желае те да станат като него, но без веригите на ръцете му. Мисионската ревност на Павел изключително превъзхожда грижата за неговата лична безопасност.

Фест се нуждае от помощта на Агрипа само за да попълни своя доклад (Деяния 25:25-27). Има официално разрешение случаят на Павел да бъде отправен към Кесаря (Деяния 25:12). Затворникът вече не е под юрисдикцията на губернатора.

„Дали при тези думи умът на Агрипа се е върнал към миналото на семейството му и към безплодните му усилия срещу Този, Когото Павел проповядва? Дали си е спомнил за прадядо си Ирод и за клането на невинните деца във Витлеем? За прачичо си Антипа и убийството на Йоан Кръстител? За собствения си баща, Агрипа I, и мъченичеството на апостол Яков? Дали е видял в бедствията, които бързо са сполетели тези царе, доказателство за Божието негодувание като последица от престъпленията им срещу Неговите служители? Дали помпозността и парадирането в онзи ден са напомнили на Агрипа за времето, когато неговият собствен баща, монарх, по-могъщ от самия него, е стоял в същия град, облечен в блестящи доспехи, докато народът е крещял, че е бог? Дали е забравил как, още преди да замлъкнат виковете на възхита, отмъщението, бързо и ужасно, е сполетяло самовлюбения цар? Нещо от всичко това е проблеснало в паметта на Агрипа; но неговата суета се ласкае от блестящата сцена пред очите му, а гордостта и съзнанието за собствената важност изтласкват всички по-благородни мисли" (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6, стр. 1066, 1067 – англ. изд.).

Бизнесменът от Южна Корея Кийонг Куон решил, че той заедно с други църковни членове, ще трябва да тръгне от дом на дом, за да споделя евангелието и да напълни църквата, която основал.

„Работата от врата на врата е трудна – казва Кийонг. – Повечето хора не са си вкъщи през деня. Онези, които си стоят у дома, обикновено не желаят да говорят. Аз обаче се вслушах в съвета на Елън Уайт.“

Записан е в книгата „Християнско служене“, стр. 113: „Не по-малко важна от публичните беседи е работата в домовете на хората. В големите градове има групи хора, които не могат да бъдат достигнати чрез публични събрания. Такива хора трябва да бъдат търсени така, както пастирят търси изгубената си овца.“

И така, всеки четвъртък Кийонг и други църковни члерове тръгвали от къща на къща. Те не носили религиозна литература, нито предлагали библейски уроци. Вместо това питали: „Как можем да помогнем на теб и на семейството ти?“

Един ден Кийонг натискал много звънци, но никъде не му отваряли. Внезапно външната врата на една къща се отворила и жената, която стояла там го поканила.

Кийонг влязъл в къщата и изразил учудването си от бързата покана. „Познавате ли ме? – попитал той. – Защо ме пуснахте?“

„Знам, че евангелизирате.“

„Но повечето хора ме отхвърлят – продължил той. – Вие защо ме приемате?“

Жената обяснила, че предишната нощ сънувала, че ще бъде посетена от висок непознат човек. В съня високият мъж отворил вратата и й казал: „Излизай! Бързай!“

„Когато звъннахте на вратата, аз ви видях в камерата и вие изглеждахте висок. Затова ви пуснах.“

Кийонг, който все повече се изненадвал, попитал дали може да помогне на жената и на нейното семейство.

„Дъщеря ми е изпаднала в депресия. Отказва да излезе. Моля, помогнете й.“

„Доведете я в гостната“, настоял Кийонг.

„Не, тя отказва да излезе от стаята си.“

„Този път ще е различно – отговорил Кийонг. – Просто й кажете да излезе.“

Дъщерята влязла в гостната и Кийонг се помолил и чел Библията заедно с нея.

Следващия четвъртък той се върнал и отново чел Библията заедно с нея. Дъщерята започнала да посещава църквата и била кръстена.

„Това съм преживявал многократно – разказва Кийонг. – Бог е Този, Който върши мисията. На Него принадлежи цялата слава.“

Кийонг Куон, на 56 години, е основал три църкви в Южна Корея.