"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Деяния на апостолите Уилсън Пароши
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 септември 2018 г.

Арестът в Йерусалим


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 септември
Стих за запаметяване:
„И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (Деяния 23:11).

Скоро след първото мисионско пътуване на Павел става ясно, че в църквата съществува дълбоко несъгласие по въпроса как езичниците да бъдат приемани във вярата (Деяния 15:1-5). Вероятно като предусеща назряващия конфликт, Павел съставя план за насърчаване единството на църквата. Тъй като на събора е бил помолен да не забравя бедните (Галатяни 2:10), той решава да покани езическите църкви да подкрепят финансово своите братя в Юдея: „събирането на милостинята за светиите“ (1 Коринтяни 16:1). Може би се надява, че това ще успее да изгради мост на примирение между двете общности.

Казаното дотук би могло да обясни твърдото му решение да посети Йерусалим в края на третото си пътуване, въпреки всички поети рискове. От една страна, Павел наистина обича своите братя евреи (Римляни 9:1-5); от друга, копнее за обединена църква (Галатяни 3:28; 5:6). Тъй като и евреи, и езичници се спасяват по един и същ начин – чрез вяра, а не чрез делата на закона (Римляни 3:28-30), всяко социално отчуждение помежду им, основаващо се на церемониалните изисквания на закона, противоречи на включващото естество на евангелието (Ефесяни 2:11-22).

Нека да придружим Павел, докато навлиза в нов етап от своя живот и мисия.

За тази седмица прочетете:
Деяния, 21 гл.; Римляни 2:28,29; Галатяни 5:6; Деяния, 22 гл.; Деяния 23:1-30; Матей 22:23-34.



Среща с йерусалимските водачи Неделя - 9 септември

Когато пристига в Йерусалим, Павел е приет топло от вярващите, свързани с Мнасон, у когото отсяда (Деяния 21:16,17).

В Деяния 21:18-22 Яков и старейшините в Йерусалим изразяват загрижеността си за репутацията на Павел сред местните еврейски вярващи, ревностни защитници на Мойсеевия закон. Те са били уведомени, че той учи новоповярвалите евреи, живеещи в чужбина, да изоставят Моисей, като „не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди“ (Деяния 21:21).

Разбира се, това не е напълно вярно. Павел учи, че по отношение на спасението нито обрязването, нито необрязването означават каквото и да било, тъй като и евреите, и езичниците се спасяват равностойно чрез вяра в Исус Христос (Римляни 2:28,29; Галатяни 5:6; Колосяни 3:11). Учението му се различава от директно насърчаване на евреите да не зачитат закона и неговите изисквания. Разбира се, покорността сама по себе си не е синоним на законничество, въпреки че съзнателно може да бъде изопачена да означава именно това.


Прочетете Деяния 21:23-26. Как на Павел му се налага да доказва, че все още е верен евреин?


Апостолът е посъветван да бъде политически коректен. Той трябва да покаже, че слуховете за него не са верни, като направи нещо типично еврейско: да заплати назирейския обет на няколко вярващи евреи. Този обет е специален акт на благочестие, чрез който един евреин се посвещава на Бога.

За съжаление, Павел се покорява. Героите, включително и библейските, имат недостатъци, както виждаме от живота на Авраам, Моисей, Петър и много други. Може да се твърди, че Павел просто следва принципа да се държи като евреин, когато общува с други евреи (1 Коринтяни 9:19-23), или че самият той малко преди това е дал такъв обет (Деяния 18:18), въпреки че точният характер на този обет не е съвсем ясен. Обаче сега прави компромис, тъй като така дава своето одобрение за законническите подбуди, стоящи зад препоръката. Приложението на подобно отношение е точно това, на което апостолът енергично се опитва да се противопостави: че има две евангелия – едно за езичниците, за спасение чрез вяра; и друго за евреите, за спасение чрез дела. „Но не е натоварен от Бога да отстъпи толкова, колкото те искат“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 183).


Как в опитите си да се впишем в съответната обстановка, да бъдем внимателни, за да не допускаме подобен тип грешки?




Смут в храма Понеделник - 10 септември

След като приема предложението на църковните водачи, Павел ще трябва да се подложи на седемдневно ритуално очистване, за да помогне за завършване на обета на мъжете (Числа 19:11-13). Същевременно еврейската традиция предвижда всеки човек, идващ от езически земи, да бъде нечист, и затова не му е разрешено да влиза в храма. Ето защо Павел трябва първо да очисти себе си, преди да отиде при свещениците и да ги уведоми за своя процес, свързан с назаряните (Деяния 21:26).


Прочетете Деяния 21:27-36. Какво се случва с Павел в края на седемдневния период на очистване?


Избухват брожения, причинени от онези, които настройват тълпата срещу Павел, като го обвиняват, че погазва най-свещените символи на еврейската религия и по-специално, че осквернява храма. Тъй като един от спътниците на Павел е езически вярващ от Ефес на име Трофим (Деяния 21:29), те смятат, че апостолът го е въвел във вътрешния двор на храма, където могат да влизат само евреи. Ако обвинението бъде доказано, Павел ще се окаже виновен в най-тежко престъпление. По стената, отделяща външния от вътрешния двор, има надписи на гръцки и латински език, предупреждаващи посетителите езичници да не влизат по-навътре, в противен случай биха поели лична отговорност за последвалата ги смърт.

„Според еврейския закон престъпление, наказвано със смърт, е да се въвеждат необрязани лица във вътрешните дворове на свещената сграда. В града са видели Павел, придружен от Трофим – един ефесянин, и е предположено, че го е въвел със себе си в храма. Той не е направил това, а като евреин влизането му в храма не е нарушение на закона. Макар че обвинението е напълно лъжливо, то възбужда предразсъдъка на народа. Когато се вдига врявата, събралите се множества в храмовия двор изпадат в дива възбуда“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 184).

Като мишена на атаките Павел е заловен и окован с вериги, докато командирът се опитва да разбере какво става. Поради истеричните викове на тълпата той заповядва апостолът да бъде отведен в крепостта.


Слухове, при това фалшиви, спомагат за избухването на този бунт. Защо трябва да бъдем много внимателни към какви слухове надаваме ухо или – още по-лошо – какви разпространяваме?




Пред събралата се тълпа Вторник - 11 септември

Деяния 21:37-40 разкрива какво се случва по-късно. След като Павел е отведен в римската крепост за разпит, той моли командира за разрешение да се обърне към хората, които все още трескаво отправят викове за смъртта му.

Когато се обръща към командира на гръцки език, последният решава, че Павел може би е евреинът от Египет, който три години по-рано е започнал въстание в Йерусалим срещу римската окупация. Но бунтът е бил потушен от римските власти; много от неговите последователи са били или убити, или заловени, докато самият египтянин е успял да избяга.

След като казва, че е от Тарс, а не от Египет, Павел получава разрешение да говори. В речта си той не дава подробен отговор на обвиненията, повдигнати срещу него (Деяния 21:28), но им разказва историята на своето обръщане, подчертавайки предишната си отдаденост на юдаизма до степен да преследва вярващите в Исус. Но щом се изправя пред поредица откровения от Господа, вече няма друг избор, освен да ги последва. Това обяснява пълния обрат в живота му и неговото призвание да проповядва на езичниците. Вместо да влезе в теологичен спор, Павел им разказва собствената си опитност и защо вече постъпва другояче.


Прочетете Деяния 22:22-29. Как реагира тълпата на свидетелството на Павел, че е апостол сред езичниците?


Решението Павел да бъде оставен да говори, не сработва добре. Позовавайки се на своето посвещение на езичниците, той сякаш потвърждава истинността на обвиненията срещу него (Деяния 21:28) и тълпата отново настръхва.

Римският командир може би не разбира всичко, казано от Павел; затова решава да го разпита чрез бичуване. Но освен че е чистокръвен евреин (Филипяни 3:5), Павел също така има и римско гражданство, и когато споменава това, командирът трябва да се оттегли. Като римски гражданин Павел не може да бъде подлаган на подобен вид мъчения.


Прочетете речта на Павел от Деяния 22:1-21. Какви доказателства намирате, че освен да се защитава, той също така проповядва на своите братя евреи? Защо разказва историята на своето обръщане? Какво в подобни истории крие толкова голяма сила?




Пред Синедриона Сряда - 12 септември

Когато командирът осъзнава, че Павел не представлява никаква заплаха за Империята; т.е. че въпросът касае вътрешни спорове на евреите, той моли Синедриона да се заеме със случая (Деяния 22:30; 23:39).


Прочетете Деяния 23:1-5. Как Павел започва защитата си пред Синедриона?


Началното свидетелство на Павел бива посрещнато с удар през устата, може би защото, като затворник, позоваването му на Бога звучи богохулно. Неговата импулсивна реакция ни дава представа за темперамента му. Наричайки първосвещеника „стена варосана“ (Деяния 23:3), вероятно повтаря осъдителните думи на Исус спрямо лицемерието на фарисеите от Матей 23:27. Но тъй като Павел не знае, че се обръща към първосвещеника, не бива напълно да се изключва вероятността, че това се дължи на лошото му зрение.


Прочетете Деяния 23:6-10. Как апостолът изкусно се опитва да прекъсне разискванията?


Синедрионът се състои от садукеи и фарисеи, противници един на друг по множество въпроси, като само един от тях е доктринален. Например садукеите, чийто канон на Писанията включва само първите пет книги на Моисей (Петокнижието), не вярват във възкресението на мъртвите (Матей 22:23-32).

Но свидетелството на Павел (Деяния 23:6) не е просто хитра тактика, целяща да обърка Синедриона. Тъй като срещата му с възкръсналия Исус по пътя за Дамаск лежи в основата на неговото обръщане и апостолско служение, вярата във възкресението е истинската причина, поради която той е съден (Деяния 24:20,21; 26:6-8). Нищо друго не би могло да обясни промяната от предишната му ревност, за да стане това, което е в този момент. Ако Исус не е възкръснал от мъртвите, то неговото служение би било безсмислено и той също го знае (1 Коринтяни 15:14-17).

През онази нощ, когато Павел е в крепостта, Господ му се явява със следното насърчение: „Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (Деяния 23:11). Предвид обстоятелствата, подобно обещание може би е особено важно за Павел. Неговото дълго подхранвано желание да проповядва в Рим (Деяния 19:21, Римляни 1:13-15; 15:22-29) все още предстои да се изпълни.




Прехвърляне в Кесария Четвъртък - 13 септември

Разгневени от факта, че все още не са се отървали от Павел чрез законови средства, една група решава да организира план, чрез който да направят засада и лично да го убият.


Прочетете Деяния 23:12-17. Какъв е техният план и как бива осуетен? Какво научаваме тук за това колко разпалени са хората, защитаващи погрешни каузи?


Фактът, че повече от четиридесет евреи заговорничат заедно срещу Павел и се обвързват с клетва, разкрива каква омраза предизвиква апостолът в Йерусалим. Лука не ни посочва идентичността на тези хора, но това са фанатици, готови да направят каквото е необходимо, за да защитят еврейската вяра от нейните предполагаеми предатели и врагове. Подобно ниво на религиозен фанатизъм, съчетано с революционен и националистически плам, не е необичайно нещо за Юдея и околностите ѝ от І век.

Но по някакъв ръководен от Провидението начин новината за заговора стига до ушите на племенника на Павел. Донякъде е жалко, че не знаем почти нищо за семейството на апостола, но явно той и сестра му са били отгледани в Йерусалим (Деяния 22:3), където тя се е омъжила и има поне един син. Така или иначе, племенникът на Павел (умалителното neaniskos [Деяния 23:18,22] и фактът, че е бил хванат „за ръка“ [Деяния 23:19], предполагат, че все още е бил юноша) успява да го посети в крепостта и да го предупреди за случващото се.


Прочетете Деяния 23:26-30. Каква вест изпраща командирът Лисий до губернатора Феликс относно Павел?


Писмото предава на Феликс честно описание на ситуацията. Освен това то показва как Павел се е възползвал от римското си гражданство. Римският закон напълно защитава своите граждани. Например те имат право на съдебен процес, при който могат да се явят пред съда и да се защитят (Деяния 25:16), и правото да се обърнат към императора в случай на несправедлив процес (Деяния 25:10,11).

Независимо от репутацията на Феликс, той се отнася към Павел по установения от закона ред. След предварителен разпит нарежда да бъде държан под стража до пристигането на обвинителите му.


Помислете за Божието провидение в живота на Павел. Колко често смирено сте признавали Неговото провидение в живота си въпреки изпитанията и страданията, през които може би сте преминавали?




Разширено изучаване Петък - 14 септември

„При този случай Павел и неговите спътници предават официално на водачите на делото в Йерусалим приносите, дадени от езическите църкви за подкрепа на бедните сред техните братя-евреи. (...)

Доброволните дарения са знак за верността на новоповярвалите езичници към организираното дело Божие по света и трябва да бъдат приети от всички с благодарност и признателност. Но на Павел и спътниците му им се струва, че дори от тези, пред които стоят сега, не всички могат да оценят духа на братската любов, подтикнала дарителите“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 181).

„Ако водачите на църквата бяха изоставили напълно своите чувства на огорчение към апостола и ако го бяха приели като особено призван от Бога да разнася евангелието на езичниците, Господ щеше да го опази. Бог не е наредил Павловият труд да завърши така скоро, но не прави чудо, за да противодейства на веригата от обстоятелства, към които водачите на църквата в Йерусалим тласка нещата.

Същият дух все още води до същите резултати. Липсата на оценка и неизползването на Божествената благодат са лишили църквата от много благословения. Колко често Господ би удължил работата на някой верен служител, ако неговият труд бъдеше оценен. Но ако църквата позволява врагът на душите да извращава разбирането и да тълкува фалшиво думите и делата на Христовия слуга, ако членовете допуснат сами да стоят в пътя му и да спъват неговата ползотворност, Господ понякога отдръпва от тях благословението, което е дал. (...)

След като се сключат ръцете върху гърдите, в които сърцето вече не бие, и гласът на предупреждение и кураж вече не се чува, непокаяните може да разберат и оценят отхвърлените благословения. Така смъртта може да извърши неизвършеното от живота“ (пак там, стр. 188-189).


Въпроси за разискване:

1. Като отива в Йерусалим, въпреки че знае, че няма да бъде добре дошъл, Павел поставя интересите на църквата над личните си интереси. До каква степен трябва да следваме неговия пример?

2. Какво бихме могли да научим от компромиса на Павел в Йерусалим? Как да бъдем политически коректни, без да се отричаме от принципите, според които живеем? А можем ли да го направим?

3. Църковното единство винаги е толкова важно. Как да се научим да работим заедно, обединени дори когато имаме различни възгледи по някои въпроси?


Тази събота, 15.09.2018 г., ще се молим за църкви „Самоков” и „Сандански”.




Разказ
Да поискаш сто кръщения
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Кийонг Куон имал 20 църковни членове, когато основал първата си църква в Южна Корея. Двадесетте го били последвали от старата си църква, но Кийонг копнеел за нови членове.

Младеж дошъл на първата църковна служба в събота. Това било първото му посещение в каквато и да е църква.

„Защо дойде в тази малка църква“, попитал Кийонг.

„Просто нямам късмет – отговорил гостът. – Един човек ми каза, че ако отида в нова църква, това ще ми донесе късмет.“

Кийонг му предложил библейски уроци и младежът бил кръстен.

Кийонг обаче искал още членове. Един ден се молел от сутринта до вечерта. „Моля Те, дай ми хора. Дай ми души, които да изпълнят тази църква.“

На следващия ден съседка го спряла. „Вчера реших, че ми се иска да отида на църква. Моля те, заведи ме в твоята.“

На следващия ден телефонът на Кийонг иззвънял. „Сестра ми е адвентистка, която от 10 години ме кани да отида на църква, но аз никога не успявам. Сега мисля, че бих желала да отида.“

Кийонг изучавал Библията с двете жени и двете били кръстени.

„Бог изпрати толкова много хора по този начин“, разказва Кийонг.

През първата година повече от 40 души били кръстени. Година по-късно, когато 98-ият се кръстил, Кийонг се помолил за 100 кръщения. Тогава си спомнил за една жена, която не бил виждал от три години.Разбрал, че ръководи детска школа по рисуване и я посетил с букет цветя.

„Ти ще бъдеш стотният човек, който се кръщава в моята църква“, казал й той.

Когато жената се съгласила, Кийонг й съобщил, че трябва първо да изкара библейския курс и да го очаква в дома си следващата вечер. „Направи така, че и съпругът ти да е там“, посъветвал я той.

След като Кийонг си тръгнал, жената се обадила на съпруга си и му съобщила: „Старейшината Куон ще ни посети утре, за да ни преподава от Библията.“

Съпругът й, посветен будист и бизнес предприемач, наскоро бил решил да учи английски и дори си бил купил няколко английски книги, включително Библията. Мъчел се да я чете в офиса си. Затова се помолил: „Ако Ти Си истинският Бог, изпрати някой, който да ме научи на Библията.“

В този момент съпругата му се обадила и съобщила, че старейшаната Куон ще ги посети на следващия ден.

Човекът бил разтърсен до краен предел.

На следващия ден Кийонг видял, че съпрузите и техните големи деца с нетърпение очакват да изучават Библията. Цялото семейство било кръстено.

Кийонг Куон, на 56 години, е основал три църкви в Южна Корея.



Created by ULimited®