"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Подготовка за края Нормън Гали
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 май 2018 г.

Матей, 24 и 25 глава


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 май
Стих за запаметяване:
„Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24).

В Матей, 24 и 25 глава Исус разкрива важни истини за времето на края и как да се подготвим за него. В известен смисъл тези глави представляват учението на Христос за събитията на последните дни. Същевременно, гледайки към непосредственото бъдеще, Той вижда надвисналата гибел на Йерусалим – трагедия с катастрофални размери за Неговия народ.

Но в думите Си към учениците говори също и на последователите Си от идните поколения, включително и най-вече на последното поколение, което ще бъде живо, когато Той в действителност се завърне. Обаче картината, която описва, никак не е приятна. Войни, слухове за войни, епидемии, лъжехристи и гонения – това е участта на този свят, както и на Неговата църква. Изумително е, че гледайки назад във времето, можем да видим колко точни са Неговите предсказания. Ето защо можем да Му се доверим и за предсказанията, които още не са се изпълнили в наши дни.


Но Исус не просто ни предупреждава за идните събития. В Матей, 25 глава Той разказва притчи, които, ако се приемат с необходимата сериозност, ще подготвят Неговия народ за времето, когато ще се завърне „Човешкият Син“. Да, наближават трудни времена, но Той ще подготви един народ, готов да Го посрещне при Второто пришествие.


За тази седмица прочетете:
Матей 24:1-25; Откровение 13:11-17; Матей 7:24-27; Лука 21:20; 4 Царе 23:13; Матей 25:1-30



Убедително потвърждение на пророчествата Неделя - 13 май

В последните дни преди Кръста учениците говорят с Исус на Елеонския хълм. Представете си как Го чуват да казва, че храмът ще бъде разрушен. Кой знае какви точно мисли са минали през главите им, но въпросите, които задават след това, показват, че свързват разрушаването на храма със „свършека на века“ (Матей 23:3).


Прочетете Матей 24:1-25. Каква всеобхватна информация дава Исус на Своите последователи за последните дни?


Матей 24:1-25 пояснява, че освен всичко друго Христос се тревожи за измамите, които ще объркват Неговия народ през вековете и до края на времето. Сред тези заблуди ще бъдат фалшивите пророци и лъжехристите. Някои ще твърдят, че представляват Христос (фалшивите пророци), а други ще твърдят, че са Христос. А най-ужасното е, че хората ще им вярват.

За съжаление, наблюдаваме убедително изпълнение на Божието Слово. През хода на историята и дори в наши дни са идвали много измамници с твърдението: „Аз съм Христос“. Какво забележително пророчество! Живеейки в днешно време, можем да проследим дългите векове на историята и да видим (а хората по времето на Христос не са имали тази възможност) наистина колко прецизно е това пророчество. Не бива да се изненадваме, ако такива измами все повече нарастват с приближаването на последната криза.

Също така, в контекста на утвърждаването на вярата ни, вижте как Исус описва състоянието на света. В различни моменти от историята на земята след Христос хората са възлагали надеждата си върху неща, които са смятали, че ще отстранят или поне силно ще намалят страданията и нещастията на човечеството. Дали това са политически движения, технологии, наука или разумът – по едно или друго време, хората са възлагали големи надежди, че тези неща ще изградят мечтания ред тук, на земята. Както много пъти доказва мъчителното свидетелство на историята, тези надежди винаги са се оказвали напразни. Светът днес е точно такъв, какъвто го описва Исус. Неговите думи, изговорени преди почти две хиляди години, показват точно колко неправилни са били човешките планове наистина.


Прочетете Матей 24:25. Кое тук може да ни помогне за утвърждаването на нашата вяра?




Да издържим до края Понеделник - 14 май

Прочетете Матей 24:9 и Откровение 13:11-17. Какви паралели съществуват между това, което казва Исус тук, в „Матей“, и онова, което Йоан е вдъхновен да напише в „Откровение“?


Тревогата на Христос за Неговия народ в края на времето включва една глобална измама, която ще подвежда народите да се противопоставят на истинската вяра и да налагат фалшиво поклонение в света. Онези, които останат твърди, ще се сблъскат с омраза, изпитания и дори смърт.


Прочетете Матей 24:13. Какво е разковничето, за да бъдем спасени и да останем верни дори при заплаха от световен мащаб?


„В последната голяма битка ще устоят единствено онези, които са основали принципите си на библейската истина“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 370). Това свидетелство означава, че всички, които основават принципите си на библейската истина, няма да бъдат погълнати от измамите в края. Те трябва да бъдат здраво вкоренени в настоящата истина; иначе фалшификациите ще ги завладеят.


Прочетете Матей 7:24-27. Какво още е изключително важно, за да останем верни на Бога?


Колкото и важно да е доброто интелектуално познание на Божието Слово, според Исус това все още не е достатъчно, за да устоим на предстоящите изпитания. Трябва да прилагаме това, което сме научили, т.е. трябва да се покоряваме на истината, каквато е в Исус. В притчата по-горе и двамата строители чуват думите на Исус. Разликата между тях – между устояването и неустояването – е в изпълнението от тяхна страна.


Защо този, който се покорява, устоява, а този, който не изпълнява, се проваля? Какво значение има послушанието, за да бъде човек твърд във вярата?




„Мерзостта на запустението“ Вторник - 15 май

Във великата Си беседа за края на времето Христос посочва „мерзостта, която докарва запустение“ (Матей 24:15), образ от книгата на пророк Даниил (Даниил 9:27; 11:31; 12:11).

Бог обявява нещо за „мерзост“, когато представлява сериозно нарушение на Неговия закон, като идолопоклонство (Второзаконие 27:15ч) или неморални сексуални действия (Левит 18:22). Затова тази „мерзост, която докарва запустение“, включва някакъв вид религиозно отстъпление.


Прочетете Матей 24:15 и Лука 21:20. Как тези стихове ни помагат да разберем по-добре какво има предвид Исус, когато говори за „мерзостта, която докарва запустение“?


Тези два стиха поясняват, че предсказанието на Исус включва в по-непосредствен план пагубното разрушение, което ще постигне Йерусалим през 70 г.пр.Хр., когато езическият Рим ще унищожи не само града, но и свещения храм.

Обаче има и второ изпълнение на това пророчество, в което по-непосредствените събития, като разрушаването на Йерусалим, представляват символ на бъдещите събития в края на времето. „Христос възприема Йерусалим като символ на ожесточения в неверие и бунт свят, който неудържимо се носи към възмездието на Божиите съдби“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 18).

В Даниил 12:11 и Даниил 11:31 „мерзостта, която докарва запустение“ се появява във връзка с последната фаза на Рим, папската фаза, в която се изгражда една алтернативна система на посредничество и спасение, стремяща се да узурпира Христовата жертва за нас в миналото и служенето Му сега в небесното светилище.

Даниил, 8 глава – особено стихове от 9 до 12 – ни помага да поставим тези събития в историческия им контекст с двете фази на римската власт. Първата фаза, изразена чрез бързото хоризонтално разпространяване на малкия рог (Даниил 8:9), изобразява обширната империя на езическия Рим. Във втората фаза (Даниил 8:10-12) малкият рог нараства вертикално, хвърля на земята някои от звездите (преследва Божия народ) и се възвеличава до „началника на множеството“ Исус (Даниил 8:11). Това представлява фазата на Папството, възникнало от разпадането на езическата Римска империя, но все още представляващо Рим. (Затова един символ, малкият рог, представлява и двете фази на една и съща власт.) Съдът от Даниил 7:9,10, очистването на светилището от Даниил 8:14 и знаменията в небето от Матей 24:29 бележат Божията намеса за Неговия народ в последните дни.




Десетте девици Сряда - 16 май

След проповедта Си в Матей, 24 глава за знаменията на Своето Пришествие, в Матей, 25 глава Исус обяснява как да се подготвим за него.


Прочетете Матей 25:1-13 – притчата за десетте девици. Според думите Му как можем да се подготвим за Неговото завръщане?


Исус започва тази част от проповедта Си с описание на десет девици. Името „девици“ подсказва, че те са символ на хората, изповядващи християнството. Не са на сатанинската страна в борбата. Изобразяват небесното царство (Матей 25:1). Но във времето на края всички заспиват (Матей 25:5). Христос вече е предупредил всички да бдят (Матей 24:42), т.е. да останат будни, за да не бъдат изненадани, когато се върне.

Всичките десет девици имат светилници и всички отиват да посрещнат младоженеца, което означава, че всички те очакват Неговото завръщане. Обаче се случва забавяне и всички тези вярващи в Неговото пришествие заспиват. Изведнъж, посред нощ, те се събуждат: младоженецът идва (Матей 25:1-6).

Неразумните девици са изненадани и неподготвени. Причината? Един от преводите гласи: „нашите светилници са угаснали“ (Матей 25:8). Други преводи, съобразяващи се с гръцкия оригинал, казват, че светилниците „угасват“. Все още някакво пламъче трепти. Имат малко масло, но не достатъчно, за да бъдат готови да посрещнат Христос.

Тогава какъв е техният проблем?

Тези девици символизират християни, които очакват Христос да се завърне, но имат повърхностна опитност с Него. Имат малко масло, Духът действа частично в живота им, но това е само мъждукащ пламък. Доволни са от малкото, когато всъщност имат нужда от много.

„Духът работи в сърцето на човека в съответствие с неговото желание и съгласие, всаждайки в него ново естество, но групата, символизирана от неразумните девици, се е задоволявала с повърхностна опитност. Тези хора не познават Бога. Не са изучавали Неговия характер; не са поддържали връзка с Него и следователно не знаят как да Му се доверяват, как да гледат и да живеят. Тяхната служба за Бога се е изродила до формализъм“ (Уайт, Е. Притчи Христови. София: ЦАСД-РД, 1994, с. 258).


Как бихме могли да се себеизпитваме, за да бъдем сигурни, че не допускаме същите грешки като тези хора? Ако открием нещо подобно в себе си, как да го променим?




Да използваме талантите си Четвъртък - 17 май

Прочетете Матей 25:13-30. Каква роля играе използването на дарбите в подготовката ни за завръщането на Христос?


Макар тази притча да е различна от предишната, и двете касаят подготовката за завръщането на Христос. И двете описват хора, които са готови и които не са. И двете показват съдбата на тези, които поради духовна небрежност претърпяват вечна загуба.

Точно както маслото символизира Светия Дух при десетте девици, така и „талант” или „таланти” (Матей 25:15) символизират дарбите, каквато е и гръцката дума (talanta) на оригиналния език. „Талантите символизират специалните дарби на Духа заедно с всички естествени дарби“ (Адвентен библейски коментар. Т. 5. С. 510 – англ. изд.).

Всички слуги от притчата са получили нещо добро от господаря си. Забележете също и че повереното е собственост на господаря (Матей 25:14), но е дадено на „на всеки според способността му“ (Матей 25:15). Поверено им е временно и в съвсем реален смисъл тези слуги са настойници на това, което не притежават, но за което носят отговорност. Затова когато господарят се връща, той „поиска сметка от тях“ (Матей 25:19).

Духовните дарби произлизат от Светия Дух (1 Коринтяни 12:1-11; 28-31; Ефесяни 4:11). Има добра новина за хората, които мислят, че имат най-скромната дарба. Дарбите никога не се получават без Дарителя. Следователно тези хора са получили таланта си, след като са приели най-големия дар – Светия Дух.

Дарбите вече са наши в Христос, но дали наистина ще ги притежаваме, зависи от това дали приемаме Светия Дух и дали Му се покоряваме. Именно тук е грешката на безполезния слуга. Получил е дарба, но не е направил нищо с нея. Тя е останала недоразвита. Не е положил усилия да вземе това, което милостиво му е било дадено, и да постигне нещо с него. Затова Исус го нарича „лукав и ленив“ (Матей 25:26) – тежка присъда!


Исус разказва тази притча в контекста на последните дни и на завръщането Си. Тогава какво ни учи тя за решаващата връзка между употребата на нашите таланти и подготовката за последните дни?




Разширено изучаване Петък - 18 май

„Човекът, който получава единия талант, „изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си“.

Именно човекът с най-малкия талант го оставя неоползотворен. Това е предупреждение за всички, които мислят, че тъй като дарбите им са малко, това ги извинява да не служат на Христос. Ако можеха да направят нещо велико, с каква радост биха се заели с работата, но тъй като могат да служат само в малките неща, мислят, че имат оправдание да не правят нищо. Именно това е тяхната грешка. Чрез разпределянето на дарбите Господ изпитва характера. Човекът, който не развива дарбата си, се оказва неверен слуга. Ако беше получил пет таланта, щеше да ги зарови също както и единия. Фактът, че не използва единия талант, показва, че презира небесните дарове.

„Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10). Значението на малките неща често се подценява, защото са малки, но предимно те изграждат истинската дисциплина в живота. Всъщност няма дреболии в живота на християнина. Изграждането на нашия характер ще бъде застрашено, когато подценяваме значението на малките неща“ (Уайт, Е. Притчи Христови. София-ЦАСД-РД, с. 221, 222).

За разискване:

1. Чрез какви идеологии и идеали са се опитвали хората да изградят утопия на земята? Какви са тези идеи и защо всички те, без изключение, са се провалили?

2. Как изпълняването на Божиите думи укрепва вярата ни? Или защо вярата без съответните дела е „мъртва“ (Яков 2:26)? Имайки предвид изпитанията, очакващи хората, които „пазят Божиите заповеди“ (Откровение 14:12), защо е толкова важно за нас сега да се подготвим за събитията, предстоящи да настъпят, когато най-малко ги очакваме?

3. Размишлявайте още малко за десетте девици. Защо тяхната история трябва да бъде предупреждение за нас в това, че на външен вид и в много отношения те всички изглеждат еднакво и постъпват по един и същ начин? Как да разберем дали не се самозаблуждаваме като неразумните девици?

4. Какво означава фразата, че ако е възможно, дори и „избраните“ могат да бъдат заблудени? Какво е разбирането ни за „избраните“ (Матей 24:31; Римляни 8:33; Колосяни 3:12)? Какво разбираме за мащаба на измамите чрез този факт?


Тази събота, 19.05.2018 г., ще се молим за църкви „Костенец” и „Куртово Конаре”.




Разказ
Момент на докосване от Святия Дух
От Кристофър Холанд

Престанах да ходя в католическата цъква, когато бях на 16 години. Основната причина бе, че родителите ми, които водеха в църквата курс за справяне с брачни проблеми, подадоха молба за развод. Свещеникът, който многократно бе идвал да се храни в дома ни, никога не ни посети след развода.

Реших, че ако това е същността на Бога и на църквата Му, тогава тези неща не са за мене.

Изминаха четири години и аз се преместих от района на Чикаго в Северна Индиана, където започнах да работя до късно в една бензиностанция. Там се запознах с бъдещата си съпруга Деби, която работеше в близката забавачка.

Двамата разговаряхме всеки път, когато тя идваше да си купува бензин. Стана й ясно, че се интересувам от духовните теми. Въпросите ми пробудиха в нея интерес към адвентното учение, в което бе израснала.

Една вечер посетихме църквата Пайъниър мемориал в близкия университет Андрюс. Бяхме чули, че там се случва нещо интересно и започнахме да посещаваме евангелизационната поредица НЕТ 95 на Марк Финли.

След края на събранията започнах да изучавам Библията. За малко да се присъединя към друга протестантска църква, но Деби ме спря с библейски урок върху тайното грабване.

Попита ме дали искрено вярвам, че християните ще бъдат взети тайно на небето. Когатот свих рамене, тя ми изнесе въздействащ библейски урок за това как всяко око ще види Исус при второто Му идване. Това бе моментът на докосване от Святия Дух.

Бях кръстен през септември 1995 г., а Деби бе кръстена повторно месец по-късно. Напролет се оженихме.

Започнах да изпитвам силно желание да споделям евангелието. Но как да го правя?

Отговорът дойде, когато университетът Андрюс ме нае да ръководя ресторанта на територията на кампуса. Като бонус имах безплатен курс всеки семестър. Записах се в курса по религия и стигнах до убеждението, че Бог ме призовава да стана проповедник.

Проведох първата си евангелизационна поредица в района на Чикаго, където бях израснал. Сякаш Бог ми даваше възможност за компенсация. Няколко години по-късно Марк Финли, евангелизаторът, чиито теми от НЕТ 95 ме бяха запознали с адвентната вест, проведе заедно с мене евангелизаторски събрания в 34 града в близост до Чикаго. Повече от 500 души бяха кръстени.

Понастоящем работя в Канада като директор и говорител на канадския отдел на „Писано е“. Ако някой ми бе казал какво ме очаква, когато бях на 17 години, щях само да отпия от бирата си и да се изсмея. Бог ни води по удивителен начин.



Created by ULimited®