"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Подготовка за края Нормън Гали
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 април 2018 г.

Даниил и краят на времето


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 април
Стих за запаметяване:
„Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна“ (Даниил 2:47).

Господ е замислил големи неща за древния Израил. „И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:6). Този свят народ, това царство от свещеници, трябва да бъде свидетел за Него пред целия свят, че Йехова е единственият Бог (Исая 43:10, 12). За съжаление, нацията не оправдава очакванията на святото си призвание, възложено от Бога. Накрая дори отива във вавилонско робство.

Забележителното е, че Бог въпреки това успява да използва отделни юдеи да бъдат свидетели за Него дори в злощастието на робството. С други думи, до известна степен Бог ще извърши чрез Даниил и тримата му приятели това, което не е постигнал чрез Израил и Юдея. В определен смисъл тези мъже са пример какъв е трябвало да бъде Израил като народ и какво е трябвало да извърши.

Да, техните истории се случват във време и място, много отдалечено от последните дни. Но все пак можем да открием в тях характерните черти, които да бъдат образец за нас: народ, призван не само да живее в края на времето, но и да бъде свидетел за Бога пред един свят, който, подобно на езичниците от вавилонския двор, не Го познава. Какво бихме могли да научим от техните истории?

За тази седмица прочетете:
Лука 16:10; Даниил, 1 и 2 гл.; 3:1-6; Откровение 13:11-15; Даниил 3:13-18; Йоан 3:7; Даниил, 4 и 6 гл.



Верен в най-малкото Неделя - 8 април

„Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10).


Обърнете внимание на думите на Исус. Толкова е лесно да допуснем компромис и да бъдем неверни „в най-малкото“. Проблемът не се крие в това, че „най-малкото“ самὸ по себе си наистина е чак толкова важно. Всъщност не е. Именно затова е „най-малкото“. Както повечето от нас знаят или от личен опит, или от примера на другите (или от двете), проблемът е, че първият компромис води до следващия, а след това до още един и още един, докато станем неверни „и в многото“.

В този контекст започваме историята от Даниил, 1 глава – първият разказ за преживяванията на тези четирима юдеи по време на вавилонското робство.


Прочетете Даниил, 1 глава. В какво отношение позицията на Даниил, Анания, Мисаил и Азария отразява ролята, която трябва да играе за народите древният Израил? Разгледайте също Второзаконие 4:6-8; Захария 8:23.


Въпреки че стихът не прави пряка връзка между тяхната храна и това, че са „десет пъти по-добри“ във „всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване“ от всички други (Даниил 1:20), препратката е очевидна. Главата казва също, че Бог им е подарил това знание и мъдрост. С други думи, Господ може да действа чрез тях поради тяхната вярност спрямо Него, проявена чрез отказа им да вкусят нечистите храни на Вавилон. Те са послушни и Бог благославя тяхното послушание. Не би ли могъл Бог да направи същото и за древния Израил като цяло, ако народът се беше придържал към библейските учения така усърдно и предано като тези млади мъже? Определено би го направил. Няма ли да стори същото и за нас днес, в последните дни, ако Му бъдем верни?


Тъй като са ни подарени толкова много светлина и истина, като църква трябва да се запитаме: Били ли сме верни и послушни на това, което ни е дадено? Същевременно как би могъл всеки един от нас поотделно да заеме позиция, която би ни дала възможност да сме силни свидетели за Бога?




Смирението на Даниил Понеделник - 9 април

В продължение на хиляди години Даниил, 2 глава е помогнала на неизброимо множество хора по целия свят да повярват в Бога на Библията. Тя осигурява убедително рационално доказателство не само за съществуването Му, но и за Неговото предузнание. Всъщност именно това откровение за Божието предузнание представлява доказателство за Неговото съществуване.


Прочетете Даниил, 2 глава. Кои са убедителните доказателства за реалността на Бога? Помислете също и за днешна Европа, описана в книгата (Даниил 2:40-43). Как би могъл един мъж, живял преди около две хиляди и шестстотин години, да опише толкова точно положението в Европа, ако не чрез откровение от Бога?


Даниил открито и безстрашно отдава цялата заслуга на Бога за това, което му е открито. Колко лесно би могъл да се възгордее, че от вече признатата му мъдрост и интелект произлиза неговата способност не само да разбере съня на царя, но и да го разтълкува! Но Даниил се издига над това. Молитвите, които отправят той и приятелите му (Даниил 2:17-23), показват пълната им зависимост от Бога. Иначе биха загинали заедно с останалите мъдреци.

По-късно Даниил напомня на царя, че никой от неговите придворни мъдреци, заклинатели или магьосници не се е оказал способен да разкаже съня му. За разлика от тях, небесният Бог може да разкрива тайни, защото е единственият истински Бог.

Следователно, благодарение на смирението и зависимостта си от Бога, Даниил става силен свидетел. Ако той в древността проявява смирение, какъв пример следва да даваме ние днес? Все пак имаме откровение за спасителния план, с каквото той не е разполагал. И ако нещо трябва да ни смирява, това трябва да е Исус, и то Исус разпнат.


Какво следва да ни учи Кръстът за смирението? Какво ни говори той не само за греховността, но и за пълната ни зависимост от Бога по въпроса за спасението? Помислете какви щяхте да сте без него. Тогава с какво бихте могли да се похвалите, ако не с Кръста (Галатяни 6:14)?




Златният образ Вторник - 10 април

Хората, които изучават Библията, отдавна са забелязали аналогията между Даниил, 3 глава, историята за тримата евреи на полето Дура, и Откровение, 13 глава – описанието на гоненията на Божия народ в миналото и в последните дни.


Сравнете Даниил 3:1-6 и Откровение 13:11-15. Кои са паралелите между тези два пасажа?


И в двата случая централен остава въпросът за поклонението, но и двата говорят за принудително поклонение. Тоест властващите политически сили изискват това, което се дължи единствено на Господа.


Прочетете Даниил 3:13-18. Какво бихме могли да научим от историята, за да разберем не само какво ни очаква в последните дни, но и също как да го посрещнем?


Като най-могъщ владетел на земята по онова време Навуходоносор се надсмива на тези мъже и на техния Бог с думите: „кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“. Скоро ще разбере от личен опит кой е този Бог, защото по-късно заявява: „Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които, като уповаваха на Него, не послушаха думата на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог“ (Даниил 3:28).

Няма съмнение, че след като вижда такова чудо, царят е убеден – има нещо специално в Бога, на Когото тези хора служат.

Обаче да предположим, че младите мъже не бяха избавени от огъня – и те го допускат като реална възможност (Даниил 3:18). Защо и в този случай щяха да постъпят правилно и нямаше да се подчинят на царската заповед дори ако това означаваше да изгорят живи? Тази история е мощно свидетелство за вярата им и за готовността им да я защитят независимо от последиците.


Когато в последните дни се повдигне въпросът за поклонението, как да бъдем сигурни, че ще устоим така предано като тях? Ако сега не сме верни в „най-малкото“, какво ни кара да смятаме, че ще бъдем верни в нещо така всеобхватно като последната криза?




Обръщането на езичниците Сряда - 11 април

Даниил, 3 глава завършва с признанието на Навуходоносор за съществуването и силата на истинския Бог. Но познанието за Бога и Неговата сила не е същото като опитността на новорождението, която, по думите на Исус, е решаваща за спасението (Йоан 3:7). Всъщност човекът, описан в Даниил 4:30, изобщо не е обърнат.


Прочетете Даниил 4:30. Какъв е проблемът на този човек? Йоан 15:5, Деяния 17:28, Даниил 5:23


Обаче към края на тази глава Навуходоносор научава, макар и по трудния начин, че всяка истинска власт произлиза от Бога и че без Него той е нищо.

„Някога гордият монарх е станал смирено Божие дете. Тираничният, надменен владетел – мъдър и състрадателен цар. Този, който е предизвикал и хулил небесния Бог, сега признава силата на Всевишния и искрено се стреми да утвърждава страха от Йехова и щастието на своите поданици. От изобличението на Този, Който е Цар на царете и Господ на господарите, Навуходоносор е научил най-накрая урока, който всички владетели трябва да научат – че истинското величие се състои в истинската доброта. Той признава Йехова за живия Бог с думите: „Аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво“ (Уайт, Е. Пророци и царе. София: Нов живот, 1995, с. 264).


Прочетете Даниил 4:35. Какви други истини за Бога споделя тук Навуходоносор?


Даниил, 4 глава завършва с признанието на един езичник за властта, владичеството и силата на „еврейския“ Бог. В известен смисъл тази сцена е предтеча на събитията в раннохристиянската църква, когато чрез свидетелството на евреите и Божията сила езичниците ще научат истината за Господа и ще започват да разгласяват тази истина пред света.


Прочетете Йоан 3:7. Въпреки че си представяме последните събития във връзка със смъртния указ, поклонението и гоненията, кое според Исус тук подготвя хората за края на времето повече от всичко друго?




Верността на Даниил Четвъртък - 12 април

Прочетете Даниил, 6 глава, а след това отговорете на следните въпроси:

1. Какво ни разкрива Даниил 6:4,5 за характера на пророк Даниил? Какви уроци трябва да извлечем от тези стихове за това с какво трябва да бъдем известни?

2. Какви паралели можем да открием в тази глава, свързващи я с последните събития, описани в книгата „Откровение“? Откровение 13:4, 8, 11-17

3. Поставете се на мястото на Даниил в тази ситуация. Какви основания или аргументи е можел да използва, за да не се моли? Как е можел да оправдае неизвършването на това, което е правел, за да си спести изпитанието в рова с лъвовете?

4. Според вас защо Даниил продължава да се моли както винаги, въпреки че не е длъжен да го прави?

5. Какво казва цар Дарий (Даниил 6:16) още преди Даниил да бъде хвърлен в рова на лъвовете, с което показва, че донякъде познава силата на Данииловия Бог? Кое в неговите думи говори за свидетелството на Даниил пред царя относно Бога, на Когото се покланя и служи пророкът?




Разширено изучаване Петък - 13 април

„С наближаване края на историята на този свят записаните от Даниил пророчества изискват нашето специално внимание, тъй като говорят именно за времето, в което живеем. С тях трябва да се свързват ученията на последната книга от Новия Завет. Сатана е подлъгал мнозина да смятат, че пророческите части от писанията на Даниил и Йоан не могат да бъдат разбрани. Но имаме ясното обещание за специално благословение от изучаването на тези пророчества. „Мъдрите ще разберат“ [Даниил 12:10] е изречено за виденията на Даниил, които трябва да бъдат запечатани за последните дни. А за откровението, което Христос дава на слугата Си Йоан за ръководство на Божия народ през всички векове, е дадено обещанието: „Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него“ (Откровение 1:3)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. София: Нов живот, 1995, с. 276).

Макар често да разглеждаме книгата „Даниил“ в контекста на възхода и падението на всички народи, съда (Даниил 7:22, 26; 8:14) и окончателното избавление на Божия народ във времето на скръбта (Даниил 12:1), тази седмица видяхме, че книгата може да ни даде примери за това какво означава лично да се подготвяме за изпитанията и гоненията, когато и да настъпят те. В този смисъл историите ни изпращат жизненоважни послания за последните дни. Все пак колкото и полезна да е информацията за „белега на звяра“ и „времето на скръбта“ с предстоящите гонения, ако не сме имали необходимата опитност с Бога, цялото това познание просто ще ни осъди. Повече от всичко друго трябва да преживеем „новорождението“, което преживяват Даниил и останалите, включително и Навуходоносор.

За разискване:

1. Прочетете молитвата на Даниил в глава 9:3-19. Какво в тази молитва разкрива, че пророкът разбира благодатта и факта, че Бог ни обича и ни изкупва заради собствената Си милост, за разлика от гледището, че самите ние имаме някаква заслуга или доброта? Защо е толкова важно не само да разбираме, но и да преживяваме тази истина?

2. Обсъдете с групата трудностите, с които се сблъскват тримата евреи (Даниил, 3 гл.) и Даниил (Даниил, 6 гл.), когато религиозните им обичаи са застрашени от политическите власти. Какво общо намирате в двата разказа? Какви са разликите? Какво можем да научим от тях за силното свидетелство на верността?

3. Какво означава да бъдем „родени отново“? Защо Исус казва, че „трябва да се родиш отгоре“ (Йоан 3:7)?

Тази събота, 14.04.2018 г., ще се молим за църкви „Владимирово” и „Каварна”.




Разказ
Хавайска сватба, Част 2
От Бенджи Лийч

Бащата на булката, която вече се усмихваше, придружи дъщеря си и застана най-отпред. Младоженецът засвири на китара и изпя „Хавайска сватбена песен“.

Господ ми даде думи, които да изрека, и аз ги обявих за съпруг и съпруга. После майката на булката ми каза нещо, което ме накара да изтръпна.

„Не мисля, че това е случайно – каза тя. – Смятам, че е било определено да се случи. Виж си ризата.“

Погледнах надолу. Носех джинси, маратонки и светлосиня риза. Над джобчето на ризата бе зашит етикетът „Хаваи“ и цветовете на дъгата. Бях купил тази риза преди няколко години, когато със съпругата ми бяхме на почивка в Хаваите.

Когато сложиха венеца с цветя около врата ми, всичко изглеждаше така, сякаш е имало план да участвам в брачната церемония.

Дадохме на младоженците като сватбен подарък книгата „Пътят към Христос“. Те никога не бяха чували за адвентистите от седмия ден.

Ако историята свършваше тук, щях да бъда щастлив. Има обаче и продължение.

След две години, когато живеех в Тексас, по телефона ми се обади възрастен литературен евангелизатор от Колорадо.

„Спомняш ли си двойката, която венча в националния парк на Скалистите планини?“, попита той.

Разказа ми как младоженците прочели „Пътят към Христос“ и се обърнали към адвентна църква за повече информация. „Изпратихме им още литература. Тогава те пожелаха библейски уроци и сега заедно изучаваме Библията от шест месеца. Ще се зарадваш, ако ти кажа, че днес се кръщават в адвентната църква в Грийли.“

Минаха още две години. Академията Кампион ме покани за молитвената седмица. Когато застанах на амвона, за да произнеса съботната си проповед, видях литературният евангелизатор да влиза със семейството и тяхното малко дете.

След края на богослужението те ми разказаха какво се е случило.

Кръстили се и поканили свои приятели на евангелизационните събрания в църквата в Грийли и трима от тях се кръстили. Нещо повече, майката на младоженеца също се кръстила и сега работи в адвентна болница в Хаваите.

През онзи ден нямах желание да се спирам за спор с хора с бели одежди. Господ обаче употреби няколко ученици и човек с хавайска риза, които да свидетелстват.

Бенджи Лийч е доброволец и здравен капелан във Форт Уърт, щата Тексас.



Created by ULimited®