Завръщането на нашия Господ Исус

Поетът Т. С. Елиът започва едно от стихотворенията си по следния начин: „В моето начало е моят край“. Тези кратки и ясни думи предават силна истина. В началото се съдържа краят. Забелязваме отзвука от тази действителност в нашето име „адвентисти от седмия ден“, което носи две основни библейски учения: „седмия ден“, защото съботата от Десетте заповеди ни напомня всяка седмица за Сътворението на живота на земята в шест дни; и „адвентисти“, което ни насочва към Второто пришествие на Исус, когато ще се изпълнят всички надежди и обещания на Писанието, включително обещанието за вечен живот.

Независимо колко отдалечено във времето е Сътворението на света (нашето начало) от Второто пришествие на Исус (нашия край или поне края на този грешен живот), тези събития са свързани. Бог, Който ни е създал (Йоан 1:1-3), е същият, Който ще се върне и в един миг, „докато трепне око, при последната тръба“ (1 Коринтяни 15:52) ще осъществи нашето окончателно изкупление. Истина е, че в нашето начало откриваме и нашия край.

Колкото и да сме склонни да мислим, че Второто пришествие на Исус е новозаветно учение, това не е вярно. Разбира се, едва след първото Му идване, след смъртта, възкресението и възнесението Му получаваме едно по-пълно и по-богато откровение за истините около Второто пришествие. Но както с толкова много други неща от Новия Завет, Старият Завет разкрива образи и сенки на тази жизненоважна истина дълго преди тя да стане реалност. С доктрината за второто идване на Исус новозаветните автори не разкриват нова истина. Те всъщност подчертават това, което вече е разкрито в Библията. Едва сега, в светлината на разпнатия на кръст и възкръснал Спасител, това обещание за Второто пришествие може да бъде напълно разбрано и оценено.

Няма съмнение, че „Господният ден“ ще бъде ден на унищожение, скръб и смут за изгубените. Но ще бъде и ден на избавление за целия Божи народ, който „бъде намерен записан в книгата“ (Филипяни 4:3, Откровение 3:5; 13:8). Тази тема – „Господният ден“ като време на съд над нечестивите, но също и време, когато Божиите верни са защитени и възнаградени, се намира в Стария Завет. Например въпреки че някои ще изпитат „лютия гняв Господен“, хората, които се вслушват в призива да „търсят правда“ и „кротост“, ще „бъдат покрити в деня на гнева Господен“ (Софония 2:1-3).

Въпреки че много евреи по времето на Исус очакват Месия да победи римляните и да установи Израил като най-могъщата нация, не това е целта на Исусовото идване – нито на първото, нито на второто. Всъщност Бог е приготвил нещо много по-голямо за Своя верен народ, отколкото просто преподреждане на стария и грешен свят.

Вероятно нищо в Стария Завет не разкрива така ясно като Даниил, 2 глава истината, че новият свят не израства от стария, но вместо това е ново и радикално различно творение.

Даниил, 2 глава показва възхода и падението на четири велики световни империи – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и накрая Рим, която след това се разпада на нациите от съвременна Европа. Обаче статуята, която вижда Навуходоносор в съня си (символизираща последователността на тези четири основни световни сили) се срива по драматичен начин, което следва да покаже огромната разлика между този свят и бъдещия – след завръщането на нашия Господ Исус Христос.

Тези стихове не оставят никакво място за колебание относно това какво ще се случи при идването на Исус. В Лука 20:17,18 Той се отъждествява с този камък, който разбива на прах всичко останало от този свят. Арамейският език на Даниил 2:35 показва, че след като златото, среброто, глината, желязото и медта бъдат строшени, те „са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място“. С други думи, не остава нищо от този стар свят след завръщането на Исус.

Междувременно камъкът, който е заличил всяка следа от този стар свят, „е станал голяма планина и е изпълнил целия свят“. И това царство, което възниква в резултат на Второто пришествие, е такова, че „довека няма да се разруши“ и „ще пребъде довека“ (Даниил 2:44).

Само два пътя очакват всеки човек, живял някога по света. Или живот с Исус през вечността, или изчезване в небитието заедно с праха на този стар свят. Вечност очаква всички нас по единия или по другия начин.

Докато описвал вярването си за произхода на Вселената, един лектор обяснил, че преди около 13 милиарда години „безкрайно плътна миниатюрна маса изскочила от нищото и тази маса експлодирала, а от тази експлозия започнало съществуването на нашата Вселена“. Лекторът не казал как точно тази „безкрайно плътна миниатюрна маса“ успяла просто да изскочи от нищото. Той просто приел с вяра, че е станало точно така.

Както отбелязахме във въведението на урока за тази седмица, в нашето начало ние намираме края. Ето защо според този лектор нашият край не е твърде обнадеждаващ, поне в дългосрочен план. Вселената, създадена от тази „безкрайно плътна миниатюрна маса“, е обречена на унищожение заедно с всичко в нея, което, разбира се, включва и човечеството.

За разлика от това библейската представа за нашия произход е не само много по-логична от това гледище, но и много по-обнадеждаваща. Благодарение на Бога, Автор на произхода, нашите дългосрочни перспективи са много по-добри. Очакват ни толкова много неща в бъдеще и тази надежда се основава върху обещанието за Второто пришествие на Исус.

Въпреки че скоро предстои да бъде екзекутиран, Павел живее с увереността за спасението и надеждата за Христовото завръщане, което нарича „Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:8). Очаква го „венецът на правдата“, определено не неговата собствена (1 Тимотей 1:15), но правдата на Исус, върху която почива неговата надежда в обещанието за Второто пришествие. Независимо от непосредствените обстоятелства, които са мрачни в най-добрия случай (в затвора, в очакване да бъде екзекутиран), Павел знае, че дългосрочните му перспективи са много добри. Защото вижда голямата картина, а не непосредствената ситуация.

Колкото централно и важно да е Второто пришествие според Библията, не всички християни го възприемат като буквално, лично завръщане на самия Исус Христос. Някои твърдят например, че второто идване на Исус не е когато Той самият се върне на земята, но когато Духът Му се проявява в Неговата църква на земята. С други думи, Второто пришествие се осъществява, когато моралните принципи на християнството се разкриват в Неговия народ.

Колко благодарни можем да бъдем обаче, че това учение е фалшиво. Ако беше вярно, каква дългосрочна надежда бихме могли всъщност да имаме?

„Небето сякаш се отваря и затваря като книга. През него прозира славата от Божия трон. Планините се тресат като тръстики от вятъра и навсякъде се търкалят безформени парчета скала. Надига се вой като от наближаваща буря. Морето се разбеснява. Писъкът на урагана звучи като глас на демони, отправили се да сеят смърт. Цялата земя се надига и нагъва като морски вълни. Повърхността ѝ се разпуква. Самите ѝ основи се разклащат. Потъват цели планински вериги. Изчезват населени острови. Морски пристанища, съперничещи на Содом по пороците си, са погълнати от бушуващите вълни. Бог си спомня за великия Вавилон, „за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв“ (Откровение 16:19,21)“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 396).

Завръщането на Исус е грандиозно събитие, което буквално слага край на този свят. Когато това стане, всеки човек ще разбере какво се случва. Това, което Исус е направил за нас при първото Си идване, ще се осъществи изцяло при второто.

Преди да възкреси приятеля Си Лазар от гроба, Исус изрича следните думи: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее“ (Йоан 11:25). И вместо просто да иска хората да приемат на доверие такова невероятно твърдение, Той след това възкресява от мъртвите Лазар, който е бил мъртъв достатъчно време, за да започне тялото му да се разлага (Йоан 11:39).

Хората, които вярват в Исус, въпреки това умират. Обаче, както казва Той, макар и да умират, ще оживеят. Именно това е възкресението на мъртвите. И затова Второто пришествие на Исус заема толкова централно място сред нашите надежди.

Великата надежда за Второто пришествие е, че възкресението от мъртвите, което преживява самият Исус, ще бъде реалност и за Неговите верни последователи от всички епохи. В Неговото възкресение те имат надежда и увереност за своето възкресение.

Живите верни при завръщането на Исус ще продължат да имат физическо тяло, но не в сегашното му състояние. То ще бъде променено по свръхестествен начин в същото нетленно тяло, каквото ще имат и възкръсналите от мъртвите. „Живите праведни са променени „в един миг, в мигване на око“. Прославени са при звука на Божия глас и сега стават безсмъртни, и заедно с възкръсналите светии са взети в облаците, за да посрещнат своя Господ във въздуха“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 400).

Второто пришествие на Исус Христос не е епилог, приложение или послеслов към тъжната история на човешкия грях и страдание в този грешен свят. Всъщност то е грандиозната кулминация, великата надежда на християнската вяра. Какво имаме без него? Историята на човечеството просто продължава напред, като едно нещастие следва друго, една трагедия следва друга, докато накрая всичко завършва със смърт. Без надеждата, която ни предлага Христовото завръщане, животът, по думите на Уилям Шекспир, е „история, разказана от идиот, пълна с шум и ярост, лишена от всякакъв смисъл“. И все пак ние имаме тази надежда, защото Божието Слово многократно я е потвърдило. Имаме тази надежда, защото Исус ни е изкупил със собствения Си живот (Марк 10:45) и наистина идва, за да получи това, за което е платил. Звездите в небето не говорят за Второто пришествие. Чуруликащите по дърветата птици не го разгласяват. Сами по себе си тези неща сочат към нещо добро, нещо обнадеждаващо за самата действителност. Но не ни казват, че един ден, когато Исус се завърне, ще чуем „последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим“ (1 Коринтяни 15:52). Те не ни говорят, че един ден ще погледнем нагоре и ще видим „Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“ (Марк 14:62). Ние знаем за тези неща, защото са ни казани в Божието Слово и ние вярваме в записаните обещания.

Дани Уотли живеел във висините – не само защо работел като пилот на малки товарни самолети в щата Аляска. Той притежавал процъфтяваща туристическа компания, която предлага частни ловни пътешествия на богаташи от цял свят. Сред клиентите му били президенти на Ситибанк и семейство Рокфелер.

„Исках да бъда част от елита – разказва Дани. – Нямах желание да съм обикновена личност. Харесвах тези хора.“

Веднъж получил „Великата борба“. Дани се срещал с бивша адвентистка и благодарение на нея започнал да играе баскетбол и волейбол в адвентната църква в родния си град Палмър. Църковен член му дал книгата.

Дани я взел със себе си по време на следващия си полет и прочел как съботата от седмия ден била променена в неделя. Никога не бил чувал за авторката на книгата Елън Уайт, но внезапно почувствал убеждението, че това е истина.

Обратно в Палмър Дани започнал да се подготвя за ловния сезон, но църковните членове го поканили на евангелизаторски събрания. Началната тема върху пророчеството от Даниил 2 гл. го запленила.

„Бях убеден от самото начало – казва той. – Хората, които твърдят, че евангелизациите не действат, никога не са били начинаещи слушатели на евангелизаторска поредица.“

Следващата вечер Дани завел баща си.

Когато проповедникът Върн Соу обяснил смисъла на кръщението, в ума на Дани започнала битка. Не му се искало да загуби клиенти заради съботата.

„Битката продължи по време на цялата поредица. Накрая трябваше да взема решение. Отидох при Върн и му казах: „Искам да бъда кръстен“.

В този момент Дани предал всичко на Исус, включително и бизнеса си.

„Бях ловец, който можеше да се справя сам, а сега осъзнах, че не мога да се справям сам.“

По време на кръщението пасторът заявил: „Ето един ловец на трофеи, който сега е ловец на души.“

Бащата на Дани и съпругата му били кръстени следващата събота. Други също се присъединили към църквата в резултат на влиянието на Дани.

Дани обяснил на клиентите си, че не може вече да ходи на лов в събота. Вместо това те можели да се наслаждават на деня сред природата без да заплащат нищо. Тъй като пътуванията стрували по 1500 долара на ден, клиентите с радост приели новия план.

След две години Дани продал процъфтяващия си бизнес. Не изпитвал повече желание да бъде сред елита.

„Исках да пътувам като тях – разказва Дани, който понастоящем е успешен основател на фирми. – Сега отивам на мисионски пътешествия, което е нещо много по-добро.“