"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Настойничеството:
Подбудите на сърцето
Джон Х. Х. Матюс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 януари 2018 г.

Да избягаме от пътищата на света


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 януари
Стих за запаметяване:
„В ден на гняв богатството не ползва, а правдата избавя от смърт. (...) Който уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист” (Притчи 11:4,28).

Въпреки че Сатана се е провалил при Исус, той успява при всеки друг човек. Ще продължи да го прави, освен ако не се борим с доспехите и силата на Бога, Който единствен ни предлага свобода от примамките на света.

Ето защо трябва да насочим вниманието си върху нашия небесен Гарант. Давид осъзнава истинската стойност в този живот, когато пише: „Лъвчетата търпят нужда и глад; но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро” (Псалми 34:10). Соломон признава, че мъдростта и разбирането са по-ценни от сребро и злато (Притчи 3:13,14). Истинското щастие и подреден живот произтичат от обръщането на погледа ни от нашите притежания към живия Христос, Който ни притежава.


Нашата единствена надежда да се изплъзнем от примките на света е жизнената и ползотворна връзка с Исус. През тази седмица ще изучаваме характеристиките на подобна връзка и ще видим колко е важно за нашия духовен успех да разпознаем силата зад маската на света и да разберем стойността на Христос като истинското основание да се живее.


За тази седмица прочетете:
Псалми 119:11; Ефесяни 6:18; Римляни 8:5,6; Евреи 11:1-6; 3 Царе 3:14; Йезекиил 36:26,27



Връзката с Христос Неделя - 21 януари

Любовта към светските притежания, дори от страна на тези, които нямат много, може да бъде здрава верига, приковаваща душата към света, а не към Христос. Дори да нямаме много откъм земни притежания, страстното желание за придобиване на материални блага може да се превърне в страшно проклятие, което – ако не бъде поставено под контрола на Господа – би могло да отдалечи душата от спасението. Сатана знае това и използва любовта към материалното, за да впримчи колкото се може повече хора.

Коя е единствената ни защита?


„Мислете за горното, а не за земното” (Колосяни 3:2). Как изпълняваме онова, което Павел ни казва да правим? (Вж. също Псалми 119:11; Ефесяни 6:18.)


Кои други текстове можете да откриете, съветващи ни към какво да насочваме умовете си? (Вж. например Филипяни 4:8.)


Единственият лек за светския дух, независимо под каква форма се проявява, е постоянното посвещение на Христос (Псалми 34:1), при всички житейски възходи и падения. Мойсей „разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища” (Евреи 11:26). Повече от всяка друга обвързаност, Христос трябва да бъде първостепенният ни приоритет. Той търси посвещение, основано на убеждение, а не на предпочитание; тоест трябва да сме посветени на Христос заради това Кой е и какво е сторил за нас, а не заради някакви непосредствени предимства, които биха могли да ни донесат вярата и посвещението на Него.

Животът ни трябва да е приютен в Исус и Неговите планове трябва да бъдат наши планове. Истинското посвещение означава да поставим ръката си на ралото, без да гледаме назад (Лука 9:62). Когато направим това посвещение, Христос ни издига възможно най-високо. Когато Му се предадем, Той ще строши властта на света над душите ни. Трябва да гледаме на Христос, вместо на материалните неща – само това може да запълни празнотата в живота ни.


Помислете за времето, в което сте придобили някакво материално притежание – нещо, което наистина сте желали. Колко дълго продължи радостта и чувството за пълнота, преди да избледнеят и да се озовете там, откъдето сте тръгнали?




В света Понеделник - 22 януари

По света са раздадени повече от шест милиарда Библии, но колко ли от тях са приети като Слово на живия Бог? Колко ли са четени с искрено сърце, отворено за истината?

Правилното изучаване на Библията насочва духовния ни компас и ни дава точен ориентир в един свят, потънал във фалш и бъркотия. Библията е жив документ от божествен произход (Евреи 4:12) и като такъв ни насочва към истини, които не можем да открием никъде другаде. Тя е пътната карта на Христос за ежедневния живот и ни образова, като разширява интелекта ни и пречиства нашия характер.


Прочетете Йоан 5:39; 14:6 и 20:31. Библията, особено евангелията, ни дава най-авторитетна информация за Исус. Какво ни казват за Него тези конкретни стихове в „Евангелието от Йоан“ и защо то е толкова важно за нас и за всичко, в което вярваме?


Изучаваме Библията, защото тя е най-висшият източник на Истината. Исус е Истината и в Библията намираме Него. Можем да Го опознаем, защото Той ни е разкрит в нея. Следователно от Божието Слово, Стария и Новия Завет, научаваме кой е Исус Христос и какво е сторил за нас. След това Го обикваме и Му поверяваме живота и душите си, за да бъдат опазени завинаги. Следвайки Христос, покорявайки се на думите Му, разкрити в Свещеното Писание, можем да се освободим от оковите на греха и на света. „Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36).


Прочетете Римляни 8:5,6. Против какво сме предупредени тук и как изучаването на Божието Слово ни помага в тази битка за нашите умове?


Любовта към света и по-специално любовта към светските притежания лесно би могла да ни отклони от Бога, ако не сме внимателни. Затова трябва да останем в Словото, насочващо ни към вечните и духовни реалности, така важни за християнския живот.

Любовта към светските неща никога не издига ума към духовна моралност; вместо това тя заменя библейските принципи с алчност, егоизъм и похот. Любовта, разкрита в Библията, изгражда взаимоотношенията, като ни учи на това колко важно е да даваме от себе си на другите. В контраст, светският дух държи да получава всичко – а това напълно противоречи на Исусовия мироглед.




Живот на молитва Вторник - 23 януари

„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Нищо чудно, че християните често твърдят следното: вярата зависи от връзката с Бога. Ако опознаването на Бога е „вечен живот”, то тогава можем да намерим живот чрез връзката си с Него. Разбира се, в центъра на тази връзка е общуването. Вчера видяхме, че Господ общува с нас чрез Божественото Си Слово. Ние, от своя страна, общуваме с Него чрез молитва.

Ако, както видяхме, насочваме умовете и сърцата си към небесните неща, а не към нещата от този свят, то молитвата е от ключово значение. Защото по самото си естество тя ни отвежда към една по-висша сфера, отвъд този свят.

Но дори тук трябва да бъдем внимателни, защото понякога нашите молитви може да са просто израз на егоистичното ни естество. Затова трябва да се молим в покорност на Божията воля.

Преди години една жена изпя следните думи: „О, Господи, няма ли да ми купиш Мерцедес?”. Така тя, по свой начин, укори материализма на хората, изповядващи, че вярват в Бога. А ние трябва да сме сигурни, че когато се молим – което самὸ по себе си е акт на покоряване на Бога и смърт за света – търсим Божията воля, а не просто нашата.


Прочетете Евреи 11:1-6. Кой е важният компонент, който трябва да бъде преплетен с нашите молитви? Какво означава да дойдем при Бога с вяра и да се молим с вяра?


Ако молитвите ни не са придружени с вяра, това е арогантност, фалшивата вяра на Сатана. „Молитвата и вярата са тясно свързани и трябва да бъдат изучавани заедно. В молитвата на вярата има божествена наука; това е наука, която всеки желаещ да направи житейското си дело успешно, трябва да разбере. Христос казва: „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). Той разяснява, че нашите молби трябва да са в съгласие с Божията воля; трябва да искаме нещата, които Той е обещал и каквото и да получим, трябва да се използва за извършване на Неговата воля. Когато се отговори на условията, обещанието е сигурно” (Уайт, Е. Молитвата. С. 57 – англ. изд.).


Разгледайте собствения си молитвен живот. За какво се молите? Какво разкриват молитвите ви за вашите приоритети? За какво друго бихте могли да се молите?




Живот на мъдрост Сряда - 24 януари

Една от най-красивите истории в Библията е записана в разказа за молбата на Соломон към Бога да му даде повече от всичко друго „разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този Твой голям народ” (3 Царе 3:9).


Какви важни думи казва Бог на Соломон, които – ако се беше вслушал в тях – щяха да му спестят падението, причинено от неговите притежания? Защо казаното от Бога тук е толкова важно и за всички нас? 3 Царе 3:14; вж. също 1 Йоан 5:3; 1 Петър 4:17


Соломон притежава голяма мъдрост, но мъдростта сама по себе си, ако не бъде приложена на практика и не ръководи живота, се превръща само в добро знание. В библейския смисъл на думата, мъдрост, която не се живее на практика, всъщност не е никаква мъдрост. Мнозина ще бъдат изгубени, въпреки че са разполагали с огромна точна информация за Бога и за Неговите изисквания. Но липсата на покорност от страна на Соломон става причина да се отклони от пътищата, към които Господ го призовава. Едва по-късно в живота си той наистина ще дойде на себе си, пишейки в смирение: „Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея” (Притчи 8:11).

Мъдростта е приложение на познанието и разбирането. Познанието представлява фактите; разбирането представлява проницателността; а мъдростта идва в процеса на прилагането на нашето познание и разбиране към живота. Мъдрият настойник се нуждае не само от познание и разбиране, но и от опит, произтичащ от прилагането на това познание и разбиране в живота.

Примерът на Соломон ни показва колко лесно дори най-мъдрият и знаещ от всички хора може да бъде пометен в празнотата на материалния начин на живот, ако не живее според повереното му познание.


Сравнете 1 Коринтяни 3:19 с Притчи 24:13,14. Каква е разликата между двата вида мъдрост, за които се говори в тези текстове? Споделете отговорите си с вашата съботноучилищна група.




Светият Дух Четвъртък - 25 януари

Великата борба е реална, две страни се борят за нашите души. Едната ни привлича към Христос (Йоан 6:44), другата – към света (1 Йоан 2:16). Силата на Светия Дух в живота ни може и ще ни привлече в правилната посока, ако Му се покорим.

„А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина” (Йоан 16:13; вж. също Йоан 14:16). Светият Дух ни дава сили да живеем според принципа и вярата, а не според прищевките и емоциите, обзели света. Успешната подготовка за живот в небето се дължи на верния живот в този свят под ръководството на Светия Дух.

Апостол Павел съветва: „Да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Коринтяни 2:5). Примамката на света, често чрез материални притежания, ни отклонява от Бога. Обратното, ако не Му се съпротивляваме, силата на Светия Дух ще ни тегли към Исус.


Успехът в битката със света и неговите примамки ще дойде само извън нас. Прочетете Йезекиил 36:26,27; Йоан 14:26 и Ефесяни 3:16,17. Когато позволим на Светия Дух да ни притежава, какво ще направи Бог, за да ни гарантира духовна победа?


„Точно чрез фалшиви теории и предания Сатана спечелва надмощие над ума. Като насочва хората към фалшиви образци, той обезобразява характера. Чрез Писанията Светият Дух говори на ума и запечатва истината в сърцето. По този начин Той разкрива заблудата и я прогонва от душата. Христос покорява Своя избран народ именно чрез Духа на истината, Който действа посредством Божието Слово” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 671 – англ. изд.).

Светият Дух носи истината и е най-възвишеният дар, който Исус би могъл да даде, за да представлява Божеството на земята след Неговото възнесение. Светият Дух се стреми да ни даде сила за победа над примамките на света и неговото „обаяние”.


Светът ни дърпа надолу, нали? Какви решения можете да вземете още сега, помагащи ви да се предадете на Светия Дух, Който единствен е способен да ви даде сила за борба със светските изкушения?




Разширено изучаване Петък - 26 януари

Настойникът действа, воден от двойния принцип на дълга и любовта. „Помнете, че дългът си има сестра-близначка: любовта. Обединени заедно, те могат да постигнат почти всичко, но разделени, нито едното не е способно на добро” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 4, с. 62 – англ. изд.). Дългът е любов в действие. Просто трябва да размишляваме за Христовата жертва, за да може любовта да пробуди дълга ни.

Напълно противоположни са принципите на света: омразата и нейният близнак: бунтът. Бунтът може да бъде омраза в действие. Луцифер се бунтува против Бога (Йезекиил 28:16,17) и никога няма да спре да го прави, докато не бъде унищожен. Той превръща авторитета на любовта в любов към авторитета. Религиозните водачи на Израил мразят авторитета и силата, които притежава Исус (Матей 22:29). Дори когато бягат от храма или се отдръпват от проницателния Му поглед, те не променят пътищата си.

За разискване:

1. Размишлявайте повече върху идеята за любовта и дълга. Какво има предвид Елън Уайт когато – след като ги нарича близнаци – изтъква, че едното без другото „не е способно на добро”? Как изглежда любовта без дълга и как изглежда дългът без любов? Защо двете трябва да вървят винаги ръка за ръка?

2. Стихът за запаметяване за тази седмица гласи: „В ден на гняв богатството не ползва, а правдата избавя от смърт. (...) Който уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист” (Притчи 11:4,28). Какво е значението на този текст? Какво ни казва той за богатството и какво не ни казва?

3. В групата обсъдете живота на Соломон. Запитайте се как е могъл така да се отклони от пътя си. Прегледайте книгата „Еклесиаст“ за стихове, помагащи ни да разберем безполезността и празнотата на светските притежания дори когато – също като Соломон – сме затрупани с толкова много от тях. Какво научихме тази седмица за молитвата, за изучаването на Библията и връзката с Христос, което ще ни помогне да вървим в правилния духовен път?

4. Как хората, които не разполагат с много светски притежания, все пак могат да паднат в капана, заложен им от Сатана?

5. До какъв отговор стигнахте на последния въпрос в частта за сряда относно различните видове мъдрост?


Тази събота, 27.01.2018 г., ще се молим за църкви „Бяла Слатина” и „Варна Център”.




Разказ
Ангел носи бетонни блокове
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Владимир Москоленко побутнал жена си Галина, за да се събуди. Двамата живеели в украинското градче Бузке. Току-що бил сънувал необичаен сън и искал да го сподели.

„Стоях с бетонни блокове в ръцете си – казал той. – Бяха страшно тежки. Внезапно един голям и красив светещ ангел застана пред мене и ми се усмихна. Сложи ръцете си върху моите, след което започна да вдига и да носи блоковете.“

Галина Москоленко се изправила. Тя отдавна се молела да се намерят 5000 долара, с които да се плати за бетонни блокове, които да се използват за преустрояването на една изоставена сграда в адвентна църква в градчето им, в което живеели 1400 души.

„Мисля, че ще получим някаква финансова подкрепа – казала Москоленко. – Не знам откъде ще дойде, но знам, че ще дойде.“

След два дни един църковен член се обадил и казал: „Трима приятели от Полша ще ме посетят.“

„Ето ги и нашите пари“, възкликнала Москоленко пред съпруга си.

В събота гостите от Полша посетили проповедта на Москоленко. След залеза тя им разказала за дълга.

Само няколко дни по-късно получили паричен превод за 5000 долара.

Красивата църква в Бузке, която била открита през 2016 г. след 11 години строителни работи, била съградена с много молитви и чудеса, разказва Москоленко. Адвентно семейство от Австралия дарило 2000 долара за нов покрив. Евро-Азиатската дивизия и местната конференция дали от мисионския фонд. Американски и чешки църковни членове също направили дарения.

Бог и ангелите му често се намесвали, разказва 54-годишната Москоленко. Тя си спомня за бюрократичните спънки, след като местните власти отхвърлили молбата им да направят отвор в стената, за да се направи втори прозорец. „Молех се за това и си мислех: „Господи, помотни ни да направим отвор в стената.“

И тогава се случило нещо интересно.

„Започнахме да ремонтираме единствения съществуващ прозорец, когато внезапно се образува цепнатина в стената. Цялата стена щеше да се срути. Работниците бързо докараха трактор с материал, който да я подпре. Докато работеха по подпорите, стената се срути, сякаш ангел я беше докоснал“, припомня си Москоленко.

Това се случва, казва тя, когато правиш всичко по силите си и се уповаваш на Бога: Той постига и невъзможното.

Галина Москоленко, църковен ръководител в Бузке, Украйна.



Created by ULimited®