"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Настойничеството:
Подбудите на сърцето
Джон Х. Х. Матюс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 март 2018 г.

Дълговете – ежедневно решение


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 март
Стих за запаметяване:
„Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона” (Римляни 13:7,8).

Понякога може да имате достатъчно голям късмет да намерите човек, готов да ви даде пари назаем. Може би този човек го прави от чисти подбуди – наистина иска да ви помогне да се измъкнете от финансовата криза. Но в повечето случаи хората не ви дават пари назаем просто от добро сърце. Те ви заемат пари, защото искат да спечелят повече (от вашите) пари в замяна.

Трябва да правим всичко възможно, за да избягваме дълговете. Разбира се, при определени обстоятелства, като купуването на къща или кола, изграждането на църква или получаването на образование, се налага да вземем назаем. Но това трябва да се прави колкото се може по-мъдро, с намерението да се освободим от дълга възможно най-скоро.

И все пак трябва да бъдем внимателни. Харченето на пари, които нямаме, е вратата за Божия народ да направим „алчността и любовта към земните съкровища водещите черти на характера. Докато тези качества владеят, спасението и благодатта ще остават назад” (Уайт, Е. Ранни писания. С. 267 – англ. изд.).


Трябва да подобряваме своите умения и способности, така че да останем дисциплинирани и да правим всичко възможно, за да избягваме дълговете. През тази седмица ще разгледаме какво казва Библията относно дълговете.


За тази седмица прочетете:
Псалми 37:21; Матей 4:3-10; Матей 6:33; Второзаконие 28:12; Притчи 13:11; Притчи 21:5; 2 Коринтяни 4:18



Заемане и харчене Неделя - 11 март

Пророците и Елисей събират дървен материал край река Йордан, когато „желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!” (4 Царе 6:5). Глаголът „вземам назаем” означава да използвам с разрешение нещо, което принадлежи на другиго. Това разрешение носи риск и отговорност. Взетите назаем пари по никакъв начин не се отличават от взетата назаем брадва, само че могат да имат много по-сериозни последици при неправилна употреба.

Единствената причина да вземем пари назаем, е да ги изхарчим. Финансовият риск, който поемаме, е да решим, че сме способни да ги върнем и че няма да има финансови изненади в бъдеще. Но бъдещето е неясно (Еклесиаст 8:7); ето защо вземането назаем винаги носи със себе си риск.


Какво ни казват следните стихове за дълговете?

Псалми 37:21

Еклесиаст 5:5

Второзаконие 28:44,45


Може да вземем назаем пари с идеята да ги използваме мъдро, но изкушението да похарчим това, което имаме, дори заетите пари, може да ни въвлече в много сериозни проблеми. Наистина харченето на взети назаем пари позволява на мнозина от нас да живеят по начин, който иначе не биха могли да си позволят. Изкушението да заемаме и да харчим е пулсът на сърцето на консуматорската култура, засягаща и бедни, и богати. Когато сме изкушавани, трябва да търсим Божията грижа (1 Коринтяни 10:13), тъй като вземането на заеми може да се превърне в истинско проклятие (Второзаконие 28:43-45).

Не си създавайте лошия навик да заемате пари. Ако вече сте го започнали, върнете дълговете си възможно най-бързо. Трябва да се научим да харчим мъдро и да бъдем господари на Божиите средства, а не да се оставяме да ни владеят парите на света.

И отново: има ситуации, при които се налага да вземем заем. Но това трябва да се прави внимателно и с намерението да върнем всичко колкото се може по-скоро.


Какви духовни опасности дебнат човека, затънал в дългове?




Настойничеството и незабавното задоволяване Понеделник - 12 март

„Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородството си” (Битие 25:34). Исав е грубоват човек, предпочитащ да е на открито, следващ своите страсти. Когато долавя аромата от варивото на брат си, веднага пожелава лещата, въпреки че е малко вероятно да е бил на прага на гладна смърт. Под контрола на емоциите и чувствата си, позволява на моментното напрежение да замъгли разума му и разменя първородството си за някакво незабавно задоволяване. Дори когато пожелава да си върне първородството и „при все че го потърси със сълзи” (Евреи 12:17), не го получава.

В контраст с това виждаме примера на Исус. След 40-дневен пост и примиращ от глад три пъти бива изкушен от Сатана (Матей 4:3–10). Но Той вижда изкушенията такива, каквито са, и дори в състояние на физическа слабост не се поддава на задоволяването. Изживява целия Си живот, отричайки удоволствията на греха и задоволяването и по този начин показва, че и ние можем да имаме сила над греха. Не разменя и не губи Своето първородство и кани всички да участват и да бъдат сънаследници с Него (Римляни 8:17; Тит 3:7). Запазваме рожденото си право, като следваме примера, даден ни от Исус при изкушенията (1 Коринтяни 10:13).

Най-доброто, което този свят може да ни предложи, е да живеем тук и сега, защото не е в състояние да ни предложи бъдещ живот. Да живеете за себе си е противоположното на това да живеете за Бога.

Какво ни учат следните стихове за потенциалните опасности от незабавното задоволяване дори за верните хора? 2 Царе 11:2-4; Битие 3:6; Филипяни 3:19; 1 Йоан 2:16, Римляни 8:8

Желанието за незабавно задоволяване е симптоматично за неконтролируемия ум; то е враг на търпението и подкопава дългосрочните цели, присмивайки се и навреждайки на отговорността. Отлагането на задоволяването е заучен принцип, то е житейско умение, помагащо ни да управляваме ситуациите и напреженията, особено изкушенията, които светът ни предлага – например неразумното вземане на паричен заем. Но тази идея не е популярна в един свят, изграден върху търсенето на незабавна награда, бързото уреждане на трудностите и схемите за бързо забогатяване. След като преживеем незабавно задоволяване, има по-голяма вероятност да изберем краткотрайната награда отново и отново, и отново... Настойниците на даровете, дадени от Бога, не бива да попадат в този капан.




Да живеем със средствата, с които разполагаме Вторник - 13 март

Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща” (Притчи 21:20). Този текст разкрива контраста между настойничеството на икономическата отговорност и воденото от лукса, прахосническо управление. Неразумните хора не правят планове да живеят със средствата, които имат. Те алчно прахосват богатството, което е на тяхно разположение, дори взетото назаем, считайки финансовата мъдрост или пестеливия живот за трудност като нежеланата диета. Но дори когато трябва да вземем пари назаем, например за закупуване на къща, следва да го правим с внимателно обмисляне и със съзнанието, че трябва да живеем със средствата, с които разполагаме.

Богатите могат да живеят със средствата, които имат, поради богатството си. Техният проблем е, че винаги се притесняват за имуществото си и за неговото опазване. Когато хората имат съвсем малко и живеят от заплата до заплата, те се притесняват за ежедневната си издръжка, а не за богатството. И въпреки това Библията дава съвет да живеем в рамките на това, което имаме, независимо колко е то. Павел препоръчва да помислим върху изключително скромния живот: „А като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно” (1 Тимотей 6:8). Той не счита земните притежания за много важни, тъй като за него животът в Христос е предостатъчен (Филипяни 1:21).


Кой принцип трябва да помним повече от всичко останало? Матей 6:33. Как да бъдем сигурни, че точно по такъв начин живеем живота си?


Трябва да мислим за нашите средства не като за приход, а като за ресурси, които имаме отговорността да управляваме. Определянето на бюджет е методът, подходящ за осъществяването на тази задача. Планирането на бюджета е заучено умение, което трябва да бъде задълбочено усвоено. Необходими са дисциплинирана практика и усилия, за да бъдем успешни в управлението на балансиран финансов план (Притчи 14:15). Ако се посветим на успеха в своя финансов настойнически план, ще можем да избегнем притеснителните финансови грешки.

Ако имате проблеми с управлението на парите, разработете си бюджет. Няма нужда да е прекалено сложен. Може да е съвсем простичък – общи разходи за няколко месеца и след това средни месечни разходи. Ключът е да живеете със средствата, с които разполагате, независимо от всичко и да се стремите всячески да избягвате поемането на дългове.


Прочетете Лука 14:27-30. Тук Исус илюстрира цената на ученичеството, като дава пример със строител, пресмятащ цената за изграждане на кула и какво се случва, ако не може да я завърши. Каква поука за настойничеството можем да извлечем от този текст?




Кажете „не” на дълговете Сряда - 14 март

Прочетете Второзаконие 28:12. Какво ни учи този текст за оплитането в твърде много дългове? Какъв принцип виждаме в действие тук?


Проява на здрав разум е да избягвате дълговете, доколкото е възможно. Писанието не ни насърчава и да ставаме поръчители на дълговете на други хора (Притчи 17:18; 22:26). Дългът влияе на бъдещето и ни задължава да се подчиняваме на изискванията му от нашето положение на финансова слабост. Той е еликсир, на който християните трудно устояват и управляват. Дългът може да не е неморален, но той не укрепва духовния ни живот.

„Икономията трябва стриктно да се зачита или ще се натрупат тежки дългове. Придържайте се в своите рамки. Избягвайте трупането на дългове така, както избягвате проказата” (Уайт, Е. Съвети върху настойничеството. С. 272 – англ. изд.).

Дългът може да се превърне във финансово робство, което ни прави „слуга на заемодавеца” (Притчи 22:7). Тъй като е до такава степен вплетен в тъканта на нашия икономически свят, мислим за него като за нещо нормално. Все пак нали цели народи съществуват благодарение на дълг; защо отделни хора да не правят същото? Но това е объркан мироглед.

„Направете тържествен завет с Бога, че с Негово благословение ще изплатите дълговете си и след това няма да дължите нищо на никого, дори да живеете само на овесена каша и хляб. Толкова е лесно, когато приготвяте масата си, да извадите от джоба си двадесет и пет цента за нещо допълнително. Грижете се за центовете и доларите ще се погрижат сами за себе си. Именно няколко цента изхарчени тук, няколко цента изхарчени там, скоро се превръщат в долари. Отричайте се от себе си поне когато сте затънали в дългове. (...) Не се колебайте, не се обезсърчавайте, не се връщайте назад. Отричайте се от вкуса си, отричайте се от задоволяване на апетита, спестявайте дребните си пари и изплатете дълговете си. Изплатете ги колкото се може по-скоро. Когато отново застанете като свободен човек, който не дължи нищо на никого, ще сте спечелили голяма победа” (Уайт, Е. Съвети върху настойничеството. С. 257 – англ. изд.).

Дългът е слаба основа за християните. Той често уврежда духовната ни опитност и влияе върху способността ни да подпомагаме Божието дело. Ограбва ни от способността да даваме на другите с увереност и краде възможностите за Божии благословения.


Какви решения бихте могли да вземете точно сега, които биха ви помогнали да избегнете ненужните дългове? От какво бихте могли да се откажете, за да останете без дългове?




Спестяване и вложения Четвъртък - 15 март

Мравките работят, за да натрупат провизии за зимата (Притчи 6:6-8). Бихме постъпили мъдро, ако наблюдаваме техния подход и след това редовно спестяваме за конкретна цел. Идеята при спестяването е да имаме на наше разположение средства за текущи разходи или нужди в противовес с прахосването или презапасяването с онова, което спечелим. Управлението на средствата изисква мъдрост, разчет и дисциплина. Ако единственото, което правим, е да трупаме за себе си, ограбваме Божиите притежания, вместо да бъдем техни настойници.

„Ненужно похарчените пари са двойна загуба. Не само са похарчени, но и потенциалът им за печалба е изчерпан. Ако ги бяхме отделили настрана, биха могли да се умножат на земята чрез спестявания или в небето чрез даване. (...) Спестяването е дисциплина, която развива властта над парите. Вместо да позволим на парите да ни отведат там, накъдето ни дърпат нашите прищевки, ние поемаме контрола” (Alcorn, Randy. Money, Possessions and Eternity (Carol Stream: Illinois, Tyndale House Publishers, 2003), p. 328).


Прочетете Притчи 13:11; 21:5 и Притчи 13:18. Какви практични думи са записани там за нас, които биха могли да ни помогнат да се справим по-добре с финансовите проблеми?


Настойниците спестяват за семейни нужди и влагат в небето, когато управляват Божиите активи. Не е важно колко притежава човек, а дали спазва библейския план за управление, независимо какво е финансовото му състояние. Спестяването за семейни нужди трябва да се извършва мъдро. За да сведете до минимум загубите, разпределете риска (Еклесиаст 11:1,2). Работата по такова ограничаване на последствията, преди да изпаднете в нужда (Притчи 24:27), и след това търсенето на квалифициран съвет от другите (Притчи 15:22) са два успешни инструмента на този модел. Когато нуждите са задоволени и благосъстоянието расте, трябва да следваме съвета на Библията: „Да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство” (Второзаконие 8:18).

Най-сигурният инвестиционен модел за Божия настойник е да влага в „небесното царство” (Матей 13:44). Там няма инфлация, рискове, крадци или пазарни промени. Прилича на портфейл, който никога няма да се изпразни (Лука 12:33). Приемането на Христос отваря сметката и даването на десятък и дарения са депозитите. Тоест колкото и да е необходимо да се грижим за светските и земните си потребности тук – като плащането на сметките например – винаги трябва да държим погледа си насочен към вечните истини.


Прочетете 2 Коринтяни 4:18. Как постоянно да държим тази истина пред очите си, докато в същото време живеем като отговорни настойници тук, на земята?




Разширено изучаване Петък - 16 март

Всяка естествена способност, умение или дар произлизат от Бога, независимо дали сме генетично родени с него, повлияни и оформени от средата, или и двете. Ключова част на уравнението е какво правим с уменията и способностите, които притежаваме. Бог очаква настойниците да се научат да владеят уменията и способностите си посредством възпитание и практичен опит (Еклесиаст 10:10).

Веселеил е изпълнен „с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене” (Изход 35:31). Той и Елиав (Изход 35:34) имат способността да учат другите на своя занаят.

Можем да бъдем по-добри настойници и определено да захвърлим дълговете, докато живеем в един свят, привързан към материалното. Винаги трябва да развиваме своите умения чрез четене, семинари, официално образование (когато това е възможно) и да практикуваме наученото. Нарастването на нашите умения ни помага да дадем най-доброто от себе си за Бога и да бъдем добри настойници.

Притчата за талантите посочва, че всеки слуга получава таланти „според способността му” (Матей 25:15). Двама слуги удвояват сумите си; третият я скрива в земята. Винаги трябва да се стремим да усъвършенстваме онова, което имаме, но заравянето на таланта не показва никаква способност или умение. Управлението на парите, изплъзването от дълговете, изграждането на самодисциплина и практичен опит развиват компетентности, благословени от Бога. За да станем успешни и добри в дадена сфера, трябва да повтаряме наученото отново и отново.

„Когато уроците на Библията биват прилагани във всекидневния живот, те имат дълбоко и трайно влияние върху характера. Тези уроци Тимотей учи и практикува. Той не притежава особено блестящи таланти, но делото му е ценно, защото използва дадените му от Бога способности в служба за Учителя” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. С. 205 - англ. изд.).

За разискване:

1. Въпреки че самоконтролът винаги е важен за християнина, той е особено съществен, когато липсата на самоконтрол може да доведе до финансови затруднения или дори до смърт. Какво бихме могли да направим ние като църква, за да помогнем на тези, които може би са в опасност заради този проблем?

2. Прочетете Римляни 13:7,8. Как да приложим тези думи към ежедневния си живот и във всички наши взаимоотношения с околните?

3. Някои твърдят, че не бива да се притесняваме от задлъжняването, тъй като Исус скоро ще се завърне. Как бихте отговорили на подобно твърдение?


Тази събота, 17.03.2018 г., ще се молим за църкви „Дебрене ” и „Джулюница”.




Разказ
Психически тормоз заради съботата
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Майка й я поливала с вода преди съботното училище. Баща й я следвал, докато вървяла или тичала до църквата.

Всеки път, когато чувала да дрънка веригата от металната кутия за съхранение на оръжие, тя се страхувала, че баща й ще я убие.

„Бях много изплашена – казва Маргарет Уилфред, когато си спомня годините след кръщението си в адвентната църква. – Бях станала развалина. И до днес се стряскам.“

Сега обаче шестдесет и една годишната Уилфред, пенсионирана учителка от адвентно училище в Тринидад и Тобаго, не съжалява за нищо. „Радвам се на живота си с Бога – заявява тя. – Имам мира, който ми е необходим.“

Уилфред израснала в спазващо неделята семейство, което живеело близо до кампуса на адвентния университет в Макарак Вали. От детските си години харесвала музиката, която идвала от университетската църква в съботната сутрин. Тази музика привлякла Уилфред към евангелизационната поредица, когато била на 19 години. После била кръстена.

„И тогава запознаха психическият тормоз“, разказва тях.

Родителите й се вбесили. Баща й я заплашвал и я гонел от дома. Дрънкането на веригата я плашело. Страхувала се, че ще бъда бита или че може да се случи нещо още по-лошо. Баща й я следвал по пътя до църквата.

„Тичах през цялото време, защото се страхувах.“ Майка й я заливала с вода, след като се обличала за църква.

„Животът ми не беше никак лесен“, спомня си тя.

Уилфред никога не помислила да изостави вярата си. Тя се държала за Псалм 34:7, където се казва: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя.“ Друг любим текст бил Псалм 27:10: „Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.“

След времето напрежението вкъщи спаднало. Уилфред получила държавна стипендия, за да продължи образованието си, и се записала в адвентния университет. После приела предложение за работа в адвентното начално училище в Маракас, където преподавала на първи и втори клас цели 35 години.

„Знам, че съм зеницата на Божието око – казва тях. Той ще ме преведе през всичко.“



Created by ULimited®