Ролята на настойничеството

Поради дълбочината и широчината на настойничеството лесно можем да изгубим голямата картина, потънали в детайлите и поразени от мащабите ѝ. Настойничеството е колкото просто, толкова и сложно, затова лесно може да остане неразбрано. Но нито християнинът, нито църквата може да съществува или функционира без него. Да бъдете християни означава да бъдете и добри настойници.

„Това не е теория, нито философия, а работна програма. В действителност то е християнският закон на живота. (...) Нужен е за адекватното разбиране на живота и съществен за истинската, жизнена религиозна опитност. Не е просто въпрос на умствено съгласие, а акт на волята и определена, решителна сделка, засягаща всички аспекти на живота” (Froom, LeRoу. Stewardship in Its Larger Aspects (Mountain View: Calif., Pacific Press Publishing Association, 1929), p. 5).

Исус Христос е централната фигура в цялата Библия (Йоан 5:39) и ние трябва да разглеждаме себе си във връзката си с Него. Той плаща наказанието за греха и е „откуп за мнозина” (Марк 10:45). Христос има цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18) и всичко е в ръцете Му (Йоан 13:3). Името Му е по-високо от всички други и един ден всяко коляно ще се преклони пред Него (Филипяни 2:9-11).

„Исус е живият център на всичко” (Уайт, Е. Евангелизъм. С. 186 – англ. изд.).

Христос е сърцевината на нашето настойничество и източникът на нашата сила. Заради Него ние имаме живот, достоен да се изживее, показвайки на всички, че Той е в центъра на живота ни. Апостол Павел може и да преживява много изпитания, но независимо къде се намира или какво му се случва, в живота му има един най-висш приоритет: „Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка” (Филипяни 1:21).

Няма истинско настойничество, без Христос да стои в центъра на всичко (Галатяни 2:20). Той е центърът на „блажената надежда” (Тит 2:13), и „Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:17). Точно както оста стои в центъра на колелото и носи цялата тежест на колата, Христос е центърът на живота на настойника. Така както здравата ос осигурява стабилността, позволявайки на колелото да се върти, Исус също е здравият и стабилен център на нашето християнско съществуване (Евреи 13:8). Неговото влияние трябва да засегне всичко, което мислим и вършим. Всеки аспект на настойничеството се върти около Христос и намира своя център в Него.

„Отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Центърът на настойничеството не е някаква празна дупка, а реалността на живия Христос, работещ в нас, за да оформи характерите ни сега и за вечността.

Човек обикновено не мисли за светилището в контекста на настойничеството. Но подобна връзка съществува, тъй като светилището е изключително важно за нашата верска система, а настойничеството е част нея. „Правилното разбиране на службата в небесното светилище е основно за на¬ша¬та вяра” (Уайт, Е. Евангелизъм. С. 221 – англ. изд.). Задължително е да разберем ролята на настойничеството в светлината на тази библейска доктрина.

3 Царе 7:33 описва колелото на колесница. Ние ще илюстрираме доктрината за светилището като главината на колелото. Главината е свързана с оста и осигурява по-голяма стабилност, когато колелото се върти. След като преживява смъртта и победоносното възкресение (2 Тимотей 1:10), Христос чрез смъртта Си е основата за Своето дело в светилището (Евреи 6:19,20) и осигурява стабилност на нашата вяра. Именно от светилището Той служи за нас тук, на земята (вж. Евреи 8:1,2).

„Стъпил върху принципа „сола скриптура“ (само Библията), библейският адвентизъм изгражда доктриналната си система от общата перспектива на доктрината за светилището” (Canale, Fernando. Secular Adventism? Exploring the Link Between Lifestyle and Salvation (Lima: Peru, Peruvian Union University, 2013), pp. 104, 105).

Доктрината за светилището спомага за разкриването на великата истина за спасението и изкуплението, залегнала в основата на цялата християнска теология. В светилището виждаме не само Христовата смърт за нас, но и Неговото служене в небесното светилище за нас. Виждаме и в Светая Светих важната роля на Божия закон и реалността на последния съд. В центъра на всичко това е обещанието за изкупление, осигурено на всички нас чрез пролятата кръв на Исус.

Ролята на настойничеството отразява един живот, закотвен във великата истина за спасението, разкрита в доктрината за светилището. Колкото по-дълбоко разбираме какво е сторил Исус за нас и какво прави в нас сега, толкова повече се приближаваме към Христос, към Неговото служене, мисия, учение и Неговото намерение за тези, които прилагат на практика принципите на настойничеството в живота си.

Светилището е в центъра, защото точно там великата истина за спасението е така силно изразена, точно там е разкрит смисълът на Кръста. И всички наши доктрини по един или друг начин трябва да бъдат свързани с евангелското обещание и спасението. Също като спиците на колелото, останалите доктрини произлизат от великата истина за спасение чрез вяра в Исус Христос.

„Жертвата на Христос като изкупление за греха е великата истина, около която са привлечени всички останали истини. (...) Тези, които изучават чудната жертва на Изкупителя, израстват в благодат и познание” (Коментари на Елън Уайт, Адвентен библейски коментар. Т. 5, с. 1137 – англ. изд.).

Нашите доктринални убеждения влияят върху това кои сме и в каква посока се движим. Доктрините не са просто абстрактни теологични идеи; всички истински доктрини са закотвени в Христос и всички те по различен начин трябва да влияят върху живота ни. Всъщност можем с основание да твърдим, че нашата идентичност като адвентисти от седмия ден е вкоренена в доктриналните ни учения повече отколкото в каквото и да било друго. В такъв случай ученията, които извличаме от Библията, ни правят такива, каквито сме като адвентисти от седмия ден.

Ролята на настойничеството е да живее доктриналната истина така, както е в Исус, и то по начин, оказващ положително влияние върху качеството на живота ни. „Понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината” (Ефесяни 4:21-24).

В този текст виждаме какво означава не само да познаваме истината, но и да я живеем. Да бъдем настойници не означава просто да вярваме в доктрини, колкото и верни да са те; да бъдем настойници означава да живеем тези истини в живота си и при съприкосновението си с околните.

Само на два пъти Бог предупреждава света за надвисналата катастрофа: веднъж чрез Ной (Битие 6:13-18; Матей 24:37) и втория път – чрез трите ангелски вести (Откровение 14:6-12). Тези вести отдръпват завесата, за да разкрият една изключителна гледна точка към бъдещите световни събития. Нашето разбиране за тези вести съзрява с течение на времето, но вестта и мисията все още са оправданието чрез вяра в Христос, „самата Тройна ангелска вест” (Уайт, Е. Евангелизъм. С. 190 – англ. изд.). С други думи, вестта, която сме призовани да прогласим на света, посочва Исус и Неговата велика жертва за нас.

Като адвентисти от седмия ден нашата мисия е да представим истината от Тройната ангелска вест при подготовката за Второто пришествие на Христос. Хората трябва да вземат решение по отношение на вечността. Ролята на настойничеството е в синхрон с Бога в мисията (2 Коринтяни 5:20; 6:1-4).

„В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение за един загиващ свят. Над тях грее прекрасната светлина на Божието Слово. Дадена им е работа от най-висша стойност – прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест. Няма друго дело от толкова голямо значение. Те не трябва да позволяват нищо друго да поглъща тяхното внимание” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9, с. 19 – англ. изд.).

Ръбът на колелото е близо до точката на контакт със земята и представлява мисията на трите ангелски вести. Тяхната задача е да ни предпазват от теологични течения и да посочват отговорността ни в събитията на последното време. Ние трябва да бъдем настойници на тази вест, прогласявайки я по света.

Христос иска да живеем осветен живот. Неговият живот разкрива „святостта” и как в крайна сметка трябва да изглежда настойничеството (Евреи 9:14). Ние трябва да ръководим живота си по начин, угоден на Бога, включително и в това как управляваме всичко, което ни е било поверено. Настойничеството е израз на тази святост.

Римляните са открили, че колелото на колесницата е по-здраво, ако около него се постави железен обръч. Майсторите нагорещявали метала, за да го разширят точно колкото било нужно, преди да го поставят на колелото. Студената вода го свивала, за да прилепне точно. Железният обръч поемал неравностите по пътя, когато колелото се въртяло.

Железният обръч на колелото може да представи концепцията за настойничеството. Това е онази точка на истината, където духовният ни живот се сблъсква с практиката. Точно там вярата посреща възходите и паденията на живота посредством успехите и провалите. Именно там нашите убеждения стават истински в схватките на ежедневния живот. Настойничеството е външната обвивка на това, което сме и вършим. То е свидетелството за нашето поведение и за един добре ръководен живот. Ежедневните ни постъпки, разкриващи Христос, са като желязото върху колелото, което докосва пътя.

Делата са силни и трябва да бъдат под властта на нашето посвещение на Христос. Трябва да живеем с тази увереност и обещание: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Филипяни 4:13).

„Освещението на душата чрез действието на Светия Дух е присаждането на Христовото естество в човешкото. Религията на евангелието – това е Христос в живота, един жив, действен принцип. Тя е Христовата благодат, разкрита в характера и действаща чрез делата. Принципите на евангелието обхващат всяка част от практичния живот. Всяка насока на християнската опитност и дейност трябва да бъде проява на Христовия живот” (Уайт, Е. Притчи Христови. С. 384 – англ. изд.).

Понякога железният обръч на колелата на колесницата трябва да бъде поправен заради деформациите, причинени от ударите на метала в пътя. Тази поправка изисква множество здрави удари върху самото желязо. Поправката на железния обръч представлява настойничеството като практично освещение. Да имаме ума на Христос, когато реагираме във всеки малък или голям аспект на живота си, дори когато процесът може би е труден и болезнен. Независимо дали става дума за употреба на парите, за семейните взаимоотношения или работата (ако трябва да посочим само част от тях), на всички тях трябва да отговаряме според волята на Христос. Понякога, както всички добре знаем, научаваме този урок само чрез тежки удари.

Не е лесно да се поправи желязото. Нито пък е лесно да се поправи човешкият характер. Помислете за опитността на Петър. Той е неотклонно с Исус, но не очаква следните думи от устните Му: „Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:32). Не много по-късно, след като се отрича от Спасителя, Петър получава шанса на живота си, но чак след една твърде болезнена и тежка опитност. В известен смисъл неговото настойничество бива поправено. Петър отново се обръща и животът му тръгва в нова посока, но чак след като понася истински удари.

Група младежи адвентисти тръгнали един съботен следобед да разпространяват брошури GLOW в градче в американския щат Хавай.

Младите хора се помолили заедно и започнали да минават от врата на врата. Когато първата врата се отворила, един от младежите поздравил: „Здравейте, ние сме от Църквата на адвентистите от седмия ден и искаме да ви подарим нещо.“

„На мене?“, попитала изненаданата стопанка.

„Да, на вас“, отговорил посетителят и подал две малки брошури.

Когато домакинята ги приела, младежът й предложил да се помоли за нея.

„Имате ли някаква особена нужда, която можем да представим на Господа?“

Този сценарий се повтарял в дом след дом.

„Здравейте, ние сме от Църквата на адвентистите от седмия ден и искаме да Ви подарим нещо. Можем ли да се помолим за вас?“

В някои къщи вратите не се отваряли след позвъняване. Имало и такива, където собствениците ги гонели.

Двама от младежите се доближили до къща с ограда. Видели вратата и я бутнали, но чули страховито ръмжене.

„Грррррр…. Грррррр!“

Надникнали през оградата и видели разгневено куче да ги наблюдава.

„Какво ще правим сега?“, попитал един от тях.

Никой не искал да рискува да мине покрай кучето, за да позвъни на звънеца.

Тогава хвърлили брошура през оградата. Кучето наблюдавало внимателно.

Брошурата паднала на земята. Кучето се втурнало към нея и я помирисало. После направило нещо изненадващо. Взело я в уста, затичало се към верандата и я оставило пред вратата.

Съоснователят на адвентната църква Елън Уайт ни казва: „Бог ще използва начи и средства, чрез които ще се види, че Той държи юздите в ръцете Си. Работниците ще бъдат изненадани от простичките средства, които Бог ще използва, за да разпространява и усъвършенства праведното Си дело“ (Свидетелства към проповедници и евангелски работници, стр. 300).

Ако ангелът може да накара едно магаре да проговори, защо да не превърне едно агресивно куче в литературен евангелизатор в Хаваите? А ако кучето може да разнася адвентна литература, защо да не можеш и ти да го правиш?