"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Настойничеството:
Подбудите на сърцето
Джон Х. Х. Матюс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 декември - 5 януари 2018 г.

Влиянието на материализма


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 декември
Стих за запаметяване:
„И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Римляни 12:2).

Божието Слово казва на Неговия народ да не се „съобразява с този век” (Римляни 12:2), но примамката на материализма, прекомерното желание за богатство и за всичко, което то може да осигури, са много силни. Малцина са хората – били те богати или бедни – оставащи незасегнати от материализма. И християните не са изключение.

Няма нищо лошо в това да бъдеш богат или дори да работиш усърдно, за да успееш и да осигуриш спокоен живот за себе си и за любимите си хора. Но когато парите или жаждата за обогатяване станат преобладаващи, попадаме в капана на дявола и наистина се „съобразяваме с този век”.


Светът споделя идеята, че добрият живот, изобилният живот се крие само в парите. Но парите са една от маските, зад които се крие Сатана, за да си осигури нашата вярност. Материализмът е едно от любимите му оръжия, насочени срещу християните. Та кой ли не обича парите и онова, което от време на време могат да ни осигурят? Най-голямата полза от тях е мигновено удовлетворяване на желанията, но в крайна сметка те не могат да задоволят най-дълбоките ни нужди.


За тази седмица прочетете:
1 Йоан 2:16,17; Лука 14:26-33; 12:15-21; Второзаконие 8:10-14; 1 Тимотей 6:10; Йоан 15:5; Галатяни 2:20.



Богът на този свят Неделя - 31 декември

Парите са станали богът на този свят, а материализмът – неговата религия. Това е изтънчена и коварна система, предлагаща временна сигурност, но не и пълна безопасност.

Материализмът, както го дефинираме тук, е когато желанието за богатство и притежания стане по-важно и по-ценно от духовните реалности. Притежанията може да носят определена стойност, но не бива да ни обсебват: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи онзи, който обича изобилието” (Еклесиаст 5:10). Ето го проблема с пожелаването на нещата от този свят: независимо колко получаваме, то никога не ни стига; влагаме все повече и повече усилия, за да получим още от онова, което не би могло да ни задоволи. Какъв капан само е това!


Прочетете 1 Йоан 2:16,17. Какво ни казва този текст за наистина важното?


Прочетете Лука 14:26-33. Какво ни казва тук Исус за онова, което е от изключително значение за християнина?


Вероятно бихме могли да го кажем и другояче: тези, за които парите или желанието за обогатяване се превърнат в обсебваща реалност, наистина трябва да си дадат сметка за цената. „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?” (Марк 8:36).

„Когато Христос идва на земята, човечеството като че ли е достигнало своята най-низка точка. Подкопани са самите основи на обществото. Животът е станал фалшив и престорен. (...) Всички религиозни системи по целия свят губят влияние над ума и душата. Отвратени от басните и лъжите и мъчейки се да заглушат мислите, хората се обръщат към неверието и материализма. Изключвайки вечността от сметките, живеят за настоящето” (Уайт, Е. Възпитание. С. 74,75 – англ. изд.).

Хора, привлечени от неверието и материализма и живеещи само за настоящето? Нима не ви звучи познато?


Кой ли не иска да притежава разни придобивки? Въпросът обаче е: Как да разберем дали нещата, които притежаваме, дори да не са много, не притежават нас? Единствено кой трябва да ни притежава и как да бъдем сигурни, че сме Негови?




Напълване на житниците Понеделник - 1 януари

Прочетете Лука 12:15-21. Каква е вестта тук за нас? Как представеният принцип би могъл да се приложи дори към човек, който не е богат?


Независимо дали сме богати, или бедни, жаждата за материалното може да отклони ума ни от наистина важното и вместо това да го насочи върху онова, което е временно и мимолетно, а заради него определено не си заслужава да загубим вечния живот.

Вероятно никога няма да се поклоним пред буквална статуя от злато или сребро или да ѝ се прекланяме като пред бог. Въпреки това пак можем да се окажем в опасността да се покланяме пред златото и среброто, но просто под друга форма.

Тази притча наистина е приложима на много места по света, където животът е посветен почти изцяло на притежанията. Търговците са превърнали амбулантната си търговия във форма на изкуство в глобален мащаб. Цялата им маркетингова стратегия е изградена върху това – да ни накарат да мислим, че няма да бъдем щастливи или удовлетворени, докато не притежаваме това, което те продават. Някоя много успешна компания създава продукт, кара ни да мислим, че се нуждаем от него, а после ни го продава. И наистина това действа! Дори християните, чиято надежда не е в този свят, не са в безопасност от тази измама.


Прочетете Второзаконие 8:10-14. Как един църковен член може да бъде застрашен от онова, за която сме предупредени тук?


Какви примери бихте могли да откриете – било то в Библията или в днешния свят – при които натрупването на богатство и материални притежания насърчава духовността, любовта към Бога и желанието за небесни и духовни неща в човека? Моля, споделете отговора си с вашата съботноучилищна група.




Примамката на материализма Вторник - 2 януари

Светът на рекламата е могъщ. Фирмите харчат милиарди, за да могат образите на техните продукти да ни докоснат. Почти винаги използват красиви и привлекателни лица, за да рекламират стоките си. Гледаме рекламата и виждаме себе си, не просто с продукта в ръце, а като че ли заприличваме и на лицето от рекламата.

Материализмът не би бил чак толкова ефективен, ако не беше фината (и понякога не чак толкова фина) чувственост, вплетена в рекламата. Това е най-мощната рекламна техника, но тя действа като отрова за християните, борещи се с опасностите на материализма – а това включва повечето от нас.


Прочетете Матей 6:22-24. Какво представлява окото според християнското мислене и действие? Как трябва да реагираме ние като християни спрямо фините образи, изкушаващи ни да притежаваме неща, които не са ни необходими?


Рекламата, придаваща чувственост на стоките, може да се превърне в мощно оръжие. Търговците продават своите стоки, като пораждат вълнение в умовете на потребителите. Преживяването е чиста фантазия, но все пак работи. То може да е почти мистично, отвеждайки хората – макар и мимолетно – в друга сфера на съществуване. Превръща се във фалшива религия, която не предлага познание и духовна истина, но на момента изглежда така привлекателна и примамлива, че много хора не успяват да ѝ устоят. Искаме това и смятаме, че го заслужаваме; защо да не го получим? Само Бог знае огромните суми, които се харчат и ще продължат да се харчат за неща, които рекламните агенти ни убеждават, че са от първа необходимост.


„Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти” (Галатяни 5:16). Въпреки че смятаме „плътските страсти” само за сексуални, по какви други начини можем да попаднем в опасността да угаждаме на страст?




Любов към „аз“-а Сряда - 3 януари

„Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил” (Римляни 12:3).


Бог казва: „Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си” (Йезекиил 28:17). Луцифер се самозалъгва, смятайки се за по-велик, отколкото е в действителност. Когато казва в сърцето си: „Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:14), разкрива егоистична амбиция, претендирайки за права, които не притежава. Самоизмамата и егоистичната амбиция са две от чертите на греховното сърце на Луцифер.

Тези текстове за грехопадението му следва да ни покажат, че откъдето и да го погледнем, първородният грях е грехът на нарцисизма. Един речник дава следното определение на този термин: „Прекомерно възхищение от самия себе си, любов към себе си, суетност”. Нима във всяко греховно човешко същество има черти, които да са по-сериозни показатели за самозаблуда от тези?

И все пак тези черти са по-често срещани, отколкото смятате. Навуходоносор арогантно смята, че е по-велик, отколкото е в действителност (Даниил 4:30). Фарисеите също са убедени в тази подвеждаща фантазия (вж. Лука 18:11,12). Богатството може да ни доведе до същата заблуда, ако не сме внимателни.


Прочетете 1 Тимотей 6:10. За каква опасност ни предупреждава тук апостол Павел?


Павел наставлява Тимотей да внимава за най-различни лоши хора (2 Тимотей 3:1-5), включително „сребролюбиви”. Любовта към парите може да насърчи прекалено самочувствие и грандоманско отношение на погълнатост от себе си, и самозаблуда. Това е така, защото материализмът насища хората с много притежания и ги кара да се чувстват прекалено важни. Лесно е, когато човек има много пари, да се мисли за повече, отколкото всъщност е. Все пак всички искат да бъдат богати, но едва малцина успяват да забогатеят. Ето защо за богатите е лесно да станат погълнати от себе си, горделиви и самохвалци.


Прочетете Филипяни 2:3. Как този стих ни помага да разберем защо материализмът и подхранваните от него усещания до такава степен противоречат на християнския идеал?




Пълната безполезност на материализма Четвъртък - 4 януари

В този свят има много хора, които обичат Бога. Тяхната идентичност е слята с Неговата по начин, който материалните притежания не могат да разрушат.


Прочетете Второзаконие 7:6; 1 Петър 2:9; Йоан 15:5 и Галатяни 2:20. Какво означава да бъдем Божие притежание и къде намираме истинската си идентичност?


Бог казва: „Аз Съм Лозата, вие сте пръчките; (...) Отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Връзката е непосредствена и сигурна. „Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работи от сърце. Ако се съгласим, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, това ще бъде и наша естествена подбуда” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 668 – англ. изд.)

От друга страна, материализмът ни предлага идентичност, свързана едно към едно с нашите притежания. С други думи, ние се самоопределяме въз основа на това, което притежаваме и което можем да си купим от благата на този свят. Яков ни предупреждава срещу това: „Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни” (Яков 5:3). „Събирали” означава, че сте трупали много съкровища; и по-големият проблем, именно в тези съкровища – били те много или малко – мнозина намират собствената си идентичност (Лука 12:19-21).

Материализмът е форма на разстройство на личността. Това значи, че за мнозина от нас идентичността ни се размива в притежанията. Притежанията стават наш бог (Матей 6:19-21). Както казват някои: „Аз съм нищо без моите вещи”. Колко тъжно, че можем да се отъждествяваме само чрез земните си притежания. Какъв повърхностен, мимолетен и напълно безполезен начин да изживеем живота си особено ако претендираме, че сме християни. С Бога ли се отъждествяваме, или с нашите притежания? В крайна сметка ще остане или едното, или другото.


Каква част от идентичността ви е свързана с вашите притежания?




Разширено изучаване Петък - 5 януари

„Днес врагът купува душите много евтино. „Продали сте се за нищо”, гласи Писанието. Един продава душата си за похвалата на света, друг за пари; един, за да задоволи животинските си страсти, друг за светски забавления. Такива сделки се правят ежедневно. Сатана наддава за купуването на Христовата кръв и ги купува евтино, въпреки безкрайната цена, платена за тяхното изкупление” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5, с. 133 – англ. изд.).

Целта на Сатана е купуването на души чрез материализма и повърхностните му капани са привлекателни за всяко сърце. Материализмът не може да говори, но познава всеки език. Знае как да осигури удоволствие и задоволяване на желанията и на богатите, и на бедните, и да ги накара да кажат: „Имам всичко, от което се нуждая тук; защо да се притеснявам за нещо друго?”. Така материализмът покварява ума; кара хората да разчитат на онова, което притежават, вместо да се доверяват на Бога. Но противоотровата е: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на Силите” (Захария 4:6). Материализмът не може да устои на властта на Светия Дух, когато се предадем на Бога и решим чрез Неговата благодат да не допускаме той да владее живота ни.

За разискване:

1. По какъв начин, дори ако сме бедни или без много материални блага, пак можем да бъдем пометени от някоя от опасностите, разгледани през тази седмица?

2. Някои казват: „Парите не ме интересуват. Те не означават нищо за мен”. (Често онези, които казват това, разполагат с огромни средства.) Защо в повечето случаи това просто не е вярно? Финансовите възможности са важни; те имат своята роля в живота ни. Въпросът е: Как да разглеждаме парите и нуждата ни от средства в правилната библейска перспектива?

3. „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:19-21). Прочетете внимателно какво ни казва тук Исус. Как заявеното от Него е силно оръжие срещу опасностите на материализма?


Тази събота, 06.01.2018 г., ще се молим за църкви „Борово” и „Ботевград”.




Разказ
Силно вълнение, когато слуша за Бога
Андрю Макчесни, Сп. „Адвентна мисия“

Шофьорът на камион Сафан Карамат обича да изпитва силно вълнение. Получава го, когато слуша проповед, а също така, по време на молитва или когато говори за любовта си към Исус.

„Наистина усещам Божието присъствие тук – каза Карамат по време на интервю в Южния карибски университет, адвентна образователна институция в островната държава Тринидат и Тобаго.

„Винаги изпитвам голямо вълнение, когато говорим за Бога. Приемам го като знак, че не съм сам.“

Карамат е бил самотен от почти 53 години.

Бил единствено дете и майка му умряла още в ранното му детство. Отгледал го баща алкохолик, който бил член на мюсюлманската общност в Тринидат.

„Баща ми беше постоянно пиян и затова трябваше да бягам от него, когато се връщаше вкъщи. Разчитах единствено на себе си.“

Карамат посещавал редовно служите в местната джамия заедно с другите деца. След като се оженил, двамата със съпругата му приели индуизма и отгледали осем деца, като всички били кръстени в католическата църква.

Карамат обаче все още изпитвал самота. Тъй като се стремял към по-добър живот, изоставил марихуаната, а след още няколко години се отказал от цигарите и алкохола.

Тогава започнал да изпитва силно вълнение. Посещавал евангелизаторски събрания в резултат на покана от детския библейския курс, който университът предлага на децата от квартала. Децата му посещавали всички уроци, изнасяни от университетски преподаватели.

„Евангелието бе провъзгласявано толкова образно, че след 50 години срещнах Господа за първи път“, казва Карамат.

Той и три от децата му – на 12, 14 и 16 години, били кръстени.

Запитан, дали би сметнал, че Бог го е изоставил, ако силното вълнение премине, той възкликнал: „Не! Никога!“

Обяснява, че просто усеща това вълнение като знак, че не е сам.

„Бог е с мене“, обяснява той.



Created by ULimited®