"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 ноември 2017 г.

Кой е човекът от Римляни, 7 глава?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 ноември
Стих за запаметяване:
„Но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква“ (Римляни 7:6).

Малко са главите в Библията, пораждали такива спорове, както Римляни, 7 гл. Относно свързаните с нея спорни въпроси „Адвентен библейски коментар“ казва: „Значението [на Римляни 7:14-25] е един от най-обсъжданите проблеми в цялото Послание. Ключовият въпрос е дали описанието на такава силна морална борба би могло да бъде автобиографично и – и ако е така – дали пасажът се отнася до опитността на Павел преди или след обръщането му. Фактът, че той говори за личната си битка с греха, изглежда очевиден от най-простичкото значение на неговите думи (ср. Римляни 7:7-11;{...}). Освен това е вярно, че той описва конфликт, преживяван в по-голяма или по-малка степен от всяка душа, сблъскала се или пробудена за духовните претенции на Божия свят закон“ (Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 553 – англ. изд.).


Изследователите на Библията са на различно мнение дали Римляни, 7 гл. описва опитността на Павел преди или след обръщането му. Каквото и становище да заемете, важното е, че правдата на Исус ни покрива и че в Неговата праведност ние стоим съвършени пред Бога, Който обещава да ни освети, да ни даде победа над греха и да ни направи съобразни с „образа на Сина Му” (Римляни 8:29). Това са важни аспекти, които трябва да знаем и да преживяваме, докато се стремим да разпространим „вечното благовестие“ на „всеки народ и племе, език и люде” (Откровение 14:6).


За тази седмица прочетете:
Римляни, 7 гл.



Мъртви за закона Неделя - 19 ноември

Прочетете Римляни 7:1-6. Каква илюстрация използва тук Павел, за да покаже на читателите си тяхната връзка със закона, и каква идея предава чрез тази илюстрация?


Илюстрацията на Павел в Римляни 7:1-6 сякаш е малко сложна, но внимателният анализ на пасажа ще ни помогне да проследим неговите разсъждения.

В цялостния контекст на писмото Павел говори за системата на поклонение, установена на Синай; често пъти има предвид именно нея под думата закон. На евреите им е трудно да осмислят факта, че тази система, дадена им от Бога, трябва да приключи с идването на Месия. Точно за това говори Павел – еврейските вярващи все още не са готови да изоставят онова, което е било толкова важна част от живота им.

По същество илюстрацията на Павел е следната: Една жена е омъжена за мъж. Законът я обвързва с него до края на живота му. По време на своя живот тя не може да има връзка с други мъже. Но когато той почине, е свободна от закона, обвързващ я с мъжа ѝ (Римляни 7:3).


Как Павел прилага илюстрацията за брачния закон към системата на юдаизма? Римляни 7:4,5.


Както смъртта на съпруга освобождава жената от закона на нейния съпруг, така и смъртта на стария живот в плътта, чрез Исус Христос, освобождава евреите от закона, който би трябвало да спазват, докато Месия не изпълни неговите символи.

Сега вече евреите са свободни да се „оженят отново“. Те са поканени да сключат семеен съюз с възкръсналия Месия и по този начин да принасят плод за Бога. Тази илюстрация е още един от прийомите, използвани от Павел, за да убеди евреите, че сега вече са свободни да изоставят древната система.

И отново, като се има предвид всичко друго, което Павел и Библията заявяват за послушанието към Десетте заповеди, не е разумно да се твърди, че Павел казва на еврейските вярващи: заповедите вече не са задължителни. Хората, използващи тези текстове в опит да наложат своята теза – че моралният закон е премахнат – всъщност изобщо не искат да кажат точно това; онова, което се опитват да кажат, е, че само седмият ден, събота, е премахнат, а не останалата част от закона. Да се тълкуват стиховете от Римляни 7:4,5 като поучаващи, че четвъртата заповед е премахната, заместена или променена с неделята, означава да им се придаде смисъл, който те никога не е било замислено да имат.




Грехът и законът Понеделник - 20 ноември

Щом Павел говори за цялата система на закона от Синай, то какво да кажем за Римляни 7:7, където специално се споменават Десетте заповеди? Нима това не оборва твърдението, защитено вчера, че Павел не говори за премахване на Десетте заповеди?

Отговорът е „не”. Не бива да забравяме, че думата „закон“ за Павел обозначава цялата система, представена на Синай, която включва моралния закон, но не се ограничава с него. Ето защо той би могъл да цитира закона, както и всяка друга част от цялата еврейска система, за да представи своята позиция. Но когато системата приключва със смъртта на Христос, това не включва моралния закон, съществувал преди Синай и продължаващ да съществува и след Голгота.


Прочетете Римляни 7:8-11. Какво казва тук Павел за връзката между закона и греха?


Бог се разкрива на евреите, като описва в подробности кое е правилно и кое – погрешно, според моралните, гражданските, церемониалните и здравните въпроси. Освен това обяснява наказанията за нарушаването на различните разпоредби. Нарушаването на разкритата Божия воля тук е определено като грях.

Затова Павел обяснява, че не би знаел дали е грях да се пожелава, без да е осведомен за този факт от „закона“. Грехът е нарушение на разкритата Божия воля, а там, където разкритата воля е непозната, няма съзнание за грях. Когато тази разкрита воля бъде представена на човека, той осъзнава, че е грешник и е под осъждане и смърт. В този смисъл човекът умира.

В хода на аргументацията на Павел тук и в целия пасаж той се опитва да хвърли мост, за да накара евреите – почитащи „закона” – да видят Христос като неговото изпълнение. Показва, че законът е необходим, но ролята му е ограничена. Законът е предназначен да разкрива нуждата от спасение; той никога не е бил замислян като средството за спечелване на това спасение.

„Предавайки своята опитност, апостол Павел представя важната истина относно делото, което да бъде извършено при обръщането. Той казва: „И аз бях жив някога без закон“ – т.е. не е усещал осъждането – „но когато дойде заповедта“, когато Божият закон е бил представен на съвестта му, „грехът оживя, а пък аз умрях”. Тогава той вече вижда себе си като грешник, осъден от Божествения закон. Отбележете, че Павел, а не законът, умира“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1076 – англ. изд.).


В какъв смисъл сте „умрели” пред закона? Как в този контекст можете да разберете какво е направил Исус за вас, давайки ви нов живот в Себе Си?




Законът е свят Вторник - 21 ноември

Прочетете Римляни 7:12. Как разбирате този стих в контекста на разсъжденията на Павел?


Тъй като евреите почитат закона, Павел го превъзвишава по всевъзможен начин. Законът е добър в това, което върши, но той никога не може да направи онова, за което не е предназначен – да ни спаси от греха. Затова се нуждаем от Исус, тъй като законът – било то цялата еврейска система или моралният закон в частност – не може да донесе спасение. Това могат да постигнат само Исус и Неговата праведност, достигащи до нас чрез вяра.


Кого обвинява Павел за своето състояние на „смърт“ и какво реабилитира? Защо е толкова важна тази разлика? Римляни 7:13.


В Римляни 7:13 Павел представя „закона” във възможно най-добрата му светлина. Той избира да обвини греха, а не закона, за своето ужасно греховно състояние. Това произвежда в него „всякакво пожелание“ (Римляни 7:8). Законът е добър, защото е Божият стандарт на поведение, но като грешник Павел стои осъден пред него.


Защо грехът толкова удачно разкрива Павел като окаян грешник? Римляни 7:14,15.


Апостолът се нуждае от Исус Христос. Само Той може да премахне осъждението (Римляни 8:1). Само Христос може да го освободи от робството на греха. Павел описва себе си като „продаден под греха“. Той е роб на греха. Не притежава свобода. Не може да направи онова, което желае. Опитва се да стори всичко, което добрият закон му казва, но грехът не му позволява.

С тази илюстрация Павел се опитва да покаже на евреите тяхната нужда от Месия. Вече е посочил, че победата е възможна само чрез благодат (Римляни 6:14). Същата мисъл е подчертана и в Римляни, 7 гл. Да се живее под „закона” означава робство на греха – безмилостния господар.


Каква е личната ви опитност с поробването под греха? Някога опитвали ли сте да си играете с греха, с мисълта, че можете да го контролирате според желанията си, само за да се окажете подвластни на един злокобен и безмилостен господар? Добре дошли в реалността! В такъв случай защо трябва да се предавате на Исус и ежедневно да умирате за „аз“-а?




Човекът от Римляни, 7 глава Сряда - 22 ноември

„Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене” (Римляни 7:16,17). Каква борба е представена тук?


Използвайки закона като огледало, Светият Дух убеждава човека, че не е угоден на Бога, тъй като не изпълнява изискванията на закона. Чрез усилия за посрещане на тези изисквания грешникът показва съгласието си, че законът е добър.


Каква вече представена от Павел идея се повтаря за по-голяма убедителност? Римляни 7:18-20.


За да убеди човека в нуждата му от Христос, Светият Дух често го превежда през „старозаветен” тип преживяване. Елън Уайт описва опитността на Израил, както следва: „Людете не осъзнават греховността на собствените си сърца и че без Христос е невъзможно да пазят Божия закон; затова с радост влизат в завет с Бога. Чувствайки, че са в състояние да установят своя собствена правда, те заявяват: „Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни” (Изход 24:7) (...) Но само няколко седмици изминават и те нарушават завета си с Бога, и се покланят на ръкотворен образ. Не могат да се надяват на Божията благодат чрез един завет, който са нарушили. И сега, виждайки своята греховност и нужда от опрощение, са доведени дотам, че да почувстват нуждата си от Спасителя, разкрит в Авраамовия завет“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. 32: „Законът и заветите“, изд. „Нов живот“, София, 1996, с. 250).

За съжаление, като не успяват ежедневно да подновят посвещението си на Христос, много християни на практика служат на греха, колкото и да им е неприятно да го признаят. Те разсъждават, че в действителност преживяват нормалната опитност на освещението и че просто все още им предстои да изминат дълъг път. Така вместо да отнесат познатите си грехове при Христос и да Го помолят за победа над тях, се скриват зад Римляни, 7 гл., където – според тях – им се казва, че е невъзможно да вършат правото. Но на практика тази глава заявява, че е невъзможно да се върши правото, когато човек е поробен от греха, но че победата е възможна в Исус Христос.


Печелите ли победите над себе си и греха, които Христос ни обещава? Ако не, защо? Какви погрешни решения вие – и само вие – вземате?




Спасени от смъртта Четвъртък - 23 ноември

Прочетете Римляни 7:21-23. Преживели ли сте същата борба в живота си дори като християни?


В този пасаж Павел поставя знак на равенство между закона в телесните части (тялото му) и закона на греха. Апостолът казва, че „с плътта” си служи „на греховния закон“ (Римляни 7:25). Но служенето и покоряването на този закон означава смърт (вж. Римляни 7:10,11, 13). Ето защо неговото тяло – както функционира в покорност на греха – съвсем подходящо може да бъде описано като „тялото на тази смърт“.

Законът на ума е Божият закон, Божието откровение на Неговата воля. Под убеждението на Светия Дух Павел се съгласява с този закон. Умът му решава да го спазва, но когато се опитва да го направи, не може, защото тялото му иска да съгрешава. Кой ли не е изпитвал същата борба? В ума си знаете какво искате да направите, но тялото ви крещи за нещо друго.


Как можем да бъдем избавени от тази трудна ситуация, в която се озоваваме? Римляни 7:24,25.


Мнозина са се питали защо, след като стига до славната кулминация в израза „Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ“, Павел още веднъж се връща към душевните си борби, от които очевидно е бил избавен. Някои разбират благодарственото възклицание като казано между другото. Те смятат, че подобно възклицание естествено следва вика: „Кой ще ме избави?“. Твърдят, че преди да продължи с обширното представяне на славното избавление (Римляни, 8 гл.), Павел обобщава казаното в предишните стихове и отново изповядва конфликта си със силите на греха.

Други твърдят, че под „сам аз” Павел има предвид „оставен сам на себе си, премахвайки Христос от картината“. Както и да разбираме Римляни 7:24,25, едно трябва да остане ясно – сами, без Христос, сме безпомощни срещу греха. С Христос имаме нов живот в Него, при който – макар „аз“-ът постоянно да надига глава – обещанията за победа са наши, ако решим да ги изискаме. Както никой не може да диша вместо вас, да кашля вместо вас или да киха вместо вас, така и никой не може да избере да се предаде на Христос вместо вас. Само вие можете да вземете това решение. Няма друг начин за спечелване на победите, обещани за нас в Исус.




Разширено изучаване Петък - 24 ноември

„Няма безопасност, покой или извинение за нарушаването на закона. Хората не могат да се надяват да застанат невинни пред Бога и да имат мир с Него чрез заслугите на Христос, докато продължават да съгрешават“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. Гл. 26: „Христос и законът“, изд. „Ел Уай“, София, 2013, с. 215)

„Апостол Павел желае братята му да видят, че великата слава на опрощаващия греха Спасител придава стойност на цялата еврейска система. Иска да разберат, че когато Христос идва в света и умира като жертва за човека, образът се среща със своя предобраз.

След като Христос е умрял на кръста като принос за грях, церемониалният закон вече не би могъл да бъде в сила. Но това е свързано с моралния закон и е славно. Всичко носи печата на Божествеността и изразява светостта, справедливостта и праведността на Бога. И ако служенето на онова, което докарва осъждение, е славно, колко по-славна трябва да е реалността, когато Христос се разкрива, давайки Своя живототворен, освещаващ Дух на всички, които вярват” (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1095 – англ. изд.).

За разискване:

1. „В Римляни 7:25 апостолът пише: „И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон“. Това е най-ясният от всички пасажи и от него научаваме, че един и същ (вярващ) човек служи едновременно и на Божия закон, и на закона на греха. Той е едновременно и опростен, и грешник (simul iustus est et peccat), защото не казва: „Моят ум служи на Божия закон“, нито заявява: „Моята плът служи на греховния закон“, а казва: „сам аз”. Тоест целият човек, една и съща личност, се намира в това двойствено служене. Поради тази причина той благодари на Бога, че служи на Божия закон, и моли за милост поради факта, че служи на греховния закон. Но никой не може да твърди за плътския (необърнатия) човек, че служи на Божия закон. Апостолът иска да каже: „Разбирате ли, нещата стоят точно така, както ги бях казал и преди: Светиите (вярващите) са едновременно и грешници, и праведни. Те са праведни, защото вярват в Христос, чиято праведност ги покрива и им е вменена. Но те са грешници дотолкова, доколкото не изпълняват закона и все още имат греховни пожелания. Те са като болните, които са лекувани от лекар. Наистина са болни, но се надяват и започват да се – или започват да ги – подобряват. Те ще възстановят здравето си. Такива пациенти биха понесли голяма вреда, ако арогантно твърдят, че са добре; защото ще понесат рецидив, който е по-лош (от първоначалното им заболяване)“ (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 114, 115 – англ. изд.). Можем ли да се съгласим с написаното от Лутер, или пък не? Споделете със съботноучилищната си група аргументите за вашето становище.


Тази събота, 25.11.2017 г., ще се молим за църкви „Ямбол” и „Априлово”.




Разказ
„Намери книгата“

Гахида се родила в семейство на мюсюлмани в страна от бившия Съветски съюз. Десетилетия наред следвала религията на своето семейство. Веднъж, докато се молела, Гахида видял ангел, който й казал: „Намери Книгата… Намери Книгата.“ Зачудила за коя ли книга става въпрос.

Пет години по-късно открила отговора. Адвентен евангелизатор пристигнал в нейния град и Гахида решила да посети събранията. За първи път в живота си видяла Библия и решила да си я купи.

„Когато започнах да я чета, разбрах, че това е „Книгата“, за която ангелът ми бе казал“, спомня си Гахида. Скоро намерила много паралели между Библията и Корана.

Въпреки че събранията й се понравили, Гахида не станала адвентистка веднага. Страхувала се, че Бог ще я накаже. Евангелизаторът се молел за нея и тя решила да посети църквата „само веднъж“.

„Проповедта бе за самарянката в Йоан 4 гл. Знаех, че става въпрос за мене - разказва Гахида. – Бях като самарянката, защото търсех нещо по-добро. Когато изпитах любов към Исус, разбрах, че Той е най-доброто – нямах нужда от нищо друго освен Христос!“

Гахида била кръстена и не след дълго се замислила как да намери начин да сподели новата си вяра с хората около себе си, които все още били членове на нейната предишна религиозна общност. Решила да напише книга за собственото си духовно пътуване и да сравни някои елементи от предишната си вяра с библейските учения. Молела се много за тази книга и получила дарения, достатъчни да отпечата 1500 екземпляра.

Без да се страхува, раздала книгата на стотици духовни водачи от своята предишна вяра. „Трябва да размислите за това, в което вярвате. Смятам, че тази книга ще ви е от полза“, казвала Гахида.

Превела също така няколко книга от Елън Уайт на родния си език, но една от книгите, „Патриарси и пророци“, за малко да остане непубликувана.

„Когато централната печатница получи файловете с превода, страната се намираше в период на големи политически безредици. Някой се опита да убие президента, след което всички издателства бяха затворени. Агенти проверяваха всички издателства и търсеха някакви нелегални материали. Когато агентите стигнали до централната печатница, главният редактор не успял да включи един от компютрите. Това бил единственият компютър с файловете от превода на „Патриарси и пророци“. След като агентите си тръгнали, компютърът се включил и книгата била отпечатана.“

„Отпечатването щеше да е много скъпо – спомня си Гахида, - но ние не платихме нищо. Главният редактор ни каза: „Вършиш голяма работа, няма да ти взема никакви пари.“

Гахида е благодарна за специалната задача, която Бог й е възложил. „Мнозина с благодарност приемат материалите – казва Гахида, - а чрез писанията си Елън Уайт стана най-добрия ми приятел.“



Created by ULimited®