"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 ноември 2017 г.

Победа над греха


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 ноември
Стих за запаметяване:
„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат” (Римляни 6:14).

Щом делата не могат да ни спасят, защо изобщо им обръщаме внимание? Защо просто не продължим да си грешим? Глава 6 е отговорът на апостол Павел на този важен въпрос. Той говори за онова, което обичайно се разбира като „освещение“ – процесът на победа над греха и все по-пълно отразяване на Христовия характер. Думата „освещение“ се среща само два пъти в „Посланието към римляните“. Споменава се в Римляни 6:19, 22 с гръцката дума hagiasmos, която значи „освещение“. На български в тези два текста е преведена като „святост” [ББД, 2005].

Това означава ли, че Павел няма много какво да каже за онова, което означава думата „освещение“? В никакъв случай. В Библията „да се освети” нещо означава „да се посвети“ – обикновено на Бога. Така да бъдем осветени често се представя като осъществен в миналото акт. Например „всичките осветени” (Деяния 20:32). Осветените в това определение са онези, които са посветени на Бога.

Но тази библейска употреба на „освещавам“ по никакъв начин не отрича важната доктрина за освещението или факта, че освещението е дело за цял живот. Библията силно подкрепя тази доктрина, но като цяло употребява друг термин, за да я опише.


През тази седмица ще разгледаме още един аспект на оправданието чрез вяра – аспект, който лесно би могъл да остане недоразбран: обещанието за победа над греха в живота на спасените от Исус.


За тази седмица прочетете:
Римляни, 6 гл.; 1 Йоан 1:8-2:1.



Където се умножи грехът Неделя - 12 ноември

В Римляни 5:20 апостол Павел прави едно силно свидетелство: „А гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта”. Идеята е, че независимо колко разпространен е грехът или колко ужасни са последиците от него, Божията благодат е достатъчна, за да се справи с греха. Каква надежда би трябвало да ни вдъхне това особено когато сме изкушавани да смятаме греховете си за прекалено големи, за да бъдат опростени! В Римляни 5:21 Павел показва, че макар грехът да води до смърт, Божията благодат чрез Исус е победила смъртта и може да ни даде вечен живот.


Прочетете Римляни 6:1. С каква логика подхожда тук Павел и как в Римляни 6:2-11 отговаря на този тип мислене?


Апостол Павел следва интересен ход на мисълта в глава 6 относно това защо оправданият човек не би следвало да греши. За начало, казва той, ние не би трябвало да грешим, тъй като вече сме умрели за греха. След това обяснява какво има предвид.

Потапянето във водите на кръщението представлява погребение. Какво бива погребано? „Старият човек“ на греха – тоест тялото, посветено на греха; тялото, доминирано или управлявано от греха. В резултат на това „тялото на греха“ бива унищожено, така че вече не служим на греха. В Римляни, 6 гл. грехът е представен като господар, който владее над слугите си. След като „тялото на греха”, служило на греха, бъде унищожено, господството на греха над тялото се преустановява. Онзи, който излиза от водния гроб, става нов човек, вече неподвластен на греха. Той сега ходи в нов живот.

Със смъртта Си Христос е умрял веднъж завинаги за всички, но сега вече е жив до вечни векове. Така че кръстеният християнин е умрял за греха веднъж завинаги и никога повече не бива да попада под неговото владение. Разбира се, всеки кръстен християнин знае, че грехът не изчезва автоматично от живота ни, след като излезем от водата. Да не бъдем владени от греха не е същото като да не се борим с него.

„Оттук ясно разбираме какво означават думите на апостола. Всички твърдения като: (1) „Ние сме мъртви за греха.”; (2) „Ние живеем за Бога” и т.н., посочват, че не се поддаваме на греховните си страсти и на греха, въпреки че грехът продължава да работи в нас. Все пак той остава в нас до края на живота ни, както четем в Галатяни 5:17: „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго”. Затова всички апостоли и светии изповядват, че грехът и греховните страсти остават в нас, докато тялото се превърне в пепел и възкръсне новото (прославено) тяло, свободно от страсти и грях” (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 100 – англ. изд.).




Когато царува грехът Понеделник - 13 ноември

Какъв съвет ни е даден в Римляни 6:12?


Думата „царува” разкрива, че „грехът” тук е представен като цар. Гръцката дума, преведена като „царува”, буквално означава „да бъде цар“ или „да постъпва като цар”. Грехът твърде силно желае да царува над смъртните ни тела и да диктува нашето поведение.

Когато апостол Павел казва: „да не царува грехът“, загатва, че оправданият човек може да избере да попречи на греха да се настани като господар в живота му. Точно тук на сцената излиза действието на волята.

„Това, което трябва да разбереш, е истинската сила на волята. Тя е управляващата сила в живота на човека – силата, която взема решение или прави избор. Всичко за¬виси от правилното ѝ действие. Бог е дал на хората силата да избират; тяхно право е да упражняват тази сила. Ти не мо¬жеш да промениш сърцето си, не можеш със свои сили да заобичаш Бога; но можеш да избереш да Му служиш. Ти можеш да Му отдадеш во¬ля¬та си; тогава Той ще действа в теб и да желаеш, и да вършиш необходимото според Неговата добра воля. Така цялото ти естество ще бъде доведено под контрола на Христовия Дух; чувствата и привързаността ти ще бъат съсредоточени върху Него, мислите ти ще бъдат в хармония с Него” (Уайт, Е. Пътят към Христос. Гл. „Посвещение“, изд. „Нов живот“, София, 1995, с. 47).

Гръцката дума в Римляни 6:12 , преведена като „страсти”, означава „желания”. Тези желания може да са или за добро, или за зло; когато царува грехът, той ще ни кара да желаем злото. Желанията ще са силни, дори неустоими, ако се борим с тях със собствени сили. Грехът може да бъде жесток тиранин, който никога не се задоволява, а постоянно се връща за още и още. Можем да отхвърлим този тираничен господар само чрез вяра, само като изискваме обещанията за победа.

Фразата „и тъй“ от Римляни 6:12 е особено важна. Тя препраща към казаното по-рано, особено към споделеното в Римляни 6:10,11. Кръстеният човек вече живее „за Бога”. Тоест Бог е центърът на неговия нов живот. Човек служи на Бога, вършейки угодното на Него, и затова не може да служи едновременно и на греха. Той е „жив към Бога в Христа Исуса”.


Върнете се на цитата от Елън Уайт в частта за днес. Обърнете внимание колко важна е концепцията за свободната воля. Като морални същества ние трябва да имаме свободна воля – силата да избираме правото и кривото, доброто и злото, Христос или света. През следващите 24 часа се опитайте съзнателно да проследите как използвате тази морална свободна воля. Какво можете да научите за вашата употреба – или злоупотреба – с този свещен дар?




Не под закон, а под благодат Вторник - 14 ноември

Прочетете Римляни 6:14. Как трябва да разбираме този текст? Иска ли той да каже, че Десетте заповеди вече не са задължителни за нас? Ако не, защо?


Римляни 6:14 е едно от ключовите свидетелства в книгата „Римляни“. И твърде често някой ни го цитира в контекста, че седмият ден, съботата, е отменена.

Но очевидно текстът няма предвид това. Вече попитахме по-рано, как е възможно законът да бъде премахнат, а грехът все още да бъде реалност? Тъй като именно моралният закон е този, който дефинира греха! Ако прочетете всичко, написано по-рано в „Посланието към римляните“, чак до глава 6, трудно ще разберете как сред цялото това разискване за реалността на греха Павел внезапно би казал: „Моралният закон – Десетте заповеди, които дефинират греха – е премахнат”. Това е просто нелогично.

Апостол Павел пише на римляните, че човекът, живеещ „под закона” – тоест под еврейската система, както е била практикувана по негово време, с всичките ѝ човешки правила и ограничения – ще бъде ръководен от греха. В контраст, човек, живеещ под благодатта, ще завоюва победа над греха, тъй като законът е записан в сърцето му и Божият Дух може да ръководи неговите стъпки. Приемането на Исус Христос като Месия, оправданието чрез Него, кръщението в Неговата смърт, унищожаването на „стария човек”, възкръсването за нов живот – това са нещата, които детронират греха от нашия живот. Не забравяйте – това е цялостният контекст, в който са записани думите от Римляни 6:14 – контекстът на обещанието за победа над греха.

Не бива да определяме фразата „под закон“ твърде ограничено. Човекът, който се предполага, че живее „под благодат”, но нарушава Божия закон, няма да намери благодат, а осъждане. „Под благодат” означава, че чрез Божията благодат, разкрита в Исус, осъждането, което законът неизбежно донася на грешниците, е премахнато. Затова сега, свободни от това осъждане на смъртта, дължащо се на закона, живеем в „новия живот“ – живот, характеризиращ се и изявен чрез факта, че след като сме мъртви за „аз“-а, вече не сме роби на греха.


Преживели ли сте реалността на новия живот в Христос? Какви осезаеми доказателства бихте могли да посочите, които разкриват извършеното от Христос във вас? От кои неща не искате да се откажете и защо трябва да се откажете именно от тях?




Грях или покорност? Сряда - 15 ноември

Прочетете Римляни 6:16. Каква идея изтъква апостол Павел? Защо логиката му тук е толкова разграничаваща? Или едното, или другото, няма средно положение. Каква поука трябва да си извлечем от този толкова явен контраст?


Павел отново се връща към идеята, че новият живот на вярата не гарантира свобода от греха. Животът на вярата прави възможна победата над греха; всъщност само чрез вяра можем да получим обещаната ни победа.

След като олицетворява греха с цар, владеещ над поданиците си, Павел сега се връща към образа на греха като господар, изискващ покорност от своите слуги. Апостолът посочва, че човек може да избере своя господар. Той може да служи на греха, който води до смърт, или да служи на правдата, която води до вечен живот. Павел не ни оставя междинно положение или възможност за компромиси. Или едното, или другото, защото в края ще се изправим или пред вечен живот, или пред вечна смърт.


Прочетете Римляни 6:17. Как тук апостол Павел обяснява казаното от него в стих 16?


Обърнете внимание как, колкото и да е интересно, покорността е свързана с правилната доктрина. Гръцката дума за „доктрина“ тук означава „учение“. Римските християни са учени на принципите на християнската вяра, на които сега вече се покоряват. Така за Павел правилната доктрина, правилното учение, когато му се покоряват „от сърце”, помага на римляните да станат „слуги на правдата” (Римляни 6:18). Понякога чуваме, че доктрината няма значение, стига да проявяваме любов. Това е твърде елементарен израз за нещо, което не е чак толкова просто. Както посочихме в един от предишните уроци, Павел е твърде загрижен за фалшивата доктрина, на която са се поддали галатяните. Затова трябва да бъдем внимателни за твърдения, които по някакъв начин опорочават стойността на правилното учение.


Слуги на греха, слуги на правдата – контрастът е поразителен. Ако след кръщението съгрешаваме, това означава ли, че не сме истински спасени? Прочетете 1 Йоан 1:8-2:1. Как този пасаж ни помага да разберем какво означава да сме последователи на Христос и все пак да бъдем податливи на изпадане в грях?




Свободни от греха Четвъртък - 16 ноември

Като помним онова, което научихме до този момент от Римляни, 6 гл., прочетете Римляни 6:19-23. Обобщете същността на казаното от Павел. И най-важното, запитайте се как да направите реални в живота си важните истини, върху които говори той. Запитайте се какво е изложено тук на риск?


Думите на Павел разкриват, че напълно разбира греховното естество на всеки човек. Апостолът говори за „немощта на вашето естество”. Гръцката дума за „немощ“ означава и „слабост”. Той знае на какво е способно греховното човешко естество, оставено да разчита само на себе си. Затова отново се позовава на силата на избора – силата, която имаме да изберем да предадем себе си и слабата си плът на един нов Господар – Исус Христос, Който ще ни помогне да водим праведен живот.

Римляни 6:23 често се цитира като доказателство, че наказанието за греха – т.е. за престъпването на закона – е смърт. Наказанието за греха определено е смърт. Но освен че гледаме на смъртта като на наказание за греха, трябва да видим самия грях и така, както го описва Павел в цялата глава 6 от „Римляни“ – като господар, владеещ над слугите си, мамейки ги, като им плаща със заплатата на смъртта.

Забележете, че когато обрисува образите на двамата господари, Павел насочва вниманието ни към факта, че служенето на единия господар означава свобода от служенето на другия. Отново виждаме ясния избор: или единия, или другия. Няма средно положение. Същевременно да бъдем свободни от владението на греха не означава безгрешност; не означава, че не се борим и понякога не падаме. Вместо това ни казва, че вече не сме владени от греха, независимо че той остава реалност в живота ни и независимо че ежедневно изискваме обещания за победа над него.

Така пасажът се превръща в силен апел към всички, които служат на греха. Този тиранин не предлага нищо друго освен смърт като заплата за извършването на срамни неща; затова разумният човек би трябвало да желае освобождение от този потисник. В контраст, служещите на правдата вършат неща, които са правилни и достойни за похвала – не с идеята, че така ще заслужат спасението си, а като плод на новата си опитност. Ако го правеха, за да заслужат спасението си, биха пропуснали цялата същност на евангелието, цялата идея на това какво е спасението и цялата реалност на въпроса защо се нуждаят от Исус Христос.




Разширено изучаване Петък - 17 ноември
За тази седмица прочетете:
Елън Уайт: Вести към младите – статията „Присвояване на победата”; Мисли от планината на благословението – статията „Истински подбуди в служенето”; Свидетелства към църквата, том 3 – статията „Апел към младите”.

Исус „не се съгласява да съгреши. Нито дори в мисъл не се поддава на изкушението. Така може да бъде и с нас! Христовото човешко естество е обединено с Божественото. Исус е подготвен за борбата чрез присъствието на Светия Дух в Него. Той е дошъл, за да ни направи участници в Божественото естество. Обединим ли се с Него чрез вяра, грехът не ще има повече власт над нас! Бог ни протяга ръката на вярата, за да се хванем за божествеността на Христос и да придобием съвършенство на характера“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Изкушението“, изд. „Нов живот“, София, 1995, с. 64).

„При нашето кръщение се посвещаваме да скъсаме всички връзки със Сатана и неговите сътрудници и да вложим сърцето, ума и душата си в делото за разширяване на Божието царство (...) Отец, Синът и Светият Дух се посвещават да сътрудничат на осветените човешки инструменти“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1075 – англ. изд.).

„Само изповядване на християнство, но без съответстваща вяра и дела, не ползва нищо. Никой не може да служи на двама господари. Децата на нечестивия са слуги на своя господар. Слуги са на този, на когото се подчиняват. Не могат да бъдат Божии служители, докато не отхвърлят дявола и всичките му дела. Не е безопасно за служителите на небесния Цар да се отдават на удоволствията и забавленията, на които се отдават сатанинските служители, макар и често да повтарят, че тези забавления са безвредни. Бог е разкрил свещени и святи истини, които да отделят народа Му от безбожните и да го очистят за Негово притежание. Адвентистите от седмия ден би трябвало да живеят според вярата си” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 1. Гл. „Свидетелство десето (1864 г.)“, изд. „Ел Уай“, София, 2013, с. 394).

За разискване:

Въпреки че имаме всички тези чудесни обещания за победа над греха, факт е, че всички ние – дори като новородени християни – сме наясно колко сме паднали, колко сме грешни и колко покварени могат да бъдат сърцата ни. Има ли някакво противоречие тук? Обяснете своя отговор.

2. В съботноучилищната си група споделете свое свидетелство какво е направил Христос във вас, какви промени сте преживели и какъв нов живот имате в Него.

3. Колкото и да е важно винаги да помним, че спасението ни почива единствено в извършеното от Христос за нас, какви опасности възникват, ако прекалено наблягаме върху чудесната истина, изключвайки другата част на спасението – това, което Исус прави в нас, за да ни преобрази по Своя образ? Защо трябва да разберем и да наблягаме и върху двата аспекта на спасението?


Тази събота, 18.11.2017 г., ще се молим за църкви „Чирпан” и „Шумен”.




Разказ
От човек на мафията до Божи вестител, Част 3

Продължение от миналата седмица.

Понякога Василий се разхождал в гората. Веднъж видял един от мъжете, които се опитали да го убият, да стои там заедно с приятелката си. Когато погледнал своя нападател, Василий тихо си казал: „Добре, прощавам му.“

Шест месеца по-късно научил, че човекът е умрял от свръхдоза наркотици. Вторият нападател станал инвалид за цял живот, а третият – бил прострелян и умрял.

С наближаването на новата година Василий започнал да се приготвя за големите забави, които се провеждат по време на празника. Имал много приятели, чиито рождени дни били в края на декември и началото на януари, затова обикновено двете седмици преди и след новата година били посветени на поредица от рождени дни и новогодишни партита, т.е. непрестанно пушене и наливане с водка.

Тази година обаче било по-различно. Василий не изпитвал удоволствия от забавите. В края на двете седмици се отвратил. „Нима съм роден за такъв мръсен живот? – запитал се той. – Не, нуждая се от нов живот!“

Паднал на колене и се помолил Бог да му помогне. Успял да намери Библия и с Библия в ръка посетил всеки приятел поотделно, като ги поканил да отидат заедно с него в гората за три дни. Двама от тях приели поканата.

„Отидохме в гората, където бяхме на спокойствие цели три дни, и там четяхме Библията“, разказва Василий. Той се помолил Бог да му даде един месец, в който да заживее новия живот.“ И Бог отговорил на молитвата му. След това Василий го помолил за втори месец на чист живот и той отново му бил даден. Помолил и съпругата си за прошка и с Божията благодат продължил да живее чист живот.

Когато Василий и Игор се срещнали, осъзнали, че имат много общо помежду си. „Навсякъде има хора, които харесват истината – казва Василий – и аз харесвам тези хора.“

Сега Василий и Игор са близки приятели и работят заедно и разпространяват литература чрез един специален вестник, който се разпространява в цялата Казанска област. Във вестника се публикува информация как да имаме по-добре здраве, но също така се печатат и духовни статии. Той е един от най-известните вестници в Русия. Двамата бивши членове на мафията работят заедно за намирането на спонсори за отпечатването на хиляди адвентни книги, които да се поръчват и разпространяват в областта.

„Житейските ни истории са ужасни – твърди Василий, - но всъщност това е нашият свят. Двамата с Игор просто искаме да помагаме на хората да намерят по-добрия път.“