"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 октомври - 3 ноември 2017 г.

Вярата на Авраам


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 октомври
Стих за запаметяване:
„Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона” (Римляни 3:31).

В много отношения Римляни, 4 глава стига до основата на библейската доктрина за спасението единствено чрез вяра и до същността на онова, което слага началото на Реформацията. Наистина, точно преди 500 години, през тази седмица, Лутер поставя началото и верните протестанти никога не се обръщат назад.

Използвайки Авраам – образецът на съвършенството в святост и благочестие – като пример за един, който има нужда да се спаси по благодат без делата на закона, апостол Павел не оставя на читателите си възможност за недоразумения. Щом делата и спазването на закона дори и на най-добрия не са достатъчни, за да го оправдаят пред Бога, каква надежда има който и да било друг? Ако благодатта е задължителна при Авраам, така би трябвало да бъде и при всички останали, независимо дали са евреи, или езичници.

В Римляни, 4 глава Павел разкрива три основни етапа в спасителния план: (1) обещанието за Божествено благословение (обещание за благодат); (2) човешкия отговор на това обещание (отговорът на вярата) и (3) Божествената декларация на праведност, приписвана на тези, които вярват (оправдание). Така се е случило при Авраам, така се случва и при нас.


Изключително важно е да помним, че за апостол Павел спасението е по благодат; то е нещо, което ни се дава колкото и да не го заслужаваме. Ако го заслужавахме и ако го притежавахме, тогава спасението би било дълг, а не дар. А като се има предвид колко покварени и грешни същества сме ние, спасението не може да е друго освен дар.

За да докаже позицията си за спасение единствено чрез вяра, Павел се връща чак до книгата „Битие“, цитирайки Битие 15:6: „И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда”. Това е оправданието чрез вяра върху една от първите страници на Библията.


За тази седмица прочетете:
Битие 15:6; 2 Царе 11, 12 гл.;Римляни 3:20, 31; 4:1-17; Галатяни 3:21-23; 1 Йоан 3:4



Законът Неделя - 29 октомври

Прочетете Римляни 3:31. Каква е идеята на Павел тук? Защо тази позиция е важна за нас като адвентисти?


В този пасаж Павел заявява категорично, че вярата не премахва Божия закон. Но дори тези, които спазват закона, дори цялото тяло на закона в Стария Завет, никога не се спасяват чрез него. Религията на Стария Завет, както и на Новия, винаги е представяла Божията благодат, гарантирана на грешниците чрез вяра.


Прочетете Римляни 4:1-8. Как тук ни се разкрива, че дори в Стария Завет спасението е чрез вяра, а не чрез делата на закона?


Според този старозаветен разказ Авраам биват счетен за праведен, защото „повярва в Бога”. Следователно самият Стар Завет учи на оправдание чрез вяра. Ето защо всяко приложение, че вярата „разваля“ (на гръцки katargeo: „представя за безполезен”, „прави невалиден”) закона, е фалшиво; спасението чрез вяра е също толкова важна част от Стария Завет. От начало до край той проповядва благодатта. Например какво представлява целият ритуал в светилището, ако не представяне на начина, по който се спасяват грешниците – не чрез собствените си дела, а чрез смъртта на заместник вместо тях?

Какво друго би могло да обясни как бива опростен Давид след жалката извънбрачна връзка с Витсавее? Определено не го спасява спазването на закона, защото той нарушава толкова много от принципите му, че би бил осъден по множество алинеи. Ако Давид трябваше да се спаси чрез закона, тогава той изобщо не би бил спасен.

Апостол Павел изтъква възстановяването на Давид в Божественото благоволение като пример за оправданието чрез вяра. Опрощението е акт на Божията благодат. В такъв случай това е още един пример от Стария Завет за оправдание чрез вяра. Всъщност колкото и законнически да са настроени мнозина в древния Израил, юдейската религия винаги е била религия на благодатта. Законничеството е нейно извращение, а не нейна основа.


Размишлявайте за няколко минути върху греха и възстановяването на Давид (2 Царе 11, 12; Псалом 51). Каква надежда можете да извлечете за себе си от тази тъжна история? Тук има ли поука как ние в църквата трябва да се отнасяме към падналите в грях?




Дълг или благодат? Понеделник - 30 октомври

Въпросът, с който се ангажира Павел тук, е много повече от чиста теология. Той достига до сърцето и душата на спасението и до нашата връзка с Бога. Ако човек вярва, че трябва да заслужи приемането – че трябва да достигне определен стандарт на святост, преди да бъде оправдан и опростен – то тогава колко естествено е да се насочим навътре към душата си и да се вгледаме в себе си и в собствените си дела. Религията може да бъде изключително егоцентрична – а това е последното нещо, от което човек се нуждае.

В контраст, ако той осъзнае удивителната вест, че оправданието е дар от Бога, напълно незаслужен, колко по-лесно и по-естествено би било да насочи погледа си към Божията любов и милост, вместо към самия себе си? А в крайна сметка кой е по-вероятно да отразява любовта и характера на Бога – този, който е погълнат от самия себе си, или онзи, който е привлечен от Бога?


Прочетете Римляни 4:6-8. Как Павел разширява темата за оправданието чрез вяра?


„Грешникът трябва да отиде с вяра при Христос, да приеме Неговите заслуги, да възложи греховете си върху Него, за да получи опрощение. Заради това Христос е дошъл на света. Така Христовата правда се вменява на каещия се и повярвал грешник. Той става член на царското семейство“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. Гл. 26: „Христос и законът“, изд. „Ел Уай“, София, 2013, с. 217).

Апостол Павел по-нататък продължава, като пояснява, че спасението чрез вяра не е само за евреите, а и за езичниците (Римляни 4:9-12). Всъщност, ако решите да подходите изцяло технически, Авраам не е евреин; той е с езически произход (Исус Навин 24:2). По негово време не съществува разделението между евреи и езичници. Когато Авраам бива оправдан (Битие 15:6), той дори не е обрязан. Така той става отец и на необрязаните, и на обрязаните, както и изключителен пример, който Павел използва, за да представи своята позиция за универсалността на спасението. Христовата смърт е за всички, независимо от техния етнос или националност (Евреи 2:9).


Като имаме предвид универсалността на Кръста и какво ни говори той за стойността на всяко човешко същество, защо расовите или етническите предразсъдъци са толкова ужасно нещо? Как да се научим да разпознаваме присъствието на предразсъдъци в самите нас и чрез Божията благодат да прочистваме ума си от тях?




Обещанието Вторник - 31 октомври

На този ден преди 500 години Мартин Лутер окачва своите 95 тезиса на стената на църквата във Витенберг. Колко удивително е, че урокът за днес също достига право в сърцето на спасението чрез вяра.

В Римляни 4:13 „обещание” и „закон“ са представени в контраст. Павел се опитва да установи един старозаветен фон на учението за оправданието чрез вяра. Той намира пример в лицето на Авраам, когото всички евреи определят като свой родоначалник. Приемането или оправданието достига Авраам съвсем отделено от закона. Бог му дава обещание, че той ще бъде „наследник на света”. Авраам повярва в това обещание; т.е. приема подразбиращата се в него роля. В резултат, Бог го приема и работи с него, за да спаси света. Това остава силен пример как благодатта действа в Стария Завет и несъмнено Павел го използва именно по тази причина.


Прочетете Римляни 4:14-17. Как тук апостолът продължава да разкрива, че спасението чрез вяра е централната тема на Стария Завет? Вж. също Галатяни 3:7-9.


Както казахме в началото, важно е да помним на кого пише Павел. Тези вярващи евреи са потопени в старозаветния закон и много от тях са започнали да вярват, че спасението им зависи единствено от това как спазват закона, въпреки че Старият Завет не застъпва подобно учение. В опит да поправи недоразумението, апостол Павел свидетелства, че Авраам, още преди закона на Синай, е получил обещанията не чрез дела на закона (което би било трудно, след като законът – цялата Тора и церемониалната система – все още не са дадени), а чрез вяра.

Ако тук той има предвид изключително моралния закон, който по принцип съществува преди Синай – идеята остава същата. Може би дори е още по-силна! Стремежът за получаване на Божиите обещания чрез закона, казва той, прави вярата невалидна, дори безполезна. Силни думи, но значението им е, че вярата спасява, а законът осъжда. Павел се опитва да ни научи колко безплодно е да търсим спасение точно чрез онова, което води до осъждане. Всички ние, евреи и езичници, сме нарушители на закона и затова всички се нуждаем от онова, от което се е нуждаел Авраам: спасителната праведност на Исус Христос, придадена ни чрез вяра – истината, в крайна сметка довела до протестантската Реформация.




Закон и вяра Сряда - 1 ноември

Както видяхме вчера, Павел разкрива как Божието отношение спрямо Авраам доказва, че спасението е осигурено чрез обещанието за благодат, а не чрез закона. Затова, ако евреите искат да бъдат спасени, ще трябва да изоставят доверието в собствените си дела за спасение и да приемат Авраамовото обещание, сега изпълнено в идването на Месия. Но то е едно и също за всички – и евреи, и езичници, смятащи, че техните „добри“ дела осигуряват всичко необходимо, за да бъдат праведни пред Бога.


„Принципът, че човек може сам да се спаси чрез собствените си дела, стои в основата на всяка езическа религия (...) И където той се спазва, хората нямат бариера против греха“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. 3: „А когато се изпълни времето“, изд. „Нов живот“, София, 1995, с. 17). Какво означава това? Защо идеята, че можем да се спасим чрез собствените си дела, ни оставя незащитени за греха?


Как апостол Павел обяснява връзката между закона и вярата в „Посланието към галатяните“? Галатяни 3:21-22.


Ако има закон, който да придава живот, това със сигурност би бил Божият закон. И все пак Павел казва, че нито един закон не може да даде живот, даже и Божият, защото всички са нарушили този закон и затова всички са осъдени от него.

Но обещанието на вярата, по-пълно разкрито чрез Христос, освобождава всички, които вярват, от това да са „под закон”; т.е. да бъдат осъдени и обременени от опитите си да спечелят спасение чрез него. Законът се превръща в бреме, когато бъде представен без вяра, без благодат, защото без вяра, без благодат, без оправданието, идващо чрез вяра, да сме под закон означава да бъдем под бремето и осъждането на греха.


Колко ключово е оправданието чрез вяра за вашето ходене с Бога? С други думи, какво можете да направите, за да се уверите, че то не се размива от другите аспекти на истината до такава степен, че да изгубите от поглед това съществено учение? Та каква полза би имало от всички останали учения без именно това?




Законът и грехът Четвъртък - 2 ноември

Често чуваме хората да казват, че в Новия Завет законът е бил премахнат, и след това да цитират текстове, които смятат, че доказват тяхната теза. Логиката на подобно твърдение обаче съвсем не е здрава – нито теологията.


Прочетете 1 Йоан 2:3-6; 3:4 и Римляни 3:20. Какво ни разкриват тези стихове за връзката между закона и греха?


Преди няколкостотин години ирландският писател Джонатан Суифт е написал: „Но нима може някой човек да твърди, че ако думите пиене, измама, лъжа, кражба с решение на Парламента се премахнат от английския език и речник, на следващата сутрин всички ние ще се събудим трезвени, честни, справедливи и обичащи истината? Това ли е благоприятната последица?” (Суифт, Дж. Скромно предложение и други сатири. С. 205 – англ. изд.).

По същия начин, ако Божият закон е бил премахнат, тогава защо лъжата, убийството и кражбата все още са греховни и погрешни? Ако Божият закон е бил променен, то тогава определението за грях също трябва да се промени. Или ако Божият закон е бил премахнат, то тогава е премахнат и грехът – а нима има някой, който да вярва в това? Вж. също 1 Йоан 1:7-10; Яков 1:14,15.

В Новия Завет присъстват и законът, и евангелието. Законът разкрива какво е грехът, евангелието посочва лекарството за този грях – смъртта и възкресението на Исус. Ако няма закон, няма и грях, така че от какво да се спасяваме тогава? Евангелието има смисъл само в контекста на закона и неговата продължаваща валидност.

Често чуваме, че Кръстът е премахнал закона. Това прилича по-скоро на ирония, тъй като Кръстът разкрива, че законът не може да бъде отменен или променен. Ако Бог не е отменил, нито дори е променил закона, преди Христос да умре на кръста, защо да го прави след това? Защо да не се опита да се отърве от закона след падането в грях на човечеството и по този начин да му спести наказанието, налагано за това нарушение според закона? По този начин Исус нямаше да има нужда да умира. Смъртта на Христос разкрива, че ако законът е можело да бъде отменен или променен, това би трябвало да се случи преди, а не след Кръста. Ето защо нищо друго не изявява толкова добре продължаващата валидност на закона, както смъртта на Исус Христос – смърт, случила се точно защото законът не може да бъде променен. Ако законът е можел да бъде променен, за да ни посрещне в греховното ни състояние, нима това не би било по-добро решение на проблема с греха, отколкото да се налага Исус да умира?


Ако нямаше Божествен закон против прелюбодейството, дали този акт щеше да предизвиква по-малко болка и нараняване на жертвите му, отколкото сега? Как отговорът ви помага да разберете защо Божият закон продължава да бъде валиден? Каква е личната ви опитност с последиците от нарушаването на Божия закон?




Разширено изучаване Петък - 3 ноември
Прочетете още:

Елън Уайт: Избрани вести, кн. 1 – статията „Христос – центърът на вестта”; Патриарси и пророци – статиите „Призоваването на Авраам” и „Законът и заветите”; Копнежът на вековете – статиите „Планинската проповед”, „Борбата“ и „Свърши се”.

„А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг” (Римляни 4:4). Тук апостолът обяснява цитирания пасаж (Битие 15:4-6), за да заключи и да докаже от него, че оправданието става чрез вяра, а не чрез дела. Той прави това, като първо обяснява смисъла на думите „и това му се вмени за правда“. Тези думи обясняват, че Бог приема (грешниците) по благодат, а не поради техните дела” (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 82 – англ. изд.).

„Ако Сатана успее да накара човека да възложи стойността върху собствените си дела като дела на заслуга и праведност, той знае, че може да го победи чрез изкушенията си и да го направи своя жертва и плячка (...) Поставете кръвта на Христос на стълбовете на вратите си и ще бъдете в безопасност“ (Уайт, Е. Адвент Ревю енд Сабат Хералд, 3 септември 1889 г.).

За разискване:

1. Защо е толкова важно да се осмисли спасението единствено чрез вяра, без делата на закона? От какви залитания би могло да ни предпази това познание? Какви опасности дебнат хората, които губят от погледа си това важно библейско учение?

2. Какви други основания бихте могли да посочите за продължаващата валидност на Божия закон дори когато разбираме, че законът и покорността към него не са това, което ни спасява?

3. Основният въпрос в центъра на Реформацията е: Как се спасяваме? Кои са начините, чрез които можем открито и прямо да говорим за разликата между протестантите и католиците по тази важна тема, като в същото време не нападаме никого лично?

4. Като оправдани грешници ставаме получатели на благодатта и незаслужената милост на Бога, против Когото сме съгрешили. Как този факт би трябвало да повлияе върху начина, по който се отнасяме спрямо другите? Доколко изпълнени с благодат и милост сме към тези, които са били несправедливи спрямо нас и не заслужават нашата благодат и милост?


Тази събота, 04.11.2017 г., ще се молим за църкви „Христо Даново” и „Цалапица”.




Разказ
От човек на мафията до Божи вестител, Част 1

Въпреки че дядо му бил имам, а много от роднините му – мюсюлмани, Игор израснал и бил възпитан в светски дух. Като отличен атлет, той скоро станал лидер и останалите момчета на улицата го уважавали и се страхували от него.

В юношеските си години бил обграждан отвсякъде с уважение и страх и той бързо се включил в мафията. Големите оръжиня, големите пари и големите сделки станали неразделна част от живота му. Въпреки тръпката и силните емоции в забързания му живот, Игор чувствал, че нещо му липсва. Имало празнота, която просто не можел да запълни, и затова започнал да търси.

Подтикван от любопитство, посетил първо кришнарите. След това отишъл в Руската православна църква, а после и в джамията, но все още не намирал онова, което му убягвало.

Веднъж един приятел му казал, че познава човек, който притежава Библия. Силно заинтересуван, Игор пожелал да разбере нещо повече и приятелят му го свързал с човека. „Знаеш ли, че в Библията можеш да прочетеш за нечистите храни и за забраната да се яде свинско?“, казал притежателят на Библията. Това било нещо ново за Игор, защото до този момент смятал, че само в Корана има такива принципи.

През следващите месеци Игор се обаждал многократно на този вярващ, който винаги търпеливо му обяснявал написаното в Библията. Накрая го поканил да отидат заедно на църква.

„Никога няма да посетя твоята църква“, грубо отвърнал Игор. Библейският вярващ обаче не се обезсърчил и продължил да поддържа връзка с този закоравял човек на мафията. След шест месеца отново го поканил на църква и този път Игор се съгласил.

Една съботна сутрин Игор се качил на колата си (след като по навик проверил дали няма скрити експлозиви) и потеглил към църквата.

Църковните членове се събирали в малка зала, която въобще не приличала на църква, но въпреки това Игор харесал мястото. Някои от вярващите гледали на Игор с подозрение, но той продължил да посещава. Когато научил повече от Библията, започнал да я сравнява с Корана.

„Бях сравнително добре запознат с историята – спомня си Игор – и можех да сравнявам ученията на двете книги. След време библейската истина ме спечели.“

Преди да се кръсти, Игор изучавал Библията с адвентния пастор и го засипвал с въпроси при всяка среща. След това известен евангелизатор дошъл в Казан и в края на събранията 35-годишният Игор бил кръстен.

„Когато се кръстих, разбрах, че не мога повече да участвам в онова, което се случваше на улицата. Макар че не вършех онези ужасни неща, аз все още бях хулиган“, признава Игор.

Продължението следва.



Created by ULimited®