"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 октомври 2017 г.

Оправдание чрез вяра


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 октомври
Стих за запаметяване:
„И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона” (Римляни 3:28).

С този урок стигаме до основната тема на „Посланието към римляните“: оправданието чрез вяра – великата истина, която повече от всяка друга става причина за протестантската Реформация. И въпреки всички твърдения в полза на противното, Рим не се е променил повече спрямо тази доктрина в сравнение с позицията, която е заемала църквата през 1520 г., когато папа Лъв X издава була, осъждаща Лутер и неговите учения. Лутер изгаря екземпляра на булата, защото ако има едно-единствено учение, което никога не може да бъде заличено, това е и си остава оправданието чрез вяра.

Самата фраза се гради върху закона. Престъпникът на закона идва пред съдията и бива осъден на смърт за своите престъпления. Но тогава се явява един заместник и поема върху себе си деянията на престъпника, като по този начин очиства прегрешилия. Приемайки този заместник, нарушителят вече стои пред съдията не само очистен от своята вина, но и считан за такъв, сякаш никога не е извършвал престъплението, за което е бил доведен в съда. И всичко това се дължи на факта, че заместникът – който има чисто досие – предлага на опростения престъпник своето съвършено спазване на закона.


В спасителния план всеки от нас е престъпник. Заместникът, Исус, има чисто досие и Той се явява в съда вместо нас; Неговата правда бива приета вместо нашата неправда. Ето защо сме оправдани пред Бога – не заради нашите добри дела, а заради Исус, чиято правда става наша, щом я приемем „чрез вяра“. И това ако не е добра вест! Всъщност вестта не би могла да бъде по-добра от тази!


За тази седмица прочетете:
Римляни 3:19-28



Делата на закона Неделя - 22 октомври

Прочетете Римляни 3:19,20. Какво казва тук апостол Павел за закона, за онова, което той прави, и за онова, което не върши и не може да извърши? Защо е толкова важно всички християни да го разберат?


Апостол Павел употребява термина „закон“ в неговия по-широк смисъл – така, както са го разбирали евреите по онова време. Под термина Torah (еврейската дума за „закон”) един евреин дори и днес мисли специално за Божиите наставления в първите пет книги на Мойсей, но и по-общо в целия Стар Завет. Моралният закон – в това число разширението му чрез постановленията и отсъжданията, както и церемониалните предписания – е част от това наставление. Ето защо бихме могли да мислим за закона като за системата на юдаизма.

Да бъдем под закон означава да бъдем под неговата юрисдикция. Но законът разкрива недостатъците и вината на човека пред Бога. Той не може да заличи тази вина; онова, което е в състояние да направи, е да накара грешника да потърси лек за нея.

Днес, когато прилагаме „Посланието към римляните“ и когато еврейският закон вече не е фактор, мислим за закона предимно като за моралния закон. Този закон не може да ни спаси – също както системата на юдаизма не е можела да спаси евреите. Спасението на грешника не е функция на моралния закон. Ролята му е да разкрие Божия характер и да покаже на хората къде се провалят и не отразяват този характер.

Който и да било закон – морален, церемониален, граждански или всички взети заедно – спазването на някой или на всички тях само по себе си няма да направи човека праведен в Божиите очи. Всъщност замисълът на закона никога не е бил такъв. Точно обратното, той трябва да посочи нашите недостатъци и да ни доведе при Христос.

Законът не може да ни спаси – също както симптомите на дадено заболяване не могат да излекуват болестта. Симптомите не лекуват, те посочват нуждата от лечение. Така функционира законът.


Колко успешни са били усилията ви в спазването на закона? Какво би трябвало да разкрие отговорът ви за безполезността на опитите да се спасите чрез спазване на закона?




Божията правда Понеделник - 23 октомври

„А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците“ (Римляни 3:21). Как да разберем какво означава този стих?


Тази нова правда е представена в контраст с правдата на закона – с която именно са запознати евреите. Новата правда е наречена „правдата от Бога”; т.е. правда, произтичаща от Бога; осигурявана от Бога и единствената, която Той може да приеме като истинска правда.

Разбира се, това е правдата, която Исус изработва в собствения Си живот, докато е тук в човешка плът – правда, която предлага на всички, приемащи я чрез вяра, изискващи я за себе си не защото я заслужават, а защото се нуждаят от нея.


„Правдата е послушание спрямо закона. Законът изисква правда. Именно затова грешникът е длъжник пред Закона. Обаче не е способен да изплати този дълг. Вярата е единственият начин, по който може да придобие праведността. С вяра той поднася пред Бога Христовите заслуги и Господ записва послушанието на Своя Син в сметката на грешника. Приема Христовата правда вместо човешкия провал и Бог приема, опрощава и оправдава каещата се и вярваща душа, като се отнася към нея, сякаш е праведна. Обича я, както обича и своя Син“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. Гл. 57: „Христос – пътят на живота“, изд. „Ел Уай“, София, 2013, с. 367). Как бихте могли да се научите да приемате лично за себе си тази чудесна истина? Вж. също Римляни 3:22.


Вярата несъмнено е вяра в Исус Христос. Чрез действието си в християнския живот тя е много повече от интелектуално съгласие; много повече от елементарното признаване на някои факти за живота и смъртта на Христос. Вместо това истинската вяра в Исус Христос е приемането Му като Спасител, Заместник, Застъпник и Господ. Тя е избиране на Неговия начин на живот, доверие в Него и стремеж чрез вяра да се живее съобразно Неговите заповеди.




Чрез Неговата благодат Вторник - 24 октомври

Като не забравяте онова, което изучавахме досега за закона и за всичко, което той не може да направи, прочетете Римляни 3:24. Какво казва тук Павел? Какво означава изкуплението да бъде в Исус?


Каква е идеята за „оправдание”, заявена в текста? Гръцката дума dikaioo, преведена като „оправдавам”, означава „да направя праведен“, „да обявя за праведен” или „да счета за праведен”. Думата произлиза от същия корен като dikaiosune – праведност, и dikaioma – праведно изискване. Ето защо съществува тясна връзка между „оправданието” и „праведността” – връзка, която невинаги си личи при различните преводи. Ставаме оправдани тогава, когато бъдем „обявени за праведни” от Бога.

Преди това човек е неправеден и следователно – неприемлив за Бога; след оправданието той бива счетен за праведен и оттук – става приет от Него. А това се случва само чрез Божията благодат. Благодат означава благоволение. Когато един грешник се обърне към Бога за спасение, акт на благодат е той да бъде счетен или обявен за праведен. Това е незаслужено благоволение и вярващият бива оправдан без никакви собствени заслуги, без никакви претенции, които да представи пред Бога в своя полза, освен пълната си безпомощност. Човек бива оправдан чрез изкуплението, което е в Христос Исус; изкуплението, което Исус предлага като Заместник и Гарант на грешника.

Оправданието е представено в „Посланието към римляните“ като официален акт, случващ се в определен момент във времето. В един момент грешникът е отвън, неправеден, неприет; в следващия, след оправданието, вече е вътре, приет и праведен.

Човекът, който е в Христос, гледа на оправданието като на минало събитие – вече настъпило, когато напълно се е предал на Христос. „И тъй, оправдани чрез вяра (...)“ (Римляни 5:1) буквално означава „след като бяхме оправдани”.

Разбира се, ако оправданият грешник отново падне в грях и след това се върне при Христос, оправданието ще се случи отново. Освен това, ако обръщането се счита за ежедневна опитност, то в известен смисъл оправданието също може да бъде счетено за повтарящо се преживяване.


След като добрата вест за спасението е толкова добра, какво пречи на хората да я приемат? Какво във вашия живот ви пречи да приемете всичко, което Господ обещава и ви предлага?




Правдата на Христос Сряда - 25 октомври

В Римляни 3:25 Павел доразвива удивителната вест за спасението. Той използва една странна дума – „умилостивение“. Гръцката дума, hilasterion, се среща в Новия Завет само тук и в Евреи 9:5, където е преведена като „умилостивилище”. Според употребата ѝ в Римляни 3:25, за да опише предложеното оправдание и изкупление чрез Христос, „умилостивение“ като че ли представя пълнотата на всичко, което е символизирано с Умилостивилището в старозаветното светилище. В такъв случай означава, че със Своята саможертвена смърт Исус е изложен като средството за спасение и е представен като Онзи, Който осигурява това умилостивение. Накратко, значи Бог е направил всичко необходимо, за да ни спаси.

Текстът също така говори и за „прощаване на греховете”. Нашите грехове ни правят неприемливи за Бога. Сами не можем да сторим нищо, за да премахнем греховете си. Но в спасителния план Бог е осигурил начин тези грехове да бъдат опростени чрез вяра в кръвта на Христос.

Думата за „прощаване“ е гръцката paresis, буквално означаваща „подминаване“ или „отминаване”. „Подминаването“ в никакъв случай не означава пренебрегване на греховете. Бог може да подмине миналите грехове, защото Христос е платил наказанието за греховете на всички със Своята смърт. Затова греховете на всеки, който повярва в Неговата кръв, могат да бъдат опростени, защото Христос вече е умрял за него (1 Коринтяни 15:3).


Прочетете Римляни 3:26,27. Каква идея ни представя тук Павел?


Добрата новина, която Павел няма търпение да сподели с всички, готови да го изслушат, е, че на човечеството е предоставена „правдата Му [т.е на Бога]“ и че тя достига до нас не чрез дела, не чрез наши заслуги, а чрез вяра в Исус и в извършеното от Него за нас.

Поради Голготския кръст Бог може да обяви грешниците за праведни и въпреки това да бъде счетен за справедлив и честен в очите на вселената. Сатана не може да насочи обвинително пръста си срещу Бога, защото Небето е принесло върховната Жертва. Сатана е обвинявал Бога, че иска от човешката раса повече, отколкото самият Той е готов да даде. Кръстът опровергава това твърдение.


По всяка вероятност Сатана е очаквал Бог да унищожи света след грехопадението; вместо това, Бог изпраща Исус, за да го спаси. Какво ни разкрива този факт за Божия характер? Как нашето познание за Неговия характер повлиява върху начина ни на живот? Какво ще направите по по-различен начин през следващите 24 часа като пряк резултат от познанието ви за това какъв е Бог?




Без делата на закона Четвъртък - 26 октомври

„И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона” (Римляни 3:28). Това означава ли, че от нас не се изисква да се покоряваме на закона, дори законът да не ни спасява? Обосновете своя отговор.


В историческия контекст на Римляни 3:28 Павел говори за закона в широкия смисъл на системата на юдаизма. Независимо колко съвестно един евреин се опитва да живее под тази система, никой просто не може да бъде оправдан, ако не приеме Исус като Месия.

Римляни 3:28 е заключението на Павел в неговото свидетелство, че законът на вярата изключва самохвалството. Ако човек се оправдава със собствените си дела, той може да се хвали с тях. Но когато бъде оправдан, понеже Исус е обектът на неговата вяра, тогава честта определено се полага на Бога, Който оправдава грешника.

Елън Уайт дава интересен отговор на въпроса „Що е оправдание чрез вяра?”. Тя пише: „Това е Божието дело да положи човешката слава в прахта и да направи за човека това, което не е по силите му да стори сам за себе си” (Уайт, Е. Свидетелства към проповедниците и служителите на евангелието. С. 456 – англ. изд.).

Делата на закона не са в състояние да осигурят умилостивение за извършените минали грехове. Оправданието не може да бъде спечелено. То може да бъде прието единствено чрез вяра в умилостивителната жертва на Христос. Ето защо в този смисъл делата на закона нямат нищо общо с оправданието. Да бъдем оправдани без дела означава да бъдем оправдани без в нас да има нещо, заслужаващо това оправдание.

Но много християни разбират и прилагат този текст погрешно. Те казват, че всичко, което трябва да прави човек, е да вярва, омаловажавайки делата или покорността, дори покорността пред моралния закон. По този начин четат Павел напълно некоректно. В „Посланието към римляните“ и на други места апостолът отдава изключително значение на спазването на моралния закон. Исус определено прави това, както и Яков, и Йоан (Матей 19:17; Римляни 2:13; Яков 2:10,11; Откровение 14:12). Идеята на Павел е, че макар покорността пред закона да не е средство за оправдание, оправданият чрез вяра човек все пак спазва Божия закон и на практика е единственият, който може да спазва закона. Необърнатият човек, който не е бил оправдан, никога не може да изпълни изискванията на закона.


Защо е толкова лесно да паднем в капана на заключението, че тъй като законът не ни спасява, няма нужда да се притесняваме за това? Извинявали ли сте някога конкретен грях, изисквайки оправданието чрез вяра? Защо подобно становище е толкова опасно? Същевременно къде бихме се намирали без обещанието за спасение дори когато сме изкушавани да злоупотребим с него?




Разширено изучаване Петък - 27 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт: Избрани вести, кн. 1 – статиите „Христовата праведност и законът“, „Елате, потърсете и ще намерите” и „Съвършена покорност чрез Христос”; както и от Притчи Христови – статията „Ново и старо”.

„Макар че законът не може да изкупи наказанието за греха, а стоварва дълга върху грешника, Христос е обещал милостиво опрощение на всички, които се покаят и повярват в милостта Му. Божията любов се предлага в голяма мярка на покаялата се и вярваща душа. Дамгата на греха върху душата може да бъде изтрита само от кръвта на изкупителната Жертва (...) на Онзи, Който е равен с Отец. Христовото дело – Неговият живот, унижение, смърт и застъпничество за заблудилия се човек – възвеличава закона и го прави почитаем“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. Гл. 58: „Оставил си първата си любов“, изд. „Ел Уай“, София, 2013, с. 371).

„Хрис¬то¬ви¬ят ха¬рак¬тер зас¬та¬ва на мяс¬то¬то на на¬шия и ние би¬ва¬ме при¬ети от Бо¬га та¬ка, ка¬то че ли ни¬ко¬га не сме съг¬ре¬ша¬ва¬ли” (Уайт, Е. Пътят към Христос. Гл. „Как се познава Христовият последовател“, изд. „Нов живот“, София, 1995, с. 62).

„Когато апостолът казва, че се оправдаваме „без делата на закона”, той не говори за делата на вярата и благодатта; защото онзи, който върши такива дела, не вярва, че е оправдан чрез извършването им. (Докато върши такива дела на вярата), вярващият се стреми да бъде оправдан (чрез вяра). Под „дела на закона” апостолът има предвид делата, на които се доверява човекът със собствената праведност – така, сякаш чрез извършването им вече е оправдан и е праведен заради собствените си дела. С други думи, докато върши добро, той не се стреми към праведността, а просто иска да се похвали, че вече е спечелил праведност чрез делата си” (Лутер, М. Коментар върху „Посланието към римляните“. С. 80 – англ. изд.).

За разискване:

1. Прочетете отново стиховете за тази седмица и след това със свои думи напишете един абзац, обобщавайки какво ви казват те. Споделете написаното със съботноучилищната си група.

2. Прочетете отново горния цитат от Мартин Лутер. Защо една такава истина го впряга да работи за нея? Защо казаното от него е жизненоважно дори и за нас днес?

3. „Адвентистите от седмия ден гледат на себе си като на наследници и на надграждащи върху прозренията на Реформацията към библейското учение за оправданието по благодат единствено чрез вяра, и като на възстановители и изразители на пълнотата, яснотата и баланса на апостолското благовестие“ (Блейзън, А. Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден. Ст. „Спасението”. С. 307 – англ. изд.). Какви основания имаме да вярваме за себе си това, което е написано тук?


Тази събота, 28.10.2017 г., ще се молим за църкви „Търговище” и „Хасково”.




Разказ
Една година на мисия – Част 3

„Тук направихме много повече, отколкото можехме да постигнем в Ню Йорк“, казва Леонид.

Сто и петдесет мисионери дойдоха в Киев, като всички бяха специално избрани от своите съюзи или конференции. Освен това бе създаден и младежки екип, състоящ се от 18 членове от цялата Евро-Азиатска дивизия. По време на почти шестмесечната програма за обучение мисионерите работиха заедно с библейските работници и медицинските мисионери и помагаха в здравните магазини. Четиристотин пастори дойдоха на двуседмичен ротационен принцип, за да се подготвят за подобни програми, които да се провеждат в други градове из цялата дивизия.

Ана, която бе ръководител на младежката група, се включи в няколко различни дейности от програмата. „Тръгвахме с молитва и стигахме до вратите на къщите, където щяхме да се завърнем. Пред всяка къща се молехме: „Моля Те, Боже, дай ни този дом. Дай ни тези хора. Подготви ни за тях.“

На следващия ден членовете на екипа тръгваха по двама, като единият разговаряше с хората, а другият се молеше. „Първо разговаряме с човека за събитията по света – разказва Ана. – После го питаме дали някога е чел Библията и дали смята, че има връзка между духовния живот и здравето. Опитваме се да продължим разговора и да се запознаем.“

„Онова, което действа при този метод – добавя Леонид, - не са нашите лица или въпросите ни. Бог подготвя специална личност за нас, която да чуе онова, което имаме да споделим. Тук е важният момент.“

След само две седмици ходене от врата на врата екипът с радост видя 26 нови посетители в църквата. Освен това участниците в здравната програма учеха как да имат по-дълъг и по-добър живот и с удоволствие общуваха с мисионерите. „Вие сте такъв чуден екип – казваха те на Леонид и Ана. – Искаме да бъдем с вас. Харесва ни това, което правите.“

Ана е особено доволна от доброто влияние на проекта върху младите. „Щастлива съм, когато ги чуя да казват: „Знаете ли, чувстваме се сякаш сме на небето. Като че ли живеем тук постоянно.“ У дома те имат други проблеми, но тук усещат Исусовата любов. Когато работим с Исус и за Него, това е истински живот.“

„Младежката ни програма е част от един по-голям проект, Мисия за градовете“ – казва Леонид. – Тук всички участваме в един проект, с един ум и един дух и това наистина е нещо голямо!“

„Този проект е резултат от много молитви – добавя Анна. – Цялата ни световна църква прави планове как да стигне до хората в градовете. Ако всички сме заедно, можем да извършим чудни неща и Исус ще дойде!“


* Ана Гавело, 23-годишна, представител на Евро-Азиатската дивизия в пилотната програма „Една година на мисия“. Заедно с още 13 млади хора е работила в Ню Йорк като част от църковното начинание „Мисия за градовете“.

Created by ULimited®