"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 август 2017 г.

Пътят към вярата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 август
Стих за запаметяване:
„Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват“ (Галатяни 3:22).

Отдавна е известна способността на пощенските гълъби да прелитат стотици километри дневно и да достигат с изумителна точност мястото, откъдето са тръгнали. Обаче дори и най-добрите от тях понякога се объркват и никога не се връщат в началната точка. Най-неприятният подобен инцидент се случил в Англия, където около двадесет хиляди птици (оценени на повече от 600 хиляди долара) никога не се върнали в гълъбарниците.

Както повечето от нас са изпитвали по един или друг начин, изгубването на ориентация не е приятно нещо. То ни изпълва със страх и безпокойство; може да изпаднем даже в паника.

Същото важи и за духовната реалност. Дори след като приемем Христос, може да се загубим или да изгубим ориентация; и то до такава степен, че никога да не се върнем при Господа.


Обаче добрата новина е, че Бог никога не ни оставя да се справяме сами. Той е очертал пътя към вярата, разкрит в евангелието, и този път включва закона. Много хора се опитват да отделят закона от евангелието; някои дори ги смятат за противоположни. А това гледище е не само погрешно, но и може да доведе до трагични последици. Без закона ние не бихме имали никакво евангелие. Всъщност е много трудно да разберем евангелието без закона.


За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:21-25; Левит 18:5; Римляни 3:9-19; 1 Коринтяни 9:20; Римляни 3:1,2; 8:1-4



Законът и обещанието Неделя - 6 август

„Тогава законът противен ли е на Божиите обещания?“ (Галатяни 3:21).


Като предвижда, че коментарите му биха могли да накарат неговите опоненти да стигнат до заключението, че пренебрегва закона или че думите му за предимството на Божиите обещания са просто завоалирано подценяване на Мойсей и на Тората, Павел задава именно въпроса, който се върти в главите им: „Значи казваш, че законът противоречи на Божиите обещания?“. На това отговаря с категорично „Не!“. Подобно заключение е абсурдно, защото Господ не противоречи на самия Себе Си. Той дава както обещанието, така и закона. Законът не е несъвместим с обещанието. Двете просто имат различни роли и функции в цялостния спасителен план на Бога.


Какви погрешни представи имат опонентите на Павел за ролята на закона? Сравнете Галатяни 3:21, Левит 18:5 с Второзаконие 6:24.


Тези хора смятат, че законът може да им придаде духовен живот. Тяхната гледна точка вероятно произтича от неправилно тълкуване на старозаветни текстове като Левит 18:5 и Второзаконие 6:24, където законът посочва как трябва да живеят хората, които пребъдват в Божия завет. Законът наистина управлява живота в рамките на завета, но те стигат до заключението, че законът е източникът на лична връзка с Бога. Обаче Библията категорично заявява, че способността „да оживотворява“, е сила, упражнявана единствено от Бога и от Неговия Дух (4 Царе 5:7; Неемия 9:6; Йоан 5:21; Римляни 4:17). Законът не може да съживи никого духовно. Това обаче не означава, че той противоречи на Божието обещание.

В стремежа си да докаже неспособността на закона да дава живот, Павел пише в Галатяни 3:22: „Писанието затвори всички под грях“. В Римляни 3:9-19 той използва поредица стихове от Стария Завет, за да покаже точно колко сме лоши. Пасажите не са подредени случайно. Апостолът започва със сърцевината на проблема с греха – егоизмът, който разболява човешкото сърце – а след това преминава към стихове, които описват способността на греха да прониква надълбоко, и накрая – неговата универсалност.

Каква е идеята? Поради силата на греха и ограниченията на закона обещанието за вечен живот може да се осъществи за нас единствено чрез верността на Христос в наша полза. Отново виждаме великата истина, дала тласък на протестантската Реформация.


Въпреки че законът не може да ни спаси, какви големи предимства ни носи придържането към него? Или какво добро ви е донесло действително в живота послушанието към Божия закон?




„Под стражата на закона“ Понеделник - 7 август

В Галатяни 3:23 Павел пише, че сме били „под стражата на закона, затворени до времето на вярата“. „Ние“ обхваща вярващите евреи в галатийските църкви. Те са запознати със закона и Павел говори конкретно на тях в Галатяни 2:15. Това личи от разликата между „ние“ в Галатяни 3:23 и „вие“ в Галатяни 3:26.

Галатяни 3:23 гласи „до времето на вярата“, но на гръцки буквално звучи „преди да дойде вярата“. Тъй като Павел прави сравнение между мястото на закона преди и след Христос (Галатяни 3:24), „вярата“ най-вероятно означава самият Исус, а не християнската вяра по принцип.


Апостол Павел казва, че евреите са държани „под закона“ преди идването на Христос. Какво има предвид с фразата „под закона“? Сравнете Галатяни 3:22,23 с Римляни 6:14,15; 1 Коринтяни 9:20; Галатяни 4:4,5, 21; 5:18.


Апостол Павел употребява фразата „под закона“ дванадесет пъти в своите писма. В зависимост от контекста, тя може да означава две различни неща.

1. „Под закона“, като алтернативен начин на спасение (Галатяни 4:21). Опонентите в Галатия се опитват да спечелят животворната праведност чрез послушание. Обаче, както Павел вече е пояснил, това е невъзможно (Галатяни 3:21,22). По-късно той дори ще посочи, че с желанието си да бъдат под закона галатяните всъщност отхвърлят Христос (Галатяни 5:2-4).

2. „Под закона“, в смисъл под осъждането му (Римляни 6:14,15). Тъй като законът не може да изкупва греха, нарушаването на неговите изисквания накрая води до осъждане. Това е състоянието, в което се намират всички хора. Законът действа като надзирател в затвор, който заключва всички, които са го нарушили и са си навлекли смъртна присъда. Както ще видим в частта от урока за утре, употребата на думата „стража“ (Галатяни 3:23) разкрива, че именно това има предвид апостолът с „под закона“ в този пасаж.

Една сродна гръцка дума – ennomos, която обикновено се превежда „под закона“, буквално означава „в границите на закона“ и се отнася за живот в рамките на изискванията на закона чрез единство с Христос (1 Коринтяни 9:21). С „делата на закона“, т.е. когато се опитваме да спазваме закона, отделени от Христос, е невъзможно да се оправдаем, защото само хората, които са праведни чрез вяра, ще живеят (Галатяни 3:11). Тази истина не отменя закона; тя ни показва само, че законът не може да ни даде вечен живот. Той няма силата за това.




Законът като наш „страж“ Вторник - 8 август

Павел прави две генерални заключения за закона: (1) законът не анулира Божието обещание, дадено на Авраам (Галатяни 3:15-20); (2) законът не противоречи на обещанието (Галатяни 3:21,22).

Тогава каква всъщност е неговата роля? Павел пише, че той е прибавен „да се изявят престъпленията“ (Галатяни 3:19), и разширява тази идея, като използва три различни думи или фрази във връзка със закона: бяхме под стражата (ст. 23), затворени (ст. 23) и детеводител (ст. 24).


Прочетете внимателно и с молитва Галатяни 3:19-24. Какво казва Павел за закона?


Много съвременни преводи тълкуват коментарите на Павел в Галатяни 3:19 в напълно отрицателен смисъл. Но оригиналната гръцка дума съвсем не е толкова еднозначна. Еврейската дума, преведена като „бяхме под стражата“ (ст. 23), буквално означава „пазя“. Въпреки че може да се използва в отрицателен смисъл, както „държа в подчинение“ или „наблюдавам“ (2 Коринтяни 11:32), в Новия Завет тя по принцип носи по-положителен смисъл, като „защитавам“ или „предпазвам“ (Филипяни 4:7; 1 Петър 1:5). Същото важи за думата, преведена като „затворени“ (Галатяни 3:23). Тя може да бъде преведена „заключвам“ (Битие 20:18), „затварям“ (Изход 14:3; Исус Навин 6:1; Йеремия 13:19), „улавям“ (Лука 5:6) или „ограничавам” (Римляни 11:32). Както показват тези примери, в зависимост от контекста думата може да носи както положително, така и отрицателно значение.


Какви предимства дава на израилтяните законът (морален и церемониален)? Римляни 3:1,2; Второзаконие 7:12-24; Левит 18:20-30.


Макар Павел да говори за закона в отрицателно отношение (Римляни 7:6; Галатяни 2:19), той ще каже и много положителни неща за него (Римляни 7:12, 14; 8:3,4; 13:8). Законът не е проклятие, което Бог е положил върху Израил; точно обратното, предвиден е за благословение. Макар че жертвената му система не би могла напълно да премахне греха, той сочи към обещания Месия, Който може да го постигне, а законовите правила за човешкото поведение до голяма степен предпазват Израил от пороците, пропили се в другите древни цивилизации. Имайки предвид положителните коментари на Павел за закона на други места, би било грешка да разбираме думите му тук в напълно отрицателен смисъл.


Помислете за нещо добро, което се използва неправилно. Например как лекарство, създадено за лечение на болест, може да се използва като наркотик от някого. Какви подобни примери срещате в своя живот? Как идеята, че нещо добро може да се използва неправилно, ни помага да разберем какво разяснява тук Павел?




Законът като детеводител Сряда - 9 август

В Галатяни 3:23 Павел описва закона като страж и пазител. С какво го сравнява в стих 24 и какво означава то?


Думата, преведена като „детеводител“, произлиза от гръцката дума paidagogos. Някои преводи я предават като „защитник на дисциплината“, „възпитател“ или дори „настойник“, но нито една дума не може да обхване пълното ѝ значение. Paidagogos е роб в римското общество, поставен на авторитетен пост като надзирател на синовете на господаря от момента, когато станат на шест или седем години, докато достигнат пълна зрялост. Освен грижа за физическите нужди на подопечните си, като къпане, хранене и обличане, защита от опасности, paidagogos е отговорен и за това дали синовете на господаря ходят на училище и дали си пишат домашните. Освен това от него се очаква не само да преподава и да бъде пример за моралните добродетели, но също и да направи така, че самите момчета да ги научат и практикуват.

Макар че някои учители сигурно са били любезни и обичани от поверениците си, древната литература ги описва предимно като привърженици на строгата дисциплина. Те си осигуряват послушание не само с груби заплахи и мъмрене, но също и с бой с камшик и пръчка.

Описанието на Павел относно закона като учител дава още по-ясно разбиране за неговата роля. Законът се прибавя, за да посочва греха и да дава съвети. Самото естество на тази задача предполага законът да има и отрицателен аспект, и то защото той ни порицава и осъжда като грешници. Обаче дори този „отрицателен“ аспект Бог използва в наша полза, защото осъждането от закона ни води при Христос. Затова законът и евангелието не са в противоречие. Бог ги е определил да работят в синхрон за нашето спасение.

„В този стих [Галатяни 3:24] Светият Дух говори чрез апостола конкретно за моралния закон. Законът ни разкрива греха и ни кара да почувстваме нуждата си от Христос, за да се втурнем към Него за прошка и мир, като се покайваме пред Бога и вярваме в нашия Господ Исус Христос“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. София: Ел Уай, 2013, с. 236).


Кога за последен път сравнихте своите действия, думи и мисли със закона? Направете го сега, като ги сравните не само с буквата на закона, но и с неговия дух (Матей 5:28; Римляни 7:6). Добри ли са резултатите? Какво говори отговорът ви за основната идея на Павел в това Послание?




Законът и вярващият човек (Галатяни 3:25) Четвъртък - 10 август

Много хора тълкуват коментара на Павел в Галатяни 3:25 като пълно отхвърляне на закона. Обаче в това почти няма никакъв смисъл, като имаме предвид положителните му думи за закона на други места в Библията.

Тогава какво иска да каже той?

Първо, вече не сме под осъждането на закона (Римляни 8:3). Като вярващи ние сме в Христос и се наслаждаваме на привилегията да живеем под благодат (Римляни 6:14,15). Това ни дава свободата да служим на Христос с цяло сърце, без страх от осъждане за грешките, които междувременно бихме могли да допуснем. Именно това е истинската свобода в евангелието, нещо радикално различно от идеята повече да не изпълняваш закона – което някои наричат „свобода“ в Христос. Всъщност неподчинението на закона е грях – а грехът няма нищо общо със свободата (Йоан 8:34).


Прочетете Римляни 8:1-3. Какво означава да не бъдем повече осъждани от закона? Как тази невероятна истина следва да повлияе върху начина ни на живот?


След като сме получили опрощение чрез Христос, сега отношението ни към закона е съвсем различно. Вече сме призовани да живеем така, че да радваме Бога (1 Солунци 4:1); Павел го нарича ходене в Духа (Галатяни 5:18). Това не означава, че моралният кодекс вече не е необходим – този въпрос изобщо не стои на дневен ред. И как законът би могъл да бъде излишен, когато съвсем ясно видяхме, че именно той определя какво е грях?

Всъщност тъй като законът е точно копие на Божия характер, когато го изпълняваме, ние просто отразяваме Неговия характер. Дори нещо повече, следваме не просто някакъв сборник от правила, а примера на Исус, Който извършва за нас това, което законът никога не би могъл да стори – записва го в нашите сърца (Евреи 8:10) и прави възможно изпълнението в нас на праведните изисквания на закона (Римляни 8:4). Т.е. чрез нашата връзка с Исус имаме силата да изпълняваме закона както никога преди.


Прочетете Римляни 8:4. Какво казва Павел тук? Как сте видели да се изпълнява това обещание в собствения ви живот? Същевременно, въпреки всички положителни промени, които сте забелязали, защо трябва спасението винаги да бъде основано върху онова, което е направил за нас Христос, а не върху нещо друго?




Разширено изучаване Петък - 11 август

„Питат ме за закона в „Посланието към галатяните“. Кой закон е детеводителят, който ни довежда до Христос? Отговарям: и церемониалният, и моралният закон на Десетте заповеди.

Христос е основата на цялата еврейска система. Смъртта на Авел е последица от отказа на Каин да приеме Божия план в училището на послушанието, за да бъде спасен чрез кръвта на Исус Христос, символизирана чрез жертвоприношенията, водещи към Него. Каин отхвърля проливането на кръвта, символизираща кръвта на Христос, която ще се пролее за света. Целият този ритуал е подготвен от Бога и Христос става основата на цялата система. Оттогава започва нейната роля като детеводител, който да накара грешните хора да се замислят за Христос – Основата на цялата еврейска обществена структура.

Чрез церемониите всички служители на светилището постоянно наблюдават посредничеството на Христос в полза на човешката раса. Тази служба има за цел да породи във всяко сърце любов към Божия закон, който е законът на Неговото царство“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. София: Ел Уай, 2013, с. 235).

„Законът на Десетте заповеди не трябва да се възприема толкова от забранителната му страна, колкото като израз на милост. Неговите забрани са сигурна гаранция за щастието, постигнато чрез послушание. Когато бъде приет чрез Христос, той изработва в нас чистотата на характера, която ще ни носи радост през вечните векове. За покорния човек той е защитна стена“ (Пак там. С. 237).

За разискване:

1. Често ни терзае въпросът как да победим греха в живота си. Какви обещания имаме в Библията за победа над греха? Как да улесним изпълнението на тези обещания? Същевременно защо трябва да възлагаме цялата си надежда за спасение не върху победите, които постигаме, а върху Христовата победа за нас?

2. Често чуваме християни да твърдят, че законът е премахнат. Разбира се, те говорят и срещу греха, което, разбира се, означава, че всъщност нямат предвид, че законът е отменен. Какво всъщност имат предвид с това твърдение? (Идея: В контекста на коя заповед се появява обикновено то?)


Резюме: Законът е даден, за да посочва на грешниците нуждата им от Христос. Като настойник, той ни дава информация за Бога и ни предпазва от злото. Но като поддръжник на строга дисциплина, още ни посочва нашето греховно състояние и ни осъжда. Христос ни освобождава от осъждането на закона и го записва в сърцата ни.


Тази събота, 12.08.2017 г., ще се молим за църкви „Септември” и „Силистра”.




Разказ
Невинна в затвора – Част 1

Възможно ли е животът да се обърка повече от това? Прабха размишлявала, докато стояла в затворническата килия. „Аз съм невинна, защо боговете не ме чуват?“ Прабха едва навършила 16 години, когато я арестували за убийство, което не е извършила.

Семейството й било бедно. Заедно със сестра си не ходели на училище, тъй като трябвало да работят, за да изхранват семейството. Когато била на 15 години, баща й починал и семейството изпаднало в крайна бедност. Баща й бил станал християни преди смъртта си, но нима това му помогнало, чудела се Прабха.

Прабха работела за богата възрастна жена, която почтително наричана „Ма“. Готвела, чистела и понякога стояла при нея. Ма се отнасяла добре с Прабха, която често била единствената й придружителка, тъй като съпругът й бил починал.

Една вечер Прабха се приготвяла да се прибира вкъщи, но Ма я помолила да остане с нея през нощта, за да не е сама. Момичето се съгласило. Знаела, че Ма е самотна поради отсъствието на осиновения й син.

В около 3 ч. Ма повикала Прабха. „Моля те, стопли ми води за ритуалното къпане. Искам да съм готова за сутрешните молитви, защото днес е празникът на моя бог.“ Прабха кимнала с глава и се запътила през тъмната къща към кухнята.

Отваряйки вратата, видяла няколко мъже да се крият там. Преди да успее да извика, те я хванали и й запушили устата. Един от тях извадил нож и го размахал заплашително, като я порязал няколко пъти. Друг я завързал с въже и я блъснал в ъгъла. Тя треперела и наблюдавала как мъжете тръгват към стаята на Ма.

Прабха чула Ма да вика. Чула също как мъжете искат от нея пари, накити и злато. След това се чул писък и силен удар. Последвала кратка борба, след което мъжете излезли с тичане от къщата.

Прабха с мъка се освободила от въжето, но открила, че вратата на кухнята е заключена. Счупила прозореца, излязла през него и започнала да вика за помощ. В стаята на Ма открила възрастната жена на пода. Вече било прекалено късно. Ма не дишала.

Прабха помолила през прозореца един минаващ човек да извика полицията. „Крадци влязоха и убиха Ма“, викала тя истерично.

Полицаите пристигнали и Прабха им разказала какво се случило. Те я отвели в болницата, където превързали раните й. След като си тръгнала от болницата обаче полицаите я арестували и я вкарали в затвора. Те били убедени, че Прабха е убила Ма.

Продължението следва.



Created by ULimited®