"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 юли 2017 г.

Старозаветната вяра


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 юли
Стих за запаметяване:
„Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“ (Галатяни 3:13).

„Едно момче направило малка лодка, цялата красиво боядисана и украсена. Един ден някой откраднал лодката му и то се отчаяло. Когато след време минало край една заложна къща, видяло своята лодка. Радостно изтичало вътре при съдържателя и казало:

– Това е моята малка лодка!

– Не – отвърнал съдържателят – моя е , защото я купих.

– Да – казало момчето – но е моя, защото аз я направих.

– Е, добре – заявил мъжът – ако ми платиш два долара, можеш да я вземеш.

Това били доста пари за момчето, което нямало дори цент. Въпреки това решило да припечели парите – косяло трева, вършело всякаква работа и скоро събрало сумата.

Изтичало до магазина и заявило:

– Искам си лодката!

Платило парите и получило своята лодка. Взело я в ръце, прегръщало я и я целувало, и казало:

– Моя скъпа малка лодчице, обичам те. Ти си моя. Два пъти си моя. Първо те направих, а сега те откупих.

Така е и с нас. В известен смисъл ние сме два пъти Господни. Той ни е сътворил, а ние сме попаднали в заложната къща на дявола. След това е дошъл Исус и ни е изкупил на удивително висока цена – не със сребро или злато, но със Своята скъпоценна кръв. Ние сме Господни по сътворение и по изкупление“ (William Moses Tidwell. Pointed Illustrations. Kansas City, Mo.: Beacon Hill Press, 1951, p. 97).

За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:1-14; Римляни 1:2; 4:3; Битие 15:6; 12:1-3; Левит 17:11; 2 Коринтяни 5:21.



Неразумните галатяни Неделя - 23 юли

Прочетете Галатяни 3:1-5. Обобщете накратко какво казва Павел на галатяните. В какъв смисъл и нас ни заплашва опасността да изпаднем в същия духовен капан – да започнем по правилния начин, а след това да се подхлъзнем към законничество?


Няколко съвременни превода са се опитали да уловят смисъла на думите на Павел в стих 1 за „неразумните“ галатяни. Думата в оригинал, която той употребява на гръцки език, е доста по-силна. Тя е anoetoi и произлиза от думата за ум (nous). Буквално означава „лишени от ум“. Галатяните са си изгубили ума. Но Павел не се задоволява с това. Той казва, че след като постъпват толкова глупаво, се пита дали някой магьосник не ги е омаял с магията си. „Кой ви омая?“. Думите, които използва, биха могли дори да намекват, че върховният източник на тяхното състояние е дяволът (2 Коринтяни 4:4).

Това, което изумява толкова много Павел в отстъплението на галатяните, е фактът, че те знаят, че спасението се корени в кръста на Христос. Не биха могли да пропуснат нещо подобно. Думата, преведена като „обрисуван“ или „изложен“ в Галатяни 3:1, буквално означава „поставен на плакат“ или „нарисуван“. Използва се за описание на всякакви публични съобщения. Павел казва, че Кръстът е заемал толкова централно място в проповедите му, че галатяните на практика са видели в съзнанието си разпнатия Христос (1 Коринтяни 1:23; 2:2). В известен смисъл той казва, че чрез действията си те се отричат от Кръста.

След това прави разлика между сегашната опитност на галатяните и как отначало са приели вярата в Христос. Затова им задава няколко реторични въпроса. Как са приели Духа, което значи как отначало са станали християни? И от малко по-различна перспектива: Защо Бог им е дал Духа? Дали защото са направили нещо, за да Го спечелят? Категорично не! По-скоро защото са повярвали в благата вест за това какво вече е сторил Христос за тях. След това добро начало, какво ги кара сега да мислят, че трябва да разчитат на своите дела?


Случва ли ви се понякога да мислите: „Нещата вървят доста добре. Аз съм стабилен християнин, не правя това или онова… А след това неусетно да стигнете до мисълта, че все пак не сте достатъчно добри, за да бъдете спасени? Какво не е наред в тази картина?




Основани върху Писанието Понеделник - 24 юли

До този момент в писмото си до галатяните Павел защитава своето евангелие за оправдание чрез вяра, като се позовава на съгласието, постигнато от апостолите в Йерусалим (Галатяни 2:1-10) и на личната опитност на самите галатяни (Галатяни 3:1-5). От Галатяни 3:6 той се обръща за доказателства към Писанието, където намира окончателното и най-авторитетното потвърждение на евангелието. Всъщност Галатяни 3:6-4:31 представлява поредица от разгръщащи се аргументи, основани на Библията.


Какво има предвид Павел, когато споменава „Писанието“ в Галатяни 3:6-8? Прочетете и Римляни 1:2; 4:3; 9:17.


Важно е да помним, че по времето, когато Павел пише писмото си до галатяните, Новият Завет не съществува. Павел е първият новозаветен автор. „Евангелието от Марк“ е вероятно първото от четирите евангелията, но сигурно не е било написано до времето на смъртта на Павел (65 г.сл.Хр.) – т.е. около петнадесет години след писмото му до галатяните. Затова, когато апостолът споменава Писанията, той има предвид единствено Стария Завет.

Старозаветните Писания играят съществена роля в неговите учения. Той не ги смята за отживелица, а за авторитетно и живо Божие Слово. Във 2 Тимотей 3:16 пише: „Цялото писание е боговдъхновено“. Думата, преведена „боговдъхновено“, е theopneustos. Първата част от нея (theo) означава „Бог“, докато втората половина означава „вдъхнат“. Павел използва Писанието, за да докаже, че Исус е обещаният Месия (Римляни 1:2), да дава съвети за християнски начин на живот (Римляни 13:8-10) и да доказва валидността на своите учения (Галатяни 3:8,9).

Трудно е да се определи точно колко стотин пъти той цитира Стария Завет, но тези цитати изпълват всичките му писма с изключение на най-кратките – до Тит и до Филимон.


Прочетете внимателно Галатяни 3:6-14. Определете кои пасажи от Стария Завет цитира Павел в тези стихове. Какво ни говори това за авторитета на Стария Завет?


Случвало ли ви се е да смятате една част от Библията за по-„боговдъхновена“ от останалите? Имайки предвид свидетелството на Павел във 2 Тимотей 3:16, каква опасност ни дебне, ако тръгнем по този път?




Счетени за праведни Вторник - 25 юли

Защо според вас Павел се позовава първо на Авраам, когато търси библейски примери, за да потвърди своята вест за спасение (Галатяни 3:6)?


Авраам е централна фигура в юдаизма. Той е не само баща на еврейския народ, но и по времето на Павел евреите го смятат за прототип на истинския евреин. Мнозина смятат, че негова отличителна черта е послушанието и че заради покорността му Бог го е обявил за праведен. Все пак той изоставя родината и семейството си, приема обрязването и е готов дори да жертва сина си при Божията заповед. Ето това се казва послушание! Настоявайки за обрязването, опонентите на Павел със сигурност са представяли подобни аргументи.

Обаче апостолът преобръща всичките им представи, като се позовава на Авраам – девет пъти в „Посланието към галатяните“ – като образец за вяра, а не за спазване на закона.


Помислете за текста от Битие 15:6, който Павел цитира. Какво означават думите, че вярата на Авраам му е вменена „за правда“? (Вж. също Римляни 4:3-6, 8-11, 22-24).


Докато „оправдание“ е израз от юридическата сфера, думата „вменена“ или „счетена“ е метафора от деловия свят. Тя може да означава „давам назаем“ или „влагам нещо в сметката на някого“. И е използвана не само за Авраам в Галатяни 3:6, а се споменава още 11 пъти във връзка с патриарха. Някои библейски преводи я предават като „счете“, „сметна“ или „вмени“.

Според метафората на Павел това, което се влага в нашата сметка, е праведността. Обаче въпросът е: Въз основа на какво ни счита Бог за праведни? Определено не би могло да бъде въз основа на послушание – въпреки твърденията на противниците на апостола. Независимо какво говорят за послушанието на Авраам, Писанието казва, че Бог го е счел за праведен заради неговата вяра.

Библията е категорична – не послушанието на Авраам е основание за неговото оправдание; то всъщност е резултатът. Авраам не извършва определени неща, за да бъде оправдан; той ги прави, защото вече е оправдан. Оправданието води до послушание, а не обратното.


Поразсъждавайте върху следната мисъл: вие сте оправдани не заради нещо, което правите, а единствено чрез това, което е сторил Христос за вас. Защо това е толкова добра вест? Как можете да възприемете тази истина със сърцето си; тоест да вярвате, че важи и за вас лично, независимо от вътрешните борби в миналото и дори в този момент?




Евангелието в Стария Завет Сряда - 26 юли

„И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи“ (Галатяни 3:8). Павел пише не само, че евангелието е било проповядвано на Авраам, но и че именно Бог му го е предал. Затова то е истинското евангелие. Но кога Господ го е разкрил пред Авраам? Павел цитира Битие 12:3, като пояснява, че има предвид завета на Бога с Авраам, когато го призовава в Битие 12:1-3.


Прочетете Битие 12:1-3. Какво ни говорят тези стихове за естеството на завета, който Бог сключва с Авраам?


Основата на Божия завет с Авраам е концентрирана в Божиите обещания. Бог четири пъти му казва: „Аз ще…“. Тези обещания към него са изумителни, защото идват само от една страна. Бог ги дава – Авраам не обещава нищо. Това е точно обратното на начина, по който много хора се опитват да се свържат с Господа. Ние обикновено обещаваме, че ще Му служим, ако Той направи нещо за нас в отговор. Но това е законничество. Бог не иска от Авраам да Му обещава нищо, а да приеме Неговите обещания с вяра. Разбира се, това не е лесно, защото патриархът трябва да се научи да се доверява напълно на Бога, а не на себе си (Битие, 22 гл.). Следователно призивът на Авраам илюстрира същността на евангелието, която е спасение чрез вяра.

Някои стигат до погрешното заключение, че Библията е разкрила два начина за спасение. Твърдят, че в старозаветни времена спасението се основава върху спазване на заповедите; а тъй като този подход не се увенчава с успех, Бог премахва закона и осигурява спасение чрез вяра. Нищо не е по-далеч от истината. Както пише Павел в Галатяни 1:7, има само едно евангелие.


Какви други примери за спасение единствено чрез вяра можете да посочите в Стария Завет? Например Левит 17:11; Псалми 32:1-5; 2 Царе 12:1-13; Захария 3:1-4.


Често чуваме фразата „евтина благодат“. Това е некоректно название. Благодатта не е евтина – тя е безплатна (поне за нас). Но ние я омаловажаваме, когато смятаме, че можем да добавим нещо към нея чрез своите дела, или когато смятаме, че можем да я използваме като извинение за греха. Към кое от двете сте по-склонни самите вие и как бихте могли да се поправите?




Изкупени от проклятието (Галатяни 3:9-14) Четвъртък - 27 юли

Противниците на Павел несъмнено са озадачени от смелите му думи в Галатяни 3:10. Те ни най-малко не смятат, че са под проклятие; очакват поне да бъдат благословени заради послушанието си. Обаче Павел е категоричен: „Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“.

Апостол Павел противопоставя две напълно различни алтернативи: спасението чрез вяра и спасението чрез дела. Заветните благословения и проклятия, изброени във Второзаконие, 27 и 28 гл., са прости и ясни. Хората, които се покоряват, са благословени; тези, които не изпълняват, са прокълнати. Това означава, че ако човек разчита на послушанието към закона, за да бъде приет от Бога, следва да спази целия закон. Не можем да избираме кое искаме да изпълняваме, нито да приемем, че Бог ще пропусне няколко грешчици тук или там. Всичко или нищо!

Разбира се, това е лоша новина не само за езичниците, но и за законниците опоненти на Павел, защото „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Независимо колко усърдно се опитваме да бъдем добри, законът може единствено да ни осъди като престъпници.


Как ни избавя Христос от проклятието на закона? Галатяни 3:13; 2 Коринтяни 5:21.


Апостол Павел въвежда още една метафора, за да обясни какво е сторил за нас Бог в Христос. Думата изкупвам означава „да откупя обратно“. Употребявала се е за откупната цена, платена при освобождаването на заложници, или за цената, платена за освобождаването на роб. Тъй като заплатата на греха е смърт, проклятието вследствие от неспазването на закона е смъртна присъда. Откупът за нашето спасение не е никак незначителен; за Бога той струва живота на Неговия собствен Син (Йоан 3:16). Исус ни изкупва от проклятието, като поема нашия грях (1 Коринтяни 6:20; 7:23). Доброволно приема нашето проклятие върху Себе Си и понася заради нас пълното наказание за греха (2 Коринтяни 5:21).

Павел цитира Второзаконие 21:23 като библейско доказателство. Според еврейския обичай човек се намира под Божието проклятие, ако след екзекуцията тялото се окачи на дърво. Смъртта на Исус на кръста се смята за пример за такова наказание (Деяния 5:30; 1 Петър 2:24).

Затова не е чудно, че кръстът става камък за препъване за някои евреи, които не могат да си обяснят, че Месията е прокълнат от Бога. Но точно това е Божият план. Да, Месията понася проклятието, но не Своето – а нашето!




Разширено изучаване Петък - 28 юли

„На Христос като наш заместник и застъпник е възложено нечестието ни. Той е сметнат за престъпник, за да може да ни изкупи от присъдата на закона. Вината на всеки Адамов потомък тежи на сърцето Му. Божият гняв против греха, страшното изявление на Неговото неодобрение към нечестието изпълват душата на Божия Син с ужас. През целия Си живот Христос е проповядвал на един паднал свят добрата вест за милостивата и опрощаваща любов на Отец. Спасение и за най-големия грешник – това е Неговата тема. Но сега, когато носи ужасната тежест на вината, Той не може да види милостивото лице на Отец. Оттеглянето на Божественото присъствие от Спасителя в този час на агония пронизва сърцето Му с такава мъка, която никога не може да бъде разбрана от човеците. Тази агония е толкова силна, че физическата болка е трудно доловима“ (Уайт, Е. Животът на Исус Христос. София: Нов живот, 1996, с. 469, 470).

„Сега Лутер смело навлиза в своето дело като борец за истината. Гласът му звучи от амвона сериозно, с тържествено предупреждение. Излага пред народа отвратителния характер на греха и учи, че е невъзможно човек чрез собствени дела да намали вината или да избегне наказанието си. Нищо друго освен покаяние и вяра в Христос не може да спаси грешника. Неговата благодат не може да бъде купена; тя е свободен дар. Съветва хората да не купуват индулгенции, а да погледнат с вяра към един разпнат Изкупител“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, 1996, с. 93).

За разискване:
Основни въпроси:

1. Дори днес в нашата църква за някои хора все още е трудно да приемат спасението единствено чрез вяра – че Божията благодат ни спасява чрез Христос, без никакви дела от наша страна. Кое ги кара да се колебаят в приемането на тази съдбоносна истина?

2. Апостол Павел изрича много силни думи срещу теологичната заблуда „спасение чрез дела“. Какво ни говори това за значението на добрата теология? Защо трябва ние като църква да застанем твърдо, ако е необходимо, когато сред нас се проповядват заблуди?


Резюме: От началото до края на християнския живот основата на нашето спасение е вярата единствено в Христос. Авраам е счетен за праведен само заради вярата си в Божиите обещания и същият този дар е на разположение на всеки човек днес, който има неговата вяра. Единствената причина да не бъдем осъдени за греховете си, е, че Исус е платил цената за тях чрез заместническата Си смърт.


Тази събота, 29.07.2017 г., ще се молим за църкви „Сандански” и „Свищов”.




Разказ
Дяволът спира да хвърля камъни, Част 1

Йерекая и Чинами живеят в малко село в Източна Индия. Подобно на повечето хора в селото те работят на полето и садят ориз. За тази изтощителна работа, семейството получава около 45 рупии на ден (по малко от един долар). Достатъчно е за храна, но не стига за нищо повече.

Йерекая е лидер в селото си, но животът му не е лесен. Една нощ демоните започнали да хвърлят големи камъни по керемидения покрив.Семейството се събудило и видяло, че няколко керемиди са изпочупени. Нощ след нощ камъните ги стряскали по време на сън. Демоните обитавали дърво близо до дома им, но Йерекая не се осмелявал да го отсече, тъй като демоните можели да направят нещо още по-лошо.

Семейството се молело във всички храмове в областта и правело дарения и жертви на боговете, за да накарат демоните да спрат, но нищо не помагало. Чули, че в едно съседно село хората направили магия, за да накарат демоните да си тръгнат. Предприели дълго пътуване до това село и платили на хората да направят същата магия, но когато се върнали у дома, намерили много повече камъни около дома си. Същата нощ голям брой камъни паднали върху покрива. Този тормоз продължил цяла година.

Един ден адвентният пастор С. С. Рао посетил селото. Видял Йерекая и му се представил. След това му казал, че е дошъл да говори на хората в селото за живия Бог, Който ги обича и иска да ги спаси. Йерекая седял на верандата и слушал. Пасторъл виждал, че човекът е пиян и се зачудил дали въобще е разбрал нещо. Накрая го попитал какво би могъл да направи, за да помогне на селяните да имат по-добър живот.

Йерекая погледнал пастора в очите и извикал: „Покажи ми, че твоят Бог е истински Бог. Накарай тези демони да престанат да хвърлят камъни по къщата и аз ще ти повярвам.“ Посочил му купчината камъни наоколо и разказал какво се случва.

Пасторът го изслушал внимателно и му казал: „Ще ти покажа,че моят Бог е по-силен от дявола. Ще проведа събрания в това село. Ако демоните хвърлят камъни по време на събранията, ще се моля Бог да ги спре. Ако те спрат да хвърлят камъни, тогава ще знаеш, че небесният Бог е истински и жив Бог.“ Йерекая се съгласил.

Продължението следва.



Created by ULimited®