"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 септември 2017 г.

Евангелието и църквата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 септември
Стих за запаметяване:
„И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:10).

Няколко фермери решили да запазят най-големите зеленчуци за себе си, а да оставят по-дребните за семе. След поредица от слаби реколти открили, че природата е смалила добивите им до размера на стъклени топчета. Чрез тази беда фермерите научили един важен урок за живота.

„Те не можели да задържат най-хубавото от живота за себе си, а да използват остатъците за семе. Законът на живота постановява, че жътвата показва какво сме посели.

Обаче засаждането на дребни [зеленчуци] е все още обичайна практика. Вземаме големите неща от живота за себе си, а засаждаме остатъците. Очакваме, че по силата на някакъв безумен обрат на духовните закони нашият егоизъм ще бъде възнаграден с щедрост“ (International Student Fellowship Newsletter, March 2007).


Апостол Павел прилага този принцип в Галатяни 6:1-10. Вместо църковните членове да „се хапят и се ядат един друг“ (Галатяни 5:15), църквата трябва да бъде място, където Духът да ни насочва да мислим първо за другите, преди да обърнем внимание на себе си. Разбирането, че сме спасени по благодат, трябва да ни прави по-смирени, по-търпеливи и по-състрадателни в отношението ни към хората.


За тази седмица прочетете:
Галатяни 6:1-10; Матей 18:15-17; 1 Коринтяни 10:12; Римляни 15:1; Йоан 13:34; Лука 22:3



Възстановяване на падналите Неделя - 17 септември

Макар Павел да има високи очаквания за християнския живот (Галатяни 5:16), неговият съвет към вярващите в Галатяни 6:1 е отрезвяващо реалистичен. Хората не са съвършени и дори най-посветените християни не са застраховани от грешки. На гръцки думите му в Галатяни 5:16 разкриват, че си представя ситуация, която наистина би могла да се случи в църквата в определен момент. Той дава на галатяните практични съвети как да се справят с такива проблеми.


Как трябва да реагира християнинът, когато друг вярващ извърши грях? Галатяни 6:1; Матей 18:15-17.


За да извлечем поука от съвета на Павел в Галатяни 6:1, трябва да разберем точно ситуацията, която има предвид. Ударението е върху две думи, използвани в първата част на изречението. Първата е „падне“ или „бъде победен“. Тя буквално означава „да бъдеш уловен, победен или изненадан“. Контекстът и различните нюанси на тази дума подсказват, че Павел има предвид две неща. Говори не само за вярващ, който „хваща“ друг вярващ по време на извършване на нещо лошо, но също и процесът, чрез който човек се оказва „връхлетян“ от някакво поведение (Притчи 5:22), което в по-благоприятни обстоятелства не би допуснал.

Вероятността лошата постъпка да не е преднамерена, личи от използваните думи. Думата, преведена като „нарушение“ (превод на крал Джеймс) или „грях“ (Нов международен превод), която произлиза от гръцката дума paraptoma, не се отнася за съзнателен грях, а по-скоро за грешка, залитане или погрешна стъпка. Последното е особено уместно в светлината на предишните коментари на Павел за „ходенето“ в Духа. Въпреки че това по никакъв начин не извинява грешките на който и да било човек, става ясно, че Павел не говори за явен грях (1 Коринтяни 5:1-5).

Подходящата реакция при такива обстоятелства не бива да бъде наказание, осъждане или изключване, а поправяне. Гръцката дума, преведена „поправяйте“, е katartizo и означава „поправям“ или „слагам в ред“. В Новия Завет тя се използва за „поправяне“ на рибарски мрежи (Матей 4:21) и описва процеса по наместване на счупена кост като медицински термин в гръцката литература. Точно както не бихме изоставили вярващ човек, ако падне и си счупи крака, ние, като части от тялото на Христос, трябва внимателно да се грижим за нашите братя и сестри, които са се препънали и паднали, докато вървим заедно по пътя към Божието царство.


Защо толкова често, вместо да използваме Матей 18:15-17, говорим лошо за човека, на когото сме гневни, подхранваме чувства на неприязън или дори планираме отмъщение?




Пазете се от изкушенията Понеделник - 18 септември

„Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек“ (2 Царе 12:7).


Сериозният призив от думите на Павел в Галатяни 6:1 – да пазим живота си, за да не изпаднем и ние в изкушение – не бива да се пренебрегва. Показател за това колко непосредствена и лична загриженост се крие в думите на апостола можем да видим в неговия начин на изразяване. Думата, преведена като „имайки предвид“ (в английския превод на крал Джеймс) или „внимавайте“ (в английския Нов ревизиран стандартен превод), буквално означава „разглеждам внимателно“ или „обръщам голямо внимание на“ (Римляни 16:17; Филипяни 2:4). Следователно той буквално гласи: „Бди внимателно над себе си“, да не би грехът да те хване неподготвен. За да подчертае това предупреждение, Павел преминава от второ лице, множествено число („всички вие“) в първата половина на Галатяни 6:1 към второ лице, единствено число („ти“) във втората половина на стиха. Това не е някакво общо предупреждение, което се отнася за цялата църква – то е лично предупреждение, отправено към всеки един вярващ поотделно.

Павел не споменава изрично какво точно е изкушението, за което толкова сериозно предупреждава галатяните. Вероятно няма предвид едно конкретно прегрешение, а просто говори за опасността да допуснем същия грях, какъвто и да е той, от който се опитваме да отвърнем друг човек. Същевременно думите му в Галатяни 5:26 да не ставаме „самомнителни“ подсказват, че предупреждава да не се поддаваме на чувството, че по някакъв начин сме по-висши от хората, които поправяме.


Защо трябва Павел да предупреждава галатяните да не се поддават на духовна гордост? 1 Коринтяни 10:12; Матей 26:34; 2 Царе 12:1-7.


Една от най-големите опасности в християнския живот е духовната гордост, която ни кара да смятаме, че сме имунизирани срещу извършване на определени грехове. Отрезвяващият факт е, че всички ние имаме една и съща греховна природа – природа, която е в бунт срещу Бога. Затова без обуздаващата сила на Божия Дух бихме могли да паднем във всеки грях при съответните обстоятелства. Това разбиране за истинската ни същност без Христос може да ни предпази от греха на самодоволството, а също и да породи по-голямо съчувствие към тези, които допускат грешки.


Колко пъти сте се улавяли да осъждате другите (може би само в душата си), че извършват грехове, които някога и вие самите сте извършвали?




Да носим товари (Галатяни 6:2-5) Вторник - 19 септември

Освен поправянето на съгрешилите, какви други съвети дава Павел на вярващите в Галатия? Галатяни 6:2-5; Римляни 15:1; Матей 7:12.


Гръцката дума, преведена като „товар“ в Галатяни 6:5, е baros. Тя буквално обозначава голяма тежест или товар, който някой трябва да носи на дълго разстояние. С течение на времето обаче става метафора за всякакъв вид проблем или затруднение, като например товарът на дългия работен ден в горещината (Матей 20:12). Макар че непосредственият контекст на Павловата заповед да си носят „теготите“ определено включва моралните отклонения на вярващите, споменати в предишния стих, идеята за носенето на товар, която има предвид, е много по-широкообхватна. Съветите на Павел разкриват няколко духовни прозрения за християнския живот, които не бива да пропускаме.

Първо, както отбелязва Тимъти Джордж: „Всички християни носят товари. Те може да са различни по размер и форма, различни и в зависимост от това как Провидението ще подреди живота ни. Някои носят бремето на изкушенията и последиците от морален провал, както в стих 1. За други това може да е физическа болест или умствено разстройство, криза в семейството или загуба на работа, демоничен натиск или куп други неща; но нито един християнин няма да избегне товара“ (Послание към галатяните. С. 413 – англ. изд.).

Второ, Бог не е определил ние да носим всички наши товари сами. За съжаление, често сме далеч по-склонни да помагаме на другите в носенето на товара, отколкото да им позволим да помогнат на нас да носим своя. Павел осъжда това чувство за независимост (Галатяни 6:3) като човешка гордост – когато отказваме да признаем, че ние също имаме нужди и слабости. Такава гордост не само ни отнема утехата, която могат да ни донесат другите, но и пречи на тях да изпълнят службата, за която ги е призовал Бог.

Накрая, Бог ни призовава да носим товарите на другите, защото именно чрез нашите действия се изявява Неговата утеха. Тази идея се гради върху факта, че църквата е тялото на Христос. Илюстрация за това намираме в думите на Павел: „Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит“ (2 Коринтяни 7:6). Забележете, че „Божията утеха не е дадена на Павел в отговор на лична молитва и облягане на Господа, а чрез общуването с приятел и чрез добрата новина, която той донася.

Човешкото приятелство, чрез което си носим един на друг товарите, е част от Божия план за Неговия народ“ (John R. W. Stott. The Message of Galatians, p. 158).


Какво ви пречи да искате помощ – гордост, срам, недоверие, чувство на независимост? Ако сте в нужда, защо не потърсите човек, на когото имате доверие, и не го помолите да сподели бремето ви?




Законът на Христос (Галатяни 6:2-5) Сряда - 20 септември

Павел свързва носенето на товара с изпълняването на закона на Христос. Какво има предвид под „Христовия закон“? Галатяни 5:14; 6:2; Йоан 13:34; Матей 22:34-40.


Фразата „Христовия закон“ (ton nomon tou Christou) не се среща никъде другаде в Библията, макар че Павел употребява подобен израз в 1 Коринтяни 9:21 (ennomos Christou). Уникалността на тази фраза води до доста различни тълкувания. Някои неправилно твърдят, че тя е доказателство как Божият закон, даден на Синай, е заменен с различен закон, закона на Христос. Други заявяват, че думата „закон“ означава просто един общ „принцип“ (Римляни 7:21), което значи, че когато носим товарите на другите, следваме примера на Исус. Макар последното тълкувание да има известно основание, контекстът и сходните с Галатяни 5:14 фрази подсказват, че „изпълняването на Христовия закон“ е друг начин да се изрази изпълняването на моралния закон с любов. По-рано в писмото си Павел показва, че моралният закон не е отменен след идването на Христос. Точно обратното, законът, разяснен с помощта на любовта, продължава да играе огромна роля в християнския живот. Това е накратко учението, което Христос проповядва през земното Си служене и изпълнява през целия Си живот дори до Своята смърт. Носейки товарите на другите, ние не само вървим по стъпките на Исус, но същевременно и изпълняваме закона.

Друг въпрос, който възниква от тези стихове, е привидното противоречие между Галатяни 6:2 и 6:5. Обаче този проблем се разрешава лесно, когато човек осъзнае, че Павел използва две различни думи, за да опише две различни ситуации. Както вече видяхме, думата за товар в стих 2 (baros) се отнася за тежък товар, който трябва да се пренесе на голямо разстояние. Думата phortion в стих 5 обаче назовава корабен товар, войнишка раница или дори дете в утробата. Докато първите товари могат да бъдат оставени, за последните е невъзможно. Бременната майка трябва да носи детето си. Както подсказва този пример, има някои товари, които хората могат да ни помогнат да носим, но други никой човек не може да понесе вместо нас, както бремето от угризенията на съвестта, страданията и смъртта. За тях трябва да разчитаме единствено на Божията помощ (Матей 11:28-30).


Докато за някои товари можете да получите помощ от хора, за други трябва да разчитате единствено на Господа. Как да се научите да Му предавате нещата, които самите вие не можете да носите?




Сеитба и жътва (Галатяни 6:6-10) Четвъртък - 21 септември

В Галатяни 6:7 думата, преведена като „лъга“ (mukterizo), се среща само тук в Новия Завет, въпреки че често присъства в гръцкия превод на Стария Завет. Тя буквално означава „да виря презрително носа си“. В Стария Завет обикновено се употребява за презрението към Божиите пророци (2 Летописи 36:16; Йеремия 20:7), а веднъж дори се използва за живописно описание на бунтовното отношение срещу Бога (Йезекиил 8:17).

Идеята на Павел е, че хората могат да пренебрегват Бога или дори да презират Неговите заповеди, но не могат да Го надхитрят. Той е върховният Съдия и накрая ще трябва да платят за постъпките си.


Прочетете Галатяни 6:8. Какво иска да каже тук Павел? Какви библейски примери можете да намерите за герои, които сеят за плътта, и такива, които сеят за Духа? Например Деяния 5:1-5; Лука 22:3; Даниил 1:8; Матей 4:1.


Метафората на Павел за сеитбата и жътвата не е единствена по рода си. Тя е житейска истина, която откриваме в много древни поговорки. Обаче важното е как я използва той, за да подчертае предишните си коментари за плътта и Духа. Джеймс Дън отбелязва: „Един съвременен еквивалент е, че ние имаме свободата да решаваме, но нямаме свободата да избираме последиците от нашите решения“ (Galatians, p. 330).

Въпреки че Бог невинаги ни спестява земните последици от греховете, не трябва да изпадаме в отчаяние заради лошите си решения. Можем да се радваме, че Той ни е простил греховете и ни е осиновил като Свои деца. Трябва да използваме възможността сега да влагаме енергията си в онези неща, които ще ни донесат небесна жътва.

Междувременно Галатяни 6:10 илюстрира идеята, че „християнската етика се фокусира в две посоки – едната е универсална и всеобхватна: „Нека да правим добро на всички“; другата е конкретна и определена: „а най-вече на своите по вяра“. Универсалният подход на Павел се основава на факта, че всички хора навсякъде са създадени по Божия образ и затова са безкрайно скъпоценни в очите Му. Винаги, когато християните забравят този първичен факт на библейско откровение, неизбежно стават жертва на заслепяващите грехове на расизма, половата дискриминация, дискриминация на различни групи, социалната дискриминация и още хиляди други видове фанатизъм, които тровят човешкото общество от времето на Адам и Ева до наши дни“ (Timothy George, Galatians, pp. 427, 428).


Вие сеете или за добро, или за зло. Вгледайте се в себе си? Каква реколта ще пожънете?




Разширено изучаване Петък - 22 септември

„Божият Дух държи злото под контрола на съвестта. Когато човек възвиси себе си над влиянието на Духа, той жъне реколтата на греха. Обуздаващото влияние на Духа, което го възпира да не сее семената на непослушанието, намалява все повече и повече. Предупрежденията имат все по-малко влияние върху него. Той постепенно изгубва страха от Господа. Сее за плътта; ще пожъне поквара. Реколтата от семената, който той е посял, узрява. Такъв човек изпитва презрение към светите Божии заповеди. Мекото му сърце става каменно. Упорството срещу истината го закоравява в греха. Тъй като хората в предпотопния свят сеят семената на злото, там царуват беззаконието, престъпленията и насилието.

Всички трябва да знаят как душата достига до своята гибел. И то не е заради някаква издадена от Бога заповед срещу човека. Не Той го прави духовно сляп. Бог дава достатъчно светлина и доказателства, чрез които човек да може да различи истината от лъжата. Но не го принуждава да приеме истината. Оставя му свободата да избира доброто или злото. Ако човек не приеме доказателствата, които са достатъчни да насочват преценката му в правилната посока, а избере веднъж злото, ще направи това много по-охотно втория път. Третият път още по-лесно ще се отдръпне от Бога и ще реши да застане на страната на Сатана. И ще продължи по този път, докато се утвърди напълно в злото и повярва в лъжата, която цени като истина. Неговото упорство е дало своя плод (MS 126, 1901)“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1112 – англ. изд.).

За разискване:

1. Какво всъщност означава на практика да „поправим“ друг вярващ, изпаднал в грях? По какъв начин влияе естеството на извършения грях върху възстановителния процес? Означава ли възстановяването, че всичко ще си бъде както преди? Обсъдете.

2. Тъй като някои товари хората трябва да носят сами (Галатяни 6:5), как вярващият човек може да определи дали трябва да помогне на някого?

3. До каква степен вашата църква отговаря на изискванията на Павел от Галатяни, 6 глава? Какво можете да направите лично вие, за да имате добро влияние?


Резюме: Показателят за Божието присъствие сред Неговия народ е христоподобният дух, изявяван вътре в църквата. Той може да се забележи в начина, по който се проявява прошка и възстановяване на съгрешилите, в помощта един към друг по време на изпитания и в съзнателните любящи действия не само в църковната среда, но също и към невярващите.


Тази събота, 23.09.2017 г., ще се молим за църкви „София-Факултета” и „Стамболийски”.




Разказ
Уреден от Небето брат – Част 3

„Трябва много да се молиш за това – казала Марина. – Ситуацията е много сериозна.“ След това добавила изненадващо: „Може би ще успея да ти помогна родителите ти да намерят адвентист. Познавама няколко души.“

„Наистина ли ще го направиш – попитала Сахана. – Това ще е нещо чудесно.“

Сахана поговорила с майка си за своите тревоги. „Мамо, искам да се омъжа за адвентист.“

„Всички тези църкви са еднакви – отговорила майката. – Освен това не познавам нито един адвентист.“

„Приятелката ми Марина може да ти помогне да ми намереш съпруг от адвентната църква“, казала Сахана.

„Е, добре, ако Марина има нещо предвид, ще го обсъдим“, съгласила се майката.

Марина знаела, че пастор Майкъл ще се жени скоро. Много младежи от църквата щели да присъстват на сватбата. Разбрала, че младеж на име Аби, който живеел доста далеч, ще отседне при семейството й. Тя поканила Сахана да се запознае с младежа в собствения си дом.

Сахана се молила искрено Бог да я води и почувствала уверението на Святия Дух, че е чул молитвите й.

Когато младият човек пристигнал, Сахана останала възхитена от неговата любезност и привлекателност. Научила, че е софтуерен инженер. Двамата разговаряли в дома на Марина няколко часа. Родителите на Сахана се запознали с него и също останали възхитени.

След сватбата на пастора Аби се върнал у дома и Сахана нямала възможност отново да разговаря с него. След два дни майката на Аби поискала снимка на Сахана. След още два месеца родителите на Аби се срещнали със Сахана и нейните родители. Срещата протекла много добре. След като родителите на Аби се върнали у дома, майката казала на сина си: „Тя е момиче мечта. Точно такова момиче исках да ти избера.“

Започнала подготовката за венчавката. След като договорът на Сахана с училището приключил, тя била кръстена от бащата на Аби. След три месеца двамата се оженили. Сватбеният ден бил всъщност втората им среща, както е обичаят при уредените бракове.

Макар че се чувствали непознати по време на венчавката, Сахана и Аби били убедени, че Бог ги е насочил един към друг. Започнали да живеят, като поставят Бог в центъра на живота си. Понастоящем имат две деца.

Аби и Сахана Куриан живеят в Хосур, Индия, където Аби е софтуерен инженер.



Created by ULimited®