"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 септември 2017 г.

Да живеем чрез Духа


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 септември
Стих за запаметяване:
„И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:16).

Един от най-любимите християнски химни е песента на Робърт Робинсън „Ела, Ти извор на всяко благословение“. Обаче авторът му невинаги е бил човек на вярата. Смъртта на неговия баща го разгневява и той се отдава на разврат и пиянство. След като слуша известния проповедник Джордж Уайтфийлд, Робинсън предава живота си на Господа, става методистки пастор и написва този химн, който първоначално е включвал следните редове:

„О, колко много дължа на благодатта всеки един ден от моя живот!

Нека Твоята доброта окове като с вериги блуждаещото ми сърце към Теб“.

Чувствайки се неловко от изречението за блуждаещото християнско сърце, някой променил думите така: „Желая да Ти се покланям Господи, искам да обичам Бога, на Когото служа“.

Въпреки добрите намерения на редактора, първоначалните думи по-точно описват борбата на християнина. Като вярващи ние имаме две естества: плътта и Духа, борещи се едно с друго. Въпреки че нашето грешно естество винаги ще бъде склонно да се отдалечава от Бога, ако желаем да се покоряваме на Неговия Дух, няма да бъдем роби на плътските желания. Това е основното послание на Павел в стиховете за тази седмица.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 5:16-25; Второзаконие 13:4,5; Римляни 7:14-24; Йеремия 7:9; Осия 4:2; Матей 22:35-40



Да ходим в Духа Неделя - 10 септември

Прочетете Галатяни 5:16. Какво общо има понятието „ходене“ с живота на вярата? Второзаконие 13:4,5; Римляни 13:13; Ефесяни 4:1, 17; Колосяни 1:10.


„Ходенето“ е метафора, извлечена от Стария Завет, която се отнася за поведението на човека. Като евреин Павел я използва често в писмата си, за да опише типичното за християнина поведение. Неговата употреба на тази метафора вероятно е свързана с първото име, дадено на ранната църква. Преди последователите на Исус да бъдат наречени християни (Деяния 11:26), те са известни просто като последователи на Пътя (Йоан 14:6; Деяния 22:4; 24:14). Това подсказва, че още съвсем в началото християнството не е просто набор от теологични учения, съсредоточени върху Исус, но е също и „път“ на живот, по който трябва да „ходят“.


По какво се различава метафората на Павел от старозаветната? Сравнете Изход 16:4; Левит 18:4; Йеремия 44:23 с Галатяни 5:16, 25; Римляни 8:4.


Поведението в Стария Завет не се определя просто като „ходене“, а по-конкретно като „ходене в закона“. Halakhah е юридическият термин, който евреите използват за правилата и наредбите както в закона, така и в равинските традиции на своите прадеди. Докато Halakhah обикновено се превежда като „еврейският закон“, думата всъщност произлиза от еврейската дума „ходя“ и буквално означава „път, по който да се ходи“.

Коментарите на Павел за „ходене в Духа“ не отричат послушанието към закона. Апостолът не предлага християните да живеят в нарушение на закона. И пак да повторим, че той не отрича закона или послушанието към закона. Противопоставя се на неправилния законнически подход при прилагането му на практика. Истинското послушание, което изисква Бог, никога не може да се постигне чрез външна принуда, но само чрез вътрешното убеждение от Духа (Галатяни 5:18).


Каква е вашата лична опитност на „ходене в Духа“? Как точно го правите? Кои навици в живота ви затрудняват това ходене?




Християнската борба Понеделник - 11 септември

„Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате“ (Галатяни 5:17; Римляни 7:14-24). Как точно сте преживели суровата и болезнената реалност на тези думи в своя живот като вярващи?


Описаната от апостол Павел борба не е борбата на всеки човек – тя се отнася конкретно за вътрешната битка на християнина. Тъй като хората се раждат в хармония с желанията на плътта (Римляни 8:7), истинската духовна битка започва едва когато се родим отново чрез Духа (Йоан 3:6). Това не означава, че нехристияните никога нямат морални угризения – те определено страдат от такива. Но дори и тези угризения всъщност са породени от Духа. Обаче битката на християнина придобива ново измерение, защото вярващият притежава две естества, които воюват едно с друго: плътта и Духа.

През цялата история християните са копнеели да бъдат освободени от тази борба. Някои са се опитвали да ѝ сложат край, като са се отделяли от обществото, докато други са заявявали, че грешното естество може да бъде изкоренено само чрез някакво действие на Божията благодат. И двата подхода са неправилни. Въпреки че чрез силата на Духа ние със сигурност можем да подчиним желанията на плътта, борбата ще продължава по различни начини, докато не получим ново тяло при Второто пришествие. Бягството от обществото не помага, защото независимо къде ще отидем, ще пренесем битката със себе си до гроба или до Второто пришествие.

Когато Павел пише в Римляни, 7 глава, че вътрешната борба на християните им пречи да вършат това, което искат, той подчертава целия обхват на този сблъсък. Тъй като притежаваме две естества, се намираме буквално едновременно от двете страни на бойното поле. Духовната част от нас желае духовното и се отвращава от плътското. Обаче плътската ни част копнее за нещата на плътта и се съпротивлява на духовното. Тъй като обърнатият човек е твърде слаб да се съпротивлява сам на плътта, единствената надежда за нейното подчиняване е всеки ден да вземаме решение да заставаме на страната на Духа срещу нашето греховно естество. Именно затова Павел толкова настоява да решим да ходим в Духа.


Въз основа на собствения си опит в борбата между тези две естества какъв съвет бихте дали на християнин, който се опитва да приеме реалността на тази непрестанна битка със самия себе си?




Делата на плътта Вторник - 12 септември

След като ни запознава с борбата между плътта и Духа, в Галатяни 5:18-26 Павел разсъждава за съществените разлики между двете, като дава списък с нравствени пороци и добродетели. Списъкът с пороци или добродетели е утвърдено литературно средство, което намираме както в юдейската, така и в гръко-римската литература. Тези списъци определят кое поведение трябва да се избягва и на кое да се подражава ревностно.


Прегледайте внимателно списъците с пороци и добродетели в следващите пасажи. По какво си приличат с тях и по какво се различават изброените от Павел неща в Галатяни 5:19-24? Йеремия 7:9; Осия 4:2; Марк 7:21, 22; 1 Тимотей 3:2,3; 1 Петър 4:3; Откровение 21:8.


Въпреки че Павел добре познава тези списъци с пороци и добродетели, има значителни различия в начина, по който ги използва в „Посланието към галатяните“. Първо, макар да съпоставя двата списъка, не говори за тях по един и същ начин. Нарича списъка с пороците „делата на плътта“, а списъка с добродетелите – „плодът на Духа“. Това е важно разграничение. Както пише Джеймс Дън: „Плътта изисква, но Духът произвежда. Докато единият списък създава атмосфера на агресивно самоналагане и неконтролируемо себеугаждане, другият говори повече за загриженост към другите, спокойствие, издръжливост, надеждност. Единият изобразява човешка манипулация, другият – небесна сила или о-благодат-стване, подчертавайки идеята, че вътрешното преобразяване е източникът на отговорното поведение“ (Посланието към галатяните. С. 308 – англ. изд.).

Втората интригуваща разлика между двата списъка на Павел е, че списъкът с пороците е целенасочено назован в множествено число: „делата на плътта“. „Плодът на Духа“ обаче е в единствено число. Тази разлика може да ни внушава, че животът, подчинен на плътта, не би могъл да произведе нищо повече от разделения, смут, разногласия и раздори. За разлика от него, животът в царството на Духа „произвежда“ един плод на Духа, който се проявява в девет качества, подхранващи единството.

В този контекст някои хора твърдят, че това, което човек вярва за Бога, всъщност няма голямо значение, стига да е искрен. Това е напълно погрешно. Списъкът на Павел с пороци подсказва точно обратното: изкривените възгледи за Бога водят до изкривени представи за сексуално поведение, религия и нравственост, които довеждат до разрушени човешки взаимоотношения. Освен това те водят и до загубата на вечния живот (Галатяни 5:21).


Прегледайте списъка с „делата на плътта“. В какво отношение всяко едно от тях е нарушение на една или повече от Десетте заповеди?




Плодът на Духа (Галатяни 5:22-24) Сряда - 13 септември

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“ (Галатяни 5:22,23). Как изпълнението на Десетте заповеди отразява плода на Духа, изразен в тези стихове? Матей 5:21,22, 27,28; 22:35-40.


Десетте заповеди не са алтернатива на любовта – те ни насочват как да показваме любов както към Бога, така и към хората. Колкото и да надминава буквата на закона, любовта не ѝ противоречи. Идеята, че любовта към Бога и любовта към ближните отменя Десетте заповеди, има толкова смисъл, колкото да кажем, че любовта към природата премахва Закона за гравитацията.

Също така, за разлика от описанието на делата на плътта с петнадесет думи, плодът на Духа е описан с девет изящни добродетели. Учените смятат, че те са подредени в три групи по три, но има много различни мнения за значението на подреждането. Някои приемат числото „три“ като препратка към Триединството; други вярват, че трите триади отразяват начина, по който трябва да се отнасяме към Бога, към ближните си и накрая към самите себе си; а трети гледат на списъка като описание на същността на Исус. Макар всяко от тези тълкувания да има своите основания, не бива да пропускаме най-важната особеност: че Павел изтъква върховната стойност на любовта в християнския живот.

Фактът, че я поставя на първо място в списъка с деветте добродетели, не е случаен. Вече е подчертал централната ѝ роля за християнския живот в Галатяни 5:6, 13 и я включва в своя списък с добродетели и на други места (2 Коринтяни 6:6; 1 Тимотей 4:12; 6:11; 2 Тимотей 2:22). Докато всички останали добродетели се намират и в нехристиянски източници, любовта е отличителна черта за християнството. Всичко това показва, че тя не бива да се смята за една от многото, а за кардинална християнска добродетел, която е ключът към всички останали. Любовта е превъзходният плод на Духа (1 Коринтяни 13:13; Римляни 5:5) и трябва да ръководи живота и отношението на всеки християнин (Йоан 13:34,35), колкото и трудно да изглежда понякога това.


Колко себеотрицание включва любовта? Можете ли да обичате без себеотрицание? Какво ни учи Исус за любовта и себеотрицанието?




Пътят към победата Четвъртък - 14 септември

Макар че вътрешната борба между плътта и Духа винаги ще бушува в сърцето на всеки вярващ човек, не е задължително християнският живот да бъде контролиран от поражения, провали и грях.


Според Галатяни 5:16-26 кой е ключът към живота, в който Духът господства над плътта?


Галатяни 5:16-26 съдържа пет глагола, които описват този живот, в който царува Духът. Първо, вярващият човек трябва да „ходи“ в Духа (ст. 16). Гръцкият глагол е peripateo, което буквално означава „да ходя около или да следвам“. Последователите на известния гръцки философ Аристотел станали известни като „перипатетици“, защото вървели след него навсякъде, където отивал. Фактът, че този глагол е в сегашно време, подсказва, че Павел не говори за отделен случай, а по-скоро за постоянна ежедневна опитност. А тъй като „да ходим“ в Духа е също и заповед, това подсказва, че ходенето в Духа е решение, което трябва да вземаме всеки ден. Вторият глагол е „водите се“ (ст. 18). Това подсказва, че трябва да позволяваме Духът да ни води там, където следва да ходим (Римляни 8:14; 1 Коринтяни 12:2). Нашата работа не е да водим, а да следваме.

Следващите два глагола се намират в Галатяни 5:25. Първият е „живеем“ (zao на гръцки). Под „живеем“ Павел разбира опитността на новорождението, която трябва да бъде белег за живота на всеки вярващ. Употребата на сегашно време посочва новорождение, което трябва да се подновява всеки ден. Тъй като живеем чрез Духа, според думите на апостола трябва и да „ходим“ чрез Духа. Думата, преведена тук като „ходим“, е различна от тази в стих 16. Тук тя е stoicheo. Това е военен термин, който буквално означава „строявам се в редица“, „вървя в крак с другите“ или „следвам“. Идеята е, че Духът не само ни придава живот, но и ежедневно насочва нашия живот.

Глаголът, употребен от Павел в стих 24, е „разпнали са“. Това е малко стряскащо. Ако трябва да следваме Духа, значи следва да вземем твърдото решение да умъртвим желанията на плътта. Разбира се, апостолът говори образно. Ние разпъваме плътта, като подхранваме духовния си живот, а оставяме „да умрат от глад“ желанията на плътта.


Какви промени трябва да направите и какви решения трябва да вземете, за да постигнете победите, които са ви обещани в Христос – победи, които сега постоянно ви се изплъзват?




Разширено изучаване Петък - 15 септември

„Животът на християнина никак не е лесен. Той трябва да се изправи пред жестоки борби. Връхлитат го страшни изкушения. „Плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта“. Колкото повече приближаваме края на земната история, толкова по-хитри и коварни ще бъдат атаките на врага. Те ще стават все по-жестоки и по-чести. Хората, които се съпротивляват на светлината и истината, ще се закоравяват и противят все повече, и ще се ожесточават все по-силно срещу тези, които обичат Бога и спазват Неговите заповеди“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1111 – англ. изд.).

„Влиянието на Светия Дух е животът на Христос в душата. Ние не виждаме Христос и не говорим с Него, но Неговият Свят Дух е много близо до нас, независимо къде се намираме. Той действа във и чрез всеки човек, който приема Христос. Хората, които познават пребъдването на Духа в душата, изявяват плодовете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вяра (MS 41, 1897)“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1112 – англ. изд.).

За разискване:

1. Обсъдете идеята за разпъване желанията на плътта. Какво означава това? Как точно го правим? Колко често трябва да го правим? Защо Павел употребява такъв силен глагол? Какво ни говори неговата употреба на думата разпъвам за това колко трудна е битката с егоизма?

2. Имат ли някаква роля човешките усилия за изграждане на плода на Духа? Каква е тази роля според вашата лична опитност?

3. Павел казва, че тези, които вършат делата на плътта, няма да наследят Божието царство. Как съвместявате това твърдение с факта, че апостолът казва: спасени сме чрез вяра, а не чрез дела?

4. В личната ви опитност с Господа коя е най-голямата битка, която водите? Не е ли грехът и това, което причинява той на връзката ви с Бога? Кой християнин не е усещал отчуждението, съмненията и разочарованието, породени от греха в живота си, особено след като имаме обещанието за победа над греха? Имайки предвид този факт в контекста на победата над греха, защо трябва винаги да помним, че спасението зависи изцяло от това, което е сторил Исус за нас?


Резюме: Въпреки че в живота на всички вярващи се наблюдава борбата между желанията на плътта и желанията на Духа, християнският живот не е обречен на провал. Тъй като Христос е надделял над силата на греха и над смъртта, християнският живот може да бъде ръководен от Духа. Той всеки ден може да ни осигурява достатъчно Божия благодат, която ще ни прави способни да държим юздите на плътските желания.


Тази събота, 16.09.2017 г., ще се молим за църкви „София-Солунска” и „София-Солунска А”.




Разказ
Уреден от Небето брат – Част 2

На следващия ден Марина донесла няколко книжки на Сахана. След като ги прочела, Сахана с удивление открила, че Даниил и Откровение стават много по-ясни. След време Марина й донесла „Животът на Исус“. Сахана я прочела бързо, убедена, че Святият Дух й показва, че това е истината.

Сахана пожелала да посети адвентна църква и да се увери дали членовете живеят според нейните очаквания. Когато се случило заедно с Марина да имат свободна събота, двете отишли на църква. След като пристигнали, Сахана видяла Майкъл – човекът, когото била срещнала в болницата. С учудване разбрала, че той е лидерът на тази малка църрква.

След богослужението Сахана споделила с приятелката си: „Хората са много приятелски настроени и любезни. Църквата е точно такава, каквато я описа. Като че ли най-накрая намерих своя духовен дом.“

След като се върнала вкъщи, Сахана разказала на родителите си за това, което била вядала по време на службата. Те никога не били чували за адвентистите от седмия ден и Сахана им обяснила някои от основните учения и им споделила за книгите, които била прочела. Отворила Библията, прочела Десетте заповеди и обяснила, че Бог никога не е премахвал или променяла закона. „Исус и учениците Му са спазвали същите заповеди“, казала тя.

Родителите на Сахана се зарадвали, че тя е толкова щастлива. Насърчила я да следва новите си убеждения, но самите те щели да посещават църквата, в която ходели от години.

Изминала почти цяла година, откакто Сахана преподавала, и тя започнала да си търси нова работа. В същото време родителите й започнали да й търсят съпруг.

„Безпокоя се какъв мъж ще изберат родителите ми“, споделила Сахана на приятелката си. „Ти и съпругът ти сте дошли заедно във вярата, но какво ще стане, ако родителите ми изберат някой, който не би желала да живея като адвентистка? Ще ми бъде трудно да запазя вярата си, ако се омъжа за човек, който не споделя вярата ми.“

Продължението следва.



Created by ULimited®