"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 юни 2017 г.

Фалшиви учители


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 юни
Стих за запаметяване:
„Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и става роб“ (2 Петър 2:19).

В Първото си послание апостол Петър с голяма пасторска загриженост се опитва да насърчи вярващите сред опасните гонения. Макар че не знаем точно за какви гонения става дума, със сигурност църквата преживява тежки изпитания, докато езическата Римска империя се опитва да унищожи разрастващото се движение на така наречените „християни“.

Но атаката на Сатана е двупосочна. Със сигурност гоненията отвън – тоест бруталната сила и жестокост – са мощно средство. Но църквата се изправя пред друга заплаха – може би още по-опасна от първата. И това е заплахата отвътре. Точно както еврейският народ в миналото е трябвало да се справя с фалшивите пророци, така и последователите на Исус по времето на Петър трябва да се справят с тези фалшиви учители, които „ще въведат тайно гибелни ереси“ (2 Петър 2:1) в самата църква. А още по-лошото е, че според предупреждението на апостола мнозина ще последват тези „похотливи дела“ (2 Петър 2:2).


Кои са някои от ученията, за които предупреждава той? Как реагира спрямо тях и какви поуки можем да извлечем от предупрежденията му ние днес, когато също сме изправени пред заплахи отвътре?


За тази седмица прочетете:
2 Петър 2:1-22; Йоан 8:34-36; Матей 12:43-45; Юда 4-19; Битие 18:16-33



Фалшиви пророци и учители Неделя - 4 юни

Понякога е много лесно да идеализираме ранната църква, да я смятаме за период на голям мир и хармония сред първите вярващи.

Това би било грешка. Още по времето на Исус църквата се изправя пред проблеми, често отвътре (помислете за Юда). Както показват новозаветните послания, много от проблемите възникват заради фалшиви учения сред вярващите. Първата църква се бори не само с гонения отвън, но и с проблеми отвътре. В това писмо Петър обръща внимание на някои от тези вътрешни въпроси. Какви са те? „Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От користолюбие те ще ви мамят с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя и тяхната погибел не дреме“ (2 Петър 2:1-3). Това въобще не звучи като период на голям мир и вътрешно разбирателство между братя и сестри, нали?


Прочетете 2 Петър 2:1-3, 10-22. За какво предупреждава тук ап. Петър? Кои са някои от лъжите, разпространявани в църквите?


2 Петър 2:1 разкрива причината, поради която Господ вероятно вдъхновява апостола да напише тези думи. Той предупреждава, че както е имало фалшиви пророци в миналото, така ще има и фалшиви учители в бъдещето. Излага доста широк списък с обвинения срещу тях, от „гибелни ереси“ (2 Петър 2:1) до подлъгване на невнимателните към робство (2 Петър 2:19), както и много други заблуди. От написаното можем да разберем, че това са наистина опасни учения – оттук и силната му реакция срещу тях. Петър ни най-малко не споделя идеята, че доктрините нямат значение.


Вижте колко решително реагира апостолът на тези фалшиви учения. Какво трябва да ни говори тази реакция за стойността на истината? Как да се предпазим от всякакви опити за внасяне на фалшиви доктрини в църквата?




Свобода в Христос? Понеделник - 5 юни

„Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разпътството си подмамват в плътските похоти онези, които едва са се отдръпнали от живеещите в заблуда“ (2 Петър 2:18). Срещу какво ни предупреждава Петър в този стих? Как думите му във 2 Петър 2:19 обясняват неговата загриженост? Какво е значението на думата „свобода“ в стих 19?


С възможно най-силни думи апостолът предупреждава читателите си срещу опасността от фалшиви учители. Във 2 Петър 2:18-21 той допълва, че те, макар да обещават свобода, всъщност водят хората към робство.

Какво ужасно извращение на евангелието! Свободата в Христос трябва да означава свобода от робството на греха (Римляни 6:4-6). Всяка идея за свобода в Христос, оставяща човека под робството на греха, е заблудата, за която предупреждава Петър. Макар че изследователите не са единодушни каква е конкретната ерес, за която се говори тук, тя очевидно е свързана с по-широкия въпрос за греха и как той ни прави роби.


Прочетете Йоан 8:34-36. Как думите на Христос тук ни помагат да разберем какво иска да каже Петър?


Каквито и фалшиви учения да представят споменатите лъжеучители, те водят своите жертви – личности, наскоро приели Господ Исус – обратно към техния стар, грешен начин на живот. Лесно е да си представим някакво евангелие на евтина благодат, което омаловажава нуждата от чистота и святост; нещо, което ги кара отново да се върнат към самия „разврат“ (2 Петър 2:19) на света, от който току-що са избягали. Не е чудно, че Петър говори толкова остро и категорично срещу тези учения и предупреждава какъв ще бъде резултатът, ако ги последват.


Какво представлява според вас свободата в Христос? От какво ви е освободил Той?




„Псето се връща на бълвоча си“ Вторник - 6 юни

Прочетете 2 Петър 2:17-22 и Матей 12:43-45. Какви са опасностите, когато един новороден християнин се върне към предишния си начин на живот?


Апостол Петър е особено загрижен за съдбата на хората, които фалшивите учители подмамват обратно към предишните им грехове (2 Петър 2:18). Те обещават свобода, но както изтъква апостолът, тя е съвсем различна от тази свобода, която Исус обещава на Своите последователи.

Вижте какво сериозно предупреждение отправя Петър. По-добре е никога да не сме „познали пътя на правдата“ (2 Петър 2:21), отколкото да сме го научили, а след това да се върнем към стария си начин на живот.

Разбира се, това не означава, че случаите им са безнадеждни. Всички ние знаем истории за хора, отвърнали се от Господа, а по-късно завърнали се при Него. Знаем, че Господ се радва много, когато това стане, и с готовност ги приема (Лука 15:11-32). Но отдалечаването е много опасен път, както и много неприятен. Кучето, което се връща на бълвоча си, е грубо и сурово сравнение, но Петър го използва, за да предаде основната идея.

Вероятно сходството с думите на Исус във 2 Петър 2:20 е умишлено (Матей 12:45; Лука 11:26). Исус разказва притчата за човек, който е освободен от нечист дух. Духът броди насам-натам, без да има свой дом, а след това се връща да види „къщата си, откъдето съм излязъл“ (Матей 12:44). Пристига и я намира празна и подредена. Тогава се връща, но довежда със себе си и други духове, по-зли от него. Както казва Исус, „последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото“ (Матей 12:45). Опасността, която Той илюстрира, а Петър описва, е реална. Новият вярващ трябва да направи така, че духовните неща да заместят това, което е владеело живота му преди. Ако включването в църквата и споделянето на новата вяра не замести предишните светски дейности, е твърде лесно да се върнем към старите си навици.


Как ние като църковно семейство можем да подкрепяме и да наставляваме всички членове, особено по-новите?




Петър и Юда Сряда - 7 юни

Много хора са забелязали, че Юда 4-19 почти буквално повтаря вестта от 2 Петър 2-3:7. Винаги когато Библията повтаря някаква вест, трябва да знаем, че Бог иска да ни предаде важно послание. В тези сходни пасажи Петър и Юда са готови на всичко, за да ни известят една важна истина: Бог владее съдбата на нечестивите. И Петър, и Юда не оставят никакво съмнение във факта, че Бог следи злото отблизо. Независимо дали става дума за неправедни хора, или за паднали ангели, Бог специално отбелязва техните злини и е планирал тяхното наказание в деня на съда (2 Петър 2:9,17; Юда 6).


Прочетете 2 Петър 2-3:7 и Юда 4-19. Какви примери за Божието възмездие в миналото дават Петър и Юда, за да подчертаят факта, че Бог има съвсем сериозно намерение да се справи с греха?


Петър и Юда отбелязват три примера за Божии съдби в миналото. Те са унищожението на предпотопния свят чрез потопа, изпепеляването на Содом и Гомор и оковаването на паднали ангели за унищожение (2 Петър 2:4-6; 3:7; Юда 6,7). Всички тези епизоди се преплитат с надвисналото усещане за безвъзвратност. Въпреки че Библията говори доста за Божията милост и благодат, Неговата справедливост също играе важна роля в окончателното заличаване на греха.

Кои грехове предизвикват такова сурово наказание? Тук се включват: въвеждане в гибелни ереси; презиране на авторитета; робство на страстите; извращаване на Божията благодат в невъздържана неморалност; отричане на Исус Христос като единствен Владетел и Господ; омърсяване на телата; говорене на празни, самохвални думи и клевети (2 Петър 2:1,10,19; Юда 4; Юда 8; 2 Петър 2:18; Юда 10).

Интересно е, че тези описания не включват насилие и други порочни зверства, които често ни възмущават. Те описват по-коварни грехове, имащи поне една обща черта. Те са грехове, които често се допускат дори в самата църковна общност. Този факт следва да ни пробуди за голямата нужда от искрено покаяние и реформация в църквата.


Прочетете 2 Петър 2:12 и Юда 10. Тук Петър и Юда описват хората, които ще бъдат унищожени, защото са деградирали до животни „без разум“ (2 Петър 2:12; Юда 10), управлявани от инстинкти. Ако сравним това описание с първоначално сътворените от Бога човешки същества, как бихте предотвратили подобна деградация в своя живот?




Още уроци от Стария Завет Четвъртък - 8 юни

Прочетете 2 Петър 2:6-16. Какви други примери използва ап. Петър, за да предупреди до какво ще доведе нечестието?


Първото самостоятелно споменаване на Содом в Библията е в Битие 13:12,13. Лот и Авраам решават да се разделят по „финансови“ причини. Лот избира Йорданската низина и „преместваше шатрите си, докато стигна до Содом“ (Битие 13:12). След това Писанието коментира, че „содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа“ (Битие 13:13). По-късно, когато Бог предупреждава Авраам, че възнамерява да унищожи Содом, последният прави уговорка с Него да не го разрушава, ако там се намерят 10-има праведници (Битие 18:16-33). Малката вероятност да се намерят дори толкова праведници в Содом е доказана категорично чрез отношението към вестителите, изпратени до Лот. Градът съответно е унищожен; избавени са само Лот и двете му дъщери (Битие 19:12-25).

Апостол Петър извлича две поуки от тази история. Първо, двата града са пример за наказанието върху нечестивите (2 Петър 2:6). Второ, става ясно, че Господ знае как да избави праведния от изпитанието (2 Петър 2:7-9). След това апостолът отбелязва някои качества на хората, унищожени в Содом и Гомор: те удовлетворяват покварените си плътски желания, презират авторитета, проявяват дързост и своеволие и не се колебаят да хулят ангелите (2 Петър 2:10,11). Тези характеристики са сходни с начина, по който апостолът описва фалшивите учители и техните последователи.

Историята за Валаам се намира в Числа 22, Числа 23, Числа 24:1-25. Той е нает от Валак, царя на Моав, да прокълне израилтяните. Отначало неохотно, накрая се съгласява да поеме тази задача, след като му предлагат по-голяма сума пари (Числа 22:7-21). По пътя среща „ангел от Господа“ и е спасен от смърт само след като магарето му отбива от пътя. След това Валаам набива магарето и осъзнава грешката си чак след като очите му се отварят и вижда самия „ангел на Господа“ (Числа 22:22-35). Накрая благославя Израил (Числа 23:4-24:24). Апостол Петър използва Валаам като пример за хората, подмамени от прелюбодейство и алчност (2 Петър 2:14,15). Такива хора приличат на Валаам. Те са изоставили пътя, по който е трябвало да вървят.


Помислете за всичко, което ни е дадено както в Библията, така и в писанията на Елън Уайт. Следователно защо ние, като адвентисти от седмия ден, никога не можем да кажем, че не сме били предупредени?




Разширено изучаване Петък - 9 юни

Толкова често чуваме християни да говорят за „свободата в Христос“. И разбира се, това е логично. Да бъдем свободни от осъждането на закона и да имаме увереност в спасението заради това, което е направил Христос за нас, а не заради нашите дела, е истинска свобода. Историята за Мартин Лутер и робството, на което е подложен, преди да разбере благодатта, е невероятен пример за това какво може да означава тази свобода. Обаче, както видяхме в посланията на апостол Петър, чудесната истина може да бъде изопачена. „Великата истина за пълната ни зависимост от Христос за спасението е много близка до заблуждаващата дързост. Хиляди бъркат свободата в Христос с беззаконие; а тъй като Христос е дошъл да ни освободи от осъждането на закона, много хора заявяват, че самият закон е премахнат и тези, които го спазват, са отпаднали от благодатта. И тъй като истината и заблудата си приличат толкова много, онези, които не са ръководени от Светия Дух, ще бъдат подведени да приемат лъжата и така да се поддадат на сатанинските измами. Когато по този начин подвежда хората да приемат лъжата за истина, Сатана се стреми да си осигури почитта на протестантския свят“ (Уайт, Е. Триумфиращият Христос. С. 324 – амер. изд.).

За разискване:

1. Размишлявайте върху 2 Петър 2:19 и останалото, което апостолът казва за последиците от фалшивите учения. Защо трябва непременно да научим лично съдбоносните истини, в които вярваме? Доколко важно е всички да имаме единомислие за това в какво точно вярваме? Кога става „опасно“ да издигаме идеи, различни от тези на останалите вярващи?

2. Разгледайте острите думи на Петър по въпроса за наказанието и съда: „ще навлекат на себе си бърза погибел“ (2 Петър 2:1); „ще погинат в своя разврат“ (2 Петър 2:12); „неправедните да държи под наказание за съдния ден“ (2 Петър 2:9); „и тяхната погибел не дреме“ (2 Петър 2:3). Какво трябва да ни говорят тези стихове не само за реалността на съда, но и за това колко сериозно осъжда Бог хората, които въвеждат народа Му в заблуди?

3. Какво означава според вас фактът, че когато хората, които говорят за „свобода в Христос“, по принцип правят това не в контекста на закона като цяло (с изключение на някои), но в контекста на спазването на четвъртата заповед, заповедта за съботата? Как този аргумент ни помага да осъзнаем един друг начин за изкривяване на идеята за „свобода в Христос“?


Тази събота, 10.06.2017 г., ще се молим за църкви „Плевен” и „Пловдив-Запад”.




Разказ
Майка на мнозина – Част 1

Аз съм библейска работничка и взимам присърце евангелизаторската работа. Веднъж Бог ме подбуди да започна да работя с една необикновена група хора.

По пътя към работа спрях до вратите на църковния офис и погледнах момчетата, които стояха наблизо. Знаех, че повечето от тях са бездомни – защото така са избрали или просто защото така са се стекли обстоятелствата в живота им. Някои бяха избягали от домове, изпълнени с насилие, или от условията на ужасяваща бедност. Чудех се дали майките им липсват. Обърнах се и тръгнах нервно към тях.

„Здравейте“, поздравих ги аз с усмивка.

Погледнаха ме с любопитство, чудейки се какво ли възнамерявам да направя.

Знаех, че много от тези момчета бяха пристрастени към наркотиците или алкохола. Бях сигурна, че всички те са гладни. Имаха нужда от семейство или поне от майка, която да се грижи за тях и да им показва кое е добро и кое – лошо. Бог ме подтикна до опозная тези младежи и да споделя Неговата любов с тях. „Аз съм майка ви – казах смело. – Бих желала да ви опозная.“

Момчетата обаче бяха резервирани и нервни. Знаех, че макар и да не са големи, те бяха по-силни от мене и можеха лесно да откраднат чантата ми или да ме наранят, ако пожелаят. Продължих да се усмихвам и да говоря. След няколко минути и аз, и те се чувствахме по-спокойни. Поканих ги да дойдат с мене да седнат под дървото, за да можем да поговорим още малко.

Те се поколебаха, но накрая дойдоха и седнаха. Разказах им малко за себе си, след което им обясних, че Бог обича всеки един от тях. Отпуснаха се и започнаха да говорят за себе си. Поканих ги да се върнат на същото място следващата седмица.

Следващия понеделник донесох храна със себе си. Знаех, че момчетата са винаги гладни, особено бездомните, които не са виждали домашно приготвено храна от дълго време. Повечето от тях се прехранваха от просия или от отпадъците от фурните.

Направих им фуфу (традиционно блюдо в Африка) и супа. Когато пристигнаха, момчетата помирисаха храната и аз видях усмивките по лицата им. Те се нахвърлиха на яденето, а после отново поговорихме. Някои от тях ми имаха достатъчно доверие, за да споделят, че фуфу не е от любимите им ястия, и да ме помолят да приготвя нещо различно. Опитах се да разнообразявам храната всяка седмица, за да има по нещо за всеки вкус. На момчетата това им хареса.

Продължението следва.