"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
СВЕТИЯТ ДУХ И ДУХОВНОСТТА Франк Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 февруари 2017 г.

Светият Дух и плодът на Духа


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 февруари
Стих за запаметяване:
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон” (Галатяни 5:22,23).

Плодът на Духа е истинската същност на християнския живот. Макар апостол Павел да изброява десет различни аспекта на този плод, той все пак е един плод и трябва да бъде разглеждан в неговата цялост. Плодът на Духа не ни казва какво може да направи човек за Бога чрез духовните дарби и таланти. По-скоро показва как човек живее в името на Бога. Разкрива кой всъщност е човекът. Всички добродетели, изброени в Галатяни 5:22,23, са присъщи на Исус Христос. Ето защо плодът на Духа е животът на Исус Христос в нас, станал възможен чрез силата на Светия Дух.

Плодът на Духа не е нещо , което получаваме само с човешки усилия. Възможно е да наченем и изявим някои от добродетелите чрез упражняване силата на волята. Но това не е същото като делото на Светия Дух в нас. Роденото от нас е като восъчен плод в сравнение с истинския. Восъчните плодове са изкуствени. Отдалеч изглеждат също толкова красиви, но вкусът им е несравнимо по-лош от този на истинските. Истинският плод не се произвежда. Той израства благодарение на взаимоотношения. Когато Светият Дух ни свърже с Исус чрез Неговото Писано Слово отличителните Му черти започват да се проявяват в живота ни.

За тази седмица прочетете:
Йоан 15:1-11; Галатяни 5:22; 1 Коринтяни 13; Римляни 14:17; Ефесяни 5:9; Матей 5:5



Състоянието на плодовитост Неделя - 12 февруари

Прочетете Йоан 15:1-11. Защо плодът може да се роди само от жива връзка с Исус, истинската лоза? Защо е толкова важно пребъдването в Христос? Как пребъдваме в Него?


Първата тайна на принасянето на истински християнски плод е пребъдването в Христос. Отделени от Него, не можем да родим истински духовен плод. Плодът на Духа не ни се натрапва отвън, а е резултат от живота на Христос вътре в нас. В Йоан 15:1-11 Исус ни казва, че принасянето на плод е резултат от живота на Христос, Лозата, протичащ през клончетата – вярващите. Израстването на плода е Божието дело чрез Исус Христос.

Отговорността на вярващия е да пребъдва в Христос. Когато Той обитава в нашите мисли, ще стане видим в нашите действия. Исус живее в нас. Животът, който Христос е водил, ще се повтори в нас – в смисъл, че ние ще отразяваме Неговия характер.

Плодът на Духа е характерът на Исус, роден от Светия Дух в последователите на Христос. Когато Христос обитава в нас, ние ще ходим по Духа и няма да угаждаме на плътските страсти (вж. Галатяни 5:16).

Според думите на Исус: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:17,18). Добрият плод е естественият продукт на нашата пребъдваща връзка с Него чрез Светия Дух. Когато сътрудничим на вътрешните подтици на Духа в сърцата ни, плодът на Духа ще се прояви в нашия живот. Характерите ни ще се променят, за да отразяват характера на Исус Христос в думите и дори в мислите ни. Светият Дух ще ни даде силата да живеем победоносно и да развиваме добродетелите, присъщи на Божиите чада.


Във 2 Тимотей 3:5 апостол Павел описва хора, които „ще постъпват религиозно, но ще отхвърлят силата, която може да ги направи благочестиви“ (Нов жив превод на англ. ез.). Каква е разликата между религиозния живот и живота, изпълнен със Светия Дух? Как да разберем какъв е животът, който водим самите ние?




Плодът на любовта Понеделник - 13 февруари

Прочетете Галатяни 5:22 и 1 Коринтяни, 13 глава. Защо любовта е първият и най-важен аспект на плода на Духа? Как тя засяга всички останали аспекти на този плод?


Любовта правилно води и увенчава различните характеристики на плода на Духа и прониква в целия плод. В известен смисъл всички останали изброени качества могат да бъдат разглеждани като аспекти на любовта. Тъй като Бог е любов (1 Йоан 4:8), най-великата християнска добродетел е любовта (1 Коринтяни 13:13). Божията любов е основата и източникът на всяка друга добрина. Тя се излива към нас в сърцата ни чрез Светия Дух (Римляни 5:5). Любовта е доказателството, че сме Божии деца.

Тази любов е нещо много повече от нежни човешки чувства. Тя не може да се породи от човешки усилия. Идва като резултат от пребъдването в Христос. Тази любов е щедра и незаслужена. Само тя има силата да преобразява. Нежна, но силна по естество, Божествената любов води грешника към покаяние и пробужда желание за нещо по-добро. Любовта има силата да обединява – дори тези, които преди са били врагове (Лука 6:27,28; Римляни 5:8). Така чрез любовта ни един към друг светът ще познае, че християните наистина са последователи на Исус Христос (Йоан 13:35). Този плод на любовта ще ги доведе до проявяване на разбиране и чувствителност спрямо околните.

Интересно е, че главното описание на любовта в 1 Коринтяни, 13 глава се намира между глави 12 и 14. Тези две глави се занимават с дарбите на Духа. Но глава 13 разглежда любовта: плода на Духа. Дори по-висшите дарби са нищо без любов. Дарбите на Духа без плода на Духа са безсилни и не пораждат планираните от Бога благословения. Но любовта е спойката, свързваща всички останали добродетели на плода на Духа в едно обединено цяло и придаваща автентичност на всичко, което правим.


Къде в живота ви липсва качеството на любовта? Помолете Светия Дух да ви изпълни с любов към тези хора, с които ежедневно се срещате. Помнете, че Бог проявява любовта Си към хората чрез други хора. Как бихте могли да покажете на другите любов? Как тя засяга останалите добродетели, споменати в плода на Духа?




Радост, мир, дълготърпение Вторник - 14 февруари

Римляни 14:17 гласи: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“. Тоест радостта е реакцията на любовта в ответ на Божиите благословения и Неговата голяма милост и опрощение.

Човешката радост често е съсредоточена в земни неща и се влияе от обкръжаващите ни условия. Но радостта, вкоренена в плода на Духа, се съсредоточава в Бога и в това, което е сторил за нас. Тя не се мотивира от обкръжаващите ни обстоятелства. Като Божи народ трябва да бъдем радостни. Това не означава да се усмихваме през цялото време, въпреки че приятелската усмивка е твърде красноречива. Но нашето доверие в Бога ще ни даде предостатъчно основания да се радваме с неизговорима радост за онова, което Той е направил за нас и в нас. Духовната радост е резултат от активна вяра.


Прочетете Йоан 14:27 и Римляни 14:17. Каква е връзката на мира с делото на Светия Дух?


Мирът е по-траен от радостта. Той настъпва в резултат от оправданието чрез вяра в нашия Господ Исус Христос (Римляни 5:1). Когато сме в мир с Бога, Светият Дух ще ни води, за да бъдем мирни и търпеливи спрямо другите. Тъй като с нас е Бог на мира (Филипяни 4:9), чрез Светия Дух няма да бъдем конфликтни личности и отмъстителни спрямо околните. Вместо това ще се стремим да живеем, доколкото е възможно, в мир с всички (Римляни 12:18).


Прочетете 2 Петър 3:9. Как търпението отразява Божия характер?


Търпението не е широкоразпространена черта на човешките същества. То означава да претърпяваме другите хора или обстоятелства дори когато нещата не се развиват така гладко. Но дори сред изпитания ние не сме сами. Бог ни укрепява чрез Светия Дух и изгражда търпение – характерен белег на вярващите в края на времето (Откровение 14:12). Само тези, които имат достойна цел, могат да бъдат търпеливи.


Радост, мир и дълготърпение. Колко от този плод преживявате в живота си? В коя от тези сфери имате нужда да поработите повече върху себе си?




Благост, милост, вярност Сряда - 15 февруари

Прочетете 1 Коринтяни 13:4. Защо истинската благост има такава позитивна притегателна сила спрямо околните? Къде откривате Божията благост при Неговите отношения с човешките същества?


„Благостта“ е дума, често описваща в Писанието Божието отношение спрямо Неговия народ. Благостта характеризира и нашето отношение към другите в техните прегрешения. Бог може да е твърде суров в отношението Си към нашите недостатъци. Но Той се отнася към нас така, както един обичащ баща би се отнасял със своето учещо се дете (Осия 11:1-4). Може би нищо друго не дискредитира нашето християнско свидетелство и служене толкова много, колкото грубостта. Нищо не ни струва да бъдем благи, но това може да отвори вратата към сърцето на другия. Независимо колко твърди трябва да бъдем в порицанието, не трябва да ставаме груби в отношенията си с другите, каквито и да са недостатъците и проблемите им. Порицанието с благост е може би най-великият белег за благородство на характера.


Прочетете Ефесяни 5:9. Какво придружава благостта в този пасаж?


Благостта е любов в действие. Благостта, израстваща като плод на Духа, включва и дела, и постъпки на благост. Тя е благост, проявена към другите в практичните дела на любовта. Когато Светият Дух живее в нас, ще има позитивен изблик на благост към хората, с които общуваме.


Прочетете Галатяни 5:22. Защо е толкова важно да бъдем милостиви и верни в християнското си ходене с Бога?


Тук е представена верността на характера и поведението, осъществена чрез Светия Дух. Верността означава доверие. Значи на вас да може да се разчита. Верните изпълняват това, което са обещали. Верността е и характеристика на Исус Христос, наречен „верният свидетел“ (Откровение 1:5), и на Бог-Отец, Който спазва обещанията Си и е верен в постъпките Си (1 Коринтяни 1:9; 10:13; 1 Солунци 5:24; 2 Солунци 3:3). В нашата вярност отразяваме Божия образ в живота си. „Не постиганите от нас големи резултати, а мотивите, с които работим, имат значение за Бога. Той оценява добротата и верността повече от количеството свършена работа“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 2. Гл. 62 „Обръщение към служителите“, стр. 413, изд. „Нов живот“, София, 2012).




Кротост и себеобуздание Четвъртък - 16 февруари

Прочетете Галатяни 5:23 и Матей 5:5. Защо кротостта е толкова важна за христоподобното водителство?


Кротостта не означава слабост. Тя не е страхливост или липса на авторитет. Точно обратното, Моисей е наречен най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но той е и силен водач на Божия народ. Кротките хора не са експанзивни, свадливи или воюващи за егото си. Вместо това служат с кротък дух. Кротостта може да е външен израз на вътрешната вяра и доверие – разбира се, не в самия себе си, а в силата на Бога, действаща вътре в нас. Често пъти шумните, необузданите и себеизтъкващите се хора прикриват вътрешните си страхове и неувереност.


Прочетете Галатяни 5:23 и Притчи 16:32. Какви нещастия настъпват, когато не упражняваме себеобуздание? Какви благословения печелим, когато сме себеобуздани и сдържани в живота си?


Последният аспект от плода на Духа е сдържаността или себеобузданието. Точно тук всички трябва да сме много внимателни, защото кой не се бори – в една или друга сфера – за повече самообладание? Преди човек да може да управлява град, общност или църква, трябва да е в състояние да контролира собствения си дух. Истинското въздържание е контролиране не само на яденето и пиенето, но и на всеки аспект от живота.

Всички гореспоменати елементи са част от един плод на Духа. Когато Библията описва Божието дело в живота ни, етичните аспекти на светостта имат приоритет над харизматичните дарби. Христоподобието във всичките му аспекти е единственото важно нещо в живота на вярващия. Тъй като плодът на Духа е общият отличителен белег на всички вярващи, навсякъде, той поражда видимото единство в Неговата църква.


Помислете за онези моменти във вашия живот, в които трябва да сте по-себеобуздани. Може би сте достатъчно сдържани в една сфера, но не толкова в друга? Защо е важно да имаме, чрез Божията сила, контрол над всеки отделен аспект? Споделете своя отговор със съботноучилищната група.




Разширено изучаване Петък - 17 февруари

„На съвременен език пасажът от Галатяни 5:22,23 би могъл да звучи горе-долу така: „Плодът на Духа е нежно, любящо отношение, сияен дух и весел нрав, спокоен ум и дискретни маниери, сдържано търпение при провокиращи обстоятелства и дразнители; съчувстваща проницателност и тактично помагане; щедра преценка и великодушно милосърдие; лоялност и благонадеждност при всички обстоятелства; забравяща за собствените си интереси скромност заради радостта на другите; във всички неща самообладание, което е последният белег на усъвършенстването. Точно такъв характер е плодът на Духа. Всичко се съдържа в думата „плод“. Той се получава не чрез старания, а чрез пребъдване; не чрез притесняване, а чрез доверяване; не чрез дела, а чрез вяра“ (Чадуик, С., цитирано в Пинк, А. У. Светият Дух. Глава 30).

„Ако любовта към истината е в сърцето ви, вие ще говорите истината. Ще говорите за блажената надежда, която имате в Исус. Ако имате любов в сърцето си, вие ще се стремите да утвърдите и подкрепите своя брат в най-светата вяра. Ако се изпусне някоя дума, уронваща характера на вашия приятел или брат, не насърчавайте това злословие. То е дело на врага. Любезно напомнете на говорещия, че Божието Слово забранява този тип разговори“ (Уайт, Е. И ще приемете сила. Стр. 76 – ориг. изд.).

За разискване:

1. В групата обсъдете последния въпрос от частта за четвъртък относно необходимостта от себеобуздание. Ако сме спасени по благодат, защо победата над греха е толкова важна? Все пак нима евангелието не означава опрощение на греха? Същевременно помислете върху характера на Юда и какво му причинява грехът на алчността. Какво бихме могли да научим от неговия пример в отговор на въпроса за нуждата от победа? Как казаното от Елън Уайт в следващия цитат хвърля светлина върху необходимостта от победа? „Даже една погрешна черта на характера, едно поддържано греховно желание ще неутрализира в края на краищата цялата сила на евангелието“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5. Гл. 4 „Важно свидетелство“, стр. 53, изд. „Нов живот“, 2012).

2. Защо плодът на Духа е по-важен от която и да било дарба на Духа?

3. Прочетете на глас в съботноучилищната група 1 Коринтяни, 13 глава и обсъдете какво ни се казва тук. Защо ап. Павел така набляга върху необходимостта от любов? Как да се научим да обичаме по начина, който апостол Павел посочва при проявяването на любов? Защо смъртта на „аз“-а и пребъдването в Христос е така жизненоважно, особено за любовта към хората, които наистина не ни долюбват?


Тази събота, 18.02.2017 г., ще се молим за църкви „Дупница-А” и „Дупница-Б”.




Разказ
„Боже, помогни ми да те намеря!“ – Част 2

Грег поканил Ханел да посети адвентна църква. Тя се поколебала, тъй като се била разочаровала многократно, но накрая се съгласила да отиде. Не очаквала много, но когато пристигнала в църквата, останала поразена от топлотата и приятелското отношение на хората. Впечатлила се сериозната библейска дискусия. „Тези хора знаеха толкова много за Библията. Проповедта също ми хареса – спомня си Ханел след време. – Следващата седмица пак отидох.“

Отначало на Ханел не й харесвало, че трябва да ходи на църква в събота, докато не осъзнала колко скъпоценен е почивният ден. Няколко други аспекта на адвентната вяра също я озадачили, но Грег й помогнал да намери отговори на въпросите, които се породоли, след като продължила да посещава църквата.

„Обикнах Исус – точно както бе станало с моята братовчедка преди толкова много години - казва Ханел. – През лятото посетих църковния библейски лагер, където изучавах Библията с други търсещи хора и се върнах у дома духовно обновена. По време на почивките сядах до езерото и се молех за съпруга ми.“

Ханел се върнала от лагера с радостно сърце. Както обикновено, споделила със съпруга си за любовта си към Бога, но този път се почувствала длъжна да настоява той да вземе решение за Исус. Тогава не знаела, че това е последният им разговор за религия. Два дни по-късно съпругът й починал в автомобилна катастрофа.

„Не можех да разбера защо Бог отнема съпруга ми толкова скоро, след като Му предадох сърцето си. Сега разбирам, че Той ми даде църковно семейство, което да ме подкрепя и да се моли за мене през тези трудни дни. Библейските текстове, които бях запаметила, ми даваха мир, а Святият Дух ме утешаваше.

Ханел започнала да работа за църковното библейско кореспондентно училище, където помагала да други хора, които се затрудняват с въпросите, които тя имала някога. След време се запознала с един добър човек от църквата и двамата се оженили. „Бог ни даде една съвместно служене“, казва тях.

Що се отнася до Грег в Австралия, той също се върнал при Господа. Бог наистина действа по чуден начин!