"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СВЕТИЯТ ДУХ И ДУХОВНОСТТА Франк Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 януари 2017 г.

Личността на Светия Дух


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 януари
Стих за запаметяване:
„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоан 14:26)

Тъй като Светият Дух понякога се описва в Библията чрез термини от неодушевено естество, като огъня и вятъра, някои са стигнали до заключението, че Той е неодушевен, нещо като божествена сила. Според тях Той прилича много повече на електрически ток, който ни придава сили, отколкото на реално одушевено Същество. Но въпросът не е в това дали могат да се използват някои пасажи, маркиращи действия или влияния на Светия Дух с по-неодушевен характер. Въпросът е дали има множество текстове в Писанието, които положително утвърждават Неговата личност.

Има такива стихове и ние трябва да ги изследваме, за да придобием по-пълна представа кой е Светият Дух.


През тази седмица ще научим повече за личността на Светия Дух – така както е описана в Библията. Тази истина ще ни помогне по-добре да разберем ролята на Божия Дух в нашия живот. Ще ни помогне и да придобием по-дълбоко разбиране относно значението на убеждението за Неговата личност спрямо духовния ни живот. Само ако подхранваме правилни мисли за Него, можем да Му отдадем тази любов, почтителност, доверие и покорност, които Му се полагат.


За тази седмица прочетете:
Йоан 16:13,14; Римляни 8:14-16; Йоан 14:6; Йоан 17:17; Римляни 5:5.



Исусовото описание на Светия Дух Неделя - 22 януари

Прочетете Йоан 16:13,14; Йоан 15:26,27 и Йоан 14:17,26. Кои личностни характеристики придава Исус на Светия Дух в тези пасажи? Какво означава за вас, че Христос описва Светия Дух като Помощник или Утешител (parakletos – гр.)?


Според Исус Светият Дух упътва, говори, известява и прославя (Йоан 16:13,14). Освен това Той учи и ни напомня (Йоан 14:26), пребъдва (Йоан 14:17), свидетелства (Йоан 15:24,26) и убеждава (Йоан 16:8). Това определено звучи като действия на суверена Личност, отколкото на неодушевена сила.


Прочетете Йоан 14:16-18. Как ще бъде изпълнено обещанието на Исус? Как така учениците не остават сами?


Исус се грижи за Своите последователи. Не би оставил учениците Си сираци. Обещава да изпрати Светия Дух. Тук специално казва, че ще изпрати „друг помощник“ или „утешител“. Използваните думи са изключително важни. Обещава да изпрати друг Помощник, а не по-различен. Гръцката дума за „друг“ е allos. В гръцкия новозаветен език allos означава, че Христос ще изпрати друг Утешител, който е самостоятелна единица, но със същия характер, т.е. някой, подобен на Него. С други думи, Исус обещава Един като Него – Един, Който ще заеме мястото Му, ще продължи да върши делото Му в нас и Който е Негов представител.

Делото на Светия Дух е дело на Помощник или Утешител. Тук Библията използва гръцката дума parakletos (Йоан 14:16), за да опише някой, призован за подкрепа, за помощ. Точно както Исус е личност, така и Светия Дух е личност. Идеята е подкрепена от факта, че на Светия Дух често се придават личностни характеристики (вж. Йоан 14:26; 15:26; ср. с Деяния 15:28; Римляни 8:26; 1 Коринтяни 12:11; 1 Тимотей 4:1).


Защо е толкова утешително да знаем, че Светият Дух е личност, а не просто някаква сила?




Личностни аспекти на Светия Дух – част първа Понеделник - 23 януари

Докато четете следните стихове, запитайте се дали те звучат така, сякаш говорят за неодушевена сила, или за божествена Личност. Римляни 8:14-16,27; Римляни 15:30; 1 Коринтяни 2:10; Деяния 8:29; 10:19,20; 28:25.


Може ли една неодушевена сила да се застъпва за нас? Някакъв неодушевен дух или сила има ли способността да ни разкрива неща за Бога? Някакво неодушевено влияние способно ли е да говори? Всички тези библейски твърдения звучат много по-логично,, ако Светият Дух е одушевено същество, а не неодушевена сила.


Прочетете следните стихове. Какви личностни атрибути се приписват на Светият Дух в тези пасажи? Ефесяни 4:30; Деяния 5:3,9; 1 Коринтяни 12:11; Римляни 15:30


Отличителните характеристики на личността са познанието (или разбирането), чувствата и волята. Само едно същество-личност може да бъде наскърбено. Само едно същество-личност може да бъде измамено или излъгано. Само една личност има способността да избира каквото желае и да постъпва доброволно. Волята е може би един от най-отличителните белези и характеристики на конкретна личност. И само едно същество-личност притежава способността да обича. Истинската любов е немислима в абстрактен и лишен от индивидуално естество начин. Любовта възниква при твърде личен допир. Всички тези твърдения за личността посочват, че Светият Дух е осъзнато, припознаващо Себе Си, волево и самоопределящо се Същество, способно да обича. Той не е някаква неясна еманация или неодушевена същност. Светият Дух е описан с личностни характеристики, защото самият Бог е личност.

„Светият Дух е личност, иначе не би могъл да свидетелства на нашия дух и заедно с него, че сме Божии чада. Но Той трябва да бъде също така и Божествена личност, иначе не би могъл да изследва скритите в Божия ум тайни“ (Уайт, Е. Евангелизъм. Т. 3. Гл. „Погрешно представяне на Божествената троица“, стр. 160, изд. „Нов живот“, 2001).


Как библейската перспектива, че Светият Дух има характеристиките на личност повлиява на връзката ни с Него? Какво би се променило, ако Светият Дух беше просто някаква неодушевена сила, а не самият Бог?




Личностни аспекти на Светия Дух – част втора Вторник - 24 януари

Предизвикателство, с което се сблъскваме при разбирането за Светия Дух, е, че можем да си представим Бог като Баща по някакъв осезаем начин. Мнозина имат и конкретна представа за Исус, както е описан в евангелията. Той приема нашето човешко естество и се явява пред нас в човешки вид.

Но Светият Дух е представен доста по-различно. Той е привидно необозрим, много по-труден за обрисуване от Отец и Сина.

Оттук някои си правят извода, че Светият Дух е просто неодушевена сила. Както видяхме до момента, тази идея в никакъв случай не е коректна спрямо естеството на Светия Дух. Всъщност в Библията има твърдения, които биха звучали напълно безсмислено, ако Светият Дух беше просто неодушевена сила, пък била тя и Божествена.


Прочетете внимателно следващите два пасажа и вижте дали звучат разумно, ако замените препратките към Светия Дух с безличната дума „сила“. Защо тези текстове звучат смислено само ако Светият Дух наистина е личност?

Римляни 15:13

1 Коринтяни 2:4


Твърдението на апостолите, че „се видя добре на Светия Дух и на нас“ (Деяния 15:28) би било абсурдно, ако Светият Дух беше само някаква сила или безлично влияние. Вместо това свидетелството посочва друго Същество-личност, също както Отец и Синът са личности с индивидуален характер.

Нещо повече, как биха могли вярващите да се кръщават „в името на Отец, Сина и Светия Дух“ (Матей 28:19), ако първите двама споменати са личности, а третият не е? Това въобще не звучи разумно. Вместо това трите лица на Божеството са споменати като част от едно и също име, в което се кръщаваме. Така Светият Дух ни се разкрива на абсолютно равностойно ниво като Бог-Отец и Бог-Син.

Елън Уайт проникновено отбелязва, че „Небесната Троица има три живи личности... Отец, Син и Свят Дух“ (Уайт, Е. Евангелизъм. Т. 3. Гл. „Погрешно представяне на Божествената Троица“, стр. 159, изд. „Нов живот“, 2001 г.). Тя също е пределно категорична относно присъщата индивидуалност на Светия Дух.




Духът на истината Сряда - 25 януари

Прочетете Йоан 14:6 и Йоан 17:17. Какво е значението на истината в тези пасажи?


В Евангелието от Йоан думата истина е ключов термин. Нашето съвременно разбиране на истината често е твърде абстрактно и теоретично. В западния свят то се е оформило благодарение на гръцката философия. Но в Библията и особено в Евангелието от Йоан истината носи по-скоро личностен и специфичен смисъл: Исус е Истината (Йоан 14:6). И макар Божието Писано Слово да е истинно (ср. с Йоан 17:17; Псалми 119:142), Неговата истина е разкрита по свръхестествен начин в личността на Исус Христос. В Него ни е дадено едно истинско познание за Бога. Писанието говори за Исус, тъй като Бог се разкрива чрез Него.


Прочетете Йоан 15:26 и Йоан 16:13 . Каква роля има Светият Дух като Дух на истината?


В Йоан 16:13 ни се казва, че Духът на истината ще ни упътва на всяка истина. Той върши това, като ни насочва към Исус Христос и като ни помага да помним какво е казал Той (Йоан 15:26) и какво е направил за нас. Истината, към която ни упътва Светият Дух, е твърде лична: Той издига Исус и ни води към жива и вярна връзка с Него. Когато Исус говори със самарянката, Той казва, че трябва да се покланяме на Бога с дух и истина (Йоан 4:24). Когато помолим за водителството на Светия Дух, Той ще ни заведе при Исус, Който е Пътят и Истината, и Животът (Йоан 14:6).

Истината в Библията не е някакво абстрактно понятие или теория, както често изглежда във философията. Тя обхваща дълбоко личната връзка на вяра с нашия Създател и Изкупител, наречен „Богът на всяка истина“ (ср. Второзаконие 32:4; Псалми 31:5). Светият Дух подходящо е наречен „Дух на истината“ (Йоан 14:17; 16:13), изпратен ни от Бог-Отец (Йоан 15:26). Така ни посочва не само Неговия личен характер, но и божествеността Му.


Склонни сме да мислим за истината като за различни предположения – например логичната концепция, позната като modus ponens: „В логиката при логическата последователност, че дадена предпоставка води до определено следствие, се приема, че ако предпоставката е вярна, значи и следствието е вярно.“ И несъмнено много от онова, което разбираме като истина, всъщност приемаме като предположения. Но как разбирате идеята за истината като Личност? Споделете отговора си със своята съботноучилищна група.




Защо това е важно? Четвъртък - 26 януари

Въпросът за личността на Светия Дух е от най-първостепенно значение и има изключително практични приложения. „Ако Той е божествена личност, а ние Го смятаме за неодушевено влияние, ограбваме божествената личност от почитта, уважението и любовта, които Му се полагат“ (Фруум, Л. Идването на Утешителя, стр. 40 – ориг. изд.).

Ако мислим за Светия Дух само като за тайнствена божествена сила, нашите мисли ще бъдат: „Как да имам повече от Светия Дух?“. Но ако мислим за Светия Дух като за божествена личност, ще се питаме: „Как Светият Дух може да има повече от мен?“. Ключовата идея е: Искате ли да притежавате Светия Дух, или искате Той да ви притежава? Съпротивлявате ли се на Неговото влияние, или сте готови да Го следвате в радостно послушание (вж. Римляни 8:12-14; Галатяни 5:18-24)? Искате ли да използвате Светия Дух, за да реализирате плановете си, или разчитате на Него, така че да ви помогне да ставате все по-подобни на Исус Христос и да вършите онова, което Той желае за вас? Възприемате ли сериозно факта, че „вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога“ (1 Коринтяни 6:19) и готови ли сте да прославите Бога чрез начина си на живот?


Прочетете Римляни 5:5 и Ефесяни 2:18,19. Каква е връзката между Светия Дух и Божията любов? Как това влияе лично върху вас и върху църквата?


Само личности могат съзнателно да изберат да си сътрудничат. Поканени сме да работим заедно със Светия Дух, докато Той ще ни води и преобразява лично и като Божия църква. Ако не приемем Светия Дух като едно от лицата на Триединния Бог, за нас ще е по-лесно да Го пренебрегнем, да запушим ушите си за Неговата покана и да закоравим сърцата си за Неговото животопроменящо влияние. И тъй като сме паднали и осквернени от греха същества, нуждаещи се от Божията преобразяваща благодат, последното, което трябва да правим, е да пренебрегваме подтиците на Светия Дух в своя живот. Би трябвало все по-пълно да Му се предаваме. Така в нашето признаване на Светия Дух като божествена Личност, Която иска да ни използва, Бог застава в центъра на нашата християнска опитност.


„Ние не можем да употребяваме Светия Дух. Светият Дух трябва да ни употреби“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. 73 „Да не се смущава сърцето ви“, стр. 413, изд. „Нов живот“, София, 2005). Според вас какво има предвид Елън Уайт с тези думи? Как би могъл да си служи с нас Светият Дух? (вж. Филипяни 2:13).




Разширено изучаване Петък - 27 януари
Прочетете още:

главата „Да се не смущава сърцето ви“ от книгата „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт, където тя говори за Светия Дух. Прочетете и гл. „Погрешно представяне на Божествената Троица“ в кн. „Евангелизъм“.

„Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:18-20). Обърнете внимание, когато Исус им дава тяхното призвание и мисия, Той казва да кръщават учениците в „името“ (единствено число) на Отец, Сина и Светия Дух. Не казва „имената“ на Отец, Сина и Светия Дух, а само „името“ (onoma – гр.). Това е изключително силно доказателство за триединното естество на нашия Един Бог („Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ“ – Второзаконие 6:4). Както посочи урокът през тази седмица, никой не оспорва личността на Отец и на Сина; защо би трябвало да го правим с личността и индивидуалността на Светия Дух? Според Библията ние имаме любящото, грижовно и утешаващо присъствие на самия Бог, действащ в нас и чрез нас. Точно това е Светият Дух и точно това върши Той. Колко по-приятно е да знаем, че това пребъдващо присъствие е личност – също като Отец и Сина. Да, трудно е да го разберем напълно. Но нима това трябва да ни пречи? Ако не можем напълно да разберем естеството на нещо така основно като светлината или вятъра, колко по-трудно би било напълно да разберем естеството на самия Божи Дух?

За разискване:

1. В групата преговорете отговора на въпроса от сряда за Истината като личност в лицето на Исус Христос. Какво означава това? Защо Исус да е Истината? Как разбираме „истината“ по тази начин, вместо тя да е просто предположения или твърдения?

2. Елън Уайт пише: „Имаме нужда да осъзнаем, че Светият Дух, Който е също толкова личност, колкото Бог е личност, ходи по тези земи“ (Уайт, Е. Евангелизъм. Т. 3. Гл. „Погрешно представяне на Божествената троица“, стр. 160, изд. „Нов живот“, 2001). Какво ни разкрива това за реалността и присъствието на Светия Дух?

3. Прегледайте отново някои от чертите и характеристиките на Светия Дух, които разгледахме през тази седмица. Кои от тях са особено утешителни за вас? Кои означават най-много за вас? Споделете с групата основанията си за това степенуване.

4. С какво бихте могли да се свържете по-лесно – с неодушевена сила или с личност? Какви са приложенията на вашия отговор?


Тази събота, 28.01.2017 г., ще се молим за църкви „Дебрене” и „Джулюница”.




Разказ
Откриване на Божия план, Част 1

„Роза, погледни това – възкликнала бабата и подала на Роза цветна брошура. – Някаква покана за библейски лекции. Трябва да отидеш. Може да научиш нещо интересно.“

Бабата знаела, че Роза, която се подготвяла да стане учителка, се интересува от религиозната тематика. Тя била активна в църквата на родителите си и дори се записала за доброволец като младежки ръководител, макар че не била много по-голяма от юношите, които водела. Родителите й били горди от нейното участие в църковните дейности и от всичките й постижения.

Роза взела брошурата и се загледала в цветните картинки на първата страница. Прочела съдържанието и решила да посети лекциите. Зачудила се какво ли може да научи там.

Роза си намерила място и седнала да изслуша лекцията. Там се срещнала с младеж приблизително на нейната възраст. След като се запознали, той я поканил да посети летен библейския лагер, спонсориран от църквата. Роза решила да отиде. Заинтересувала се от тази църква, която сякаш знаела толкова много за Библията.

След като пристигнала в младежкия адвентен лагер, Роза се почувствала неудобно, че е сама сред толкова много непознати. Младежът, когото познавала, я запознал с още няколко души от нейния роден град. Харесало й да се запознава с нови хора и не след дълго вече се радвала на общуването в библейския лагер толкова колкото и на библейските уроци.

След като се върнала у дома, започнала да посещава адвентната църква всяка събота. Знаела, че родителите й няма да са никак доволни от това, че посещава нова църква и решила да не им казва къде ходи всяка съботна сутрин.

Скоро вълнението й от научените нови неща не можело да се скрие и тя разказала на майка си за всичко, което била научила на библейския лагер и в църквата. Роза обяснила също така, че разбрала какво означава да имаш лична връзка с Исус. „Не е необходимо да изповядваме греховете си на свещеник – казала тя на майка си. – просто кажи за тях на Бога.“

Думите на Роза обезпокоили майка й. „Защо искаш да се включиш в някаква странна църква – попитала тя. – Имаме си много хубава църква.“

„Но тези хора наистина обичат Исус. Те следват Библията. Искам да науча това, което Бог ни учи.“

„Ако настояваш да станеш адвентистка – казала майката с въздишка, - не очаквай каквато и да е финансова подкрепа от мене.“

Продължението следва.



Created by ULimited®