Библията дава следното свидетелство за себе си: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16,17). Писанието изпълнява тази функция, тъй като е Божие Слово, открито пред човечеството чрез делото на Светия Дух. В Библията Светият Дух разкрива пред нас Божията воля, като ни посочва как да водим угоден на Него живот.

Но Той работи не само в далечното минало, при написването на Библията. Ангажиран е с Божието Слово в много голяма степен и днес. И може би най-важното е нашето четене на Словото и желанието ни да го разбираме правилно. Точно тогава се нуждаем от Светия Дух. Същият този Божествен Дух пробужда в нас желанието да прегърнем Божието Слово и да приложим ученията му в своя живот. Така Духът работи във и чрез Писаното Слово, за да ни преобрази в нови създания в Христос.

През тази седмица ще проследим делото на Светия Дух по отношение на Писанията.

Как Бог се уверява, че волята Му е правилно предадена на падналите човешки същества? Прави го чрез две основни, но свързани помежду си дейности на Светия Дух: откровение и вдъхновение.

При процеса на откровението човешките същества се поставят в зависимост от помощта на Някой извън самите тях за разкриването на неща, които ние, като сътворени (и паднали в грях) същества, не можем сами да разберем. Тоест Светият Дух ни учи на истини, които трябва да ни бъдат предадени (вж. например Даниил 2:19-23); в противен случай никога не бихме могли да ги разберем по естествен начин.

Откровението е процес, с чиято помощ Бог прави Себе Си и Божествената Си воля познати на хората. Основната идея се крие в значението на думата откриване или разкриване – на нещо иначе скрито. Нуждаем се от такова откровение, защото, като ограничени и греховни същества, разделени от Бога поради греха, онова, което сме в състояние да научим сами, е силно ограничено. Зависим от Бога, за да разберем волята Му. Ето защо сме зависими от Божието откровение, тъй като не сме Бог и имаме съвсем малко естествено познание за Него.

Според апостол Петър пророческата вест на Стария Завет не произлиза от човеци. Пророците са движими от Светия Дух по такъв начин, че съдържанието на техните вести идва от Бога. Тези човешки същества не създават вестта. Те са просто инструментите за предаването ѝ, а не нейни автори. Петър категорично изтъква Духа като източник на пророчествата – макар и записани от хората, „никога не е идвало пророчество от човешка воля“ (2 Петър 1:21). Именно този божествен произход придава на Библията върховен авторитет над нашия живот.

Вдъхновението е термин, използван, за да опише Божието влияние чрез делото на Светия Дух в предаването на Неговата вест чрез човешки инструменти. Делото на Светия Дух в процеса на вдъхновението е причината, поради която откриваме фундаментално единство в цялото Писание по отношение на истината. Като Дух на Истината (Йоан 14:17; 15:26; 16:13), Светият Дух ще ни води към цялата истина.

Да бъдат „движени от Светия Дух“ (2 Петър 1:21) е силно потвърждение за делото на Светия Дух при вдъхновението. В 1 Коринтяни 2:9-13 апостол Павел приписва откровението и вдъхновението на Светия Дух. В стих 9 той загатва: На нас, апостолите, Бог е разкрил скрити неща, които око не е видяло. Бог ги разкрива чрез Духа (1 Коринтяни 2:10). Апостолите са приели „Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари“ (1 Коринтяни 2:12). След това в стих 13 преминава към делото на вдъхновението и говори за неща, „не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци“. Павел изобщо не поставя под съмнение Източника и авторитета на онова, което прогласява.

Въпреки че много отделни части на Библията са резултат от Божието пряко свръхестествено откровение, не всичко в Писанието е разкрито по този начин. Понякога Бог използва библейските автори при тяхното внимателно лично изследване на определена материя или при тяхната употреба на други съществуващи документи (Исус Навин 10:13; Лука 1:1-3), за да разкрият и предадат Неговата вест. Това означава, че всички части на Библията са плод на откровение и вдъхновение (2 Тимотей 3:16). Поради тази причина ап. Павел твърди, че написаното е за наше наставление, така че чрез „утехата от писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4). Бог, Който говори и Който е създал човешкия език, дава възможност на избрани хора да предават с човешки думи вдъхновените мисли по надежден и достоверен начин.

„Бог е благоволил да предаде истината Си на света посредством човешки посредници и самият Той чрез Светия Си Дух е давал способности и възможности на хората да вършат делото Му. Ръководел е умовете в подбора на думите за изговаряне и написване. Съкровището е било поверено на пръстени съдове, но въпреки това то е с небесен произход“ (Уайт, Е. Избрани вести. т. 1. Гл. „Елън Уайт и нейните писания“, стр. 22, изд. „Ел Уай“, София, 2013).

Въпреки че откровението е свръхестествен акт, чрез който Бог разкрива истината на избрани човешки същества, вдъхновението е дейността на Светия Дух, съхраняващ истинността на написаното от човешките автори, така че техните думи имат пълното одобрение на Бога. Той мрази лъжливото свидетелство (Изход 20:16) и никога не лъже (Евреи 6:18). Наречен е Бог на истината (Псалми 31:5; Исая 65:16). По подобен начин Светият Дух е наречен „Дух на истината“ (Йоан 14:17).

Божието Слово е достойно за доверие и заслужава пълно приемане. Не е наша задача да съдим Писанието; по-скоро Писанието има правото и властта да ни съди. „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12).

Разбира се, макар Библията да е писана от хора, живели в конкретни времена, места и култури (и как би могло да e другояче?), ние не трябва да използваме този факт, за да разводняваме или отхвърляме вестта на Библията към нас. Открехнем ли тази врата, Свещеното Писание става инструмент на хората и на тяхното определение за истина. Резултатът е, че мнозина (колкото и да твърдят, че вярват в Библията) отхвърлят учения като сътворението за шест дни, всемирния потоп, раждането от девица, телесното възкресение на Исус и буквалното Второ пришествие. Това са само няколко от множеството библейски истини, които са отхвърлени от грешни хора, съдници на Писанието. Никой от нас не би трябвало да тръгва по този път.

Светият Дух е инструмент не само за предаване на записаното Божие Слово, но и за да ни помогне да го разбираме правилно. Тълкуването на Писанията от страна на човешките същества е замъглено; по природа те са отчуждени от Бога (Ефесяни 4:18). Ето защо същият Дух, разкрил и вдъхновил Божието Слово, ни помага да го разтълкуваме. Проблемът не се състои в това, че Библията е неясна книга. Трудността се дължи на нашето омърсено от греха отношение към Бога, разкрил се в Библията.

Светият Дух е Учител, Който желае да ни води към по-дълбоко разбиране на Писанието и към радостно остойностяване на Библията. Той насочва вниманието ни към истините на Божието Слово и ни дава нови прозрения за тези истини, така че животът ни да се характеризира с пълнота и любяща покорност на Божията воля. Но това може да се случи само ако подходим към Библията със смирено и готово за поучение сърце.

За да разбираме правилно Библията, сме зависими от Светия Дух. Без Него духовната стойност на библейските думи не може да бъде различена, а само тяхното лингвистично значение. Нещо повече, като греховни човешки същества често се противопоставяме на Божията истина – не защото не я разбираме, а защото предпочитаме да не я следваме. Без Светия Дух не може да се породи обич към Божията вест. Няма надежда, няма доверие и няма откликваща любов. Онова, което Духът принася в живота, е хармония с вече прогласената в Библията истина.

Светият Дух, разкрил и вдъхновил съдържанието на Библията за човешките същества, никога, по никакъв начин няма да ни отклони от Божието Слово.

Някои хора твърдят, че са получили специални „откровения“ и инструкции от Светия Дух, противоречащи на ясната вест на Библията. За тях Светият Дух се е превърнал в по-висш авторитет от Божието Слово. Винаги когато вдъхновеното и записаното Слово на Бога бива анулирано и ясната му вест – заобиколена, ние стъпваме на опасна почва и не следваме водителството на Божия Дух. Единствено Библията е нашата духовна защита. Само тя е сигурен стандарт по всички въпроси на вярата и практиката.

„Чрез Писанията Светият Дух говори на ума и запечатва истината в сърцето. По този начин Той разкрива заблудата и я прогонва от душата. Христос покорява Своя избран народ именно чрез Духа на истината, Който действа посредством Божието Слово“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. 73 „Да не се смущава сърцето ви“, стр. 412, изд. „Нов живот“, София, 2005).

Елън Уайт изрично посочва, че „Духът не е бил даден, нито може да бъде даден някога с цел да измести Библията. В Писанието е казано ясно, че Божието Слово е мерилото за проверка на всяко учение и на всеки духовен опит“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Въведение“, стр. 10, изд. „Нов живот“, София, 2006).

Светият Дух никога не ни се дава, за да замени Божието Слово. Той по-скоро работи в хармония със и чрез Библията, за да ни привлече към Христос, като по този начин прави Библията единствената норма за автентична библейска духовност. Можем да бъдем сигурни, че когато някой отправи претенции, противоречащи на Божието Слово, този човек не говори истината. Не можем да съдим сърцата или подбудите. Но можем да преценяваме теологията, а единственият стандарт, според който го правим, е Божието Слово.

гл. „Нашата единствена защита“ от книгата „Великата борба“ и гл. „Да се не смущава сърцето ви“ от книгата „Копнежът на вековете“ от Елън Уайт.

Помислете за цялата ни позната истина, достигнала до нас само защото ни е била разкрита в Библията. Вижте например сътворението. Какъв контраст между това, което разкрива Божието Слово за нашия произход, и теорията на хуманизма – т.е. процеса, наричан сега „неодарвинистки синтез“. До какви погрешни изводи са стигнали хората! Помислете и за Второто пришествие на Исус Христос, и за възкресението на мъртвите в края на времето. Това са истини, които никога не бихме могли да научим сами. Те е трябвало да ни бъдат разкрити – и са открити в Божието Слово, вдъхновено от Светия Дух. Всъщност най-важната от всички истини – че Исус Христос е умрял за нашите грехове и че сме спасени чрез вяра в Него и чрез делото Му за нас, е истина, която никога не бихме могли да разберем сами. Знаем я само защото ни е била разкрита в Библията. Помислете и за други реалности, които знаем само защото са ни казани в Божието Слово. Какво ни говори фактът, че тези жизненоважни истини се намират само в Библията, за централната роля на Божието Слово в нашия живот?

Намираща се в Европа, Полша възниква като държава през Х век. Две от съседките на Полша – Прусия и Руската империя, се издигат като могъщи държави. През 1795 г. те си поделят Полша и я заличават от картата на света. Едва след Първата световна война Полша възстановява своята независимост.

Нацистка Германия и Съветският съюз нахлуват в Полша по време на Втората световна война. Около шест милиона поляци, половината от тях евреи, загиват във войната. След войната в Полша е създадено комунистическо правителство и страната остава зад съветската желязна завеса. През 1989 г. свободните избори довеждат до ново правителство в Полша, което дава началото на разпада на комунизма в Европа.

Повече от половината население на Полша живее в земеделски и в горски райони, които са рай за голям брой животни, включително за европейския бизон, кафявата мечка, сивия вълк и лоса. Около 25 процента от европейските мигриращи птици всяко лято гнездят в блатистите местности на Полша.

Първият крал на Полша, Миечко I, приема християнството през 966 г.сл.Хр. и създава Полша като суверенна християнска държава. Римокатолическата църква все още има голяма власт в Полша.

По време на Втората световна война Германия и Съветският съюз поставят извън закона Църквата на адвентистите от седмия ден. Църковната собственост е иззета, а някои от членовете – изпратени в Сибир. След войната адвентната църква възобновява дейността си и отново започва да се разраства.

През 1990 г. младежкият ръководител на Полския съюз, Ричард Янковски, има една голяма мечта. Желае да се създаде младежки лагер, където младите хора да бъдат обучавани за служба. Църквата не разполагала със земя и пари, нито имала идея откъде да си ги набави. Ричард почувствал, че Бог стои зад тази мечта и започнал да търси.

„Искахме да имаме място, където децата и младежите да прекарват известно време сред природата и да учат за Бога; място, където да виждат Твореца и да се учат да Го обичат“, казва Ричард. Желанието им било в лагера да има електричество и вода, да е близо до езеро и там да има някои основни сгради.

Един ден Ричард открива място, наречено Затоне – лагер, който е държавна собственост и се намира до езеро в Западна Полша. Сградите били в лошо състояние, но все пак имало възможност да се възстановят.

„Вярвах, че Бог желае да притежаваме Затоне“, казва Ричард. Целият имот струваше 200 000 долара, но съюзът не разполагаше земята, сградите или мебелировката.

„Докато Съюзният съвет обсъждаше различните възможности, телефонът иззвъня. Хора от Дания ни предложиха безплатна мебелировка и дори щяха да ни я докарат на място!“ Ричард знаел, че Бог ще се погрижи и за останалото, ако това е Неговата воля.

Продължението следва.