"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

КНИГАТА ЙОВ Клифърд Голдстейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 ноември 2016 г.

Наказателният съд


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 ноември
Стих за запаметяване:
„Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?” (Йов 11:7).

Проблемът със страданието със сигурност продължава да тежи върху човечеството. Виждаме „добри“ хора да преживяват огромни трагедии, докато злите остават безнаказани в този живот. Преди години беше публикувана книга, озаглавена „Защо на добрите хора се случват лоши неща?“. Това беше един от многобройните опити през хилядолетията да се намери задоволителен отговор на проблема. Безуспешно. Много други писатели и мислители са описвали своя опит да разберат човешкото страдание. Като че ли и те не са намерили точните отговори.

Разбира се, тази тема е водеща и за книгата „Йов“, а в нея ние продължаваме да изследваме защо дори „добри“ хора като Йов страдат в този свят. Но важната отлика между книгата „Йов“ и останалите е, че централни за нея не са човешките перспективи спрямо страданието (въпреки че имаме много такива примери в книгата); по-скоро тъй като изучаваме Библията, получаваме Божията гледна точка върху проблема.


През тази седмица ще прочетем още изказвания на мъжете, дошли да бъдат с Йов в нещастието му. Какво бихме могли да научим от тях, особено от грешките им, когато и те, и други, се опитват да си обяснят проблема с болката?


За тази седмица прочетете:
Йов 8:1-22; 11:1-20; Исая 40:12-14; Битие 6:5-8; 2 Петър 3:5-7



Нови обвинения Неделя - 6 ноември

Сякаш нравоучителната лекция на Елифаз не стига и на Йов му се налага да изтърпи още една – на Валдад, който казва нещо подобно на вече споделеното от Елифаз. За съжаление, Валдад е още по-суров и безпощаден. Представете си да отидете при някой, чиито деца са загинали, и да му кажете: „Ако Му са съгрешили чадата ти и Той ги е предал на последствията от беззаконието им“ (Йов 8:4).

Каква ирония – в първа глава на книгата (Йов 1:5) е пояснено, че Йов принася жертви за децата си точно по тази причина: да не би да са съгрешили. И така, тук виждаме контраста между разбирането на благодатта (проявено в действията на Йов) и началните думи на Валдад, разкриващи сурово, наказателно законничество. Но още по-лошото е, че Валдад говори по този начин в опит да защити Божия характер.


Прочетете Йов 8:1-22. Какви са аргументите на Валдад и доколко казва истината? Тоест ако трябва да забравите непосредствения контекст и просто да разгледате изразените чувства, каква грешка (ако изобщо има такава) можете да откриете в думите му?


Кой би могъл да намери грешка в казаното от Валдад тук? „Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка“ (Йов 8:9). Това е силно, вярно и съвсем библейско (Яков 4:14). Или какво неправилно има в предупреждението му, че безбожният, който поставя надеждата си в земни, светски неща, на практика се доверява в нещо не по-солидно от „паяжина“ (Йов 8:14)? Това е толкова библейско, че няма накъде повече!

Може би най-големият проблем е, че Валдад представя само един аспект от Божия характер. Това е пример как човек може да се озове в канавката от едната или от другата страна на пътя. Нито едното от двете места не е положението, в което трябва да бъдете. Например един би могъл да се фокусира само върху закона, справедливостта и покорността, докато друг се съсредоточава върху благодатта, опрощението и заместничеството. Прекаленото залитане в едната или в другата посока обикновено довежда до изопачена представа за Бога и за истината. Тук виждаме подобен проблем.


Като хора винаги трябва да се стремим към правилния баланс между закона и благодатта в нашата теология и в отношенията ни с останалите. Но дори да допуснем грешка в едната или в другата посока (както често се случва), на коя страна е по-добре да сбъркаме, когато сме заети с грешките на другите, и защо?




По-малко, отколкото заслужава беззаконието ти Понеделник - 7 ноември

„Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето“ (Йов 11:7-9, виж също Исая 40:12-14). Каква истина е споделена тук и защо е толкова важно за нас никога да не я забравяме?


Думите тук са прекрасен израз на факта, че при Бога има толкова много неща, които не знаем, и че всичките ни усилия да Го намерим сами, пак ще ни оставят със съвсем малко познание. Любопитен факт е, че един от най-известните философи на ХХ век – Ричард Рорти, в основни линии твърди, че никога няма да разберем реалността и истината и затова трябва да се откажем от опитите си. Вместо да се опитваме да разберем реалността, настоява той, всичко, което бихме могли да направим, е да се опитаме да я понесем. Колко изумително! За 2600 години западната философска традиция достига кулминацията си с този израз на поражение. Ако всичките ни търсения не дават никаква яснота за реалността, в която живеем, тогава кой „с търсене“ ще разбере Създателя – Който е направил самата реалност и е по-велик от нея? По същество Рорти утвърждава току-що прочетеното от нас в Библията.

Да, тези стихове, колкото и да са дълбоки, са част от словата на Софар, третият от приятелите на Йов. Той употребява такива думи при погрешната си аргументация срещу Йов.


Прочетете Йов 11:1-20. Какво е вярно в твърдението на Софар, но погрешно в цялостната му теза?


Трудно е да си представим как някой би могъл да отиде при човек, страдащ като Йов, и да му каже в основни линии следното: Така ти се пада! Не, всъщност получаваш много по-малко, отколкото заслужаваш! А по-лошото е, че – също като другите двама – той прави всичко това в опита си да оправдае добротата и характера на Бога.


Понякога елементарното познание на истините за Божия характер не ни подтиква автоматично да отразяваме този характер. От какво друго се нуждаем, за да сме отражение на Неговия характер?




Божествено наказание Вторник - 8 ноември

Тримата приятели на Йов несъмнено притежават известно познание за Бога. Освен това са искрени в опитите си да Го защитят. И както вече видяхме, колкото и погрешно устрелени да са думите им към Йов (особено в конкретния контекст), тримата мъже споделят някои особено важни истини.

Централна за изказванията им е идеята, че Господ е Бог на справедливостта и че грехът става причина за Божественото наказание над злото, а добротата донася благословения. Макар да не знаем конкретното време, в което живеят тези мъже, тъй като приемаме, че Мойсей пише книгата, докато е в Мадиам, вероятно са живели някъде по времето преди изхода. По всяка вероятност след потопа.


Прочетете Битие 6:5-8. Макар да не знаем какво тези мъже (Елифаз, Валдад и Софар) знаят за потопа, как историята може да е оказала влияние върху теологията им?


Историята за потопа е ясен пример за Божествено наказание над греха. При него Той нанася пряко наказание над хората, които конкретно го заслужават. Но дори тук се разкрива концепцията за благодатта, както виждаме в Битие 6:8. Елън Уайт пише за факта, че „всеки удар [на чука], отекващ от ковчега, проповядва на хората“ (Уайт, Е. Духът на пророчеството. Т. 1, стр. 70 - амер. изд.). Въпреки това до известна степен в тази история можем да видим пример за това какво всъщност заявяват тези мъже пред Йов.


Как идеята за наказанието е представена в Битие 13:13; 18:20-32; 19:24,25?


Независимо дали Елифаз, Валдад и Софар знаят за тези случаи, те разкриват реалността на Божието пряко наказание за злото. Той не изоставя грешниците на греховете им, не оставя самия грях да ги унищожи. Както при потопа, пряко нанася наказанието. В този случай постъпва като съдия и унищожител на нечестието и злото.


Колкото и да желаем (и би трябвало) да се съсредоточим върху Божия характер на любов, благодат и прошка, защо не бива да забравяме реалността и на Неговата справедливост? Помислете за цялото зло, което все още остава безнаказано. Какво би трябвало да ни разкрие това за необходимостта от Божествено наказание, когато и както и да настъпи то?




Ако Господ създаде ново нещо Сряда - 9 ноември

В Писанието са представени множество случаи на пряко Божествено наказание над злото, както и благословения за верността дълго след като всички герои в книгата „Йов“ вече са в гроба.


Какво невероятно обещание е дадено тук за покорността? Второзаконие 6:24,25.


Старият Завет е изпълнен с обещание след обещание за благословенията и успеха, които Бог директно и непосредствено ще осигури на народа Си, ако хората Му се покоряват. Затова можем да видим примери за онова, което тези мъже казват на Йов относно Божиите благословения заради верността на онези хора, стараещи се да се покоряват на Него и на Неговите заповеди и да живеят благочестив и праведен живот.

Разбира се, Старият Завет е пълен и с предупреждение след предупреждение за прякото Божествено наказание, което ще последва непокорството. В голяма част от Стария Завет, особено след завета с Израил на Синай, Бог предупреждава израилтяните какво ще донесе непокорството им. „Но ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви“ (1 Царе 12:15).


Прочетете Числа 16:1-33. Какво ни учи тази случка за реалността на Божественото наказание?


Като се има предвид как биват унищожени бунтовниците, тази случка не може да бъде отнесена към графата „грехът сам причинява наказанието си“. Тези хора се изправят пред небесно и пряко наказание от Господа заради своя грях и бунт. В случая виждаме свръхествено проявление на Божията сила; изглежда, че се променят дори природните закони. „Но ако Господ направи ново нещо, ако отвори земята устата си, та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа“ (Числа 16:30).

Глаголът „направи“ тук произлиза от същия глагол, както в Битие 1:1. Господ иска всички да знаят, че лично Той незабавно и директно нанася това наказание над бунтовниците.




Втората смърт Четвъртък - 10 ноември

Определено най-великата и най-силната изява на наказателния съд ще бъде в края на времето при унищожаването на нечестивите, наречено в Библията „втората смърт“ (Откровение 20:14). Разбира се, тази смърт не бива да се бърка със смъртта, засягаща всички потомци на Адам. Това е смърт, от която Вторият Адам, Исус Христос, ще пощади праведните в края на времето (1 Коринтяни 15:26). Точно обратното, втората смърт, както някои от другите наказания, налагани в старозаветни времена, е Божието пряко наказание върху грешниците, които не са се покаяли и не са приели спасението в Исус.


Прочетете 2 Петър 3:5-7. Какво ни казва Божието Слово за участта на изгубените?


„Огън пада от небето. Земята се пропуква. Скритите в нейните дълбини „оръжия“ излизат. От всички зейнали бездни избухват пояждащи пламъци. Скалите горят. Сега е денят, за който се е знаело, че ще пламти като пещ. Нажежените елементи се стопяват и всичко на земята изгаря (Малахия 4:1; 2 Петър 3:10). Земната повърхност представлява течна огнена маса – огромно, кипящо огнено езеро. Това е времето на съда и гибелта на безбожните хора – „ден на отмъщение Господне, година на въздаяния за съда на Сион” (Исая 34:8)“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Краят на борбата“. София, 2006, изд. „Нов живот“. с. 416).

Въпреки че грехът е способен да носи със себе си собствено наказание, със сигурност има периоди, когато лично Бог пряко наказва греха и грешниците, както твърдят опонентите на Йов. Вярно е, че цялото страдание в този свят се дължи на греха. Но не е вярно, че всяко страдание е Божествено наказание за греха. Това определено не важи при случая с Йов, нито при повечето подобни случаи. Факт е, че сме участници във великата борба и имаме враг, поставил си за цел да ни навреди. Добрата новина е, че сред всичко това можем да сме уверени, че Бог се грижи за нас. Каквито и да са причините за нашите изпитания, какъвто и да е настоящият изход от тези изпитания, имаме уверението в Божията любов – толкова силна любов, че Исус се жертва на Кръста за нас. Дори само този акт обещава да сложи край на всяко страдание.


Възможно ли е да сме сигурни, че нечие страдание е пряко наказание от Бога? Ако не е съвсем сигурно, какъв е най-добрият подход спрямо страдащия? Или дори спрямо нашето собствено страдание?




Разширено изучаване Петък - 11 ноември

Както казахме по-рано през това тримесечие, важното е да се опитаме да се поставим на мястото на героите в историята, защото по този начин ще сме в състояние да разберем по-добре техните подбуди и действия. Те не виждат бушуващата зад сцената битка така, както я виждаме ние. Ако се поставим на тяхно място, не би ни било трудно да видим грешката, допусната от Елифаз, Валдад и Софар спрямо страданията на Йов. Те дават оценка, която не са готови да направят. „За човешките същества е съвсем естествено да мислят, че големите беди са сигурен показател за големи престъпления и огромни грехове; но хората често допускат грешката да измерват характера по този начин. Ние не живеем във времето на наказателния съд. Доброто и злото са смесени и бедите сполетяват всички. Понякога хората наистина преминават границата отвъд Божията закриляща грижа и тогава Сатана упражнява своята сила над тях, а Бог не се намесва. Йов е измъчван жестоко, а приятелите му се опитват да го накарат да признае, че страданието му се дължи на грях и да го накарат да се почувства под осъждение. Представят случая му като на голям грешник; но Господ ги укорява за присъдата им над Неговия верен служител“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 3, С. 1140). Трябва да бъдем много внимателни в начина, по който разглеждаме целия този въпрос за страданието. Естествено някои случаи ни се струват по-лесни за разбиране. Еди кой си пуши и се разболява от рак на белите дробове. Нима нещата биха могли да са по-прости за разбиране? Чудесно, но какво да кажем за тези, които пушат през целия си живот и не се разболяват от рак? Нима Бог наказва единия, но не и другия? В края, също като Елифаз, Валдад и Софар, не винаги знаем защо настъпва страданието. В известен смисъл почти няма никакво значение дали знаем, или не. Важното е какво правим в отговор на страданието, което виждаме. И точно тук бъркат тримата мъже.

За разискване:

1. Какво ни учи реалността на наказателния съд за начина, по който можем да се доверим на върховната справедливост на Бога, независимо как изглеждат нещата сега?

2. В действителност тези трима мъже не разбират всичко, случващо се с Йов в неговото страдание. В известен смисъл нима не е така и с всички нас? Не разбираме напълно причините за човешкото страдание. Тогава как осъзнаването на този факт следва да ни помогне да бъдем по-милостиви спрямо страдащите? Както посочихме по-горе, колко важен е този извод дори да сме наясно с непосредствените причини?


Тази събота, 12.11.2016 г., ще се молим за църкви „Благоевград-Б” и „Бобов дол”.




Разказ
Стъпка по стъпка към Бога, Част 2

Докато Михаела работела и поддържала дома, съпругът й нито работел, нито учел. Един ден й казал, че е получил виза за Испания, а нейната виза все още не е готова. Заминал за Испания сам.

Михаела живеела при роднините на мъжа си след неговото заминаване. Разполагала с много време и започнала да чете адвентната литература, която майка й била дала. Накрая получила виза и решила да отиде при съпруга си. Обещала на Бога, че ако се съберат, ще се кръсти при първа възможност.

След като пристигнала в Испания, Михаела се настинала със съпруга си в апартамент, в който живеели още две семейства и сама жена. С радост открила, че едно от семействата посещава адвентната църква и води съпруга й със себе си. Двамата започнали да ходят заедно на църква.

Михаела си намерила работа като детегледачка, което налагало да отсъства от дома от понеделник сутринта до петък вечерта. Живеела в очакване на уикенда, когато да бъде заедно със съпруга си.

Като че ли нещата вървели добре. Съпругът й също си намерил работа и тя с нетърпение очаквала деня, когато двамата ще могат да си позволят самостоятелен апартамент.

Няколко души обаче я предупредили, че съпругът й прекарва прекалено много време с жената, която живеела в същия апартамент. Михаела също забелязала, че двамата се държат прекалено приятелски, макар че отричали да имат каквато и да е връзка помежду си.

Не след дълго съпругът й спрял да проявява интерес към адвентната църква. Започнал да иска от Михаела да готви или да пазарува заедно с него в събота. Когато веднъж отказала, той я заплашил, че ще вземе другата жена със себе си. Накрая тя се предала и тръгнала на пазар заедно със съпруга си и другата жена. Почувствала се ужасно и решила, че никога повече няма да се поддава на заплахите му.

На следващата седмица ги посетил адвентният пастор и Михаела му казала, че желае да бъде кръстена. Само няколко дни по-късно шефът на съпруга й потвърдил, че той и другата жена са нещо повече от приятели. Михаела задала директен въпрос на жената и тя признала, че това е истина.

Михаела не можела да се върне в апартамента и затова помолила работодателите си да остава в дома им не само през седмицата, но и през уикендите.

Въпреки че загубила съпруга си поради връзката му с друга жена, Михаела намерила радост в своя постоянен приятел, Исус, Който й дал вяра и силата да превъзмогне проваления си брак. Сега с радост разбира как Бог действа в живота й, а нейните родители са щастливи от това, че е предала живота си на Христос чрез кръщение.


* Михаела Будау живее в Кослада, Испания.

Created by ULimited®