"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
КНИГАТА ЙОВ Клифърд Голдстейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 декември 2016 г.

Изкупителят на Йов


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 декември
Стих за запаметяване:
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен“ (Исая 53:4).

С изненадващата поява на Бога в 38 глава книгата „Йов“ достига своята кулминация. Господ се разкрива пред Йов по велик и тайнствен начин, а това води до покаянието и изповедта на този човек. След това Господ укорява тримата му приятели за погрешните им слова и Йов се помолва за тях. „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно колкото имаше по-напред“ (Йов 42:10), а след това животът на Йов продължава още много години, изпълнен с благословения.

Но в историята и в начина, по който тя приключва, остава нещо неизказано, нещо, което не ни удовлетворява. Бог и Сатана, спорещи в небето, се борят тук, на земята, в живота и плътта на горкия Йов? Това просто не е честно, не е справедливо – да се налага Йов да понася ужасния удар на конфликта между Бог и Сатана, докато Господ остава в небето и просто наблюдава случващото се.


В тази история трябва да има нещо повече. И наистина е така. То е разкрито много векове по-късно чрез Исус и Неговата смърт на кръста. Само в Него намираме удивителните и утешителните отговори на въпросите, които книгата „Йов“ не успява да удовлетвори.


За тази седмица прочетете:
Йов 19:25-27; Йоан 1:1-14; 10:4,5; Лука 2:11; Галатяни 4:19; Лука 9:22; Исая 53:1-6



Изкупителят ми е жив Неделя - 11 декември

Когато Бог се явява пред Йов в 38 глава, Той се разкрива като Създателят, Който е „разцепил водопровод за проливните дъждове“, направил е „път за светкавицата на гърма, за да се докара дъжд върху ненаселена земя“ (Йов 38:25,26). Но нашият Господ не е просто Създател. Той притежава още една важна титла и статут.


Прочетете Йов 19:25-27. Какво разкриват тези думи относно надеждата за спасение на Йов?


С тези известни стихове Йов ни показва, че има известно познание за Изкупителя, информация, че дори хората да умират, има надежда отвъд гроба и тази надежда е в Изкупителя, Който един ден ще дойде на земята.

Тези думи на Йов посочват най-важната истина в Библията – Бог като наш Изкупител. Да, Той е наш Създател. Но в един греховен свят, в свят на грешници, обречени да умрат завинаги заради греховете си, ние се нуждаем от нещо повече от Създател. Имаме нужда и от Изкупител. Точно такъв е нашият Бог – и наш Създател, и наш Изкупител (виж Исая 48:13-17). От Него, в Неговите две основни характеристики, черпим голямата си надежда за вечен живот.


Прочетете Йоан 1:1-14. Как Йоан съчетава ролите на Исус като Създател и Изкупител в тези стихове?


В Йоан 1:1 алюзията с Битие 1:1 е очевидна – Бог като Създател. И ако това не е достатъчно, следните думи: „Той бе в света; и светът чрез Него стана (...) А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:10,12), правят връзката между Исус-Създател и Исус-Изкупител неоспорима. Наистина само след като Той е Създател, би могъл да бъде и наш Изкупител.


Ако имахме само Създател, но не и Изкупител, каква би била нашата надежда? Какво разкрива отговорът ви за причината, поради която Исус като Изкупител е толкова жизненоважен за нас?




Човешкият Син Понеделник - 12 декември

Чрез първите глави на Йов успяхме да надникнем в реалността на великата борба между Христос и Сатана. Както знаем, това е битка, започнала в небето, която впоследствие се прехвърля земята (виж Откровение 12:7-12). В книгата „Йов“ видяхме същата динамика – конфликт в небето, прехвърлящ се на земята. За съжаление, при Йов точно този конфликт на земята се съсредоточава върху него.


Прочетете Йов 10:4,5. Каква е жалбата на Йов и нима не е основателна?


Идеята на Йов е простичка. Ти си Бог, Суверен на вселената, Създател. Откъде би могъл да знаеш какво е да си човек, да понасяш нашите страдания?


Как следните стихове отговарят на тъжните слова на Йов? Лука 2:11; Йоан 1:14; Лука 19:10; Матей 4:1; 1 Тимотей 2:5; Евреи 4:15.


Тежките думи на Йов, че Бог не е човек и затова не познава човешката участ, получават пълния си отговор, когато Исус идва на земята. Въпреки че никога не губи Своята божественост, Той е напълно човек и в този си човешки облик знае какво е да страдаш и да се бориш също както знаят Йов и всички останали човешки същества. Всъщност във всички евангелия виждаме реалността на Христовото човешко естество и страдания, преживени от Него в нашето човешко естество. Исус е отговорът на печалните думи на Йов.

„Христос не поема на ужким върху Себе Си човешкото естество. Той го поема и живее в човешкото естество (...) Не само става плът, но е направен по подобие на греховна плът“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 5, С. 1124 – амер. изд.).


Помислете какво ли означава Исус да поеме върху Себе Си човешкото естество. Какво ви разкрива това за тясната Му връзка с вас в битките, с които се сблъсквате в момента?




Смъртта на Христос Вторник - 13 декември

Какво ни разкриват следните стихове за Исус и как би трябвало да гледаме на Него?

1 Йоан 2:6

Галатяни 4:19


Несъмнено Исус е човешкият Образец. Неговият живот, характерът Му е примерът, на който с Божията благодат би трябвало да подражават всички Негови последователи. Исус е единственият съвършен пример за това как да живеем живота, към който ни призовава Бог.

И все пак Той не идва на тази земя само за да ни остави пример. Нашето състояние на грешници изисква много повече от развитие на характера, сякаш реформирането на нашите характери и оформянето ни по Неговия образ би осигурило всичко необходимо за делото Му като Изкупител. Нуждаем се от много повече от това; имаме нужда от Заместник, Някой, който да поеме наказанието за греховете ни. Той идва не само за да живее съвършен живот като пример за нас, но и да умре със смъртта, която ние заслужаваме, така че съвършеният Му живот да ни бъде вменен по благодат.


Какво ни учат следните стихове за необходимостта от смъртта на Христос за нас? Марк 8:31; Лука 9:22; Лука 24:7; Галатяни 2:21.


Исус трябва да умре за нас, защото покорността на закона, макар и централна за християнския живот, не спасява падналите в грях. „Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона“ (Галатяни 3:21). Ако имаше закон, способен да спаси грешника, то това би бил Божият закон, но дори той не може да спасява. Само праведният живот на нашия съвършен Пример би могъл да ни спаси и затова Христос идва, за да принесе Себе Си като „една жертва за греховете“ (Евреи 10:12).


Как личния ви опит със спазването на закона ви показва нуждата от ваш Заместник?




Страданията на Човешкия Син Сряда - 14 декември

Прочетете Исая 53:1-6. Какво ни се разкрива тук за Господните страдания на кръста?


Исая 53:4 казва, че Исус понася нашите скърби и печал. Това съответно включва скърбите и печалта на Йов. И не само на него, но и на целия свят. Исус умира на кръста за греховете на всички хора, живели някога.

Така че книгата „Йов“ може да бъде представена в правилна перспектива едва след Кръста. Тук виждаме същия Бог, разкрил Себе Си пред Йов – Бог, учещ орела да лети, свързващ кварките – да страда повече от всяко друго човешко същество, дори повече от Йов. Той понася изцяло скръбта и печалта, които познаваме поотделно. Ето защо никой не може да нравоучителства пред Бога за страданието, не и когато в човешкото Си естество Той е понесъл основния удар на всички страдания, разпръснати от греха по нашата планета. Познаваме само собствените си скърби; на кръста Исус преживява всички тях.

Бог, Който пита Йов: „Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?“ (Йов 38:33), става още по-велик, когато осъзнаем, че макар Той да е създал „законите на небето“, приема човешка плът и в тази плът умира, за да може в нея „да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола“ (Евреи 2:14). Разглеждана през призмата на Кръста, книгата „Йов“ придобива много повече смисъл, отколкото без него, тъй като Кръстът отговаря на много от въпросите, останали без отговор в нея. Най-големият въпрос там е колко честно е от страна на Бога да бъде горе, в небето, докато Йов е принуден да страда тук, на земята – само за да се опровергаят обвиненията на Сатана. Кръстът показва, че независимо колко е страдал в този свят Йов или което и да било друго човешко същество, нашият Господ доброволно страда много повече от всеки един от нас само за да ни даде надежда и обещание за спасение.

Йов гледа на Бога като на Създател; след Кръста ние гледаме на Него като на Създател и Изкупител, или по-точно като на Създател, станал наш Изкупител (Филипяни 2:6-8). За да го стори, Той трябва да пострада за греха по начин, който никой човек, включително и Йов, не би могъл да понесе. Също като Йов, но с много по-голямо основание, ние можем само да възкликнем: „Затова отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел“ (Йов 42:6).




Демаскирането на Сатана Четвъртък - 15 декември

Прочетете Йоан 12:30-32. Какво казва Исус за Сатана в контекста на Кръста и великата борба?


След като говори за смъртта на Исус на кръста, Елън Уайт пише за голямото влияние на това събитие в небето и за наблюдаващата вселена. „Лъжливите обвинения срещу Божествения характер и управление се разкриват в истинската си светлина. Сатана е обвинил Бога, че като изисква от Своите творения покорство и поклонение, търси просто въздигане на Себе Си; и е заявил, че Творецът изисква себеотрицание от другите, а сам не го проявява, нито е склонен да направи и най-малката жертва. Става обаче ясно, че за спасението на падналото и грешно човечество Владетелят на вселената прави най-голямата жертва на любовта; защото „Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” (2 Коринтяни 5:19). Видно е, че докато Луцифер отваря вратите за навлизането на греха, задоволявайки своето желание за почест и върховенство, Христос, за да унищожи греха, смирява Себе Си и става послушен до смърт“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Произходът на злото“, София, 2006, изд. „Нов живот“. С. 314).


Прочетете 2 Коринтяни 5:19. Как смъртта на Христос примирява греховния свят с Бога?


Светът е паднал в грях, в бунт. Поддал се е на плановете на Сатана, както ясно личи от книгата „Йов“. Но приемайки човешко естество, без да губи божествеността Си, Исус постига неразривна връзка между небето и земята и със Своята смърт гарантира окончателната смъртна присъда над греха и дявола. На кръста Исус плаща законовото наказание за греха, като по този начин примирява греховния свят с Бога. Макар че сме грешници, осъдени на смърт, с вяра можем да имаме обещанието за вечен живот в Исус.


Каквито и грехове да сте извършили, на кръста Исус е платил пълната цена за тях. Защо тази изумителна истина следва да промени вашия живот и да ви подтикне да живеете в покорност спрямо Него?




Разширено изучаване Петък - 16 декември

„Сега е съдба на този свят – продължава Христос. – Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. А когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.“ Това е критичният час за света. Ако Аз стана умилостивение за греховете на хората, светът ще бъде въздигнат. Властта на Сатана над човешките души ще бъде сломена. В човека ще бъде възстановен заличеният Божи образ и едно семейство от вярващи светии ще наследи небесния дом. Такъв ще бъде резултатът от смъртта на Христос. Спасителят е погълнат от съзерцаване на триумфалната сцена, представила се пред Него. Вижда кръста – жестокия позорен кръст с всички придружаващи го ужаси – цял блестящ в слава.

Но делото на човешкото изкупление не е всичко, което е извършено на кръста. Божията любов се проявява в цялата вселена. Князът на този свят е пропъден. Хвърлените от Сатана обвинения срещу Бога са опровергани. Укорът, отправен към Небето, е премахнат завинаги. Ангелите, както и човеците, са привлечени към Изкупителя. „И когато бъда Аз издигнат от земята – каза Той – ще привлека всички при Себе Си” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Във външния двор“. София, 2005, изд. „Нов живот“. С. 381).

За разискване:

1. Сещате ли се по какъв друг начин животът и смъртта на Исус отговарят на въпросите, останали без отговор в книгата „Йов“?

2. Помислете какво ни разкрива Кръстът за характера на Бога особено когато осъзнаем, че Онзи, Който ни е създал, умира за нас на кръста. Защо тази реалност следва да ни дава толкова много надежда и утеха, независимо пред какви изпитания сме изправени? Как тази удивителна истина би могла да ни научи да се доверяваме на Бога и на Неговата благост? Виж Римляни 8:32.

3. Както видяхме, книгата „Йов“ ни показва (освен всичко друго), че великата борба е космически проблем и че конфликтът между Христос и Сатана стига до измерение, простиращо се отвъд самата земя. Представете си как се чувстват небесните същества, познаващи Христос само в небесната Му слава, когато Го виждат да преживява всичко това на кръста. Как размишляването върху тази удивителна идея ни помага по-добре да оценим онова, което ни е подарено в личността на Исус?


Тази събота, 17.12.2016 г., ще се молим за църкви „Варна-Орбита” и „Велико Търново”.




Разказ
Събуждането на сърцето, Част 1

Израснах в добър и интелектуален дом. Родителите ми се отнасяха към мен и брат ми с уважение. Никога не сме оставали гладни или лишени от каквото и да било. Религията обаче не бе част от нашия дом. Никога не съм смятал, че има нещо или Някой извън осезаемия свят. Не съм и предполагал, че Бог може да ми говори.

Родителите ми се караха много и когато бях на 10 години, те се разведоха. Баща ми работеше нещо свръхсекретно в армията, а майка ми беше чиновник в общината. След развода двамата с моя брат заживяхме с майка ни. Завърших училище и започнах да правя планове за своето бъдеще.

Веднъж се срещнах на улицата с мой бивш съученик. Не бяхме близки приятели, но имахме сходни възгледи за живота. Затова се учудих, когато го чух да говори по религиозни въпроси. Там на самата улицата Квето започна да ми разказва за Исус Христос, за Божията любов към мене, за Библията и пророчествата. Той говореше с голям ентусиазъм, а аз се смущавах от това, че минувачите ни заглеждаха. След като ми омръзна да го слушам, аз изрекох някакво извинение и си тръгнах, чудейки се какво го е променило така драстично.

Случи се така, че още няколко пъти го срещах на улицата. Всеки път той насочваше разговора към религията. Говореше, аз слушах и от време на време се опитвах да го затапя с въпрос, за който смятах, че не може да отговори. Липсата на религиозно образование и на познание върху Библията ме поставяха в по-неизгодна позиция от Квето, който гореше в своя новооткрит християнски ентусиазъм.

След всяка среща Квето ме канеше в дома си да изучаваме пророчествата. Накрая се съгласих. Макар че се опитваше да докаже съществуването на Бога, аз пък исках да докажа, че Той не съществува. Казах му, че според мене Библията би могла да е написана от случайни хора и че със сигурност е изпълнена с грешки. Искаше ми се да върна Квето в стария път.

Той винаги се молеше, преди да отворим Библията. След време призна, че се моли и след като си тръгна от дома му. Когато започнахме да изучаваме пророчествата, изпитах все по-нарастващо любопитство за онова, което Библията говори за бъдещето. Изучавахме книгите Даниил и Откровение и някои писания на Елън Г. Уайт.

И тогава нещо странно се случи. Върнах се у дома след библейския час и започнах да се моля – сам и за първи път в живота си. Нямаше нещо конкретно, което да кажа в молитва. Просто ми се стори, че протягам ръка, за да осъществя контакт със Силата на вселената.

Продължението следва.