Из бурята

Колкото и да са различни, героите в книгата „Йов“ имат нещо общо: всеки е способен да каже много за Бога или поне своето разбиране за Него. И както вече видяхме, бихме могли да се съгласим с голяма част от казаното. Все пак кой би оспорил следното: „Но попитай сега животните и те ще те научат, и въздушните птици – и ще ти кажат; или говори на земята – и тя ще те научи, и морските риби ще ти изявят. От всички тия кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това? В Чиято ръка е душата на всичко живо и дишането на цялото човечество“ (Йов 12:7-10)? Или това: „Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?“ (Йов 8:3).

Въпреки че контекстът е страданието на Йов, основната тема на разговора е самият Бог. Но с изключение на първите две глави, Той остава скрит, на заден план в сюжета на книгата.

Но това ще се промени. Сам Бог – предметът на толкова обсъждания и спорове в книгата „Йов“ – сега ще заговори в Своя защита.

Внезапно и неочаквано Господ се появява отново в книгата „Йов“, за първи път от Йов 2:6 насам: „И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази“.

Всъщност нищо не подготвя читателя за това внезапно явяване на Бога. Йов, 37 глава приключва с речта на Елиу и следващото, което прочитаме, е: „Тогава Господ отговори на Йов из бурята“ (Йов 38:1). Мигновено остават само Бог и Йов, сякаш останалите участници не са важни, поне засега.

Думата „буря“ се употребява във връзка с изявата на Бога пред човеците (виж Исая 29:6; Захария 9:14). Това е и терминът, използван, когато Илия е взет на небето: „И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисей от Галгал“ (4 Царе 2:1).

Въпреки че не са ни дадени никакви описателни подробности за тази „теофания“ (видима изява на Бога пред човека), става ясно, че Бог не говори на Йов „с тих, нежен глас“ (3 Царе 19:12). Вместо това Той се явява по впечатляващ начин, като със сигурност привлича вниманието на Йов.

Разбира се, това не е единственият случай, при който Бог се разкрива пред грешните човеци. Писанието отново и отново ни напомня за Неговата близост с човека.

Библията ни учи на великата и важна истина, че Бог не е отдалечено божество, създало нашия свят и оставило ни на самотек. Вместо това Той е Господ, тясно свързан с нас. Независимо от скърбите, тревогите и всички проблеми, с които се сблъскваме в своя живот, можем да имаме увереността, че Той е близо и има защо да Му се доверим.

След онова, което на Йов сигурно му е изглеждало като продължително мълчание, Бог най-после проговаря, въпреки че първите Му думи не са онова, което Йов е очаквал да чуе.

В цялата Библия виждаме Бог да задава въпроси на човешките същества. Това не се дължи на факта, че не знае отговорите. Вместо това, както често прави добрият учител, Той ги задава, защото са ефективният начин да ни накара да се замислим за нашето състояние, да се изправим пред самите себе си, да ни помогне да осъзнаем проблемите и да достигнем до подходящи решения. В такъв случай въпросите, задавани от Бога, не са, за да научим Господа на нещо, което още не е разбрал. Вместо това те често ни се задават, за да ни помогнат да научим онези неща, които може би трябва да овладеем по-добре. Божиите въпроси са реторичен способ, помагащ на хората да достигнат до истината.

Йов има какво да каже за Бога, а Бог явно иска той да осъзнае, че остават много неща, които не знае или не разбира за своя Създател. В много отношения началният Божи въпрос към Йов прилича на някои от изказванията на приятелите му (виж Йов 8:1,2; 11:1-3; 15:1-3).

Дори Йов да е очаквал подробно обяснение защо го сполетяват всички тези беди, не го получава. Вместо това към него са отправени поредица от реторични въпроси, представящи опозицията между Господа в творческата Му мощ и мимолетността и невежеството на окаяния Йов.

„Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен“ – започва Бог (Йов 38:4). След като повтаря някои от най-ранните картини от Битие – например произходът на земята, морето, светлината и тъмнината – най-общо казва на Йов: „Без съмнение ти знаеш, защото тогаз си се родил и голямо е числото на твоите дни!“ (Йов 38:21).

След това Господ посочва тайните и чудесата на сътворението, отново с поредица от реторични въпроси, простиращи се не само до основите на земята, но и до тайните на времето и дори на звездите: „Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Ориона?“ (Йов 38:31). После пак насочва Йов към земята, към всичко на нея – от човешкия разум (Йов 38:36) до съществуването на дивите животни (Йов 38:39-41) – тема, развита с повече подробности в цялата 39-та глава на Йов. Ако книгата беше написана днес, Господ може би щеше да попита: „Кой свързва кварките в протоните и неутроните?“, „Къде беше ти, когато за първи път претеглих масата на Планк?“, „По твоята мъдрост ли гравитацията изкривява времето и пространството?“.

Отговорът на всички тези въпроси е един и същ: Разбира се, че не. Йов не присъства на нито едно от тези събития и има бегли познания за някой от споменатите от Господа феномени. Божията цел е да му покаже, че дори с цялата си мъдрост и познание и дори да говори „право“ (Йов 42:7) за Бога в контраст с останалите мъже, все пак знае толкова малко. Неговата липса на познание се разкрива най-добре в голямото му невежество по отношение на сътворения свят.

След като знае толкова малко за творението, колко ли би могъл да разбере за Твореца? Какъв велик контраст между Твореца и творението, между Бога и човечеството. Въпреки че Господ се представя в контраст конкретно с Йов, всяко друго човешко същество (с изключение на Исус) би могло да е на неговото място. Какви сме ние в контраст с Бога? И все пак вижте какво е направил този Бог, за да ни спаси и да ни предложи надежда за вечно общение с Него.

От наша гледна точка днес е лесно да погледнем към въпросите, зададени от Бога на Йов, и да осъзнаем колко скромни познания за сътворения свят е имал човек, живял преди хиляди години. Например чак през ХVI век хората (или поне някои от тях) най-после разбират, че движението на Слънцето по небосвода е резултат от въртенето на Земята около оста ѝ, а не на орбитата на Слънцето около земята – истина, която повечето от нас сега приемат като даденост.

Благодарение предимно на съвременната наука днес живеем с познание за природния свят, което хората в библейски времена дори не биха могли да си представят. Въпреки това, дори с цялото придобито познание, ние, човешките същества, все още сме твърде ограничени в разбирането си за природата и нейния произход.

Несъмнено науката ни разкрива такива страни на реалността, които преди време са били загатка. Но пред нас стоят още толкова много неизвестни. В много отношения не само че науката не заличава величието и тайнствеността на Божието творение, но и го прави още по-удивително, разкривайки дълбочини и сложност на природния свят, за които предишните поколения не са знаели нищо.

„Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон“ (Второзаконие 29:29). Как точно е извършил делото на сътворението – това Бог никога не е разкривал пред човеци; човешката наука не е способна да изследва тайните на Всевишния. Неговата творческа сила е необхватна и неразбираема, както и съществуването Му“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Буквалната седмица“. София, 2005, изд. „Нов живот“. С. 61).

Очевидно Йов е поразен от показаното му от Бога. Всъщност в Йов 42:3, когато казва: „Наистина кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно“, той просто повтаря първия въпрос на Бога към него. Сега вече Йов знае отговора: говорил е за неща, които не разбира.

Обърнете внимание и на казаното от него в Йов 42:5. Въпреки че само е чувал за Бога, сега Го вижда – т.е. вече има по-голяма представа за Него – лично се убеждава какъв е Той. Затова реагира така, като се отрича от самия себе си и се разкайва в прах и пепел.

Онова, което виждаме във всички тези случаи, е изява на ключова библейска истина – и тя е греховността на човешката раса. Йов е „непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото“ (Йов 1:1). И въпреки най-изкусните опити на Сатана да го настрои срещу Бога, остава верен докрай. Виждаме един непоклатим, верен последовател на Господа.

И все пак – какво? Както при Исая и Петър, един поглед към светостта и силата на Бога е достатъчен, за да накара Йов да се превие от усещането за собствената си греховност и нищожност. Така е, защото сме паднали в грях същества, а дори самото ни естество ни поставя в конфликт с Бога. Затова в края никой не би могъл да се спаси; никой не би могъл да извърши достатъчно добри дела, за да заслужи Божието благоволение. Ето защо всички ние – дори „най-добрите“ сред нас, които като Йов са непорочни и правдиви пред Бога и се отдалечават от злото – се нуждаят от благодат, от Спасител, нуждаят се от Някой, Който да направи за нас онова, което никога не бихме могли да сторим сами. За щастие, в лицето на Исус имаме всичко това и много повече.

„Бог е позволил един поток от светлина да се излее както върху света, така и в науката и изкуството. Но когато така наречени учени третират тези въпроси от чисто човешка гледна точка, със сигурност ще стигнат до погрешно заключение. Може да е невинно да размишляваме отвъд онези неща, които Божието Слово е разкрило, ако нашите теории не противоречат на фактите, намиращи се в Писанията. Но тези, които пренебрегват Божието Слово и се стараят да обяснят творческите дела на Бога с научни принципи, биват лашкани насам-натам без карта или компас в един непознат океан. Ако най-великите умове не бъдат водени в изследванията си от Божието Слово, те се объркват в опита си да проследят връзката между наука и откровение. Тъй като Създателят и Неговите дела надхвърлят разбирането им толкова далеч, че не са в състояние да ги обяснят с естествените закони, те обявяват библейската история за несъстоятелна. Съмняващите се относно реалността на докладите в Стария и Новия Завет ще бъдат подведени с още една стъпка по-нататък да се усъмнят в съществуването на Бога; и тогава, изгубвайки котвата си, ще бъдат оставени да се блъскат в скалите на неверието“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Буквалната седмица“. София, 2005, изд. „Нов живот“. С. 61, 62).

Срещнах се с църковни ръководители в района на проекта и заедно съставихме план да дадем необходимите материали на 1000 човека и да ги обучим, за да разпространяват евангелието в родната си страна. Макар че евангелизирането там е практически незаконно, Бог отвори вратите. Когато пристигнахме, помислихме, че някои от тези 1000 души няма да дойдат. Озоваха се 1300! Някои знаеха, че няма да получат материалите, но въпреки това имаха желанието да дойдат, за да се учат. Каква удивителна група от миряни имаме там! Не можехме да внесем евангелизаторски материали или DVD плеъри за миряните евангелизатори, затова се наложи да ги купим или произведем в самата страна. Всеки имаше право да купи само един плеър и ние трябваше да направим така, че да не ги купят по едно и също време и на едно и също място. Купихме хартия и печатарски материали на черния пазар, за да отпечатаме текстовете, които трябваше да дадем на доброволците заедно с DVD плеърите. Налагаше се да правим всичко тайно и не знам как Бог го осъществи, но наистина се случи! Обучихме миряните, дадохме им материалите и ги изпратихме по домовете им, за да започнат да работят. Сто от тях сега работят на пълен работен ден като пионери от Глобалната мисия, за да учат, кръщават и основават нови църкви. Придвижват се тайно в различни райони в страната, където нямаме църкви. Там говорят на новите си съседи за Божията любов и организират нови църкви. През първите шест месеца от програмата вярващите от тази страна изнесоха библейски уроци на хиляди желаещи. Повече от 650 души бяха кръстени и шест нови църкви организирани. И всички тези мили хора са все още само в началото! Удивен съм от това, което Бог върши чрез моето семейство, чрез самия мене и други хора, които са се посветили да служат на Бога накъдето и да ги води. Ние сме Божиите ръце и сме настойници на Неговото богатство. Той ни използва, за да разпространяваме делото Му на място, където никога не съм предполагал, че това е възможно. Всеки вярващ е настойник на Божиите средства и Бог ще благослови всеки от нас, когато Му предадем своите средства и живот.