"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 юли 2016 г.

Исус − за работата в обществото


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 юли
Стих за запаметяване:
„Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа“ (Матей 4:23).

Робърт Луис Стивънсън, известен най-вече с приключенския си роман „Островът на съкровищата“, бил болнаво момче, което не ходело редовно на училище. Най-накрая родителите му наели учител да го ограмотява и бавачка за личните му нужди. Една нощ, когато бавачката отишла да го приготви за лягане, той бил станал от леглото, а ръцете и носът му били опрени в стъклото на прозореца. Бавачката със суров глас му казала да се връща в леглото, преди да е настинал.

Робърт ѝ отвърнал:

- Ела до прозореца и виж какво гледам.

И тя го направила. Долу, на улицата, минавал един фенерджия, който палел уличните лампи.

– Виж – казал Робърт – един човек пробива дупки в мрака! (Дейвис, М. Не бой се! Има ли нещо трудно за Бога? Aspect Books. С. 332).


Видяхме отчасти какво казва Старият Завет за подкрепата на хората в нужда. Сега ще разгледаме какво е становището на Новия Завет, а откъде другаде бихме могли да започнем, ако не от Исус? Едно от най-известните Му учения гласи, че трябва да бъдем „светлината на света“ (Матей 5:14). По този начин отразяваме Него – истинската Светлина на света (Йоан 8:12). Неговите учения, които Той изяви на практика в земното Си служене, са прекрасна илюстрация за това как ние, чрез Исус, бихме могли да „пробиваме дупки в мрака“.


Лука 4:16–19; 10:25–37; Матей 5:13; Исая 2:8; Йоан 4:35–38; Матей 13:3–9




Мисионското свидетелство на Исус Неделя - 24 юли

Исус, младият равин от Назарет, става много популярен в района на Галилея (Лука 4:15). Когато Той говори, „народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници“ (Матей 7:28, 29). Една събота, когато му дават свитъка на Исая, Той прочита първите два стиха от 61 глава, като спира по средата на изречението точно преди фразата „деня на отплатата от нашия Бог“ (Исая 61:2).


Прочетете Лука 4:16-19. Чували ли сте тези думи преди и къде (Исая 61:1, 2)? Какво обявява Исус с прочитането на тези стихове?


Както вече изучавахме, фразата „годината на благоволението Господне“ описва юбилейната година (Левит, 25 гл.). При своето посещение в Назарет Исус цитира месианския пасаж от Писанието и уверява слушателите Си, че „днес се изпълни това писание пред вас“ (Лука 4:21). В тази проповед Той се разкрива като Помазаникът, Който прогласява добрата вест на бедните, свобода за затворниците, проглеждане на слепите, освобождаване на потиснатите и юбилейно възстановяване. Списъкът добре описва Неговата земна мисия, която е насочена към поучаване, изцеляване и служене, особено за нуждаещите се.


Защо Исус спира по средата на изречението от Исая 61:2?


Може би Исус спира преди фразата „деня на отплатата от нашия Бог“, защото не желае Неговото служене да се свързва с преобладаващата представа, че Месия ще дойде да поведе армиите, за да победи потисниците на Израил и да ги подчини. Тази фалшива представа, за съжаление, би попречила на много от сънародниците Му да разберат същността на Неговото служене. Вместо това Той изявява какво ще направи за хората, които имат нужда от Неговата помощ още в този момент, независимо от политическата ситуация по онова време.


Какво следва да разберем от начина, по който Исус обявява Своето служене; т.е. какво би трябвало да научим от Неговото акцентиране върху практичните неща, които Му предстои да извърши?




Любов към ближния Понеделник - 25 юли

„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си“ (Лука 10:27).


Прочетете Лука 10:25-37. Каква е вестта към нас тук във връзка с общата тема: помощ за нуждаещите се?


Законникът разбира, че в центъра на всички заповеди е любовта към Бога с цяло сърце и любовта към ближния, както любовта към себе си. Остава да се отговори на въпроса „Кой е моят ближен?“.

Като отчита преобладаващото мнение по времето на Христос, че трябва да се грижиш повече за своите приближени като ближни, а да отхвърляш всички други като чужди хора, този законник желае Исус да изясни този въпрос. Притчата, която Христос разказва, разкрива напълно различна перспектива. Наш ближен е всеки нуждаещ се човек, когото срещнем по житейския си път. Да бъдеш ближен означава да посрещаш нуждите на другия. Свещеникът и левитът са загрижени повече за това дали няма да се осквернят или да накърнят религиозните си правомощия. Колко удобен начин да използват религията като извинение да не проявят себеотрицание и да не помогнат на човек, който най-вероятно никога не би могъл да им се отплати за това.

За разлика от тях самарянинът гледа на този ранен „чужденец“ и „враг“ като на свой ближен и милостиво откликва на неговите нужди, без да мисли за себе си. Поуката е, че вместо да питаме „Кой е моят ближен?“, трябва да задаваме въпроса: „Кой ще бъде ближен за онеправданите и потиснатите?“. Няма значение за кого става въпрос – ние трябва да помагаме на всеки човек в нужда. Това е всичко!

„Бог не признава никакви различия по националност, раса или социален статус. Той е Създателят на цялото човечество. Всички хора са едно семейство по сътворение и всички са едно по изкупление. Христос идва да разруши всяка разделителна стена, да отвори всяко отделение на храма, за да може всяка душа да има свободен достъп до Бога. Неговата любов е толкова всеобхватна, толкова дълбока, толкова силна, че прониква навсякъде“ (Уайт, Е. Притчи Христови. София, 1994. С. 242).


Кои предразсъдъци ви пречат да бъдете такива ближни, каквито би трябвало да сте?




Цялата рецепта Вторник - 26 юли

„Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13).


В този пасаж Исус призовава последователите си да бъдат „сол“ – един преобразяващ елемент. Църквата е „солница“, която съдържа „солта на земята“. С какво или с кого трябва ние, тази „сол“, да се смесваме? Единствено със себе си или с различни от нас съставки?

Може би ще разберете по-добре отговора на този въпрос, ако напълните една тава само със сол, а друга с хляб, замесен със сол. В първия съд солта е цялата рецепта; едва ли продуктът ще бъде годен за консумация, а какво остава да е вкусен. Във втората тава солта е част от рецептата и е смесена със съставки, различни от самата нея. Така тя преобразява хляба от безвкусен във вкусен. Действа по-добре, когато се смесва с различни от самата нея съставки. Същото важи и за християнството. То няма да изпълни целта си, ако стоим удобно в църковната „солница“.

Следователно тук е скрита истина, която не бива да пропускаме. Можем да бъдем морални във всяко отношение – да не пушим, да не пием, да не бъдем купонджии, да не играем хазарт и да не вършим престъпления. Всичко това е важно. Но въпросът не е само какво да не правим. А по-скоро: „Какво да правим?“. Т.е. какво да вършим, за да помагаме на обществото и на нуждаещите се?


Прочетете отново Матей 5:13, като обърнете внимание на останалата част от стиха. Как би могла солта да изгуби своя вкус?


„Но ако солта обезсолее; ако само говорим за благочестие без любовта на Христос, нямаме никаква сила за добро. Животът не може да упражнява никакво спасително влияние върху света“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 266).

Да се върнем към сравнението с рецептата. Всъщност твърде много сол в диетата може да бъде отровна. Тя също трябва да се смесва с различни от нея съставки. Затова ако съвсем приличаме на света или доста сме заприличали на него, няма да можем въобще да го променим. Няма да имаме какво да му предложим. Солта става напълно безполезна. А какво казва Исус, че ще ѝ се случи след това?

Обаче пропити от аромата на Христовата любов, ще желаем да бъдем „близки“ с „далечните“, като се смесваме с другите, за да бъдем преобразяващ фактор, да бъдем фактор, който ще промени в положителна насока живота им и чрез нарастващото си влияние ще доведе и други до истинския смисъл на живота: спасението в Исус Христос.


Прочетете Второзаконие 12:30; 31:2; Исая 2:8. За каква опасност предупреждават тези стихове и как да избегнем този капан?




За земеделците Сряда - 27 юли

Прочетете Йоан 4:35-38. Какво ни казва тук Исус за различните етапи при достигането на души?


Работата на земеделеца е разнообразна. Някои неща трябва да бъдат извършени, преди да получим изобилната реколта (Матей 9:35–38). Господната нива се нуждае не само от жътвари. Можете ли да си представите един земеделец по жътва да каже на подчинените си: „Време е за жътва, затова трябва да започнем да сеем семената!“. Жътвата е богата едва след като сте извършили всички селскостопански дейности.


Прочетете Матей 13:3-9. Земеделието включва подготовка на почвата, защото в началото не всяка почва е добра. Какво би могла да направи църквата във вашата общност, за да смекчи „твърдата земя“ и да премахне „камъните“ и „тръните“?


Едни работници свършват трудната земеделска работа преди жътвата, а други жънат резултата от техния труд. Някои евангелизаторски стратегии наблягат върху жътвата повече, отколкото върху подготвителната работа. Но това не е редно. Необходимо е почвата да бъде подготвена дълго преди евангелизаторът да се появи и да започне да проповядва с надежда за жътва.

Жътвата е само част от процеса. В църквата „земеделският“ цикъл може да включва дейности за проверка на почвата, като проучвания за нуждите на обществото, демографски статистики и разговори с лидери на общността. Може да са нужни дейности за култивиране на почвата, като удовлетворяване на явни нужди, разкрити чрез проучванията; дейности за посяване на семената, като семинари, библейски курсове и малки групи; и молитва за изливането на Светия Дух. Малцина са спечелени за Христос само чрез една дейност. Трябва да ги „отглеждаме“ чрез процес на множество дейности, които увеличават вероятността те да бъдат готови за жътва. Ако разчитаме само на хаотични начинания, малко е вероятно новите растения да оцелеят до жътвата.


Каква трябва да бъде вашата роля в целия процес по печелене на души, за разлика от онова, което вършите сега?




Посяване на църкви Четвъртък - 28 юли

Прочетете Матей 10:5-10. Защо Исус изпраща Своите ученици в околните градове и села без никакви средства?


Изглежда странно, че учениците получават директни указания да навлязат в територия за мисиониране без почти никакви средства. Явно Той ги поставя в тази ситуация, за да ги научи да се осланят напълно на Бога и да им покаже колко е важно да създават приятелства чрез служене на местните жители. Тези жители би трябвало да оценят достатъчно високо това служене, за да осигурят средства за него.

Веднъж местната конференция на пастор Франк го помолила да създаде църква в един квартал на голям град, където буквално нямало адвентно присъствие. Отначало той не разполагал с никакъв бюджет за това. Взел карта, маркирал границите на квартала и изучил демографията на неговите жители. След това паркирал колата си в най-населената част и започнал да обикаля по магазини и офиси, за да задава въпроси за живота в този район. Срещнал се с ръководители на политически, бизнес и търговски организации, като им задавал въпроси за най-големите потребности на общността. Сприятелил се с някои местни жители, които го поканили да се присъедини към местен граждански клуб. В тази обстановка той намерил ръководители, които му помогнали да наеме пристройка към Презвитерианската църква. Членовете на обществения клуб събрали пари, за да купят боя и почистващи препарати за освежаване на пристройката, която щяла да се използва за обществени мероприятия. Разговорите с лидерите на общността показали, че здравето е важен приоритет в този район. Затова пастор Франк довел екип от доброволци, които провеждали различни медицински прегледи и семинари за местните жители в пристройката. Хората, които се подложили на прегледите, плащали малка такса, която помогнала за покриването на разходите. Скоро било сложено началото на Съботно училище и някои от жителите започнали да го посещават.

Пастор Франк скоро научил, че един от най-добрите начини да основеш църква, е първо да започнеш служене, което посреща нуждите на общността – а след това да развиеш църква от това служене. Обърнатото към общността служене се умножило до Църква на адвентистите от седмия ден с повече от 140 членове.

Историята на пастор Франк показва какво би могло да се случи, когато следваме ученията на Исус за достигане на нашето общество. По какъв начин Той показва на практика Своите собствени учения за служенето? Следващата седмица ще започнем да разглеждаме Неговия метод на служене, който „ще донесе истински успех за достигането на хората“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. С. 106).




Разширено изучаване Петък - 29 юли
Прочетете още:

Други поучения от Исус, които дават информация за вашата роля и за ролята на църквата в обществото: Матей 7:12; 23:23; 25:31–46; Марк 4:1–34; 6:1–13; Лука 6:36; 11:42; 12:13–21; 14:16–24; 16:13; 18:18–27; 19:1–10; Йоан 10:10; 12:8; 17:13–18. Прочетете главата „Тези най-скромни Мои братя” (С. 390–393) от „Копнежът на вековете“ (Изд. „Нов живот“, София, 2005.); „Моделът на мисиониране” в Знамения на времето от 19 март 1894 г. от Елън Уайт.

Ако църквата не е светлина на света, тя е тъмнина“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 11 септември 1893). Каква силна мисъл. Напомня ни за думите на Исус: „Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира с Мене, разпилява“ (Матей 12:30). Той е категоричен – няма неутрална територия във великата борба. Ние сме или на страната на Христос, или на страната на дявола. Да ни е поверена огромна светлина и да не направим нищо с нея всъщност означава да работим срещу нея. Призвани сме да бъдем светлина за света; ако не сме светлина, тогава сме тъмнина. Въпреки че непосредственият контекст е различен, принципът е същият: „Ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Матей 6:23). Може би всичко това би могло да се обобщи с думите: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват“ (Лука 12:48).

За разискване:

1. Обсъдете как трябва да се смесваме със света, за да достигнем до другите. Как да постигнем правилния баланс тук; тоест как да се смесваме със света по такъв начин, че да правим на другите добро, докато същевременно не се обвързваме дотолкова със света, че да станем част от проблема, вместо да бъдем решение?

2. Много често, когато работим в обществото, възниква въпросът за политиката. Все пак много от проблемите, които искаме да разрешим – бедност, образование, здравеопазване и др. – са част от политическите дебати. Какво да сторим, за да не допуснем неизбежната партийна поляризация да засегне работата ни? Определена степен на политическа обвързаност изглежда неизбежна, затова каква следва да бъде нашата позиция, за да се държим възможно най-встрани от политически противопоставяния?

3. А от друга страна, има ли обстоятелства, при които трябва да бъдем на политическата арена, за да служим най-добре на обществото? Ако е така, какви са те и как да постъпваме по такъв начин, че да не допускаме компромис с нашето евангелско поръчение?


Тази събота, 30.07.2016 г., ще се молим за църкви „София-Солунска” и „София-Солунска А”.




Разказ
Библейските уроци на Бакстър

Поради гражданската война в Судан Бакстър трябвало да напусне дома си за дълго време. Докато бил далеч, срещнал няколко адвентисти и започнал да изучава Библията заедно с тях. Присъединил се към адвентната църква и изпитал силно желание да сподели новата си вяра със своето семейство. Когато накрая успял да се върне у дома, с изненада разбрал, че семейството му не желае да слуша нищо за адвентистите от седмия ден.

„Какво толкова й има на църквата, в която ходим? – попитал братът на Бакстър. – Защо искаш да обърнеш всичко с краката нагоре?“

След известно време племенникът му починал. На погребението Бакстър споделил надеждата си, че ще го видят отново, когато Исус се завърне. След службата местният свещеник влязъл в спор с него.

„Кой ти е разрешил да проповядваш тук“, попитал настоятелно свещеникът.

Бакстър отговорил: „Упълномощен съм от Исус Христос, Който е казал да отидем по целия свят и да проповядваме евангелието.“

Свещеникът се разгневил и заплашил със саморазправа, но друг мъж застанал между двамата. „Не бива да се бием на погребение – казал човекът. – Нека седнем да дискутираме този въпрос спокойно.“

След погребението Бакстър и свещеникът седнали под мангово дърво, за да обсъждат, а около тях се събрали около 200 души. Двамата говорили няколко часа. Свещеникът обяснявал традиционното си вярване, а Бакстър показвал какво е записано в Библията по тази тема. Малко по-малко насъбралите се започнали да виждат разликата между онова, на което били научени, и библейските учения.

Някои не били доволни от това, че Бакстър дискредитира църквата им, докато друг искали да научат нещо повече за тази нова вяра.

Бакстър започнал да посещава всяка къща от селото. Според тамошната култура би било крайно неучтиво да не слушаш посетител, който влезе в дома ти. Канели го многократно да споделя вярата си със селяните. Дори тези, които не искали да го слушат, трябвало да проявят любезност и да чуят какво им говори. Едно от семействата, не искало да обиди посетителя и го поканило да седне. След това излезли от собствения си дом, за да не се налага да го изслушат.

Бакстър обаче не се предал. Върнал се при тези членове на семейството, които имали желание да слушат. След пет месеца на изучаване това семейство било сред първите, които пожелали да застанат на страната на Библията и да се присъединят към Църквата на адвентистите от седмия ден.

Бакстър научил новите вярващи как да изнасят библейски уроци и скоро малката група се удвоила до 32 души. Те си построили малка църква и училище от местни материали и продължили да нарастват.



Created by ULimited®