В продължение на няколко години една Църква на адвентистите от седмия ден осигурявала закуска пет дни седмично на местно държавно училище. Макар че самата държава била доста светски настроена, току-що били приели закон, чрез който се отпускали достатъчно пари всяко държавно училище да има духовник, а това училище и обществеността пожелали Църквата на адвентистите да осигури такъв (рядко се случва да поканят само една църква). Ролята на духовника била да се грижи за физическите, емоционалните и духовните нужди на учениците и дори на по-широката училищна общност. Възможностите били безкрайни.

- Радвам се за уникалните и специални отношения, която имаме с вашата църква – казал училищният директор на църковния пастор – просто ми се иска и другите църкви да бяха така загрижени като вас.

Когато пасторът напускал района на училището, отговорничката по връзки с обществеността му благодарила за това, което прави църквата, и попитала дали може да дойде в събота на богослужение.

Тази седмица ще разгледаме темата за това как да спечелим доверието на хората, на които желаем да служим и които искаме да доведем при Христос.

След като им желае доброто, проявява съчувствие и удовлетворява нуждите им, Исус „спечелва тяхното доверие“. „Доверие“ [confidence – англ.] на латински се състои от думите con, което означава „със“, и fides, което означава „вяра“. В цялата Библия се използват няколко думи за изразяване на смисъла на думата вяра.

На еврейски основният корен за „вяра“ е amn, от който се получава думата amen – „амин“. Основната идея е постоянство, приемственост и сигурност. Терминът предава идеята за нещо здраво, твърдо, в което човек може да вярва и на което да се довери. Често се превежда като „вярвам,“ в контекста на спасителната вяра в Бога, а в друга форма означава „истина“. В контекста на Христовия пример за спечелване на човешкото доверие тази дума загатва такъв вид доверие, което се поражда от непоклатимо и твърдо посвещение, което в случая с Исус се изгражда чрез общуване с хората, съчувствие спрямо тях и удовлетворяване на техните нужди.

В гръцкия език, на който е написан Новият Завет, думата, използвана най-често да предаде еврейското amn (вяра, вярване), е pistis. Тази гръцка дума за вяра носи идеята за вярване, доверие, абсолютна сигурност, гаранция и увереност. В контекста на Христовия пример за спечелване доверието на хората тя загатва за абсолютна сигурност, увереност, доверие и вяра в отговор на Неговото безкористно посвещение да общува, съчувства и служи.

Важно е да отбележим, че когато в Писанието тази идея за доверие се приписва на хора – например самоувереност или увереност в човек – тя в много случаи може да има отрицателно значение (Михей 7:5 и Псалми 118:9). Положително е, когато това доверие е спрямо Бога. Налага се да изречем предупреждение. Като последователи на Исус сме призовани да следваме Неговия образец на общуване, съчувствие и удовлетворяване нуждите на хората. А когато хората, на които служим, ни имат доверие, трябва да ги насочваме към Исус и към Неговото дело за тях.

Църквата на адвентистите от седмия ден в една африканска страна нараства бързо. Каква е тайната? Църковните водачи казват, че има тясна връзка между този растеж и безкористното и безусловно служене на църковните членове в полза на обществеността из цялата страна. Разпространеното доверие в Църквата на адвентистите от седмия ден привлякло вниманието на президента. Той посетил голямо събрание на адвентния отдел „Тавита“ и лично благодарил на църковните членове за тяхната работа.

Същевременно като представители на Христос трябва да бъдем изключително внимателни. Трябва като Исус да печелим доверието на хората. Но тяхното доверие в нас трябва да бъде пренасочвано към Него. Ние сме просто средства, проводници. Те виждат нещо от Христос в нас – дали безкористност, любов, грижа, себеотрицание в името на добруването на останалите – и това ги привлича към нас. Обаче, както често се случва, ако гледат твърде много към нас, а ние всички сме грешници, може да не им хареса всичко, което ще видят. Затова трябва винаги да ги насочваме към Исус, в Когото единствено могат да положат цялото си доверие. А всички ние рано или късно сме обречени да ги разочароваме.

Разбира се, не е необходимо да сме съвършени или да имаме съвършена църква, преди да служим на останалите. В същото време трябва да се стремим да бъдем такива хора, на които до определена степен другите биха могли да разчитат и да се доверяват. Можем да правим това само до степен, до която сме предано и усърдно загрижени за останалите, както Исус. Всъщност без съмнение много от караниците и боричканията вътре в църквата бързо ще се изпарят, ако членовете се съсредоточат единствено върху това да удовлетворяват нуждите на обществото и да разкриват любовта на Христос.

Какво представлява „социалният капитал“? Когато влагате пари в банкова сметка, тяхната стойност нараства. Социалният капитал се състои от положителни, продуктивни взаимоотношения, които са точно толкова ценни, колкото парите в банката. Когато общувате с обществени лидери, като ги питате какви са нуждите на обществото, търсейки техния съвет за посрещане на тези нужди, а след това предприемете действия, вие изграждате връзки с тях. Това е социален капитал. Всяко положително преживяване с тях е инвестиция във вашата връзка. Тя продължава да расте и вашата стойност в техните очи се повишава.

Църковният наръчник напомня, че адвентистите от седмия ден „трябва да са познати като изтъкнати граждани (…) в работата си за общото благо“. Ние „трябва да подкрепяме с нашето служене и средства, доколкото е възможно и в съответствие с вярванията ни, усилията за социален ред и развитие“, като „държим безкомпромисно позицията си за справедливост и право в гражданските дела“ (Стандарти на християнски живот. с. 137, 138 – амер. изд.).

Разбира се, може да не ни се случи да спасяваме по такъв драматичен начин като в тези истории. Но не това е най-важното. Тези хора проявяват сила на характера, която впечатлява околните. В „Патриарси и пророци“ (с. 138, 139, 142; Изд. „Нов живот“, София, 1996) и „Пророци и царе“ (с. 323; Изд. „Нов живот“, София, 1995) Елън Уайт казва, че следните качества в тези набожни мъже им спечелват доверието и благоразположението на „езичниците“ около тях: кротост, вярност, мъдрост, правилна преценка, способности, благородно достойнство и непоколебима честност.

Църквите като цяло са групи от доброволци, които разполагат с ограничен бюджет. Социалният капитал е основният актив, който подобрява шансовете на вашата църква да постигне значителни резултати, които не би могла да осъществи сама. Старата традиция в някои страни фермери да помагат на други фермери да приберат реколтата е пример за социален капитал. Тоест макар че трябва да разглеждаме всяка ситуация поотделно, когато е приемливо и практично, можем да си сътрудничим с други, за да постигнем своите цели.

„Средствата, които не му [на Неемия] достигат, той измолва от хората, които имат възможности. Господ все още желае да докосва сърцата на притежателите на Неговите блага заради каузата на истината. Хората, които работят за Него, трябва да се възползват от помощта, която Той подбужда околните да им оказват (…) Дарителите може да нямат никаква вяра в Христос, нито да са запознати със Словото Му; но това не трябва да бъде причина да се отказват даренията“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“, София, 1995. с. 325).

Колко интересно, в този случай Бог докосва сърцата на езичници, за да подпомогнат напредъка на Неговото дело. Това би трябвало да ни даде важен урок. Доколкото сме способни, трябва да сме готови да работим с други, дори с хора извън нашата вяра или изобщо невярващи, ако това ще съдейства за напредъка на делото на Христос. Въпреки че винаги трябва да внимаваме какъв вид съюз сключваме с останалите, можем внимателно и с молитва да работим с тези, чийто принос би могъл много да помогне в работата ни за обществото като цяло. Често управляващи или дори частни фирми, или отделни хора, впечатлени от нашата хуманитарна дейност, ще предложат своята подкрепа. Тя не трябва да бъде автоматично приемана или безогледно отхвърляна. Вместо това трябва с молитва да се разглежда всеки отделен случай, преди да се вземе добре обмислено решение.

Несъмнено ние като хора сме благословени с изключително много светлина от Господа. Тази светлина не е само теологична, като разбирането на Кръста, светилището, състоянието на мъртвите, съботата и великата борба, които сами по себе си са големи благословения. Когато осъзнаем дадената ни светлина за здравето и лечението, определено имаме какво да предложим на света.

Всъщност здравната вест може да бъде мощно средство за достигане на обществото. Все пак дори хората, които нямат никакъв интерес (поне в началото) към нашите вярвания, се вълнуват от доброто здраве. Каква добра възможност е това за нас да споделим поверените ни истини. Както вече споменахме, Исус казва: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват“ (Лука 12:48). А без съмнение на нас е дадено много.

Преди няколко години една адвентна църква обмисляла следния въпрос: Дали ще липсваме на нашето общество, ако по някакъв начин църквата изчезне за една вечер? Отговорът бил елементарен. Не, нямало да липсват на никого. Обществеността нямала никакво доверие в тях.

Тъй като отговорът не им харесал, решили да преминат от строене на стени към изграждане на мостове. Като внимавали да не направят компромис с истината, заработили в сътрудничество с организации, които вече вършели Божието дело. Свързали се трайно с тези организации – не само за еднократен проект, но за провеждане на дългосрочна програма, от която обществеността имала голяма полза. Разбира се, отношението към църквата скоро се променило.

Марк 5:18–20; Лука 8:38,39; Деяния 5:12–16. Прочетете главите „Нашият пример” (С. 13–19) от „По стъпките на великия Лекар“ (Изд. „Нов живот“, София, 1998); „Дарът на добротата” (с. 219–222) от „Избрани вести“, т. 3 (Изд. „Ел Уай“, 2013); „Благославяне на децата” (с. 310–313; Изд. „Нов живот“, София, 2005) от „Копнежът на вековете“; „Помагайте на потиснатите” (с. 242 – амер. изд.) от „Моят живот днес“ на Елън Уайт.

Несъмнено има безброй начини, чрез които вие и вашата църква бихте могли да си сътрудничите с други църкви и организации в обществена полза. Съществено важно е местната църква да познава нуждите на обществото, а след това, доколкото е възможно, да работи в сътрудничество с останалите, за да посреща тези нужди. Какъв по-добър начин да изграждаме доверие в обществото и дори в други църкви? Когато се установи взаимно доверие между църквата ви и обществото, се поставя основата да ги водите към следване на Исус, защото „тази работа няма и не може да остане без плодове“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. с. 107). Само Бог знае колко много хора са били или ще бъдат спечелени чрез простичкия стремеж да вършим добро за нуждаещите се.

Двадесет и девет годишният Зефирин е пионер от Глобалната мисия в хълмистите райони на Северна Руанда. Когато пристигнал там преди две години, намерил само трима адвентисти. Повечето хора се покланяли на местните богове.

Зефирин проучил нуждите на хората и потърсил начин да ги запознае с Исус. Поискал разрешение от главатаря да преподава четене и писане на възрастните. Главатарят се съгласил и му дал три стаи за тази цел.

Зефирин останал удивен, когато 126 души се явили на урока. Бил обучен да преподава на възрастни, но нямал никакви книги. Въоръжен единствено с черна дъска и тебешир, започнал да ги учи. След осем месеца повечето от тях можели донякъде да пишат и да четат. Създал нови групи за напреднали. Когато завършили курса, те можели да четат Библията на родния си език.

Зефирин започвал и завършвал уроците с молитва и малко по-малко разказвал на учениците си за Бога и им обяснявал библейските истини. Интересът се засилил и Зефирин започнал да се подготвя да изнася евангелизаторски събрания.

Около 500 души присъствали на събранията. Зефирин им говорил две седмици, след което правел посещения цял месец. После провел още една двуседмична евангелизация и още един месец на посещения. И така, цели шест пъти, като в същото време продължавал да води курсове по ограмотяване. След всяка евангелизаторска поредица броят на посетителите се увеличавал.

Около 200 души били кръстени при първото кръщение. Един от мъжете бил гадател и си изкарвал парите, като се допитвал до традиционните богове. Друг мъж бил религиозен учител в друга църква. Повечето членове на бившата му църква го последвали.

Розета, съпруга на местния училищен директор, също била кръстена. Зефирин се опасявал, че кръщението ще разгневи съпруга й. Директорът обаче присъствал на кръщението и след службата заявил: „Кой знае? Може пък и аз да се кръст“ Той бил кръстен след следващата евангелизаторска поредица и се надява да основе нова група от вярващи в близост до училището.

Зефирин продължава да преподава, да изнася евангелизаторски събрания, да посещава семейства и да провежда богослужения рано всяка сутрин и в събота. Бог продължава да излива благословенията Си. Само след година броят на вярващите достигнал 300 души!

Ръководството на мисията закупило земя и докарало цимент за основата и метални листове за покрива на църквата, в която да се побират 500 души. Вярващите купили тухли и построили стените.

Днес в църквата има повече от 400 членове, плюс големия брой деца и приятели. Няколко по-малки групи са били създадени в близките населени места, което води до още повече кръщения.