"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 май 2016 г.

Господ на юдеите и на езичниците


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 май
Стих за запаметяване:
„Аз, Господ, те призовах в правда, и като хвана ръката ти, ще те пазя, и ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите“ (Исая 42:6).

В Матей 15:24 Исус изрично заявява: „Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом“. Несъмнено служенето на Христос, времето в плътта, е насочено предимно към израилевия народ.

Но както показва цялата Библия, Израил не е единствият народ, за когото е загрижен Бог. Причината да избере Израил, е чрез него да благослови всички народи по земята. „Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, и дух на тия, които ходят по нея: Аз, Господ, те призовах в правда, и като хвана ръката ти, ще те пазя, и ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрак из тъмницата“ (Исая 42:5-7).

Именно от Израил – и по-точно от Месия, Който ще се появи от Израил – Бог достига до целия свят. През тази седмица ще разгледаме още една част от Божия мисионски план за достигане до всички, нуждаещи се от спасение.

За тази седмица прочетете:
Матей 14:1-21; Изход 3:14; Матей 14:22-33; Исая 29:13; Матей 15:1-20; Матей 15:21-28



Нахранване на гладните Неделя - 8 май

Едно от най-известните чудеса на Исус е нахранването на пет хиляди мъже, „освен жените и децата“ (Матей 14:21). Но както с всичко останало в Новия Завет, тази история не присъства там без контекст, който ни помага да разберем още по-дълбоко смисъла на извършеното от Него.


Прочетете Матей 14:1-21. Какво се случва точно преди чудодейното нахранване и каква роля играе това събитие в онова, което следва?


Поставете се на мястото на учениците. Току-що са отсекли главата на Йоан Кръстител, един определено Божи човек. Знаят, че се е случило, защото лично са го съобщили на Христос. Въпреки че текстът не ни го казва, новината по всяка вероятност е твърде обезсърчителна за тях. Несъмнено подлага вярата им на изпитание. Но след извършеното чудо от Исус, тя вероятно получава нов тласък, особено след това отпадане.

Тази история обаче има и много по-дълбок смисъл, без значение какво е допринесла за растежа на вярата у учениците. Чудото на Исус с нахранването на юдеите напомня на всички за манната, която Бог осигурява на израилтяните в пустинята. „В юдаизма присъства преданието, че Месия ще дойде на Пасха и че Неговото идване ще е съпроводено с ново падане на манната (...) Така че когато Исус нахранва петте хиляди мъже точно преди Пасхата, никой не би се изненадал от шушукането между множествата дали Той не е Месия и дали няма да направи по-голямо чудо – да храни всички непрестанно, възстановявайки манната“ (Полийн, Дж. Евангелието от Йоан: Библейска лупа на изобилния живот, стр. 139,140 - амер. изд.).

Точно такъв Месия желаят хората: загрижен за физическите им нужди. В този момент тълпата е готова да направи Исус цар, но Той не е дошъл, за да бъде цар и отказът Му силно ги разочарова. Имат своите очаквания и когато не им отговаря, мнозина се обръщат против Него – въпреки че е дошъл да направи много повече, отколкото предвиждат техните тесногръди и светски очаквания.


Как вашите очаквания спрямо Бога биха могли да се окажат твърде тесногръди?




Господ на цялото творение Понеделник - 9 май

След нахранването на множествата Исус нарежда на учениците да се качат в ладията (Матей 14:22). Иска да ги отдалечи от хаоса и задуха на тълпата. Един добър учител винаги предпазва учениците си от онова, което още не са готови да понесат. Елън Уайт пише: „След като извиква Своите ученици, Исус им нарежда да се качат на лодката и веднага да се върнат в Капернаум, а да оставят Той да разпусне множествата (...) Учениците протестират, но Той заговаря с твърдост, каквато никога преди не е проявявал към тях. Разбират, че с по-нататъшно противопоставяне, няма да постигнат нищо, и мълчаливо тръгват към езерото“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Една нощ на езерото“, стр. 224,225, изд. „Нов живот“, София, 1995).


Прочетете Матей 14:23-33. Какво ни разкриват тези стихове за личността на Исус и за естеството на спасението?


Моментът на откровението настъпва, когато ужасените ученици се чудят кой върви към тях по водата. Исус им казва: „Аз съм, не бойте се“ (стих 27). Фразата „Аз съм“ е превод на гръцкия израз ego eimi. Това е името на Самия Бог (вж. Изход 3:14).

Писанието отново и отново ни показва, че Бог владее над цялата природа. Например Псалм 104 ясно показва, че Бог не само е създал всичко, но и го крепи. Светът продължава да съществува, а природните закони работят именно чрез Неговата сила. Това няма нищо общо с бога на деизма [религиозно-философско учение от XVII—XVIII в. - б. ред.], създал света, за да го остави после на самотек. Юдеи или езичници, дължим нашето продължаващо съществуване на поддържащата сила на същия Господ, Който смълчава морето (вж. също Евреи 1:3).

Викът на Петър: „Господи, избави ме!“ (стих 30), би трябвало да е отглас на нашия, защото ако Господ Исус не ни спаси, кой друг би го направил? Безпомощността на Петър в тази ситуация отразява нашата пред лицето на всичко, с което ни затрупва греховният свят.


Помислете колко безпомощни сте в действителност – оставени на милостта на сили, много по-велики от самите вас и отвъд вашия контрол. Как тази реалност би трябвало да ви помогне да потвърдите зависимостта си от Исус?




Сърцето на лицемера Вторник - 10 май

„Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения“ (Исая 29:13). Въпреки че Господ говори на древния Израил, каква вест се съдържа тук към църквата днес? Кои са двата основни проблема, против които Господ ги предупреждава и как да сме сигурни, че не вършим същото?


Векове след като Исая записва тези думи, Исус ги цитира, докато спори с религиозните водачи.


Прочетете Матей 15:1-20. Какъв е конкретният проблем тук и как го разрешава Исус?


В конкретен момент след завръщането Си в Капернаум Исус се впуска в спор с юдейските учители по въпроса за това какво прави човека нечист. Учителите са добавили към закона най-различни правила и ограничения за външната нечистота. Например ръцете трябва да се мият по определен начин. Но учениците не се притесняват от наложеното ограничение и когато книжниците и фарисеите от Йерусалим ги посочват, Исус им отговаря.

Накратко Христос силно изобличава капана, в който всички лесно попадаме: лицемерието. Кой от нас в даден момент от живота си не е бил виновен, че осъжда някого за постъпките му (било то устно или в сърцето си), въпреки че сме вършили или вършим същото, ако не и по-лошо? Ако не внимаваме, сме склонни да забелязваме грешките на другите, докато в същото време сме слепи за нашите собствени. Затова лицемерието ни се отдава сякаш напълно естествено.


Всички мразим лицемерието в другите. Лесно го забелязваме при тях. Как да сме сигурни, че способността ни да виждаме лицемерието в другите не е просто израз на същото лицемерие в самите нас?




Трохи от масата Сряда - 11 май

След като храни, изцелява и проповядва на собствения Си юдейски народ, Исус взема драматично решение. Напуска територията на юдеите и влиза в тази на отхвърлените, на езичниците.


Прочетете Матей 15:21-28. Как да тълкуваме тази история?


В много отношения това не е лека за четене история, защото не можем да се позовем на тона на гласа и изражението на лицето. Отначало Исус като че ли игнорира тази жена, а когато след това се обръща към нея, думите Му изглеждат сурови: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата“ (стих 26).

Какво би се случило, ако опитате с този подход? Някой ви моли да му дадете малко от пържените си картофки, а вие отговаряте: „Не е редно да хвърлям картофките си на кучетата“. Не е много подходящ начин за печелене на приятели, нали?

Но ето няколко неща, върху които да помислите.

Първо, вярно е, че по това време юдеите наричат езичниците „кучета“, с което моментално в съзнанието изниква картината на глутница кучета, бягащи по улиците. Но Исус използва по-нежния гръцки термин „кученце“ или „пале“, с което препраща към образа на домашните кучета, които живеят в дома и се хранят от семейната трапеза.

Второ, тази ханаанка нарича Исус „Син Давидов“. Това показва, че е запозната с юдейския произход на Исус. Като добър Учител Той разговаря с нея и може би я изпитва. Крейг Кийнър пише: „Може би изисква от нея да разбере истинската Му мисия и идентичност, за да не се отнася към Него като към един от многото скитащи магьосници, които езичниците понякога търсят с молба за екзорсизъм. Но Той ясно я призовава да разпознае предимството на Израил в Божия план, признание, което за нея включва и осъзнаване на зависимия й статут (...) Бихме могли да го сравним с изискването на Елисей към Нееман да се потопи в реката Йордан, въпреки предпочитанието на Нееман към арамейските реки Авана и Фарфар (...) което в края кара Нееман да признае Бога на Израил (4 Царе 5:17, 18)“ (Евангелието от Матей: Социо-риторичен коментар, стр. 417 - амер. изд.).

И последно, по всяка вероятност тази жена е от висшата гръцка класа, част от съсловието, „редовно отнемащо хляба, принадлежащ на бедните юдеи, живеещи в околностите на Тир (...) Сега Исус сменя властовите отношения, защото „хлябът“, който Той предлага, принадлежи първо на Израил (...) тази гъркиня трябва да проси за помощ от странстващия юдеин“ (пак там).

Това не е лесен за тълкуване пасаж, но трябва да се доверим на Исус. В разговора Си с жената Той й придава особено достойнство – също както и на жената при кладенеца. Тя си тръгва с излекувана дъщеря и с разпалена вяра в Давидовия Син.




Господ на езичниците Четвъртък - 12 май

Прочетете Матей 15:29-39 и сравнете с Матей 14:13-21. Кои са сходствата и различията между двете истории?


Повечето читатели на Библията не осъзнават, че евангелията описват две нахранвания на множества: първото на юдеите, а второто - на езичниците. И в двата случая Исус се „смилява“ за множествата.

Удивителна е картината на хилядите езичници, дошли отвсякъде, за да бъдат поучавани, възлюбени и нахранени от този млад Равин. Когато днес поглеждаме назад и разбираме универсалността на евангелието (та нали повечето хора, които го четат, не са от юдейски произход), лесно бихме могли да пропуснем колко невероятно и неочаквано е изглеждало всичко на хората – и юдеи, и езичници. Несъмнено Исус извежда всекиго от неговата зона на комфорт.

Но Божият план винаги е бил такъв – да привлече при Себе Си всички хора на земята. Следния поразителен стих от еврейските Писания свидетелства за тази истина: „Вие, израилтяни, казва Господ, не сте ли за Мене като етиопци? Не изведох ли, както Израиля от Египетската земя, така и филистимците от Кафтор и сирийците от Кир?“ (Амос 9:7).

Какво ни казва тук Бог? Че се интересува не само от Израил, но и от всичките народи? Вълнува се за филистимците? Внимателният прочит на Стария Завет разкрива тази истина отново и отново, въпреки че е била до такава степен замъглена през вековете, че по времето на Новия Завет, когато се основава църквата, мнозина от ранните вярващи се налага да я научат за първи път.


Прочетете Римляни 4:1-12. Как тези стихове описват евангелието и неговата универсалност?




Разширено изучаване Петък - 13 май

Един християнин разговарял със студенти в светски кампус за съществуването на Бога. След като приложил всички обичайни аргументи, поел в друга посока, като заявил: „Знаете ли, когато бях на вашите години и не вярвах в Бога, от време на време, когато нещо ме убеждаваше, че може би Бог съществува, аз винаги отблъсквах тази мисъл в своя ум. Защо? Защото нещо ми казваше, че ако Бог наистина съществува, то тогава – като се има предвид как живея – аз съм загазил, и то здравата“. Настроението веднага се променило. Десетки съвести едновременно започнали да се борят с угризенията си. Сякаш температурата в залата се повишила от триенето на всички тези неловко изглеждащи лица. Той определено засегнал болното им място. Тези студенти не били християни и затова не се вълнували много от Десетте заповеди, но въпреки това усещали, че не всичко в живота им е наред в морален план и ако има Бог, ще им се наложи да отговарят за много неща. Обаче като християни, т.е. като хора, които трябва да са настроени на вълната на Божия морален стандарт, няма нужда да се чувстваме неловко, когато се изправим пред реалността на един морален Бог, и това се дължи на евангелското обещание. Независимо дали сме юдеи, или езичници, когато се изправим лице в лице с нашата греховност, имаме убежище в праведността на Христос, предложена ни чрез вяра „без делата на закона“ (Римляни 3:28). Когато сме напълно наясно с нашия грях, можем да изискаме обещанието, че „сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух“ (Римляни 8:1). Юдеин или езичник – няма значение. „Без разлика на възраст, чин, народност или религиозни убеждения, всички са еднакво поканени да отидат при Христос, за да живеят“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Събаряне на прегради“, стр. 243, изд. „Нов живот“, София, 1995).

За разискване:

1. Прочетете Матей 16:1-12. Какво според вас има предвид Исус с думите: „Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите“ (стих 6)? Отначало учениците смятат, че Христос има предвид буквалния квас. По време на Пасха юдеите внимателно са изхвърляли всякакъв вид мая; затова решават, че Христос ги предупреждава да не купуват квасен хляб. Но Исус има предвид нещо много по-дълбоко. Какво е то?

2. Любовта на Христос към всички хора трябва да е вестта, която християнството прогласява за всички. Та нали всички сме борещи се с греховете си грешници. Никой от нас не би имал никаква надежда, ако не беше Исус Христос. За съжаление, вестта, която разпространяваме, понякога прилича на вест на осъждане, арогантност и превъзходство. Как ние като църква бихме могли по-добре да споделяме състраданието си към всички хора, следвайки примера на Исус?




Разказ
Мостът, който Бог построи – Част 1

Франк Калом бил пастор в района на река Марамуни в Папуа Нова Гвинея. В тази изолирана и дива област той обслужвал 21 селски църкви, разпръснати сред високи планини и равнини. Веднъж в петък тръгнал да посети село от другия край на реката.

Пътуването не било лесно, тъй като там няма никакви пътища. Пастор Франк трябвало да върви по тясна пътека. Първо се изкачил по хълма зад къщата си и прекосил пистата, където мисионските самолети се приземяват, за да докарат доставки и посетители, а понякога да евакуират пациент със спешна нужда до най-близката болница, отстояща на час пътуване със самолет, но на няколко дни пътуване пеша. След като прекосил пистата, започнал да се спуска надолу към река Марамуни. Тази река, подобно на много други реки в Папуа Нова Гвинея, има бързо течение, особено през дъждовния сезон. През годините реката издълбала дълбоко корито през меката почва и скалите и сега е доста дълбока и широка.

Пастор Франк вървял по тясната криволичеща пътечка, която водела към мост над бързите води. Мостът бил съвсем примитивен и направен от изплетени лиани. Не изглеждал много сигурен, но пасторът бил свикнал да минава по такива мостове и прекосил реката без никакъв проблем.

До селото стигнала новината, че пасторът пристига и радостните църковни членове се втурнали да го приветстват. Не им се случвало много често да бъдат посетени от своя пастор. Никой не забелязвал дъжда, който не спирал да вали.

Пастор Франк извършвал работата си, кръщавал новоповярвали, венчавал развълнувани двойки, посвещавал бебета, родени след последното му посещение. Когато дошло време да се връща, селяните тръгнали да го изпращат, за да изразят своята любов. Някои му дали храна за пътуването към дома. Един от вярващите решил да съпроводи пастор Франк до мисионската станция. Докато вървели по пътечката към реката, срещнали група хора, които казали: „По-добре се връщайте. Реката помете моста. Не е възможно да се мине на другия бряг. Пастор Франк обаче казал на спътника си: „Обезателно трябва да се върна у дома. Ние вършим Божието дело и Той ще намери начин да прекосим реката.“

Двамата мъже стигнали до реката и се убедили, че мостът го няма. Водите били толкова бързи, дълбоки и широки, че нямало начин да ги прекосят. Спрели се и се помолил Бог да им помогне да стигнат до другия бряг.


* Продължението следва.

Created by ULimited®