"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Eвангелието от Матей Анди Наш
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 юни 2016 г.

Разпнат и възкръснал


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 юни
Стих за запаметяване:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18).

Обява в английско списание пита дали някой е съгласен да дари тялото си на науката. В нея се казва още, че група учени са изучавали египетското мумифициране и търсят доброволец, страдащ от смъртоносна болест, готов да дари тялото си след смъртта. Учените са убедени – поне така твърди рекламата – че са разбрали каква е тайната на египтяните и че тялото „ще бъде съхранено – потенциално за стотици или дори за хиляди години”.

Като християни не бива да се притесняваме за съхраняването на нашите мъртви тела. Бог ни е обещал нещо много по-добро. Смъртта на Исус, с която Той заплаща чрез Самия Себе Си наказанието за нашите грехове, и след това възкресението, когато Той става „първият плод на починалите” (1 Коринтяни 15:20), проправят пътя не към „съхраняването“ на нашите мъртви тела подобно на древен фараон (а и ако сте виждали някои от тези трупове, ще знаете, че не са кой знае колко приятна гледка), а към преобразяването в нетленни тела, които ще живеят вечно.


През тази седмица, в последните глави на Евангелието от Матей, изучаваме неизчерпаемите истини за смъртта и възкресението на нашия Господ и надеждата, които тези две събития ни предлагат.


За тази седмица прочетете:
Матей 27:11-26; Йоан 3:19; Исая 59:2; Матей 27:45, 46, 49-54; Евреи 8:1-6; Матей 28:1-20



Исус или Варава Неделя - 19 юни

Прочетете Матей 27:11-26. Кои са някои от най-дълбоките приложения на свободния избор, предоставен на хората, и съответно на решенията, които вземат те?


Върху средния от трите кръста трябва да бъде убит престъпникът Варава. Разбойниците от двете му страни по всяка вероятност са негови приятели. Варава не е лично име, а фамилия. „Вар“ означава „син на”, също както Вартоломей означава „син на Толомео”, а Симон е наречен „син Йонов”. Варава означава „син на бащата“. Много от ранните ръкописи включват като лично име на Варава Йешуа (Исус). Йешуа е често срещано име по онова време и означава „Йехова спасява”. Така че пълното име на Варава звучи „Йехова спасява, син на бащата”.

И това ако не е ирония!

„Този човек претендира, че е Месия. Той твърди, че има власт да установи нов, съвсем различен порядък на нещата, за да постави ред в света. Изпаднал под влиянието и заблудата на Сатана, твърди, че всичко, което може да придобие чрез кражба и грабеж, е негово собствено. Извършил е удивителни неща чрез сатанинските сили, спечелил е последователи сред народа и е подстрекавал към бунт срещу римската власт. Прикрит под булото на религиозен ентусиаст, той е закоравял и непоправим престъпник, склонен към размирие и жестокост. Като предлага на народа да избере между този човек и невинния Спасител, Пилат се надява да възбуди у тях чувство на справедливост. Надява се да спечели тяхната симпатия на страната на Исус против свещениците и управниците“ (Уайт, Е., Копнежът на вековете, стр. 733 – амер. изд.).

Пилат греши. Ако не са под влиянието на Светия Дух, хората неизбежно ще вземат погрешни духовни решения – също като тази тълпа. В края всички ние ще трябва да избираме между Христос и Варава, между Христос и греховния покварен свят, между живота и смъртта. „И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19).


Защо хората са склонни да избират тъмнината пред светлината? Можете ли да забележите дори в себе си тази вродена наклонност? Какво ни разкрива тя за реалността на нашето греховно естество и – което е по-важно – за нуждата ни напълно да се предадем на нашия Господ?




Нашият разпнат Заместник Понеделник - 20 юни

„А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матей 27:45, 46). Какво означава този вик? Как да разбираме мястото му в спасителния план?


Матей описва онова, което теолозите наричат „викът на напускане”. Напускането придава идеята за изоставяне, за нещо оставено самὸ и в нужда. В този случай виждаме усещането на Исус, че е изоставен от Отец. Тъмнината, спуснала се над земята по същото време, символизира Божия съд (Исая 13:9-16; Амос 5:18-20; Йеремия 13:16). Исус преживява в Себе Си ужасяващите последици от греха или пълното разделение от Отец. Заради нас Той понася в Себе Си Божествения съд над греха, който би трябвало да сполети нас. „Така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват“ (Евреи 9:28; вж. също 2 Коринтяни 5:21). На кръста Исус използва езика на Псалми 22:1, тъй като по един уникален начин преживява това, което преживяват човеците - отделянето от Бога поради греха. „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува” (Исая 59:2).

Това не е театър. Исус наистина понася Божия гняв срещу греха; наказанието за нашите грехове се стоварва върху Него и от това душата Му се вцепенява от ужас, когато понася тежестта на вината, нашата вина, върху Себе Си. Колко лош трябва да е грехът в Божиите очи, за да е необходимо едно от Лицата на Божеството да понесе вината и наказанието за греха, за да можем ние да бъдем опростени!

И все пак, сред целия този ужас Исус намира сили да извика: „Боже Мой! Боже Мой!”. Въпреки всичко, което Го сполита, вярата Му остава непокътната. Той е верен докрай, независимо от страданието, независимо от чувството, че е изоставен от Отец.


Какво представлява усещането за изоставяне от Отец поради греха? Защо изискването на Христовата праведност е единственият начин за завръщане - молитва, съпроводена от покаяние, изповед и решителност за изоставяне на греха?




Разкъсаната завеса и разтворените гробове Вторник - 21 юни

Всички евангелия описват историята на Исус от различни гледни точки, но всички се съсредоточават върху Неговата смърт. Обаче само Матей описва разкъсаната завеса и разтворените гробове.


Прочетете Матей 27:49-54. Какво е значението на тези събития? Към каква надежда ни насочват?


Исус умира веднага, след като тълпата – невежа по отношение на истинските Му думи – Му се присмива, че вика Илия при Себе Си. Техният присмех е поредният силен, но тъжен пример колко недоразбран е Исус от болшинството в Своя народ.

След това Матей описва как завесата на храма се раздира от горе до долу. Символизмът е непогрешим: започва нова ера в историята на спасението. Службите в светилището, толкова дълго сочели към Исус, вече не са необходими. Старият земен образ е заменен от нещо много по-добро.


Прочетете Евреи 8:1-6. Какво ни казват тези стихове, за да разберем случилото се със земната система на светилището, и за онова, което я е заменило?


Матей описва не само разкъсването на завесата, но и разпукването на камъните, отварянето на гробовете и възкръсването на неколцина мъртви – събития, които биха могли да се случат само поради постигнатото със смъртта на Исус като наш заместник за греха. Така че тук, в Евангелието от Матей, виждаме да се случват неща, които старата жертвена система никога не би могла да извърши. „Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове“ (Евреи 10:4). Разбира се, само Исус може да очиства грехове, а невероятният резултат от това за нас днес е страхотното обещание, че понасянето на греховете ни от Исус представлява възкресението ни от смъртта. Без това обещание нямаме нищо (вж. 1 Коринтяни 15:13, 14, 19). В тези земни възкресения (не знаем колко точно са били на брой) виждаме надеждата и обещанието за нашето възкресение в края на времето.




Възкръсналият Христос Сряда - 22 юни

Християнската вяра се фокусира не само върху кръста, но и върху празния гроб. Реалността показва, че повечето хора в този свят, включително и нехристияните, вярват, че един човек на име Исус от Назарет е умрял на кръста. Известно време след смъртта Му намираме исторически препратки като тази на римския историк Тацит: „Нерон (...) подложи на най-изящните изтезания група хора, мразена зарази техните мерзости, и наречена от населението християни. Христус, от когото произлиза името им, понася изключително наказание по време на управлението на Тиберий, наложено му от един от нашите прокуратори, Пилат Понтийски“ (Тацит, 57 – 117 г.сл.Хр. - амер. изд.).

Нито тогава, нито сега е имало големи спорове относно това дали историческа личност на име Исус е била осъдена и разпъната на кръст.

Трудността идва при възкресението: идеята, че Исус от Назарет, мъртъв в петък следобед, отново оживява в неделя сутринта. Точно с това се борят много хора. Все пак юдеин, разпънат на кръст от римляните в Юдея, е често срещано събитие. Но юдеин, възкръснал от смъртта, след като е бил разпнат? Това е съвсем друго.

Но без вярата във възкръсналия Исус просто нямаме християнска вяра. Апостол Павел пише: „И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра (...) Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Коринтяни 15:14, 19). Смъртта на Исус трябва да бъде последвана от Неговото възкресение, защото в това възкресение намираме увереността и за нашето собствено избавяне от смъртта.

Когато стигнем до историята за възкресението на Исус, имаме две алтернативи. Първата е да я разглеждаме като сантиментална пропаганда, написана от шепа самотни последователи на Исус, за да запазят жива паметта за Него – така, както ние се опитваме да поддържаме жива паметта за някоя известна личност днес, когато тя почине. Втората алтернатива е, когато стигнем до историята за възкресението, да я приемем буквално като разказ от първа ръка за едно изключително събитие, което освен това се тълкува като приложимо за всяко човешко същество, живяло някога.


Прочетете Матей 28:1-15. Защо Исус казва на учениците Си (в стих 9) „Радвайте се”? Разбира се, те могат да се радват, че Той е възкръснал, че техният Учител се е върнал. Но каква е истинската причина за радост след възкресението на Исус?




Великото поръчение Четвъртък - 23 юни

За много хора едно от най-трудните за разбиране неща, извършени от Исус, е завръщането Му в небето и възлагането на евангелското служене на човеците. Колко често разочароваме и Него, и себе си! Както е видно от евангелията, Неговите ранни последователи не са изключение. Но като ни поверява служенето, Христос показва Своята любов към нас и нашата зависимост от Него.


Прочетете Матей 28:16-18. Сравнете думите на Исус „даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18) с Даниил 7:13, 14. Каква е връзката между тези стихове?


Прочетете Матей 18:19, 20 – последните стихове от Евангелието. Какво казва Исус и как да приложим думите Му за себе си?


Елън Уайт загатва, че почти 500 вярващи са събрани на Елеонския хълм, когато Исус се възнася в небето (вж. 1 Коринтяни 15:6). Неговото евангелско поръчение не е само към учениците, а към всички вярващи. Тя пише: „Фатална грешка е да се смята, че спасителното дело зависи единствено от труда на ръкоположения служител. Всички, до които е достигнало небесното вдъхновение, са длъжни да проповядват евангелието. Всички, които приемат живота на Христос, са назначени да работят за спасението на своите ближни. Именно с тази цел е основана църквата. Всички, които приемат нейните свети обещания, се задължават да станат съработници на Христос“ (Уайт, Е., Копнежът на вековете, стр. 822 – амер. изд.).


Гледате ли често на себе си като на Христови съработници? Как по-конкретно бихте могли да бъдете по-активни в споделянето на евангелието с нашия свят?




Разширено изучаване Петък - 24 юни

Като всички останали евангелисти, Матей пише за възкресението на Исус. И също като всички останали евангелисти, не пише почти нищо за значението на самото възкресение. Въпреки че описват историята на възкресението, Матей, Марк, Лука и Йоан не ни дават никакво теологично обяснение за него, макар самото възкресение да е в основата на християнската вяра. Най-подробно обяснение за смисъла на Кръста намираме в писанията на апостол Павел. „Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяни 15:20-22). Освен това Павел пише, че ние сме били „погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите” (Колосяни 2:12). Апостол Петър също има какво да ни каже по тази важна тема: „Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа” (1 Петър 3:21). Въпреки че не знаем защо евангелистите не се впускат в подробни обяснения, някои учени гледат на това като на доказателство за истинността на техните разкази. Все пак, тъй като пишат много години след самите събития, защо не са използвали възможността да ни оставят подробно обяснение на онова, което са искали хората да вярват за възкресението? Ако то е било измама или мошеничество, защо не са се възползвали от възможността да го обрисуват като всичко, което биха искали да означава? Вместо това просто предават фактите, без да правят каквито и да било опити да ги разкрасят с някакви теологични обяснения за значението на отделните събития.

За разискване:

1. В момента на Исусовата смърт завесата на храма от стария завет се раздира от горе до долу и настъпва времето на новия завет, ръководен от нов Първосвещеник (Исус Христос). „И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом“ (Евреи 10:19-21). Как се чувствате при мисълта, че сега сам Христос служи като наш Първосвещеник?

2. Евангелието от Матей разглежда толкова много теми. Какво ви направи най-голямо впечатление? Как е представен Исус в него? Как изучаването на това Евангелие ви помогна по-добре да разберете какво означава да сте християни и да следвате ученията на Исус?




Разказ
Опитай Исус – Част 3

Когато видя колко сме заинтересувани с Нийл децата ни да се учат, Гейл ни даде една видео поредица, която да изгледаме. Видео материалите представяха библейските истини като съботата по такъв начин, че да не се чувстваме заплашени. Докато гледахме материалите, за първи път осъзнахме, че християнството ни изглежда логично. Нийл никога не бе проявявал желание да ходи на църква, но внезапно започна да прекарва цялото си свободно време в учене на нови неща за Бога. От друга страна, аз се бях опитвала от много години да разбера какво всъщност се случва с хората, когато умрат. Малко по малко осъзнахме, че християнството съдържа много повече, отколкото сме предполагали. Със сигурност това не бе глупава религия, изпълнена с безсмислени традиции. Открихме една искряща жива вяра, за която наистина можехме да се хванем.

Нашите нови приятели ни поканиха на поредица от библейски уроци върху книгата Откровение. Ние поканихме друго семейство, с което се бяхме сприятелили и те също като нас харесаха библейските часове. След известно време Гейл ни покани на евангелизаторска поредица в нейната църква. Нашите приятели ни придружаваха на всяка тема. Дори децата откриха достатъчно интересни неща, които да задържат вниманието им. Всяка вечер след темата дискутирахме онова, което бяхме видели и чули. Някои разговори продължаваха до късно през нощта. Когато говорителят покани тези, които желаят да предадат живота си на Бога, да се изправят, цялото ни семейство и нашите приятели се изправихме заедно.

Размисляйки за случилото се, осъзнавам, че Бог наистина е имал план за нас, когато се преместихме от Южна Африка в новия ни дом в Австралия. Само за една година се бяхме преместили от един континент на друг, бяхме получили поканата „Опитай Исус“ и бяхме взели решение да следваме Исус и да се кръстим. Каква променяща живота година бяхме преживели!

Един ден в църквата ни запознаха с две момчета, братовчеди, които, според думите на пастора, бяха пуснали картичката „Опитай Исус“ в пощенската ни кутия. Бяхме толкова благодарни на тези момчета, както и на Гейл, за ролята, която имаха в довеждането ни до Господа. Ние сме променени завинаги и аз изпитвам огромно вълнение, когато си помисля колко много Бог ни обича, за да извърши поредица чудеса и да ни доведе до Себе Си.


* Кали Мур живее заедно със семейството си в Сидни, Австралия.

Created by ULimited®