"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Бунт и изкупление Дейвид Таскър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 февруари 2016 г.

Великата борба и ранната църква


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 февруари
Стих за запаметяване:
„А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исус“ (Деяния 4:13).

Най-сериозната бариера между Исус и Неговите последователи са техните предразсъдъци. Учениците почти не обръщат внимание на казаното от Исус, ако не отговаря на личните им определения за това кой би трябвало да е Той. Чак до възнесението те продължават да разпитват Исус за освобождаването на Израил от римляните.

Трябва да изминат десет дни на молитва и близко общение в Божието присъствие, за да могат доминиращите погрешни концепции най-после да бъдат заменени от истината и едва тогава учениците са готови да чуят какво им казва Бог. Това проправя пътя за невероятните събития от първата Петдесятница след смъртта на Исус.

Разбира се, църквата продължава да се сблъсква с много предизвикателства, особено от страна на местните религиозни водачи, някои от които са така решени да саботират църквата, както преди това са се стремили да попречат на Исус.


В урока през тази седмица ще разгледаме темата за великата борба в различните аспекти на нейните проявления. Ще я видим явна, когато управляващите, под внушението на Сатана, се опитват да потъпчат истината. Но ще я разгледаме и в по-фината й форма, на едно по-опасно бойно поле, каквото е човешкото сърце.


За тази седмица прочетете:
Деяния 1:6-8; 2:5-12; Битие 11:1-9; Деяния 4:1-30; 7:54; 10:12-29



Стартът на едно ново начало Неделя - 21 февруари

След възкресението Исус прекарва 40 дни в срещи с учениците, за да потвърди това удивително събитие и да им помогне по-добре да разберат Божието царство (Деяния 1:3; 1 Коринтяни 15:4-7). Но дори когато се събират точно преди възнесението Му, онова, което най-вече занимава умовете им, е дали е дошло времето, когато Исус най-после ще победи римляните (Деяния 1:6).

Собствените им идеи относно това, което би трябвало да се случи, са толкова силни, че просто не слушат какво им казва Исус. Дори след три години и половина на непосредствени наставления (еквивалента на бакалавърска степен днес) от страна на най-добрия Учител, който светът някога е познавал, учениците пак трябва да се отучват от множество погрешни идеи.


Прочетете Деяния 1:6-8. Как отговаря Исус пред лицето на такова невежество?


Исус се фокусира върху истинския въпрос, без да губи време в опити да коригира всяко тяхно неразбиране. Присъствието на силата на Светия Дух е много по-важно от политическото говорене.

След като виждат Исус да се възнася и да изчезва в небесните облаци, учениците забелязват стоящите наблизо двама ангели. Те им казват, че Той ще се върне. Така, както е приет в небето като триумфиращ Цар, ще се завърне като Царя и Победителя, за Когото са мечтали, когато са Го питали за възстановяването на Израилевото царство. Но онзи ден ще надмине най-смелите им очаквания – защото Той ще дойде като Цар на цялото творение, а не само като владетел на парче земя в Близкия изток.

Единадесетте ученици се връщат в Йерусалим от Елеонския хълм, в главите се блъскат спомени, а сърцата им горят заради разкритите от Исус истини (или поне онези, които са разбрали). Но те се нуждаят от нещо повече. Исус им казва да изчакат няколко дни, докато бъдат кръстени със Светият Дух (Деяния 1:4, 5), защото макар врагът да е победен, все още не е мъртъв и ще се нуждаят от небесна сила, за да извършат онова, за което Бог ги е призовал.


Прочетете Деяния 1:14. Каква е основната разклика в отношенията между учениците „преди“ и „след“ (вж. например Матей 20:20-24) – и каква е вестта за нас в тази промяна на взаимоотношенията? Как да се откажете от своето его, за да се подготвите за изливането на Светия Дух?




Петдесятница Понеделник - 22 февруари

В продължение на десет дни последователите на Исус се молят, спомнят си преживяванията с Исус в светлината на Писанието, проявяват смирение и приемане един към друг и най-после позволяват на Светия Дух да ги озари с Истината. Също както Духът се носи над бездната в началото при сътворението на земята, така и тук Божият Дух се носи върху всеки от учениците като отделни огнени езици върху техните глави (Деяния 2:2, 3). Това е ново начало, ново творение.


Прочетете Деяния 2:5-12. Колко е важно случилото се според разкритото в тези стихове? Сравнете с Битие 11:1-9.


Скоро след потопа земните жители решават да построят кула, стигаща до небето (Битие 11:1-9). За да им попречи в това глупаво и арогантно начинание (както и в новите злини, които замислят – Битие 11:5, 6), Бог обърква общия им език и ги разпръсва „по лицето на цялата земя“ (Битие 11:7-9).

На Петдесятница Той прави точно обратното. Вижда група съмишленици, готови не да построят нова Вавилонска кула, а да прогласят добрата вест, че един ден злото ще бъде премахнато завинаги.

През онзи ден в Йерусалим има хора „от всеки народ под небето“ (Деяния 2:5, срвн. с разпръсването на хората при Вавилонската кула) и те се събират с удивление, когато всеки от тях чува учениците да говорят на собствения им език (Деяния 2:6-11).

Петър използва възможността да се обърне към тях. Говори за изливането на Светия Дух, подготвящ хората да срещнат Бога (Деяния 2:17-21). Посочва истинската роля на Месия и ги укорява, че са Го разпънали на кръст (Деяния 2:23). Хората са „ужилени в сърцата“ (Деяния 2:37), 3000 души се кръщават и се присъединяват към учениците (Деяния 2:41).


Онези, които под влиянието на Сатана са одобрявали смъртта на Исус, сега – под влиянието на Светия Дух – се обръщат към Христос. Какво ни говори това за Божията сила не само да прощава и най-лошите грехове, но и да променя най-закоравелите сърца?




Сблъсък със садукеите Вторник - 23 февруари

Прочетете Деяния 4:1-30. Как тук присъства темата за великата борба? По какъв начин това е пример за разгръщането й в цялата земна история? Как действа Сатана и как – Господ?


„Свещениците и водачите виждат, че Христос е издигнат над тях. Когато садукеите, които не вярват във възкресението, чуват апостолите да заявяват, че Христос е възкресен от мъртвите, се разяряват. Осъзнават, че ако на апостолите бъде позволено да проповядват един възкръснал Спасител и да вършат чудеса в Неговото име, всички ще отхвърлят вярването, че няма възкресение, и сектата на садукеите скоро ще стане излишна“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. „Пред Синедриона“, стр. 35, изд. „Нов живот“, София, 1992).

Свещениците са особено вбесени от изцелението, което Господ извършва чрез апостол Петър (вж. Деяния 3:1-10). Но учениците не се огъват, когато са изправени пред водачите на народа. Свещениците не очакват подобно нещо от „неграмотни и неучени човеци“ (Деяния 4:13). Когато отпращат учениците от залата, те се съветват и решават, че ако заповядат на тези мъже да не проповядват в Исусовото име, те кротко ще се подчинят (Деяния 4:18). Но колко се заблуждават!

Вместо това учениците се връщат и се присъединяват към останалите и заедно прославят Бога (Деяния 4:24). Молят се за по-голямо дръзновение, искат от Бога да простре ръката Си и да даде повече изцеления (Деяния 4:29, 30). Не им се налага да чакат дълго. Поради нарастващата популярност на учениците хората започват да изнасят своите болни по улиците, за да може при преминаването на Петър сянката му да попада върху тях (Деяния 5:15). От близките градове започват да се стичат хора и всичките им болни оздравяват (Деяния 5:16).

Навсякъде в тази история виждаме разгръщането на великата борба: безскрупулни водачи, които се опитват да потъпчат истината; верни човеци, които четат Божието Слово и се молят за Неговата сила; изцелени болни и спечелени души. Въпреки че нещата, поне на повърхността, не винаги приключват така добре, никога не трябва да забравяме как ще се разиграе великата борба и че последната победа ще е наша, тъй като извършеното от Исус за човечеството е повече от сигурно.




Убийството на Стефан с камъни Сряда - 24 февруари

В ранните дни на църквата учениците не са единствените, които се изправят пред религиозното статукво. „Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (Деяния 6:8). Той също е доведен пред религиозните водачи. Свидетелството му е толкова убедително, че противниците му изфабрикуват фалшиви и компрометиращи слухове против него, заради които той е доведен пред Синедриона (Деяния 6:9-14).


В Деяния 7:2-53 Стефан дава силен отпор на своите обвинители. Прочетете Деяния 7:54, където се казва, че „сърцата им се късаха“, т.е. те са изобличени от неговите думи. Според Деяния 2:37, след като чуват подобни обвинения против тях, други също са изобличени. Какво отличава различните реакции спрямо тези изобличения и какво ни разкриват те за значението на предаденото на Бога сърце?


До този момент апостолите успяват да се измъкнат, когато предизвикват водачите, но когато това прави и Стефан, бива убит от разгневената тълпа. Смъртта на дякон Стефан бележи началото на концентрираните усилия на Сатана да заличи новото движение от лицето на земята. Дотогава последователите на Исус са преследвани и заплашвани, но Стефан е първият убит.

И какво друго биха могли да очакват те? Щом Сатана успява да подбуди част от водачите да убият Исус, Неговите последователи със сигурност не биха могли да очакват нищо по-малко и спрямо себе си.

Разбира се, през цялата велика борба Господ отново и отново постига победа, дори след онова, което често изглежда като поражение. И тук не е по-различно.

„След смъртта на Стефан Савел е избран за член на Синедриона поради участието си в преследването. За известно време той е могъщ инструмент в ръцете на Сатана за разгаряне на бунта против Божия Син. Но скоро този неуморен угнетител ще трябва да бъде използван за изграждането на църквата, която сега гони. Един по-могъщ от Сатана го е избрал да замести мъченика Стефан, да проповядва и да страда за Христовото име и да разнесе надалеч вестите на спасение чрез Неговата кръв“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. „Първият християнски мъченик“, стр. 45, изд. „Нов живот“, София, 1992).


Понякога виждаме как нещо добро се заражда от нещо очевидно лошо. Това е страхотно! Но как да постъпваме, когато не виждаме злото да се обръща в добро, а просто да се задълбочава?




Промяна във взаимоотношенията Четвъртък - 25 февруари

Учениците не само се борят с предварително втълпените си идеи, които им пречат да разберат какво ги учи Исус, но и споделят етническите предразсъдъци на евреите. Пример за това е историята за самарянката, която Исус моли за вода. Тя е изненадана, защото „юдеите не се сношават със самаряните“ (Йоан 4:9).

Етническите предразсъдъци излизат на преден план и в случая с Корнилий, римски стотник, живеещ в Кесария. Корнилий е „благочестив и се боеше от Бога“ (Деяния 10:2), местните хора го уважават (стих 22). Един ангел му казва да изпрати хора да повикат Петър от Йопия (ст. 22, вж.също стихове 3-8).

А междувременно в Йопия Петър се качва на покрива на една къща, за да се моли (стих 9). Тъй като там има сенчест навес, подухва лек бриз, той се отпуска и започва да огладнява. Докато чака домакините му да приготвят обяда, вижда странно видение. Небето се разтваря и оттам се спуска нещо като огромно платнище, завързано в четирите краища. В него има цял асортимент от създания, които Петър счита за омърсени или „нечисти“, но за които му е казано, че трябва да ги убие и изяде (стихове 11-14).


Каква е реакцията на Петър, когато му се казва да яде „нечиста“ храна, и какво означава това видение? Деяния 10:12-29.


В това видение Бог предава важен урок на Петър. Днес някои хора смятат, че в онзи момент Бог променя човешката диета, като позволява на хората да ядат каквото си поискат. Не това обаче е изводът на Петър след видението. Първо той се чуди какво ли означава всичко това; първоначално не му е съвсем ясно (Деяния 10:17). Когато пристигат хората на Корнилий и обясняват своите намерения, Петър се чувства подтикнат да отиде с тях (Деяния 10:22, 23). Когато се среща с Корнилий, вече е в състояние да разкрие пред него значението на видението. Христос е Спасителят на света. Езичниците също са скъпоценни души, за които Христос е дал Своя живот (Деяния 10:34-48).

Апостол Петър научава урока, който и ние следва да усвоим. В Христос всички бариери падат и различията между юдеи и езичници, между всички хора вече не съществуват, „но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е“ (Деяния 10:35).


Приятно е да вярваме, че всички сме едно в Христос; така учи Библията. За съжаление, дори в църквата не винаги го чувстваме в сърцата си, нали? Първо, как да осъзнаем предразсъдъците си, и второ, как да се очистим от тях с помощта на Божията сила?




Разширено изучаване Петък - 26 февруари

Руският писател Фьодор Достоевски описва Исусовото завръщане на земята, но не точно както е пророкувано в Библията. Вместо това в неговата художествена интерпретация Исус се завръща в пика на Инквизицията, когато религиозните водачи използват своята власт за зло. Великият инквизитор нарежда Исус (дошъл като скромен селянин) да бъде арестуван и хвърлен в тъмница. През нощта го посещава в затвора и го бичува за това, че е дал свобода на човешките същества. „Вместо да овладееш свободата на хората – заявява той – Ти я умножи още повече! Или забрави, че спо¬койствието и дори смъртта са по-скъпи за човека от сво¬бодния избор да познава доброто и злото? Няма нищо по-съблазнително за човека от свободата на съвестта, но няма и нищо по-мъчително от нея“. Въпреки своето безочие и арогантност този „духовник“ има известни основания. Вижте какво са сторили хората със своята свобода! Болка, зло, грях, страдание, смърт – всичко това произтича от свободата или от злоупотребата с нея. Но Бог ни е създал любящи същества и единственият начин да бъдем способни да обичаме е ако сме сътворени със свободна воля. Великата борба в този свят зависи и от онова, което хората са направили и все още правят със свещения, но много скъп дар (Кръстът разкрива цената му) на свободата. Както видяхме през тази седмица, когато се сблъскат с Евангелието, някои се покайват и предават сърцата си на Исус, а други убиват вестителя. Свободата е скъп дар, но трябва да сме изключително внимателни какво ще правим с него.

За разискване:

1. Несъмнено Новият Завет акцентира върху единството, което трябва да имаме в Христос. Това е изключително силна идея, революционна за времето си. За съжаление, дори сега, през ХХІ век, сред най-сериозните съществуващи злини са етническите, расови и национални предразсъдъци. Само Бог знае реалния размер на злото, причинено от тях. И въпреки че бихме могли да ги очакваме в света, какво да кажем за църквата, за нашата църква? Как се проявяват предразсъдъците в църквата? Защо подобно поведение противоречи толкова много на най-основното и фундаментално учение на евангелието?

2. Понякога всички се чувстваме изобличени от Светия Дух. Как реагирате, когато ви застигне подобно изобличение? Великата борба бушува в сърцето. Как решенията, които вземате, когато сте изобличени от Духа, разкриват на чия страна стоите?




Разказ
Това е последната ти възможност – Част 2

Историята до тук: Дорандина е сатанинска

върховна жрица. Извършва ритуали през нощта и получава добри пари, за да вика

духове и да прави магии. Два пъти сънува човек в бяло, който й казва, че Бог

има план за нея, но тя пренебрегва съня. След като се разболява, Дорандина се

озовава в болница и изпада в кома.

Когато се събудих, бях сигурна, че отново съм

сънувала мъжа в бяло. Той бе прекрасен: от лицето му излизаше светлина. Обърна

се към мене с думите: „Дава ти се последна възможност. Бог има план за живота

ти.“ Ангелът се протегна и ме хвана за ръката. Извика ме да го следвам и аз

тръгнах след него по някакви стъпала.

Попитах го: „Какво трябва да направя?“

Човекът ми каза да отида в адвентната църква

Маркос. „Това е Божията църква – заяви той – и хората там следват Бога.“ Гласът

му бе нежен и изпълнен с любов. Целунах ръката му и той изчезна.

През двете седмици престой в болницата често

мислех за онова, което видях насън. Реших, че веднага след като се възстановя,

ще посетя адвентната църква Маркос. За тази църква и за деноминацията не знаех

нищо друго, освен че се събират в събота.

Разказах на съпруга ми за съня и за заповедта

да посетя адвентната църква. Той ме посъветва да не се доближавам до нея, но

веднага след като придобих сили, аз се измъкнах от дома рано в една съботна

сутрин и тръгнах към църквата. Вратата обаче бе заключена. Изчаках отпред около

два часа. В 8 ч. един мъж отвори църковната врата. Покани ме да се присъединя

към разискването на учителите в съботното училище, което щеше да започне съвсем

скоро.

Вътре в църквата ме запозна с една жена, която

ме накара да се почувствам добре дошла. След края на учителския час, тя ме

заведе на съботно училище в залата и ме представи на библейския служител.

Поздрави ме топло и ми предложи да ме посети у дома, за да ми помогне да науча

нещо повече за Бога. Зарадвах се, че ще дойде вкъщи – точно тази къща, която

бях купила с парите на дявола.


* Продължението следва.

Created by ULimited®