"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Бунт и изкупление Дейвид Таскър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 януари - 5 февруари 2016 г.

Победа в пустинята


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 януари
Стих за запаметяване:
„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото” (Лука 19:10).

„Когато чува за враждата, която ще съществува между него и жената и между нейното и неговото потомство, Сатана разбира, че делото му да поквари човешкото естество ще бъде спъвано и по някакъв начин човекът ще стане способен да устоява на силата му. Но все пак, когато спасителният план е разкрит по-пълно, Сатана заедно със своите ангели се радва, че след като е причинил падението на човека, би могъл да свали и Божия Син от Неговото възвишено положение. Заявява, че досегашните му планове са успели на Земята и когато Христос приеме човешко естество, ще може да надвие и Него, та да осуети изкуплението на падналия род“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Планът на изкуплението“, стр. 32, изд. „Нов живот“, София, 1996).


През тази седмица, докато разглеждаме изкушенията в пустинята, ще се опитаме да проследим както никога досега ясно разкритата в Библията велика борба между Христос и Сатана в схватка между самите тях . Сатана заявява претенциите си към този свят, а Христос идва, за да го отвоюва обратно. Центърът на това отвоюване е спасителният план. След като не успява да убие Исус веднага след раждането Му, Сатана опитва други методи, за да саботира изкуплението на човешката раса. Именно това виждаме да се случва при изкушенията в пустинята.


За тази седмица прочетете:
Матей 1:20-23; Йоан 9:39; Матей 3:7-12; 4:1-10; Второзаконие 34:1-4; Откровение 21:10



Емануил, за да избавя Неделя - 31 януари

Прочетете Матей 1:20-23. Какво означава името, дадено на Исус: „Емануил“?


Защо Исус идва на тази земя да бъде „с нас“?


Първо, идва, за да възстанови владението, изгубено от Адам (Римляни 5:12, 15). Тук виждаме царствените характеристики на Исус (притежава власт), Който вдъхновява множествата (5000 души искат да Го короноват за цар) и за Когото децата пеят „осанна“ (форма на прослава, насочена към онзи, който спасява хората от враговете им). Виждаме и могъществото Му над творението – Той може напълно да възстановява здравето на съкрушените човешки същества (например слепороденият или жената с кръвотечение от 12 години) и владее над природните сили (когато укротява бурята и казва на вятъра и вълните да утихнат).

Второ, идва да донесе съд и да унищожи делата на дявола (Йоан 9:39; 1 Йоан 3:8). Колко често се питаме защо злото процъфтява! Исус говори за тази несправедливост и ни уверява, че краят вече е близо. Демоните признават, че Исус е по-силен от тях. Често посочват Неговата идентичност още преди Исус да е готов да я разкрие. Той подарява мир на обладаните от демони хора и възстановява здравия им разсъдък, въпреки че другите наоколо побягват от страх.

Трето, Исус идва на света, за да потърси и да спаси погиналото (Лука 19:10) и да понесе човешките грехове (Йоан 1:29). Става като нас, за да бъде верен Първосвещеник и да ни възстанови при Бога (Евреи 2:17). „Справянето с греха, спасяването на хората, дарът на благодатта, опрощението, оправданието, прославянето – всичко това е целта на единствения Завет, който сега се осъществява в личността на Исус Христос“ (Райт, Н. Оправданието: Божият план и версията на Павел. Електронен вариант за „Киндъл“.).

И накрая, Исус идва, за да ни покаже какъв е Бог, да разкрие пред нас – и пред наблюдаващата вселена – какъв е истинският Му характер (1 Йоан 4:9).


Как всяко едно от тези основания за идването на Христос може и трябва да подобри живота ви и ходенето ви с Господа?




Кръщението на Исус Понеделник - 1 февруари

Появата на Йоан Кръстител сигурно е повод за вълнение в цялата околност. Ето някой, който изглежда като пророк Илия (Матей 3:4; 4 Царе 1:8). Той е първият пророчески глас, който евреите чуват след 400 години. До този момент Бог никога не е мълчал толкова дълго. Сега отново им говори. Очевидно предстои да се случи нещо забележително.


Прочетете Матей 3:7-12. Защо Йоан Кръстител включва темата за съда – идещия гняв (стих 7), брадвата при корена на дървото (стих 10), очистването на гумното (стих 12) и изгарянето на плявата в неугасимия огън (стих 12) – в своята проповед за Месия?


Хората по времето на Йоан Кръстител смятат, че живеят в последните дни. Те го виждат да идва от пустинята и да ги насърчава да минат през водите на Йордан чрез кръщение. Това донякъде прилича на нов Изход, а потапянето (също като преминаването по пресъхналото морско дъно) е необходимо за очистването и подготовката за новата обетована земя, когато лично Месия ще ги поведе за победа над римляните към установяване на Божието вечно царство, предсказано от пророците. Или поне така смятат мнозина по онова време.

Но нито Йоан Кръстител, нито Исус застават начело на политическа фракция; става въпрос за спасително дело. Обяснението за служенето на Йоан, дадено от Лука, е цитат от Исая, описващ начина, по който Бог ще приготви пътя за завръщащите се в обетованата земя пленници (Лука 3:3-6). Йеремия обяснява защо този път е толкова специален: за да може да бъде изминат от най-уязвимите в обществото – слепите, недъгавите, бременните, майките с малки деца – и от всички останали, които искат да се върнат в обетованата земя (Йеремия 31:7-9). Нищо чудно, че хората се стичат към Йоан; в тях се разпалва надеждата, че и те биха могли да се подготвят за великия ден на Господа, който скоро ще настъпи.


Вярващите от I век дълбоко бъркат по отношение естеството на Първото пришествие на Господа. Как верните от последното време да избегнат сериозни грешки, свързани с характеристиките на Второто пришествие?




Камъните в хляб Вторник - 2 февруари

Прочетете Матей 4:1-3. Какво се случва тук и защо? Как виждаме проявлението на великата борба?


„Исус е заведен в пустинята, за да бъде изкушаван. Той е заведен там от Божия Дух. Не предизвиква сам изкушението. Отива в пустинята, за да остане сам и да размисли върху мисията Си и делото Си. Чрез пост и молитва Той трябва да се подготви за кървавия път, който Му предстои да извърви. Но Сатана знае, че Спасителят е отишъл в пустинята и смята, че сега е най-доброто време да спечели достъп до Него“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Изкушението“, стр. 58, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Виждаме драматични паралели между разказа за изкушенията на Исус и преживяванията на израилтяните в техните странствания по време на Изхода. След като излиза от водата, Исус отива в пустинята, където не яде нищо и бива изпитван в продължение на 40 дни. По подобен начин израилтяните минават през водата (Червено море), навлизат в пустинята, където нямат хляб, и остават там 40 години. Обърнете внимание как това е описано във Второзаконие 8:2, 3: „И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. И те смири, и като те остави да огладнееш“.

Евангелието ни разкрива, че след 40 дни Исус огладнява (Матей 4:2).Тогава се появява някой с „полезен“ съвет – по подобие на утешителите на Йов. Не за първи път Сатана се представя като идващ „да помогне“ на някого в утеснение. Захария, 3 глава описва историята на първосвещеника по време на възстановяването на Йерусалим след вавилонския плен. Когато застава пред Бога във видение, някой се появява от дясната му страна. Онзи, който стои отдясно, винаги е най-довереният приятел, който е там да пази и защитава от евентуални нападатели. Но довереният приятел отдясно в Захария, 3 глава не е друг, а „обвинителят“, преструващ се на доверен приятел.

Същото се случва и с Исус в пустинята. Онзи, който идва „да помогне“, разкрива себе си, когато казва: „Ако си Божи Син, заповядай тия камъни да станат хлябове“ (Матей 4:3). Ангел от Бога не би се усъмнил в божествеността на Христос.

Отново обърнете внимание, че отговорът на Исус (Матей 4:4) е цитат, свързан с Изхода. Бог те „храни с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста“ (Второзаконие 8:3).


Колкото и сериозно да попаднете в клопката на изкушението, не е ли по-важно да се уверите, че макар и неволно не въвеждате още някого в него?




Друго изкушение Сряда - 3 февруари

Първото изкушение съдържа паралел с изхода от Египет, но корените му са в грехопадението. Като насочва мислите Си върху верността към Бога, вместо върху апетита, Исус отвоюва територията, която Адам е изгубил при дървото на познанието. Но за да възстанови напълно духовната връзка от мястото, където се е провалила човешката раса по времето на Адам, Исус трябва да бъде подложен на още две изкушения.

Според Евангелието от Матей при второто изкушение Сатана отнася Исус върху най-високата част на храма, най-вероятно на югоизточния ъгъл, разположен над стръмен склон. И отново чуваме същото иронично подмятане: „Ако си Божи Син“, което подсказва, че изкусителят не е приятелски настроен спрямо Исус.


Какво се опитва да направи Сатана? Дали би доказал нещо, ако Исус беше скочил? Матей 4:5-7.


Исус не се вълнува от евтин театър. Изцяло се доверява на Бога и целта му не е да впечатлява останалите. Това доверие в Неговия Отец се проявява, когато напуска небето и става човешко същество, когато понася оскърбление, злословие, публично унижение и несправедлива смърт (вж. Филипяни 2:5-8). Това е Неговата участ и Той е напълно подготвен за нея. Мисията Му е да отвоюва света, изгубен от Адам и от неговите потомци. В личността на Исус трябва да се изпълнят всички заветни обещания и светът да получи шанс за спасение.

Исус отново отговаря с „Писано е!“, цитира книгата „Второзаконие“ и отново свързва преживяването Си с Изхода: „Да не изпитвате Господа, вашия Бог, както го изпитвахте в Маса“ (Второзаконие 6:16). Маса е мястото, където израилтяните възроптават силно поради липсата на вода и Мойсей удря канарата, за да им я осигури. Ето как оценява самият Мойсей това преживяване: „Изпитаха Господа, като казаха: Дали е Господ между нас, или не“ (Изход 17:7). Разбира се, Исус не постъпва така и не се хваща на въдицата, въпреки че този път дяволът също вмъква фразата „писано е“ (Матей 4:4, 6).


Не винаги е лесно да се разпознае границата между доверието в Бога при очакването на чудо и самонадеяността, когато Му се молим. Как различавате едното от другото? Споделете своя отговор със съботноучилищната група.




Поклонението пред дявола Четвъртък - 4 февруари

Според Евангелието от Матей, докато първото изкушение е фокусирано върху апетита, а второто – върху манипулирането на Бога, третото е пряко предизвикателство към самия Христос, към Неговия статут на Цар и към върховната Му мисия на земята.


Прочетете Матей 4:8-10, Второзаконие 34:1-4 и Откровение 21:10. Какво е значението на „много високата планина“, на която Сатана отвежда Исус?


Съдейки по това как Библията използва темата за изкачването на върха на много висока планина, за да се огледат царствата, бихме могли да разберем, че пътуването на Исус не е разглеждане на забележителности. Този сценарий съдържа и пророчески елемент. От върха на планината Мойсей вижда обетованата земя такава, каквато ще стане по-късно, а Йоан вижда Новия Йерусалим. По подобен начин Исус вижда много повече от територията на древния римски свят. Обърнете внимание, че Сатана показва всичко в най-добрата му светлина. Представя блясъка и богатствата, а не престъпленията, страданията и несправедливостта.

След това заявява: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:9). Така, както Сатана подмамва Адам и Ева да пожелаят да бъдат като Бога (след като вече са по Неговия образ), сега се преструва, че той е бог и притежанията на народите по света са изключителна негова собственост. Нещо повече – при демонстрация на мъничко лоялност – лесно би могъл да предаде всичко в ръцете на Исус (вж. Лука 4:6; ср. с Псалми 2:7, 8).

Този изпит се фокусира върху лояността. На кого трябва да отдаде върховната си лоялност човешката раса? В Едем, когато Адам и Ева я предават на змията, те всъщност връчват на Сатана своята първоначална вярност и тази зараза бързо се разпространява сред всяко следващо поколение. Без директната Божия намеса великата борба би приключила в полза на Сатана. Човешката раса – а може би и животът на земята – не би могъл да продължи. Залозите са прекалено високи.

Обърнете внимание, че Исус, също като Йосиф пред жената на Петефрий, не позволява на злото да се навърта около Него. Заповядва на Сатана да се махне. Йосиф не може да направи същото, затова сам напуска мястото, където обитава потенциалното зло (Битие 39:11, 12). Какъв простичък урок за нас!


При всяко от трите изкушения Исус използва Писанието като Своя защита. Какво означава това на практика? Как ние, изправени пред изкушение, да използваме Писанието, за да удържим същите победи?




Разширено изучаване Петък - 5 февруари

Въпреки че всеки би могъл да открие различни исторически извори, говорещи по темата за великата борба, и въпреки че днес някои евангелски църкви разглеждат по-обстойно проблема, никой не притежава по-задълбочено познание за нея от Църквата на адвентистите от седмия ден. Буквалният, физически, морален и духовен конфликт между Христос и Сатана е отличителният белег на адвентната доктрина. И това не бива да ни учудва. В цялата Библия се съдържа онова, което един евангелски писател нарича: „темата за космическата война“, и понякога – както в урока за изкушенията в пустинята през тази седмица – този мотив се проявява явно и открито. Идеята за битката между доброто и злото може да се проследи и отвъд тясно религиозния контекст. Поетът Т. С. Елиът пише: „Светът се върти, светът се променя. Но едно си остава същото. През всичките ми години едно нещо не се променя... постоянната битка между Доброто и Злото“ (Пълен сборник с поеми и пиеси, стр. 98 – амер. изд.). Немският атеист Фридрих Ницше пише: „Да заключим. Двете противоположни ценности „добро и лошо“, „добро и зло“ са се вкопчили в страховита битка на земята от хиляди години“ (За генеалогията на морала и Ессе Homo, стр. 52 – амер. изд.). Писанието и духът на пророчеството разкриват най-добре истинското естество на този конфликт и вечните проблеми, заложени на карта в него.

За разискване:

1. Преговорете в групата си отговорите на въпроса от частта за сряда за разделителната линия, границата между доверието в Бога в очакване на чудо и самонадеяността. Как да разберем къде е тази граница?

2. Изкушението се проявява под най-различна форма, размер, цвят, вид и модел – всички внимателно подбрани, за да ни достигнат там, където сме най-уязвими. Разбира се, някои неща, които са изкусителни за един, не действат при другиго. Освен отявлените грехове, кои са по-фините начини да бъдем изкушавани?

3. Прочетете за изкушенията на Исус в пустинята и за унижението, на което е подложен. Помислете върху факта, че същият този Исус наистина е „Бог с нас“. Той е Онзи, без Когото „не е ставало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Как да схванем невероятната реалност, че Бог – да, Бог! – приема този ужасяващ дуел заради нас? Ако осъзнаем тази истина, нима нещо друго би имало значение?




Разказ
Намиране на истинското злато – Част 2

Историята до тук: Родителите на Амаир се

развеждат и той се премества заедно с майка си в село по поречието на Амазонка.

По-късно постъпва в армията. След това отива в дома на брат си в търсене на

злато, но всъщност намира „небесно злато“. В желанието си да сподели това

съкровище той посещава сестра си. След време се оженва и се връща в родното си

село, където стават общински учител.

Приятел адвентист научил, че Амаир и Франсинет

са се преместили в селото и в желанието си да им помогне, отишъл при тях.

Започнали да се събират всяка събота под дърветата край реката. Скоро и други

селяни ги забелязали и пожелали да се присъединят към богослужението. Амаир

започнал да изнася библейски уроци и групата продължила да нараства.

Не след дълго майката на Амаир разбрала какво

се случва. Тя била така засрамена от факта, че синът й станал адвентист от

седмия, че оттеглила благословенията си от него и го проклела.

Амаир и Франсинет започнали да се молят за

майка му, но ситуацията станала още по-нетърпима. След като започвали да

преподават библейски уроци на някого, още на следващия ден майката на Амаир

отивала при този човек и му казвала, че синът й го учи на една измама.

„Ние обаче вярвахме, че в подходящия момент

Бог ще направи нещо – разказва Амаир. – Хората бяха добронамерени и приемаха

вестта.“

Все повече селяни споделяли с околните

истините, които откривали благодарение на библейските уроци. Групата, която се

събирала под дърветата, нараснала толкова много, че решили да построят адвентна

църква. Пастор от местната конференция дошъл да кръсти новоповярвалите и

официално да организира новата църква. Понастоящем църквата, която започнала с

едно семейство, наброява 113 членове.

Когато видяла колко бързо се разраства

адвентната църква, майката на Амаир се свързала със своя свещеник и го помолила

да основе католическа църква в селото. Нейният личен живот обаче не вървял

добре и не след дълго тя се развела с втория си съпруг. Нищо не било предприето

за основаване на католическа църква.

Силно обезсърчена, майката решила да се махне

от селото. Случило се обаче нещо удивително и библейските учения, които била

чула, оказали своето въздействие. Тя разбрала истината за съботата от седмия

ден, но се срамувала да я спазва. След като се преместила в друго населено

място, тайно започнала да спазва съботата („заради Бог Отец“, както заявявала),

но продължила да ходи на църква в неделя („заради Исус“).

Бог действал в сърцето й и след като завършила

курс за изучаване на Библията, приела цялата адвентна вест и се кръстила.

Върнала се в селото си, за да разговаря с двамата си братя и да ги насърчи да

приемат „съкровището“, което били открили заедно с Амаир.


* От Джина Уолен, редактор на тримесечното списание „Мисия“.

Created by ULimited®