"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 ноември 2015 г.

Хомотът на Еремия


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 ноември
Стих за запаметяване:
„Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).

Както вече видяхме, Божиите пророци проповядват не само с думи, но и с притчи. Понякога те трябва да показват вестта чрез живота си. Това е още един начин за предаване на смисъла.

Затова Еремия отново е призован да „изживее“ думите, които трябва да предаде. Първо, трябва да носи дървен хомот. „Така ми каза ГОСПОД: Направи си ремъци и прътове на ярем и ги сложи на шията си“ (Еремия 27:2). Това трябва да е било уморителна задача, дори при най-добрите обстоятелства; в този случай тя е още по-трудна, защото един фалшив пророк оспорва думите на Еремия. Тази седмица ще разгледаме задълбочено истината и заблудата, които се борят за сърцата и умовете на хората. Ще видим също как една вест на благодат може да бъде лъжа.

На Еремия още се забранява да жалее, когато другите жалеят, и да се радва, когато другите се радват. В тези случаи идеята е хората да осъзнаят какво ще ги сполети заради греховете им и така да се покаят и да се съобразят с вестите, за да смекчат печалните последици от греховните си действия.

За тази седмица прочетете:
Еремия 16:1–13; 28; 27:1–18; Осия 1:1–3; Данаил 4:25; 2 Тимотей 4:3, 4



Един живот в самота Неделя - 22 ноември

Няма съмнение, че житейската съдба на Еремия не е лесна (той първи признава това!). Обаче нещата са дори още по-трудни, отколкото можем да си представим.


Прочетете Еремия 16:1–13. Каква е Господната вест към Еремия тук? Колкото и да е сурова, как би могла да бъде благословение за пророка? (Сравни с Осия 1:1–3).


За разлика от Осия, който трябва да се ожени за блудница, за да покаже колко покварена е станала връзката между Господ и Израел поради духовното прелюбодейство на нацията, Еремия трябва напълно да се откаже от идеята за брак и деца. Това е нещо доста рядко и крайно за онова време и култура. В Израел създаването на семейство е много важно за всеки млад мъж. Освен любовта и общуването между съпрузите, е важно още да се продължи името на рода. Защо Бог забранява на Еремия да създаде семейство? За да може собственият му живот да бъде притча за това колко ужасно ще бъде времето, когато семейства се разделят и когато болката от раздялата ще натегне силно върху оцелелите. Липсата на семейство ще бъде постоянно предупреждение и урок за неговите съвременници.

Еремия е изолиран от обществото и в други области. Забранено му е да влиза в къща, където е обявен траур; това е символ на отношението на Господа към тяхното нежелание да отговорят на призива Му за покаяние и пробуждане.

Освен това той не трябва да се включва в техните весели празници и тържества. Това трябва да символизира настъпващия период, когато вавилонците ще сложат край на тяхната радост и ликуване.

Така Еремия се лишава от близостта, която се създава между хората в скръб и радост. Животът му и житейските скърби трябва да бъдат живи уроци. Стига само нацията да би пожелала да се поучи от тях!


Как този разказ може да ни помогне да се научим да ценим човешката подкрепа, която получаваме от другите или която предлагаме на другите? Но колкото и важна да е тя, как можем да научим, че в края на краищата най-добрата подкрепа идва единствено от Господа?




Хомотът на Еремия Понеделник - 23 ноември

Прочетете Еремия 27:1–18. Каква е вестта на Господа към народа тук? Защо тя би прозвучала като предателство за много хора, които я чуват?


Хомотът, който Еремия трябва да сложи върху себе си, е безспорен знак за унижението, което нацията понася – ние бихме нарекли това военна окупация. (Във Второзаконие 28:48 и 3 Царе 12:4 идеята за хомот се появява като израз на потисничество.) Еремия трябва физически да преживее значението на вавилонското нашествие. Дървеният хомот, който той слага на ръцете и раменете си, е един и половина метра дълъг и осем сантиметра дебел. Същността на неговата вест е, че ако държавата се разбунтува срещу Вавилон, Господ ще възприеме това като че ли тя се е разбунтувала срещу Него и в резултат бунтовниците ще пострадат.

Макар да има някои неясноти в оригиналните текстове, изглежда, той не трябва да прави хомот само за себе си, но също и за пратениците на чуждите държави, които са дошли в Ерусалим и планират заговор срещу Навуходонсор – въпреки предупрежденията на Господа да не го правят. Сигурно е, че думите на Еремия изобщо не са възприети благосклонно в този момент.


Кое е особено важно във вестта от Еремия 27:5? (Виж също Данаил 4:25).


Тук отново, както и в цялата Библия – Стария и Новия завет – виждаме Господ като Творец и Владетел над цялата земя. Дори в това, което изглежда като хаос и катастрофа (нашествие и завладяване от една езическа нация), се разкрива силата и авторитетът на Бога и това трябва да бъде източник на надежда за всеки от верния остатък.


Едно е да бъдете под хомота на робството. Обаче се запитайте: Поставили ли сте вие несправедлив хомот върху някого и ако да, защо още сега не го махнете?




Войната на пророците Вторник - 24 ноември

Лошата новина си е лоша новина и често не ни се иска да я чуем или искаме да намерим разумни основания да я отхвърлим. Такъв е случаят тук, в Юда, с Еремия и хомота, който носи – ясна вест на предупреждение към народа. „Изумлението на съвета на събралите се нации е безгранично, когато Еремия, носейки хомота на подчинението на врата си, им разкрива Божията воля“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 444 – амер. изд.).


Прочетете Еремия 28:1-9. Представете си, че сте юдеин, който стои там и наблюдава какво става. На кого бихте повярвали? На кого би ви се искало да повярвате? Въобще каква причина бихте имали да повярвате по-скоро на Анания, отколкото на Еремия?


Еремия издига гласа си в името на Бога, но и Анания говори също в името на Бога. Кой всъщност говори от Божия страна? Не е възможно да са и двамата! За нас днес отговорът е очевиден. За някой човек по онова време може да е било по-трудно, въпреки че Еремия представя силен аргумент в стихове 8, 9: пророците в миналото проповядват същата вест като мен, вест на съд и гибел.

„В присъствието на свещениците и народа Еремия искрено ги умолява да се подчинят на вавилонския цар за периода, който е определил Господ. Той цитира пред юдовите мъже пророчествата на Осия, Авакум, Софония и другите, чиито вести на порицание и предупреждение са сходни с неговите. Напомня им за събитията, които са се случили като изпълнение на пророчествата за наказание, заради това, че не се покайват за греха. В миналото съдбите на Бога сполетяват непокаяните, изпълнявайки съвсем точно Неговото намерение, разкрито чрез вестителите Му“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 445 – амер. изд.).

Накратко, точно както днес учим уроците от свещената история, така и Еремия се опитва да насочи хората от своето време към същото: учете се от миналото, за да не допускате същите грешки като предците си. И ако преди това за тях е било трудно да го послушат, сега със „службата“ на Анания, който му се съпротивлява, задачата на Еремия ще стане още по-трудна.


Анания, чието име означава „Бог показва благодат“, като че ли предлага една вест на благодат, прошка и спасение. Какви уроци трябва да научим от този фалшив проповедник на благодат?




Железният хомот Сряда - 25 ноември

Битката между пророците не е само с думи, но и с действия. Подчинявайки се на Божията заповед, Еремия слага дървен хомот на врата си; това е външен символ на вестта, която носи на народа.


Какъв е пророческият символизъм в действието на Анания? Еремия 28:1–11.


Представете си например, че след като Исус проклина смокинята (Марк 11:13, 19–21), някой, който е чул думите Му и знае какво се е случило, насажда ново дърво на същото място, опитвайки се да опровергае пророчеството на Исус. Именно това прави Анания с пророчеството на Еремия, което е представено с хомота на врата му. Това е акт на открито предизвикателство към неговите думи.

Обърнете внимание и на реакцията на Еремия. В стиховете не се споменава да е казал нещо веднага след счупването на хомота. Той просто се обръща и си тръгва. Ако историята свършваше тук, би изглеждало, че пророкът се е оттеглил, победен.


Прочетете Еремия 28:12–14. Какво се случва след това? Каква е новата вест на Еремия?


Отговорът му не е вест на отмъщение: ти ми направи това, затова и аз ще ти направя същото. Вместо това то е още една ясна вест от Господа, но дори по-силна от преди. Някой може да е успял да счупи дървен хомот, но кой може да счупи железен? В известен смисъл, това, което Господ им казва, е че чрез твърдоглавието и отказа си да се покоряват, те само влошават нещата. Ако мислите, че дървеният хомот е нещо лошо, опитайте железния.


Кой не се е учил по трудния начин, че само усложняваме нещата за себе си, когато сме твърдоглави? Защо в отношенията ни с Господа е винаги по-добре да се покорим и да отстъпим веднага, отколкото да продължаваме да се борим и да правим нещата по-трудни за себе си?




Да се надяваме на лъжи Четвъртък - 26 ноември

„Слушай сега, Анания, ГОСПОД не те е изпратил, а ти правиш този народ да се надява на лъжа“ (Еремия 28:15).


Отговорът кой е прав, Еремия или Анания, не се забавя дълго. Еремия 28:16, 17 ни разказва за съдбата на лъжливия пророк, която е точно такава, каквато истинският пророк обявява.

Макар че Анания умира, той все пак наврежда на нацията. В известен смисъл, неговите дела го следват. Той е накарал народа „да се надява на лъжа“. Еврейският глагол е hiphil, каузативна форма на глагола „доверявам се“. Той ги кара да се доверяват на лъжа – не в смисъл, че ги принуждава със сила, но чрез заблуда. Въпреки че Господ не го е изпратил, той говори в Негово име, което има голяма тежест в Юда. Да прибавим към това и факта, че неговата вест на „благодат“, „прошка“ и „спасение“ определено е нещо, което хората желаят да чуят, имайки предвид голямата заплаха, която Вавилон представлява за нацията. Това обаче е фалшиво „евангелие“, фалшива вест за спасение, която Господ не им е дал. Така че в момент, когато народът трябва да чуе думите на Еремия и вестта за изкуплението, която тя носи, те се вслушват вместо това в думите на Анания и това влошава още повече и без друго лошото им положение.


Какво общо имат следните стихове с Еремия 28:15?


2 Тимотей 4:3, 4


2 Солунци 2:10–12


И днес обстоятелствата са същите: води се великата борба, битката за сърцата и умовете на милиони хора. Сатана действа усилено, за да накара възможно най-много от тях да „се надяват на лъжа“, а тази лъжа може да се появява под различни маски и форми, стига винаги да си остава лъжа. Тъй като Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6), лъжите на Сатана може да са за какво ли не, стига само да не съдържат истината в Исус.


Кои са някои от лъжите, широко разпространени във вашата култура днес? Защо единствената защита срещу тях е да се държим за Исус и за Неговото слово?




Разширено изучаване Петък - 27 ноември

Както видяхме, хората искат да вярват в добри вести, а не в лоши. Искат да вярват например във вестта на Анания, а не на Еремия. И днес се случва съвсем същото. Много хора все още настояват, че нашият свят ще става все по-добър с течение на времето. Обаче дори един атеист като Тери Ийгълтън осъзнава колко фанатична е тази идея: „Ако някога е съществувал благочестив мит и лековерно суеверие, то това е либерално-рационалистичното вярване, че като изключим някои забежки, ние всички неотклонно вървим по пътя към един по-добър свят. Този трошлив триумфализъм е останка от героичната епоха на либерализма, когато звездата на средните класи е във възход. Днес той седи рамо до рамо с цинизма, скептицизма или нихилизма, в които се е изродило до голяма степен това благородно наследство“ (Разум, вяра и революция: Размишления върху дебата за Бога. С. 70. Издание Kindle). Макар че някои аспекти от живота са се подобрили, нашият свят сам по себе си не предлага почти никаква надежда, почти никаква утеха, особено в дългосрочен план. Ако трябва да имаме някаква действителна надежда, тя трябва да бъде в нещо Божествено, а не земно; в нещо свръхестествено, а не естествено. И разбира се, именно за това говори евангелието: Божията свръхестествена намеса в нашия свят и живот. Без него какво друго имаме, освен такива като Анания и техните лъжи?

За разискване:

1. Помислете за бъдещето на нашия свят като цяло, дори от чисто човешка гледна точка. Изглежда ли то изпълнено с надежда и добри перспективи, или изглежда страшно, опасно и пълно с несигурност? Какви основания можете да дадете за отговорите си?

2. Както видяхме, в контекста на лъжите на Анания вестта на Еремия се обръща назад към миналото, към историята и се учи от тях. Елън Уайт пише нещо подобно: „Няма нищо, от което да се страхуваме в бъдеще, освен да не забравим начина, по който ни е водил Господ, и Неговото учение от миналата ни история“ (Сцени от живота. С. 196 – ориг.). Какво има тя предвид? Какво се е случило в нашето минало и с Божието учение в него, което може да ни помогне да се подготвим за това, което със сигурност ще дойде в бъдещето?

3. Анания носи фалшива надежда за благодат. Кои са някои от фалшивите вести на благодат днес, от които трябва да се пазим? Благодатта, разбира се, е нашата единствена надежда, но как може да бъде представена като лъжа?




Разказ
Божията спасителна десница – Част 2

Третирането на раните било толкова болезнено, колкото самото изгаряне. Всеки ден сестрите сменяли превръзките и промивали изгарянията със солена вода. После внимателно почиствали раните, за да премахнат мъртвата кожа. Това предотвратявало инфектирането. Сестрите научили г-жа Бонда как сама да промива и да слага лекарството. Тя стояла в болницата при съпруга и сина си, за да им приготвя храната и да помага в грижите за тях.

След два месеца пастор Бонда настоял да бъде изписан. Мускулите му били отслабнали и той едва ходел, но се притеснявал за църковните членове.

След като пасторът се завърнал у дома, Джошуа останал с майка си в болницата за още четири месеца. Всеки ден майката му говорела нежно, докато почиствала и бинтовала раните. Присъствието й окуражавало момчето и му давало надежда.

За семейството било трудно да остане разделено толкова много месеци. Те не можели да се виждат, но се молели.

Шест месеца по-късно Джошуа бил преместен в болница за рехабилитация, където да продължи с допълнителна тримесечна терапия. Не можел да ходи, но се научил да използва проходилка. Майка му започнала с новото ежедневно лечение. Потапяла краката му в топла вода, след това разтягала мускулите. Било болезнено, но тя настоявала Джошуа да пее, вместо да плаче.

Най-накрая Джошуа се прибрал у дома, но майка му продължила да го лекува и да му помага да ходи. Когато видял приятелите си да играят навън, той пожелал да отиде при тях. След цяла година на възстановяване, Джошуа можел да ходи без чужда помощ.

Възстановяването на пастор Бонда също отнело много време. Увредените мускули на краката не можели да се разстягат до толкова, че той да кара велосипед. Било му много трудно да обикаля из селските църкви. Те обаче продължавали да се растат по брой на членове и по вяра.

Пастор Бонда знае, че в това изпитание Бог е бил до всеки член от семейството му, за да насърчава, благославя и изцелява. „Бог ни благославя дори в най-трудните часове - казва той. – Когато се прибрах от болницата, църквата се разрасна още повече. След пожара започнаха да идват много повече хора.

Г-жа Бонда също е благодарна за Божиите благословения по време на ужасното изпитание.“Благодаря на Бога за това, че спаси съпруга и сина ми – казва тя. – Това преживяване ме научи колко важно е да прекарваш повече време със семейството си. Не бях забелязала някои особени качества в малкия Джошуа, но ги видях, когато бяхме в болницата. Например, той има чудния талант да пее, за който не подозирах, докато не го чух да пее на болничното легло. По време на дългия престой в болницата имахме време да се сприятелим помежду си и с Бога.


* След като завърши университета Солуси в Зимбабве, Уесли Бонда е ръкоположен пастор, работещ в Малави. Докато бе в Солуси, Олива Бонда също изкара различни курсове.

Created by ULimited®