"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 октомври 2015 г.

Порицание и наказание


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 октомври
Стих за запаметяване:
„Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото Ти си хвалението ми“ (Еремия 17:14).

„Каквото е било, това и ще бъде; и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето“ (Еклесиаст 1:9).

Нищо ново под слънцето? Това е особено вярно, когато става въпрос за живота и делото на Божиите пророци, които често са призовани да носят предупредителни и укорителни вести до хората, които би трябвало да знаят какво е право. Макар че се опитват да бъдат верни на призванието си, те в повечето случаи срещат ожесточена съпротива, дори отмъщение, често от духовните водачи, които би трябвало първи да се вслушат в тях. Не е чудно, че Исус казва: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате: Ние ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме станали техни съучастници в проливането на кръвта на пророците“ (Матей 23:29, 30).

Тази седмица ще започнем да разглеждаме изпитанията на Еремия, чиято служба сякаш не се състои в нищо друго, освен в порицание и наказание: той отправя укорите, водачите му налагат наказание.

За тази седмица прочетете:
Еремия 17:5–10; 17:1–4; 11:18–23; 12:1–6; 14:1–16; Йоан 3:19



Двата пътя Неделя - 18 октомври

От най-първите глави на Битие до последните глави на Откровение Библията ни представя само две възможности за начина ни на живот: или следваме Господа с цялото си сърце и душа, или не Го следваме. Това е изразено в думите на Исус, които много хора смятат за проблемни: „Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира заедно с Мен, той разпилява“ (Лука 11:23). Това е категорично недвусмислено изявление за духовните реалности, които са по-велики от това, което можем да видим с просто око, или което може да ни каже здравият разум. Това е темата за великата борба в самата й същност. И все пак, в определен смисъл, Исус не казва нищо ново или радикално. Нещата винаги са стояли по този начин.


Прочетете Еремия 17:5–10. Какви съдбоносни духовни принципи намираме тук, особено в светлината на великата борба между Христос и Сатана?


Непосредственият контекст на тези думи вероятно отразява политическите флиртове на Юда и Господ иска те да разберат, че тяхната единствена помощ е от Бога, а не от политически или военни сили: идея, която по-късно ще научат, но едва след като вече е твърде късно. Макар че Господ може и използва други хора да ни помага, в края на краищата винаги трябва да възлагаме доверието си само на Него. Никога не можем да бъдем сигурни в мотивите на другите; а винаги можем да знаем Божиите намерения спрямо нас.

Съвсем основателно Еремия 17:9 предупреждава за измамността на човешкото сърце. Еврейският текст казва, че сърцето е по-измамно от „всичко“. Ужасните физически последици от греха, колкото и лоши да са, бледнеят в сравнение с моралните и духовните последици. Проблемът е, че тъй като нашите сърца вече са станали толкова измамливи, не можем напълно да осъзнаем доколко лоши са всъщност. Еремия скоро ще се убеди от личен опит в това колко зли могат да бъдат намеренията на хората.


Как можете да се научите да се доверявате на Господа повече от преди? По какъв начин можете точно сега да пристъпите с вяра и да направите това, което е право пред Господа?




Грехът на Юда Понеделник - 19 октомври

Задачата на Еремия определено няма да е лесна. Може би някои хора изпитват перверзно удоволствие да навират греховете на хората в очите им, но за повечето това е неприятна работа, особено заради реакциите, които биха предизвикали техните думи. Въпреки че някои могат да се покаят и реформират, когато чуят укорителни думи, обикновено това не става, особено когато самото порицание е много рязко и силно. А всъщност, както и при всички пророци, думите на Еремия са точно такива: резки и силни!


Прочетете Еремия 17:1-4. Кои са някои от предупрежденията, които Еремия отправя към народа?


Образът на гравирания върху сърцето грях е изключително силен. Той показва дълбочината на покварата. Идеята е, че грехът не просто е написан там като с химикал, но че е гравиран, изрязан с длето. Всичко това звучи още по-въздействащо, когато човек си спомни думите на Господа към прадедите на Юда: „Ако послушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа…“ (Второзаконие 30:10; срв. с Псалм 40:8 и Еремия 31:33). Те трябва да обичат Бога именно от дълбочината на сърцето и да изпълняват Закона Му; а сега, вместо това грехът – нарушаването на този Закон (1 Йоан 3:4) – е врязан в сърцата им.

„Нека никой от хората, които претендират да са пазители на Божия закон, не живее с напразната надежда, че външното зачитане на заповедите ще ги запази от Божественото правосъдие. Нека никой не отхвърля порицанието за извършено зло, нито да обвинява Божиите служители, че са твърде ревностни в опитите си да очистят стана от злото. Един мразещ греха Бог призовава хората, които твърдят, че пазят закона Му, да се отделят от всяко беззаконие“ (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 416 – амер. изд.).


„Гравиран” върху сърцето грях? Това е страшничка мисъл, нали? Какво ни говори този образ за дълбочината и силата на делото за очистването на сърцата ни? Какъв е единственият начин за осъществяването му?




Предупреждението към Еремия Вторник - 20 октомври

„Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли“ (Йоан 3:19).


Тъжната история на Еремия се състои в това, че съпротивата спрямо него идва точно от хората, които Господ се опитва да спаси чрез него. Господ иска да им спести нещастието, което със сигурност наближава. Обаче проблемът е, че хората често не искат да чуят това, което трябва да чуят, защото то изобличава техните покварени желания.


Прочетете Еремия 11:18-23. Какво става тук? За какво ни напомнят някои от образите?


Въпреки че в древния Израел хората, които пророкуват лъжливо в името на Господа, са заплашени със смърт, в този случай няма никакви признаци, че хората от Анатот смятат Еремия за лъжлив пророк. Вместо това, те сякаш искат само той да млъкне. Отказват да чуят какво има да каже. Въпреки че текстът не открива как планират да го убият, някои учени смятат, че може да са замисляли да го отровят.

Както видяхме, Анатот е също и родният град на Еремия, а неговите жители отхвърлят вестта му до такава степен, че пожелават да го убият. Обаче това е само началото на още по-всеобхватно отхвърляне от всички (освен от „остатъка“ от неговия собствен народ).

Разбира се, всичко това, включително образът на „агнето, водено на клане“, напомня за жертвата на Исус. В определен смисъл Еремия е предобраз на Христос, не като символ (като животинските жертви), но в това, че и той като Исус се сблъсква със силна съпротива точно от хората, на които се опитва да помогне. Тази ситуация в неговия живот определено напомня за преживяването на Исус в началото на служенето Му (Лука 4:14–30).


Кога за последно чухте нещо, за което знаехте, че е правилно, но просто не искахте да го чуете? Каква беше първоначалната ви реакция? Защо в такива случаи трябва да се учим да поемаме кръста си?




Оплакването Сряда - 21 октомври

В първите глави на книгата „Еремия” Господ предупреждава Своя служител, че неговото дело като пророк няма да бъде лесно. По време на призоваването му Еремия разбира, че юдейските князе, царе, свещеници и народ ще „воюват против [него]“ (Еремия 1:19). Макар да му е казано, че Господ ще го подкрепя и неговите противниците няма да му „надвият“ (пак там), несъмнено предупреждението, че повечето от собствения му народ ще воюват против него не е приятна вест. Обаче той още не е усетил и половината от това; и когато идват изпитанията, той е основателно ядосан и наранен.


Въпреки че говори за собственото си положение, с какъв универсален проблем се бори пророкът? Еремия 12:1–4. Какво е неговото отношение към хората, които го нараняват? Какво ни говори това за човешкото естество дори и на най-верните Божии служители?


Еремия 12:1 изобилства със старозаветен юридически език: еврейските думи за „праведен“, „представям случай“ и „справедливост“, които се срещат в юридически контекст. Силно разочарован от това, с което се сблъсква, пророкът, предприема „съдебен процес“ (Второзаконие 25:1) срещу Господа. Разбира се, неговото оплакване е често срещано: защо изглежда, че злите благоденстват, докато той, Еремия, който се стреми единствено да върши Божията воля, се сблъсква с подобни изпитания?

Виждаме също и израз на човешкото естество на Еремия. Той иска хората, които са му причинили зло, да бъдат наказани. Тук той не говори като теолог; говори като грешен човек, който има нужда от благодат. И както Йов и много от Божиите верни служители, не разбира защо се случват тези неща около него. Защо трябва той, Божият служител, да бъде призован да разгласява Божията истина на един бунтовен народ, да бъде подложен на коварни заговори от своите собствени сънародници? Еремия се доверява на Господа, но определено не разбира защо се случва точно така.


Как можем да се научим да се доверяваме на Господа, въпреки всичко, което се случва и което просто не можем да си обясним?




Отчаяна ситуация Четвъртък - 22 октомври

Прочетете Еремия 14:1–10. Какво се случва тук?


Страната е поразена от суша. Страдат всеки град и село. Бедните и богатите страдат заедно. Дори дивите животни не могат да понесат липсата на вода. Благородниците чакат слугите си при портите на града, надявайки се, че са намерили вода, но изворите са пресъхнали. Няма никаква вода, а без нея животът не може да продължава. Отчаянието им расте все повече от ден на ден. Хората обличат траурни дрехи и ходят с наведени глави. Тогава изведнъж коленичат и отправят отчаяна молитва.

В момент на такава национална катастрофа е обичайно да се ходи в храма в Ерусалим (Йоил 1:13, 14; 2:15–17) за пост и специални жертвоприношения на Бога.

Еремия вижда нетърпението на хората, но знае, че те не търсят Господа, а само водата. Това натъжава пророка още повече. Той се моли не за вода, но за милост и за Божието присъствие.

Еремия разбира още, че това е само началото на идващите изпитания. Бог вижда в сърцата на хората и знае, че ако прекрати сушата, покаянието също ще се „изпари”. Хората правят всичко възможно в опитите си да променят своето положение, включително отиват и в Ерусалим с молитва, пост, вретище и жертвоприношения. Но забравят едно нещо: че им е нужно истинско обръщане, истинско покаяние. Те се опитват само да премахнат последиците от проблема, а не самия проблем, който е техният грях и непокорство.


Прочетете Еремия 14:11–16. Как да разбираме това?


„Недей да се молиш за този народ за добро“ – казва Бог на Еремия, въпреки че по-рано той дава прекрасен пример за ходатайствена молитва: „При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради името Си“ (Еремия 14:7). Макар че ни е казано да се молим „непрестанно“ (1 Солунци 5:17), в този случай Господ, Който знае всичко от началото до края, разкрива пред Еремия колко покварени и грешни са тези хора. Разбира се, Бог познава техните сърца и бъдещето, а ние - не. Затова новозаветният съвет да се молим дори за враговете си не губи нищо от силата си тук.




Разширено изучаване Петък - 23 октомври

Еремия се вълнува от един въпрос, който тревожи и всички нас: Как да си обясним злото? Но може би това е опит да си обясним нещо, което е нелогично, което дори би могло да бъде наречено „безсмислица“.

В това отношение Елън Уайт пише: „Невъзможно е да се даде обяснение за произхода на греха, защото така би се дало основание за неговото съществуване (…) Грехът е натрапник и не може да се намери никакво основание за съществуването му. Да го обясним би означавало да го защитим. Ако би могло да се намери основание за съществуването му или причина за появата му, той би престанал да бъде грях“ (Е. Уайт, Великата борба. С. 492, 493 – амер. изд.). Ако заместите думата „грях“ със „зло“, това изявление е също толкова логично: Невъзможно е да се даде обяснение за произхода на злото, защото така ще се даде основание за неговото съществуване (…) Злото е натрапник и не може да се намери никакво основание за съществуването му. Да го обясним, би означавало да го защитим. Ако би могло да се намери основание за съществуването му или причина за появата му, то би престанало да бъде зло.

Когато настъпи трагедия, чуваме хората да казват или самите ние си мислим: Не разбирам. Това няма никакъв смисъл. Е, има достатъчно основания да не го разбираме: то не може да бъде разбрано. Ако бихме могли да го разберем, ако имаше смисъл, ако се вписваше в някакъв логичен и разумен план, тогава то не би било зло; не би било толкова трагично, защото ще служи на някаква разумна цел. Затова е изключително необходимо да помним, че злото, както и грехът, не могат да бъдат обяснени. Обаче това, което имаме, е реалността на кръста, който ни показва Божията любов и доброта, въпреки необяснимото зло, причинено от греха.

За разискване:

1. Разсъждавайте още малко върху идеята, че злото и страданието са необясними, че те нямат разумно или основателно обяснение. Защо така е по-добре? Помислете. Настъпва ужасна трагедия: малко дете умира от страшна болест след години на страдания. Наистина ли искаме да повярваме, че за това съществува основателна и разумна причина? Не е ли по-добре да го отдадем на ужасните и лоши последици от живота в един грешен свят? Обсъдете това в групата.

2. Помислете за пророческата служба на Елън Уайт. В какъв смисъл някои от нас може да се провиняват в същото отношение към нея, каквото израелтяните имат към Еремия в неговото време?




Разказ
Нищо друго освен вяра – Част 1

Джон израснал с мисълта, че Бог го призовава да стане пастор. Когато се опитвал да пренебрегне или да избяга от този призив, откривал, че не може да го направи.

В Зимбабве е почти невъзможно студентите да си намерят работа и затова Джон трябвало да разчита на майка си, която да му плаща училищните такси в зимбабвийския адвентен университет Солуси.

Джон обичал евангелизаторската работа и по време на ваканциите се впускал в различни мисионски програми. Провел няколко кратки евангелизационни поредици в различни църкви по време на една от ваканциите и с радост видял как 100 души приемат Христос.

Върнал се у дома, за да се подготви за учебни занятия, като очаквал таксите да са заплатени, но открил, че не са. Майка му обяснила, че нейните стоки не се продават. „Може би ще трябва да пропуснеш един семестър”, предложила тя на сина си.

„Не се безпокой – отговорил й Джон. – Бог е Този, Който ме призова да Му служа, и Той ще ми помогне с училищните такси.”

Опаковал си багажа, целунал майка си за довиждане и се качил на автобуса за Солуси. Пристигнал там, без да има пари за билет за връщане. Нямал нищо друг освен вярата си.

Тъй като пристигнал в Солуси прекалено късно, за да се регистрира, Джон останал за една вечер в стаята на свой приятел в общежитието. Деканът нямал особено желание да му предостави стая без финансово обезпечение. Той обаче познавал Джон и накрая се съгласил. „Ето ти ключа – казал деканът. – Ако обаче не успееш да си платиш до утре, ще трябва да се изнесеш.”

Джон му благодарил и внесъл багажа си в стаята. Преди да го разопакова, коленичил и се помолил: „Господи, благодаря Ти за времето, което ми даде в тази стая. Ако не ми платиш таксите, ще трябва да напусна утре. Всичко зависи от Тебе. Амин.”

Джон чул, че негова позната евангелизаторка – сестра Джеремая, провежда събрания в университета и решил да я посети. „Плати ли си таксите”, попитала го тя.

„Не – отговорил Джон честно. – Майка ми няма пари. Дойдох, за да се помоля за разрешаване на проблема.”

„Нека не искаме пари от Бога – предложила сестра Джеремая. – Нека просто да Му благодарим за това, че е дал парите, от които се нуждаеш.” Двамата коленичили и сестра Джеремая благодарила на Бога за парите, с които Джон все още не разполагал.

Парите не дошли през деня. Докато Джон се разхождал из кампуса, няколко приятели го попитали как вървят нещата. Той не им разказвал за финансовите си затруднения, но отговарял с усмивка: „Всичко е наред. Бог ръководи нещата.”

Едно момиче знаело за проблема на Джон. Опитала се да му подскаже да спре с учението, но той заявил: „Не се опитвай да ме обезсърчаваш. Бог ще се погрижи.

До вечерта нищо не се случило. Джон отново представил ситуацията пред Бога и си легнал.


* Продължението следва.