"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 декември 2015 г.

Обратно в Египет


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 декември
Стих за запаметяване:
„ГОСПОД да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим така, според всяка дума, с която ГОСПОД, твоят Бог, ще те изпрати до нас“ (Еремия 42:5).

Урокът за тази седмица ни довежда до края на сагата на Еремия като пророк. Обаче този край не е: „И оттогава заживели щастливо“. В известен смисъл, човек би могъл да обобщи урока за тази седмица (и дори доста голяма част от книгата „Еремия”) с думите, че тук виждаме пример за границите на благодатта. Тоест, благодатта няма да спаси хората, които напълно отказват да я приемат. Независимо колко много им говори Господ, предлагайки им спасение, защита, изкупление, мир и благоденствие, всички, с изключение само на един миниатюрен и верен остатък, презират и отблъскват Божието предложение.

А Еремия? Неговият живот и дело изглеждат безполезни от човешка гледна точка! „Плачещият пророк“ има много неща, които да оплаква. Дори след като всичките му предупреждения се сбъдват, хората все още се държат за греха, езичеството и бунта, открито предизвикват пророка лице в лице и презират отправеното към тях слово на Господа.

Колко внимателни трябва да бъдем самите ние! Благодатта е благодат, защото се дава на хора, които не я заслужават, да! Но не се дава на такива, които отказват да я приемат или отхвърлят условията, според които тя им се дарява.

За тази седмица прочетете:
Еремия 40:7–16; 41, 42, 43, 44 гл. ; Изход 16:3; Числа 16:13



Политическа анархия Неделя - 13 декември

Човек би помислил, че след разрушаването на града и пълното поражение от вавилонците целият народ ще си е взел поука. За съжаление това не се отнася за всички и драмата още не е свършила.


Прочетете Еремия 40:7–16. Каква вест се дава (отново!) на народа? Какво е значението на думата остатък, използвана в стих 11?


Въпреки вестта на мир и дори произтичащото от това благоденствие (виж Еремия 40:12), не всички са доволни от съществуващото положение.


Прочетете Еремия 41 глава. Пред какви проблеми ще се изправи „остатъкът“ сега?


Макар че не са посочени причини за убийството, фактът на извършването му от някого от „от царския род и от големците на царя“ (Еремия 41:1) подсказва само едно: тези хора от елита не са възприели идеята, че избраният народ трябва да се подчини на управлението на Вавилон. Тъй като Годолия е поставен на престола от вавилонския цар (виж Еремия 40:5), тези хора може да са го смятали за марионетка изменник, който не е предан на нацията и затова трябва да бъде премахнат заедно с царския си двор.

Нататък в главата виждаме, че този остатък сега се изправя пред нова заплаха: страха от вавилонците, които – може би без да знаят подробностите на случката – ще потърсят отмъщение за смъртта на Годолия и на вавилонските войници (виж Еремия 41:3).


Греховете на Исмаил и неговите приближени причиняват страх сред хората, които нямат нищо общо с тези грехове. Съзнаваме ли, че чрез нашето непослушание можем да докараме болка и страдание на другите – дори на онези, които нямат нищо общо с греховете ни?




В търсене на Божествено напътствие Понеделник - 14 декември

Прочетете Еремия 42 глава. Каква силна вест намираме там не само за израелтяните, но и за всеки, който търси напътствие от Господа в молитва?


Страхувайки се от вавилонците, хората потърсват Еремия и искат да се помоли от тяхно име за Божествено ръководство. Досега те трябва да са се убедили, че той наистина е Божи пророк и това, което казва в името на Господа, ще се сбъдне.

Те още се заклеват, че ще направят всичко, което Бог поиска или заповяда. Затова, докато четем, виждаме един народ, който сякаш е научил урока си, който иска само да разбере каква е Божията воля и (което е още по-важно!) да я изпълни. Думите „Било добро, или зло, ще послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог, до Когото те пращаме – за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог“ (Еремия 42:6) – са убедителна изповед на вярата. След всичко, което се случва, крайно време е да направят това.

Обърнете внимание на паралела между тази и по-ранните вести на Еремия: Не се уповавайте на чужди армии. Доверете се на Бога и Той ще ви даде благоденствие и ще ви избави, когато му дойде времето. Спасението не може да дойде от никъде другаде, нито от някого другиго. Чуждите армии не ви помогнаха преди, няма да ви помогнат и сега.

Бог трябва да ги предупреди, защото познава склонността на сърцата им: Той знае, че те мислят да се връщат в Египет (помислете за символизма тук), за да потърсят необходимата им защита. Затова им дава съвсем ясни и конкретни заповеди да не правят това и че един такъв ход ще доведе до тяхното унищожение.

Колко сериозно решение, пред което се изправя всеки един от нас: живот и мир чрез вяра и послушание към Исус или нещастие и смърт поради неверие и непослушание. Независимо от различните обстоятелства, в края на краищата, всички се сблъскваме с един и същи въпрос. За разлика от тези хора, ние невинаги получаваме такива конкретни и ясни предупреждения, но така или иначе ги получаваме.


Живот или смърт, благословение или проклятие. Какви решенията вземаме всеки ден: за живот или за смърт?




Завръщане в Египет Вторник - 15 декември

Ако не сте чели нататък, Еремия, 42 глава би могла да бъде много вълнуваща. Какво ще направят хората? Ще продължат ли с вяра, която да се прояви в послушание и те да останат в Юда? Или ще допуснат същите грешки, каквито са допускали в миналото, и вместо да последват ясното „така казва Господ“, ще направят каквото им се иска, въпреки Неговото категорично предупреждение в последните няколко стиха от 42 глава – какво ги очаква, ако се върнат в Египет?


Прочетете Еремия 43:1–7. Какво правят хората?


Когато Божието слово се разминава с нашите намерения или желания, ние сме склонни да се съмняваме в Божествения му произход. Именно така постъпват водачите и народът с Еремия. Очевидно в Израел са се променили само обстоятелствата, но мисленето и сърцата на хората са си останали същите. Те се измъкват от клетвата си, като нападат пророк Еремия. Обаче не искат да нападнат възрастния пророк направо. Затова обвиняват Варух, неговия приятел и понякога писар, и насочват гнева си срещу него, заявявайки, че той е настроил пророка срещу тях.


Прочетете Изход 16:3 и Числа 16:13. Какви паралели съществуват между това, което хората казват на Еремия и което техните прадеди казват на Моисей?


Човешката природа си е човешка природа, която винаги се стреми да намери кого да обвини за проблемите си, както и повод да направи това, което ѝ се иска. Затова по някаква причина Варух е обвинен, че иска всичките му сънародници да умрат от ръката на вавилонците или да бъдат отведени в плен там. Еремия 43:1–7 не казва защо хората мислят, че той иска това; също така, Свещеното Писание не обяснява и защо израелтяните смятат, че Моисей иска те да умрат в пустинята, след като са напуснали Египет. Под влиянието на емоциите и страстите си хората губят логичния ход на своето мислене. Колко важно е да подчиняваме постоянно страстите и чувствата си на Господа!


Колко често позволяваме на чувствата или страстите си да замъгляват нашата преценка или дори да надделеят над едно ясно „така казва Господ“? Как можем да попречим на нашите емоции и страсти да вземат връх над нас? (Виж 2 Коринтяни 10:5).




Отведени в плен Сряда - 16 декември

Прочетете Еремия 43:8–13. Какво казва Господ чрез Еремия?


Тафнес е град на североизточната граница на Египет, който има здрави укрепления и където живеят много еврейски заселници.

Тук отново Господ иска от Еремия да покаже на живо едно пророчество. Въпреки че думите са силни, понякога, когато се извърши нещо в реалния живот, когато се извърши пред нас, идеята се предава дори още по-силно.

Не ни се казва точно по какъв начин Еремия трябва да постави камъни при входа на фараоновия дом. Обаче идеята е ясна: дори могъщият фараон не може да противостои на Господа и Той ще изпълни словото Си точно както е казал. Бегълците, които мислят, че ще бъдат защитени и в безопасност, като отидат в Египет, бъркат точно толкова, колкото онези, които, както видяхме по-рано, мислят, че могат да бъдат защитени и в безопасност, като си осигурят помощта на Египет (Еремия 37:7, 8). Египетските божества са безполезни, плод на извратено въображение; тези богове са езически мерзости, които държат хората в окаяно невежество за истината. Израелтяните би трябвало да знаят (както трябва да знаем и ние сега!) че нашата единствена защита и безопасност е в покоряването ни на Господа.

„Когато себеотрицанието стане част от нашата религия, ще разберем и ще вършим Божията воля; защото нашите очи ще бъдат помазани с „очен мехлем”, за да виждаме прекрасни неща в Неговия закон. Ще виждаме пътеката на послушанието като единствения безопасен път. Божият народ ще отговаря пред Бога според това доколко разбира светлината. Изискванията на Неговия закон са справедливи и основателни и Той очаква чрез благодатта на Христос ние да ги изпълним“ (Уайт, Е. Ривю енд Херълд. 25 февруари 1890).


Помислете за символизма на завръщането на израелтяните в Египет в стремежа им да намерят безопасност. Каква ирония! В духовен смисъл как можем да бъдем изкушени да „се върнем в Египет“, за да намерим това, което мислим, че не можем да намерим при Господа?




Открито неподчинение Четвъртък - 17 декември

Прочетете Еремия 44:1–10. Какво правят пленниците в Египет?


По време на Египетското робство Еремия трябва да се сблъска със същия проблем, какъвто има, докато народът живее в Юда. По онова време той трябва да говори с водачите; сега трябва да говори с обикновените хора, които в плена извършват някои от същите грехове, които преди всичко са им докарали нещастията.


Какъв потресаващ отговор дават те на Еремия, когато се изправят пред него? (Еремия 44:15–19).


Закоравяването на сърцата им и заблудата, която ги е завладяла, са изумителни. В основни линии, те поглеждат Еремия в лицето и открито отхвърлят и него, и това, което им говори „в името на Господа“.

Причината е проста: по-рано, преди реформите на Йосия, когато са били затънали надълбоко в поклонението пред езическите богове, дори са кадили тамян на „небесната царица“ и са ѝ принасяли възлияния, нещата са вървели добре за тях. Били са добре материално и са живеели в безопасност. Обаче едва след реформите на Йосия (които така или иначе идват твърде късно и са колебливи) ги поразява бедствието. Тогава защо трябва да слушат Еремия и всичките му предупреждения?

Отговорът на Еремия (Еремия 44:20–30) е: Не, вие не разбирате. Точно защото правихте всички тези неща, ви сполетяха нещастията. А още по-лошото е, че вашият твърдоглав отказ да се промените означава, че ще дойдат още бедствия; и безопасността, която мислите, че ще намерите в Египет, е заблуда и лъжа – точно както езическите богове, на които се покланяте. В края на краищата, ще разберете истината, но ще бъде твърде късно.


Какво да кажем за хората, които, затънали в грях и неверие, изглежда, се оправят доста добре, докато верните християни понякога преминават през ужасни изпитания? Как си обясняваме това?




Разширено изучаване Петък - 18 декември

В цялата книга „Еремия”, както и в цялата Библия, се сблъскваме с въпроса за доброто и злото. И като християни знаем разликата между тях, защото Бог ни е дал определение на тези термини по много начини. (Виж например Римляни 7:7, Михей 6:8, Исус Навин 24:15, Матей 22:37–39, Второзаконие 12:8). Но ако човек не вярва в Бога? Как да разграничи доброто от злото? Е, атеистът Сам Харис има едно предложение. Той написва книгата „Моралният пейзаж“, в която твърди, че доброто и злото могат и трябва да бъдат разбирани само от гледна точка на науката. Тоест, по същия начин, както науката ни помага да разберем разликата между мощната ядрена сила и слабата ядрена сила, тя трябва да ни помага да разграничаваме правилното от погрешното и доброто от злото. Дори изказва хипотезата, че науката един ден може да излекува злото. „Представете си какво би се случило, ако открием лекарство за човешкото зло. Представете си, само заради идеята, че всяка подходяща промяна в човешкия мозък може да бъде направена евтино, безболезнено и безопасно. Лекарството за психопата може да се сложи направо в храната, както витамин Д. Сега злото не е нищо повече от хранителна недостатъчност“ (Моралният пейзаж. С. 109. Simon & Schuster, Inc., Kindle Edition). Обаче за повечето учени, дори тези, които не вярват в Бога, би било трудно да повярват, че науката може да разреши тези проблеми. Ако обаче не вярвате в Бога, къде другаде можете да намерите тези решения?

За разискване:

1. „При нас всичко зависи от това как приемаме условията на Господа“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. С. 118 – амер. изд.). Защо е погрешно да приемаме, че благодатта не поставя никакви условия? Условията не могат да бъдат приравнени към делата, нито пък могат да ни препоръчат пред Бога. Как да се научим да правим разлика между фалшивото учение за спасение чрез дела (законничеството) и фалшивото учение, че спасението е безусловно (евтината благодат)?

2. Поразсъждавайте още малко върху трудния въпрос в края на частта за четвъртък. Ако някой каже: „Не вярвам в Исус, не вярвам дори в Бога и все пак виждам, че животът ми върви добре. Всъщност бих казал, че животът ми е по-добър от твоя, а ти си християнин“, как бихте отговорили?




Разказ
Всичко съдейства за добро

Подобно на много млади хора в Африка, Сиока

напуснал родното си село и се преселил в голям град, за да търси работа.

Живеел с роднини и изпращал всяка спестена стотинка на овдовялата си майка и на

двамата си по-млади братя.

Музиката било това, което отначало го

привлякло към събранията на пастор Мбена, но след като чул историята за Исус,

Сиока не можел да спре да мисли колко прекрасно би било да бъде заедно с Него

на небето. Какво ли ще е там, чудел се той – никога да не си гладен, тъжен,

самотен или уплашен.

След приключване на събранията, Сиока решил да

се върне у дома и да се запише да учи, за да може някога също да стане пастор.

Местният старейшина, който трябвало да се погрижи за присъствалите на

евангелизацията, сметнал, че Сиока е загубил интереса си, след като напуснал

града. Сиока работел каквото можел да намери, за да плаща за училищните такси,

като в същото време се грижел и за семейната градина. Тази година обаче не

паднал дъжд. Селяните с мъка наблюдавали как реколтата вехне и умира. Понякога

се задавали облаци и дори падали капки дъжд, но все още липсвал напояващият

дъжд, който давал живот на пустата земя.

Гладът бил страшен. Много хора умрели, а още

повече, включително Сиока, се разболели. Когато видяла, че ще умре, в

отчаянието си майка му го завела до болницата в най-близкия град. Точно там го

намерил пастор Мбена, който посещавал някои от църковните членове.

След като чул за събитията в църквата, слабото

лице на Сиока засияло и той казал шепнешком. „Бог е добър, пастор Мбена. Той ми спаси

от гладна смърт и сега ще мога да видя как тези хора се кръщават. Ще дойдеш ли

и в моето село?“

„Да, Сиока, трябва да дойда в селото ти и да

проведем евангелизаторски събрания, за да могат хората там да чуят за Исус“,

отговорил пасторът радушно.

„Те вече знаят за Исус, пасторе“ - уверил го

Сиока. - Там има 25 души готови за кръщение. Разказах

им всичко, което научих по време на събранията. Научих ги и на песните.

Срещахме се всяка събота. Дори в най-лошите дни на глада ние се молехме и Бог

отговаряше на молитвите ни. Той ме доведе тук, за да мога да те намеря. Кога ще

дойдеш?“

Пастор Мбена не можел да повярва на ушите си.

Момчето, което нямало почти никаква възможност да учи, било станало Божи

проповедник! След като Сиока се почувствал достатъчно добре, за да се върне у

дома, пасторът го придружил. Посетил хората и открил, че наистина били добре

обучени. Колко прекрасен бил денят, когато Сиока и неговите 25 новоповярвали

приятели се кръстили.


* Историята е записана от Шарлот Ишканян.

Created by ULimited®