"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 септември - 2 октомври 2015 г.

Призоваването на Еремия за пророк


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 септември
Стих за запаметяване:
„Преди да те образувам в корема, те познах и преди да излезеш от утробата, те осветих; поставих те за пророк на народите“ (Еремия 1:5).

Знаем повече за живота на Еремия, отколкото за всеки друг старозаветен пророк. Биографичните факти в неговата книга ни помагат да разбираме по-добре делото му като пророк. Той има такова голямо влияние върху историята, че дори по времето на Исус изучаването на писанията и равинските школи са основани върху пророческото служене на Еремия.

В същото време работата на пророка, оценена по човешките стандарти, има съвсем малък успех. Въпреки десетилетията на пламенни предупреждения и молби, народът в по-голямата си част не се вслушва във вестите, които Еремия им предава от името на Господа.

Обаче независимо от съпротивата, пророкът не се поддава на никакви манипулации; той устоява като „укрепен град“, като „железен стълб“ и „бронзови стени“ (Еремия 1:18) – не със своята собствена сила, но със силата на Господа.

Житейската съдба на Еремия е нещастна в много отношения. Неговото призвание му докарва страдания, беди, отхвърляне, дори затвор. А още по-лошо е, че повечето от неговите проблеми идват точно от хората, на които се опитва да помогне, които се опитва да насочи в правилната посока. Затова в определен смисъл Еремия е символ на това, с което самият Исус ще се сблъска стотици години по-късно в същата страна.

За тази седмица прочетете:
Исая 1:19; 6:5; Еремия 7:5–7; 1:1–5; 1:6–19; 3 Царе 2:26; Матей 28:20



Пророците Неделя - 27 септември

Според призванието си пророците са решителни защитници на Божия закон. Те стоят твърдо на основата на завета и Десетте заповеди (Еремия 11:2-6). Михей 3:8 обобщава пророческото дело, което е: „да изявя на Яков престъплението му и на Израел – греха му“. А идеята за греха, разбира се, няма никакъв смисъл без Закона (виж Римляни 7:7).


Каква е вестта на пророка към народа? По какво прилича на вестта към нас днес? Исая 1:19; Еремия 7:5–7; Езекил 18:23. (Виж също Матей 3:7–11).


Божията присъда не е неизбежна, но няма да се забави, ако хората не се върнат от лошите си пътища. Обаче промяната не е лесна, особено когато народът е свикнал да върши зло. Кой не е виждал как някои свикват със злото, което преди ги е ужасявало? Вестта на пророците е да посочат на хората колко зли са станали и какви са последиците, ако не се отвърнат от злото. Това, разбира се, не е тяхна вест – тя е на Господа.

Пророците не казват как им се разкрива Божието слово или как го чуват. Понякога Бог им говори направо; друг път Светият Дух им го показва чрез сънища или видения, или може би с „тих и тънък глас“ (3 Царе 19:12; Издание 1940). Но както и да им се разкриват вестите, те имат една мисия: не само да предадат Божията воля на обикновените хора, но също и ако се налага, да я занесат пред царе, императори и военачалници.

Тази задача е изключително отговорна: ако пророците кажат истината, тези могъщи хора биха могли да ги убият; но ако не представят истината, върху тях ще се излеят Божиите съдби. Призванието на пророка е трудно и от Библията разбираме, че натоварените с тази задача хора я приемат сериозно.

Можем да се радваме, че е така, защото техните вести идват до нас чрез Библията. В този смисъл думите им все още ни говорят, дори и в наши дни. Въпросът днес, както и по времето на Еремия, е същият: Ще послушаме ли?


Какво все още ни говорят пророците, дори след като е изминало толкова много време? Каква по принцип е основната им вест към Божия народ?




Семейството на Еремия Понеделник - 28 септември

Прочетете 3 Царе 1 гл. и 3 Царе 2:26. Какви са обстоятелствата, които довеждат до изгнанието на Авиатар в дома му в Анатот?


След като укрепява престола си в своята борба с Адония за наследяването на трона, Соломон сваля свещеника Авиатар от служба и го изпраща в изгнание обратно в родния му град Анатот, за който се смята, че е на около пет километра северозападно от Ерусалим. Бащата на Еремия – Хелкия, който живее в Анатот, произлиза от свещеническо семейство. Някои твърдят, че семейството на Еремия може да произлиза от Авиатар. Както и да е, знаем от Еремия 1:1, че младият човек има благороднически произход. Виждаме, че в цялата пророческа история Господ призовава за службата на пророк всякакви хора – пастири, равини, рибари, свещеници.

„Като част от левитското свещенство, Еремия е обучен от детството си за свята служба. В онези радостни години на подготовка той изобщо не подозира, че е ръкоположен от раждането си да бъде „пророк на народите“. И когато идва Божественият призив, той е обхванат от чувството за своето недостойнство. „О, Господи, БОЖЕ! – възкликва той. – Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете“ (Еремия 1:5, 6) (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 407 – амер. изд.).

Свещениците трябва да бъдат моралните и духовните водачи на нацията. Те заемат важни постове, които влияят върху почти всяка област от духовния живот на народа. Някои от тях изпълняват предано тази задача; други злоупотребяват с нея и я нарушават по невъобразими за нас начини. Както скоро ще прочетем в книгата „Еремия”, пророкът има да изговори изключително силни думи срещу тези неверни свещеници, които се оказват недостойни за поверените им отговорности и призвание.


Кои са вашите духовни отговорности, независимо дали в дома, в църквата или някъде другаде? Ако сега някой пророк трябваше да ви каже нещо за тези отговорности, какво би могло да е то?




Призоваването на Еремия за пророк Вторник - 29 септември

Прочетете Еремия 1:1-5. Какво се казва тук за призоваването на Еремия?


Точно както други пророци в Стария завет (и както Павел в Новия; виж Галатяни 1:1; Римляни 1:1), Еремия е съвсем наясно кой точно го е призовал. Той е абсолютно категоричен в тези стихове, и всъщност – в цялата книга „Еремия”, че това, което говори, е „словото на Господа“, което е дошло при него. Няма съмнение, че именно това пламенно убеждение го кара да продължава напред въпреки жестоката съпротива и клопки, страдания и изпитания.

Призоваването на Еремия става в тринадесетата година от управлението на Йосия, за която се смята, че е около 627/626 г. пр. Хр. Не знаем точната година, в която е роден пророкът, или точната възраст, когато започва службата си. В собствените си представи обаче, както ще видим, той се смята за дете, за твърде млад да изпълнява дадената му задача.


Прочетете Еремия 1:4, 5. Каква увереност и утеха би трябвало да извлечем от тези думи?


Еремия е призован за пророк, преди още да се роди. Бог го определя за пророческо служене от момента на зачеването му. Думите, преведени „осветих те“ (ст. 5), произлизат от глагол, който освен всичко друго означава и „да бъда осветен“, „да бъда свят“ и „освещавам“. Той определено има свещено и религиозно значение, свързано също и със службата в самото светилище. Всъщност думата за „светилище“ произлиза от корена на същата дума. Съдържащата се в него идея е, че нещо или някой е „отделен за свята употреба“. Именно това планира Бог за Еремия, дори преди раждането му. Тези стихове не говорят за пред-съществуване или предопределение; всъщност говорят за Божието предузнание.


Бог знае края от началото. Каква утеха можем да извлечем от тази истина сред изпитанията, които неизбежно ни сполетяват?




Неотзивчиви пророци Сряда - 30 септември

Въпреки уверението на Господа, че Еремия е избран от Небето за тази задача, младият човек се страхува, че не е достоен за нея. Вероятно познавайки духовното състояние на обществото по онова време, което не е добро, и знаейки какво трябва да бъде извършено, Еремия не иска тази работа.


Сравнете Еремия 1:6 с Исая 6:5 и Изход 4:10–15. Какво общо има между всички тези случки?


Никой от тези хора по различни причини не се чувства достоен за задачата. Може би това е необходимата предпоставка за работата на пророка: усещане за собственото си недостойнство и неспособност за такава съдбоносна и важна задача. Говорител на Създателя? Не е чудно, че те всички се дърпат от задачата, поне отначало.

Забележете също първата реакция на Еремия, след като е призован. Той веднага споменава, че не може да говори, както и Моисей. И Исая също споменава устата си и устните си в своя отговор. Всички те знаят, че каквото и друго да включва тяхното призвание, то ще е свързано с говорене и общуване. Ще получават вести от Бога и ще бъдат отговорни за разгласяването на тези вести пред другите. За разлика от днес, когато те биха направили един уебсайт или биха изпратили текстови съобщения, това общуване често трябва да бъде лице в лице. Представете си, че трябва да се изправите пред враждебни владетели или буйни хора, и да им говорите остри и укорителни думи? Неотзивчивостта на тези бъдещи пророци е съвсем разбираема.


Прочетете Еремия 1:7-10. Каква е Божията реакция към Еремия? Каква надежда и обещание ни носи този отговор, каквото и да сме били призовани да направим?




Бадемовата пръчка Четвъртък - 1 октомври

Пророк Еремия е Божи свидетел. Неговата работа е да говори не от себе си, но само от името на Бога. Той не е призован да намира разрешения на проблемите на народа или да става някаква велика личност, или харизматичен водач, когото хората да следват. Той има единствената мисия да предава Божиите думи на народа и на неговите водачи. Тук ударението не е върху човека или върху неговия потенциал; то е единствено върху Божия суверенитет и власт. Пророкът трябва да насочва хората към Господа, Който единствен има разрешението на всички техни проблеми. Това се отнася, разбира се, и за нас днес.


За какво става въпрос в първото видение на Еремия? (Виж Еремия 1:11–19).


Повечето библейски преводи предават еврейския израз в стих 11 като „клон на бадемово дърво“. Тези преводи обаче пропускат еврейската игра на думи тук. Думата, преведена „бадемово дърво“, има същия корен като глагола „бдя“, който се появява в стих 12, където Господ казва, че Той ще „бди“, за да изпълни словото Си.

Човек би могъл да твърди, че централната вест на цялата книга „Еремия” се съдържа в стихове 11 и 12. Бог е Бог на благодатта и прошката. Ако Неговият народ се отвърне от греховете си, Той е верен да им прости и да ги възстанови. Ако обаче те не искат, Той е точно толкова верен да изпълни думите Си за съдба и съд.

Както видяхме, Божиите думи тук не се отнасят само за народа. Господ говори направо на самия Еремия, предупреждавайки го да бъде готов за съпротивата, с която ще се сблъска. Независимо какво може да се случи, Еремия има увереността от Бога: „Аз съм с теб“. Както ще видим, той ще има нужда от нея.

А нямаме ли същата нужда и всички ние?


Прочетете Матей 28:20. Каква увереност откриваме в тези думи за нас, които живеем в своята епоха?




Разширено изучаване Петък - 2 октомври

Във въведението на своя коментар към книгата „Еремия” Мартин Лутер пише за пророка: „Еремия е тъжен пророк, който живее в жалък и усилен период, а освен това неговата пророческа служба е изключително трудна, тъй като се бори и воюва със зли и твърдоглави хора. Очевидно той не постига много успехи, защото враговете му стават все по-злонамерени. Няколко пъти се опитват да го убият. Опълчват се силно срещу него, предавайки го многократно на бичуване. Обаче той доживява да види със собствените си очи как страната му е опустошена и народът – отведен в плен.

В продължение на четиридесет години Еремия трябва да стои пред народа като свидетел за истината и правдата. В период на безпрецедентно отстъпление той трябва да бъде образец в живот и характер за поклонението пред единия истинен Бог. По време на ужасните обсади на Ерусалим той трябва да бъде вестоносец на Йехова. Трябва да предскаже падението на Давидовия дом и унищожението на красивия храм, построен от Соломон. А когато е хвърлен в тъмница заради безстрашните си думи, той пак продължава да говори открито срещу греха по високите етажи. Презиран, мразен, отхвърлян от хората, той накрая трябва да наблюдава буквалното изпълнение на собствените си пророчества за надвисналата над тях гибел и да понесе скръбта и бедите, които ги сполетяват след разрушаването на обречения град“ (Е. Уайт, Пророци и царе. С. 408 – амер. изд.).

За разискване:

1. Едно от най-тъжните неща, което все пак трябва да дава на всички нас като адвентисти от седмия ден храна за размисъл, е следният факт: Бог е предупредил Еремия, че ще се сблъска с голяма съпротива от неговия собствен народ. Прочетете отново Еремия 1:17-19. Кои ще бъдат личностите, които ще му се противопоставят? Какви страшни уроци трябва да извлечем от това за себе си? Тоест, какво е нашето отношение към пророческото слово, насочено към нас, особено когато чуваме неща, които не харесваме? Как цитатът на Елън Уайт по-горе изразява ужасната истина, че именно хората, които трябва да разкриват истинския Бог пред света, са тези, които чрез нападките си срещу Божиите говорители всъщност воюват срещу Бога? (Виж също Еклесиаст 1:9).




Разказ
Повече от задоволителна кариера – Част 1

Хари и Алекс работели като охрана в Малави. Често разговаряли, за да преодолеят скуката. Една нощ Алекс казал: „Имам идея как да спечелим малко пари.”

„Каква ти е идеята”, попитал Хари заинтересуван.

„Можем да използваме пушките си в един малък страничен бизнес - отговорил Алекс и вдигнал пушката си. – Богатите имат повече, отколкото се нуждаят, а ние се нуждаем от повече, отколкото получаваме. Можем да вземем малко от тях, за да имаме достатъчно за нас.”

Хари не бил много сигурен, но накрая се съгласил. Двамата влезли в дома на богато семейство и откраднали парите и всичко, което могли да отнесат. След няколко дни ограбили и други домове. Една нощ обаче ги хванали. Докато стоял в затвора, Хари осъзнал колко сериозни са престъпленията му. Двамата били осъдени на осем години изправителен труд в затвор с максимални мерки за сигурност и ги изпратили в различни затвори.

Хари пристигнал в затвора твърдо решен да избяга. Върху затворническата му риза била изписана продължителността на присъдата. Веднъж Хари подкупил друг затворник да си разменят ризите.

Малко след като облякъл новата риза с по-скорошна дата на освобождаване, бил преместен на работа с по-малка охрана в градината на затвора. Забелязал, че всеки следобед въоръжените пазачи, които ги наблюдавали, започват да дремят. Един ден, докато пазачът се прозявал, Хари изкопал дупка и избягал. Другите затворници също започнали да бягат.

Всички били хванати с изключение на Хари, който се скрил сред някакво големи камъни. След смрачаване охраната се отказала от търсенето си и се върнала в затвора. Хари изпълзял от скривалището си и избягал.

Намерил си работи и цели 18 месеца работил упорито и се пазел от всякакви неприятности. Един ден, когато слязъл на автобусната спирка, полицаите го хванали и го върнали в затвора. Сега вече трябвало да излежи 10 години.

След като го върнали в килията, с изненада намерил там бившия си партньор в престъпленията Алекс.

„Хей, имам идея”, казал Алекс, след като Хари се настанил.

„Каква ти е идеята?”, попитал Хари. Изведнъж се почувствали като в доброто старо време.

Затворническите стени били изградени от тухли от кал и покрити с дебела замазка от цимент. Хари и Алекс решили да пробият малък тунел. Били необходими само три дни, за да прокопаят стената. Двамата изчакали до мръкване и изпълзели през дупката.

Всичко изглеждало спокойно, но докато се измъквали, един от пазачите ги видял и започнал да вика. Останалите започнали ги подгонили, но Хари и Алекс имали достатъчно преднина.

Двамата спрели кола на пътя, накарали шофьора да излезе и я взели. Подкарали към града и я продали за резервни части. Един човек обаче се усъмнил и уведомил полицията. Алекс избягал, но Хари бил заловен. Този път го изпратили в малък затвор, където да го контролират по-строго. Това решение променило живота му.


* Продължението следва.

Created by ULimited®