"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисионери Борге Шанц
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2015 г.

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 август 2015 г.

Петър и езичниците


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 август
Стих за запаметяване:
„А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си“ (Деяния 2:38-39).

Петър е първият апостол, който разгласява спасението пред езичниците. Той продължава да ръководи църквата доста години след основаването ѝ, дори след като Павел става отличен мисионер за езическите народи. Заедно с апостол Павел той помага на ранната църква и на нейното ръководство, предимно евреи, да разберат универсалността на великото Христово поръчение.

Апостол Петър работи за изграждането на една интегрирана църква, приемаща обърнатите езичници, които не познават по-деликатните моменти в еврейската култура, както и обърнатите евреи, които са склонни да придават на обичаите си характер на Божествени и абсолютни истини. Като всички мисионери пионери и Петър трябва да разграничи непроменимите Божии принципи и онези обичаи, които са свързани с културата и нямат важни последици за живота на вярващия, независимо дали е евреин, или езичник. Така именно Петър е този, който на събора в Ерусалим заявява за езичниците, че Бог „не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра“ (15:9). Пак той помага да се разрешат проблемите, заплашващи единството на ранната църква.

За тази седмица прочетете:
Деяния 2:5–21; 10:1–8, 23–48; 10:9–22; 11:1–10; 15:1–35; Римляни 2:14–16



Петър на Петдесятница Неделя - 23 август

Последните думи на Исус преди възнесението Му имат мисионерски дух: „Ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея, и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8). Тук отново виждаме заповедта за разпространяване на евангелието по целия свят. Само 50 дни по-късно този призив започва да се осъществява, като апостол Петър изиграва ключовата роля.


Прочетете Деяния 2:5-21. Как това събитие показва Божието намерение евангелието да стигне до целия свят и каква е ролята на евреите в това разгласяване?


Великото поръчение намира първото си изпълнение на Петдесятница. Изливането на Светия Дух има за цел евангелизирането на света. То дава огромни резултати. Но представлява само предвкусване на много по-големите резултатите в идните години.

Проповедта на апостол Петър съдържа няколко основни момента, които имат практическо значение дори до наши дни:

Първо, старозаветните пророчества и обещания се изпълняват в Христос (Деяния 2:17–21) – истина, разкрита чрез мощните дела и знамения, съпътстващи Неговото служене, както и чрез Неговата смърт и възкресение (ст. 22-24).

Второ, Исус е възвеличен, поставен отдясно на Бога като Господ на всички (ст. 33-36). Хората, които се покайват и се кръщават, ще получат в Него прошка за греховете си (ст. 38, 39).

Тук виждаме активния ученик Петър да защитава вярата си в Исус. Той е призован от Него да бъде силен водач още от първите дни на църквата. Петър не е толкова космополитен, експедитивен и приспособим към други култури и религии като апостол Павел (виж Галатяни 2:11–14). Той обаче създава възможност евангелието да стигне до около 15 нации, докато проповядва пред разпръснатите по света евреи, дошли в Ерусалим. По този начин използва един много важен „мост”, за да занесе благата вест до близкоизточния свят по неговото време.


Какво разкрива историята на Петдесятница за нашата абсолютна зависимост от Светия Дух в живота ни? Какви решения можем да вземем, за да бъдем по-възприемчиви към ръководството на Духа?




Обръщането на Корнилий: I част Понеделник - 24 август

Прочетете Деяния 10:1–8, 23–48. Какво ни учи за спасението и свидетелстването историята на този езичник, който става последовател на Исус?


Обръщането на Корнилий, офицер в Римската армия и езичник, се нарича езическата Петдесятница. Това е съдбоносна история в Деяния, която се занимава с най-спорния въпрос пред ранната църква – може ли един езичник да стане християнин, без първо да стане евреин?

Щабът на Римската армия за цяла Юдея, включително Ерусалим, е Кесария. Корнилий трябва да е бил един от шестте центуриона, командващи 600-те войници, които съставляват Италианската кохорта, разположена там. Името му показва, че е от знаменит римски военен род, от който в миналото произлиза военачалникът, победил картагенския пълководец Ханибал, който е опустошавал Рим години наред. Още по-важно е, че Корнилий е богобоязлив човек, който се радва на духовно общение със семейството си, моли се редовно и е щедър към нуждаещите се. Бог чува молитвите му и изпраща ангел със специална вест за него.

„След като е повярвал в Създателя на небето и земята, Корнилий благоговее пред Бога, признава авторитета Му и търси Неговите съвети по всички житейски въпроси. Той е верен на Йехова в домашния си живот и в официалните си задължения. Издигнал е олтар на Бога в дома си, защото не дръзва да провежда своите планове или да носи отговорностите си без Неговата помощ“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. С. 133 – амер. изд.).

Забележете също какво се случва, когато Корнилий най-накрая се среща с Петър. Той коленичи пред него и му се покланя – действие, което трябва да е ужасило апостола. Следователно можем да видим, че този езичник, удостоен от Бога, посветен мъж, все още има да учи много за истината, дори на съвсем начално ниво. Без съмнение обаче, той скоро ще го научи.


Кои са тези качества на Корнилий, които той проявява още в невежеството си и които въпреки това са достойни за подражание от всички нас в духовния ни живот?




Обръщането на Корнилий: II част Вторник - 25 август

„А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Макар че за нас тези думи не са революционни, изумителното е, че се чуват от устата на апостол Петър. Трябва да помним кой е той, откъде произлиза и какво е отношението му към езичниците, което трябва да превъзмогне (виж Галатяни 2:11-16). Обаче несъмнено неговата опитност с Корнилий му помага да проумее по-ясно неправилното си поведение и да получи по-истинска представа за това какво възнамерява да постигне Бог с евангелската вест.


Прочетете Деяния 10:33. Кое в думите на Корнилий показва, че въпреки невежеството си той разбира нещо особено важно: следването на Господа означава също и да Му се покорява?


Прочетете Деяния 11:14. Какво ни говори този стих за необходимостта да носим евангелието дори на такива богобоязливи хора като Корнилий?


Как Римляни 2:14–16 ни помага да разберем какво става с Корнилий?


Както видяхме, Корнилий е езичник, който „се бои от Бога“ (Деяния 10:2), въпреки че все още има да се учи много. (Не се ли отнася същото и за всички нас?) Въпреки това, неговите пости, молитви и милостиня разкриват сърце, отворено за Господа. И затова в подходящото време Бог действа по чуден начин в живота му.

В този разказ е важно да запомним, че макар да му се явява ангел, не той му проповядва евангелието. Вместо това ангелът подготвя пътя Корнилий да се срещне с апостол Петър, който му разказва за Исус (виж Деяния 10:34–44). Тук можем да видим пример за това как Господ употребява хората като Свои вестители за света.




Видението на апостол Петър Сряда - 26 август

Както видяхме вчера, към момента, когато Петър се свързва с Корнилий, той вече е променил отношението си към езичниците, което другите повярвали евреи още не са разбрали (виж Деяния 10:44, 45). Коя случка променя Петър?


Прочетете Деяния 10:9–22 и 11:1–10. Какво говорят тези пасажи за толкова дълбоко вкорененото неправилно отношение у апостол Петър, че се налага Бог да подейства драстично, за да промени мисленето му?


Разговорът с Корнилий и ролята на Петър в свидетелстването са толкова важни за мисията на църквата, че Бог общува по свръхестествен начин както с мисионера, така и с римския центурион: докато Корнилий е посетен от ангел, Петър получава видение.

Освен това апостолът остава при един кожар в Йопия (Деяния 9:43; 10:6, 32), подробност, която не трябва да пропускаме. Кожарството и кожарите са отблъскващи за евреите, тъй като се занимават с мъртви тела на животни и използват екскременти за обработката. Кожарите не са допускани в градовете; обърнете внимание на факта, че Симон живее „край морето“ (Деяния 10:6).

Престоят на Петър у кожар показва, че още преди видението той съзнава, че някои от предишните му възгледи противоречат на евангелието. Както той, така и семейството на Корнилий трябва да изхвърлят малко от културния си „багаж”. Всички хора, символизирани чрез „всякакви (…) четирикраки, пълзящи и небесни птици“ във видението на Петър, са Божии деца.

Призивът към него да свидетелства на Корнилий подсказва, че макар всички хора да са приети от Бога, не всички религии са еднакво приемливи. Корнилий вече е „богобоязлив“ човек, като почти всички в древното общество. Като войник той трябва да е запознат с поклонението пред Митра, а като офицер трябва да е участвал в поклонението пред императора. Но тези неща не са приемливи за Бога.

Тук намираме поука за тези хора днес, които приемат не-християнските религии за равностойни на християнството. Въпреки че понякога това се прави с цел политическа коректност, такова отношение води до разводняване на библейските твърдения за уникалността и пълнотата на християнството.


По какъв начин можем да проявяваме уважение към религията на някои хора, за която смятаме, че е неправилна, без да създаваме впечатлението, че уважаваме самите вярвания? Каква е разликата между уважението към хората и уважението към техните вярвания?




Указът в Ерусалим Четвъртък - 27 август

Първият успех на мисията повдига важния за ранната църква въпрос за езичниците, приемащи Исус – вяра, която ги „присажда” към библейската такава (Римляни 11:17). Винаги възникват търкания, когато хора от различни религии и култури се присъединяват към вече изградена общност от вярващи. В този случай християните евреи, с тяхната почит към изискванията на старозаветните закони и ритуали, смятат, че обърнатите езичници също трябва да ги приемат и да им се подчиняват. Основният фокус е обрязването – главният белег за включване на мъжете в еврейската общност, който символизира послушание към всички изисквания на юдаизма. Трябва ли да се изисква повярвалите в християнството езичници да бъдат обрязвани? Някои християни евреи в Юдея сигурно го смятат за необходимо и изразяват своето убеждение с рязък теологичен език: за тях това е решаващо за спасението.


Какво се случва на събора в Ерусалим, което спомага за разрешаването на този значителен проблем? Деяния 15:1–35.


Въпреки че въпросът за обрязването е главната причина за Ерусалимския събор, той се занимава и с доста обусловени от културата обичаи, които евангелието не налага на новообърнатите. Указът от събора (ст. 23-29) предоставя обща платформа, където евреи и езичници християни биха могли да живеят в разбирателство едни с други. Проявява се уважение към основните еврейски стандарти, но на езичниците не се налага да се обрязват. Решението от събора е едновременно практично и теологично. То създава модел как църквата да се справя с въпросите и проблемите, преди да възникнат твърде големи разделения. Опитните мисионери се научават да определят централните въпроси на християнските вярвания и да се съсредоточават върху тях, вместо да се оплитат в неща, които не са съществени за вярата.


Какъв урок можем да извлечем от събора в Ерусалим, който би могъл да помогне на църквата днес да се справя със спорни въпроси? Какво от този събор би могло да ни послужи като образец?




Разширено изучаване Петък - 28 август

Прочетете статията „Евреи и езичници“, стр. 84-90 (Изд. Нов живот, 1992) от книгата „Деяния на апостолите“ на Елън Уайт.

„Петър разказва колко изумен е бил, когато говорейки думите на истината пред събраните в дома на Корнилий, вижда как Светият Дух слиза върху слушателите, както езичници, така и евреи. Същата светлина и слава, която се отразява върху обрязаните евреи, осиява и лицата на необрязаните езичници. Това е Божие предупреждение към Петър да не счита едните за по-низши от другите, защото кръвта на Христос може да очиства от всяка нечистота(…).

Обръщението на апостол Петър подготвя събранието по такъв начин, че всички да могат да изслушат с търпение Павел и Варнава, които разказват своята опитност в работата си за езичниците“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. С. 193, 194 – амер. изд.).

За разискване:

1. Видението на Петър се използва в подкрепа на мисленето, че законите за храненето от Стария завет вече не са валидни – особено като оправдание да се яде нечисто месо. Значението на това видение е недвусмислено обяснено от самия Петър: „Не бива да наричам никого скверен или нечист“ (Деяния 10:28). Следователно видението не се отнася за начина на хранене, но за приемането на другите хора като Божии деца, независимо от етнос, националност, професия или религия. Защо обаче хората използват това като аргумент в полза на консумацията на нечисти меса? Какво трябва да ни подсказва този случай за особената предпазливост, с която трябва да тълкуваме Библията?

2. Разсъждавайте върху Римляни 2:14-16. Как ние като църква трябва да се отнасяме към тази идея във връзка с мисиите? Тоест, ако хората, които нямат писания Закон, го имат в сърцата си, защо трябва да им проповядваме?

3. В частта от урока за четвъртък говорихме за събора в Ерусалим като образец за църквата днес. Прочетете отново стиховете за събора (Деяния 15:1–35). Кои от конкретните неща, които се правят, са образец за църквата днес? Например разгледайте: (1) лични свидетелства за евангелизиране; (2) ролята на евангелието; (3) ролята на Свещените Писания; (4) ролята на мисиите; и (5) как хората се отнасят един към друг на събора.




Разказ
От отчаяние към надежда – Част 1

Ченг живеела в лагер подобен на гето, предназначен за бежанци от Пном Пен, Камбоджа.

Веднъж минала покрай къща и чула как някой говори пред група хора. Проявила любопитство и погледнала през прозореца. Вероятно било църква? Искала да учи английски и била чула, че църквите често предлагат курсове по английски. Изчакала отвън до края на програмата. Един човек излязъл и се представил като пастор Ханг.

„Искам да уча английски”, казала Ченг. Пастор Ханг обяснил, че група се събира за час по английски в домашната църква всяка сряда следобед.

В сряда следобед Ченг дошла за урока. Учителят започнал да преподава с молитва и след приключването на часа поканил Ченг да посети църквата в събота. Тя дошла на богослужението, но не знаела нищо за Бога и не разбрала проповедта. Въпреки това решила да отиде там отново. Продължила да изучава английски в сряда. След две седмици пастор Ханг поканил Ченг на библейски час в събота следобед. Тя с радост научавала все повече за християнския Бог. Не след дълго поканила пастора да я посети в дома й, за да й преподава.

Разказала му, че има семейни проблеми. Нямала законен брак със съпруга си, а свекърва й се опитвала да ги раздели, за да може той да се ожени за момиче от Китай. Семейството се отделило, но свекървата взела двете малки момчета и отказала на Ченг да ги посещава.

След това съпругът й престанал да й дава пари за храна. Пасторът изслушал тъжната й история и предложил възможно решение. Бил забелязал, че Ченг имала дарбата да продава. Той я поканил да продава адвентна литература, за да изкара малко пари. Ченг се съгласила да опита. Пасторът продължил да й преподава Библията и я довел до Исус.

Научил я как да продава книгите. Ченг следвала напътствията, но не успяла да продаде нито една книга. Най-доброто място за продаване са ресторантите сутрин и вечер. Дъждовният сезон обаче настъпил и Ченг не можела да стига лесно до заведенията.

Когато дъждът спрял, Ченг се помолила: „Господи, ако си истински Бог, ако искаш да Те следвам, моля Те, изяви силата Си, като ми помогнеш тази вечер да продам няколко книги. След това си поставила за цел да продаде три или четири книги, всяка за един долар.


* Продължението следва.

Created by ULimited®