Авраам: първият мисионер

Не е случайност, че три от основните световни вероизповедания: юдаизъм, християнство и ислям понякога се наричат „Авраамнически религии“. Това е така, защото всичките те по един или друг начин проследяват корените си чак до този велик Божи човек.

Макар Авраам да е обект на възхищение като образцов пример за вярност, урокът за тази седмица ще разгледа неговата вярност от по-различен ъгъл. Тоест, ще го видим като мисионер – човек, призован от Господа да отиде в друга земя и да свидетелства на хората за истинския Бог – Създател и Изкупител.

Бог дава на Авраам и на потомците му (Галатяни 3:29) тройно обещание: (1) да бъдат получатели и пазители на Божествената истина за Божието царство, която е била изгубена в по-ранната история на човечеството; (2) да бъдат канал, чрез който Изкупителят да навлезе в историята; и (3) да бъдат Божии верни служители, светлина за народите, светлина за онези, които имат нужда да опознаят Господа.

Аврам – чието име означава „възвишен отец“ и е променено на Авраам, „отец на множества“ – израства в Ур (сегашен Ирак). Бог го призовава да се отдели от познатата си социална и духовна среда и да отиде в непозната страна, където Той го подлага на 100-годишно духовно преобразяване, превръщайки го в „баща на верните“. Насред лични и семейни борби Авраам става прототип на мисионер за няколко групи хора и уважаван водач, който свидетелства за вярата си в Бога.

Патриархът е призован да загърби миналото, да тръгне с вяра, да повярва в невероятното, да направи това, което Му е заповядал Бог. И в резултат на неговата вярност всички земни народи ще бъдат благословени.

Много от нас преминават през изпита на Авраам. Разбира се, ние може да не чуем Божия глас да ни говори директно, но Той ни призовава чрез ученията на Своето Слово и чрез обстоятелствата на Провидението Си. Може да се наложи да се откажем от кариера, обещаваща богатство и почести; може да се наложи да разкъсаме близки и изгодни за нас връзки и да се отделим от семейството си; всъщност, може да се наложи да тръгнем по път, който сякаш води само към себеотрицание, трудности и жертви. Но ако бъдем призовани, как може да откажем?

Лот е роднина на Авраам и го придружава при някои от пътуванията му. Неговият избор на добре напояваната долина на р. Йордан го довежда в обществото на порочните хора на Содом (Битие 13:1-13). След това той е спасен от Авраам (Битие 14:11-16), а по-късно – от двама ангели (Битие 19).

Когато научава, че родственикът му Лот е в беда, Авраам решава да му помогне. За да го спаси, застава начело на армия от над триста мъже от неговото домакинство. Много царе се включват в битката за Содом и Авраам излиза победител.

На победените царе Авраам разкрива Божията сила. Дори по време на спасителната си мисия „бащата на вярата“ не забравя Божествения призив да бъде благословение за народите.

„Поклонникът на Йехова не само прави огромна услуга на страната, но се оказва и доблестен човек. Той показва, че праведността не е малодушие и че религията му го прави смел в отстояване на правото и в защитаване на угнетените. Неговата героична постъпка оказва голямо влияние върху околните племена. При завръщането му царят на Содом излиза със свитата си, за да отдаде чест на победителя. Моли го да вземе плячката, а да пусне пленниците. Според обичая на войната плячката принадлежи на завоевателя, но Авраам е предприел този поход не с цел печалба и отказва да се възползва от победените. Договаря единствено неговите съюзници да получат дела, който им се полага“ (Е. Уайт, Патриарси и пророци. С. 135 – амер. изд.).

Макар и далеч не съвършен, Авраам е Божи човек и много пъти в Библията, дори и в Новия завет, той се използва като пример за вярност и за това какво означава да бъдеш спасен чрез вяра (виж Битие 15:6; Галатяни 3:6).

Господ желае да употреби Авраам, но първото нещо, което трябва да направи, е да му помогне да изостави миналото си. Този урок трябва да е очевиден за всеки от нас, особено за онези, чиито минало не е било в хармония с волята и Закона на Бога (което всъщност се отнася за всички!).

Също толкова удивителен е фактът, че Авраам тръгва, „без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Въпреки че поне в географски смисъл повечето мисионери знаят къде отиват, в друг смисъл, когато някой от нас прави гигантската стъпка на вярата и предава сърцето си изцяло на Бога, всъщност не знае (поне в краткосрочен план) къде ще се озове (въпреки че в дългосрочен план имаме абсолютна увереност). Ако знаехме, това не би изисквало толкова много вяра; следователно, незнанието е предпоставка за истинска възможност да живеем чрез вяра.

Още един съществен момент тук е, че Авраам търси „града, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог“ (ст. 10). Той не забравя голямата картина; знае, че пред каквото и да се изправи, с каквито и трудности и проблеми да се бори, всичко в края на краищата ще си е струвало.

Знае също, че не е просто чужденец в „обетованата земя“, но че е един от многото „чужденци и пришълци на земята“ (ст. 13). Този свят и нашият живот в него, колкото и скъпоценен да ни се струва сега (това е всичкото, което в този момент имаме), не е цялата история – не и в дългосрочен план.

И разбира се, най-великият пример за вяра в Стария завет е това, че на планината Мория Авраам е готов да изпълни всичко, което Бог му заповядва за неговия син.

Изучаването на живота на Авраам разкрива, че неговата вяра включва трудни бобри срещу съмненията и неверието в Божията сила. Той произлиза от общество на идолопоклонници (Исус Навин 24:2) и вероятно този произход обяснява защо не винаги има пълно доверие в Божията сила. Той два пъти се проявява като страхлив и иска от Сара да казва само половината истина (Битие 12:11-13; 20:2). Засмива се (Битие 17:17), когато му казват, че ще има син от Сара. Въпреки грешките му, Авраам все пак е употребен от Бога, защото иска това. Ето защо Господ може да оформя неговия характер.

Едно от средствата, които Бог използва, за да превърне Авраам в реформатор и мисионер, са неговите многобройни странствания. Пътуването самó по себе си в известен смисъл е образователно. То разкрива пред човека нови идеи и възможности за промяна. Пътешествията до Ерусалим са важна и задължителна част от поклонението на израелтяните. Промените, които поклонниците трябва да преживеят, докато извървяват разстоянието, докато спят на други места, ядат различна храна, срещат друг климат и други хора, увеличава вярата им поради тяхната уязвимост. Поклонението им с жертвите и приносите, свещените ритуали и рецитирането на псалмите помага на Божия народ да утвърди своята идентичност и традиции.

При своите пътувания от родното си място Ур до мястото, където е погребан в Хеврон, Авраам посещава поне 15 различни географски области. Повечето от важните епизоди на реформация и мисиониране в живота му са свързани с неговите пътешествия.

„Бог призовава Авраам да учи другите на Неговото слово, избира го да стане баща на велик народ, защото вижда, че той ще възпитава децата и рода си на принципите на Божия закон. И това, което придава сила на неговите учения, е влиянието на собствения му живот. Неговото голямо домакинство се състои от повече от хиляда души, много от които – глави на семейства, а немалко – новообърнати от езичеството“ (Е. Уайт, Възпитание. С. 187 – амер. изд.).

Мисионерските начинания ще имат по-голям успех, ако са подкрепени от семейни принципи, които са в хармония с Божиите планове. Библейската и църковната история ни казват, че повечето ранно християнски църкви са били домашни и семейни. Една от причините за избирането на Авраам е, че Бог вижда неговата способност да насочва децата и близките си по пътя на Господа. Божията цел в семейството е същата като целта Му за мисиите; а именно, „Да се върши правда и правосъдие“ (Притчи 21:3).

Разбира се, в Библията можем да намерим също примери на благочестиви хора, чиито семейства не вървят в пътя на Господа. Въпреки това, идеята на стиховете за днес е ясна: вярата и примерът на Авраам са достатъчно силни, за да научат членовете на домакинството му да „пазят Господния път“ (Битие 18:19).

„Бог призовава Авраам и му дава благоденствие и почит; а верността на патриарха е светлина за народите във всички страни, където живее. Той не се отделя от околните народи. Поддържа приятелски връзки с царете им, някои от които му показват огромно уважение. А неговата честност и себеотрицание, кураж и великодушие демонстрират Божия характер. В Месопотамия, в Ханаан, в Египет и дори пред жителите на Содом Небесният Бог се разкрива чрез Своя представител“ (Е. Уайт, Патриарси и пророци. С. 368 – амер. изд.).

1. В продължение на хиляди години историята на Авраам и Исаак на планината Мория въодушевява и стимулира верните, а предизвиква презрението и присмеха на тези, които я смятат за проява на жестокост и варварство. Прочетете отново историята в Битие 22 глава. Какви велики уроци можем да извлечем от нея? Какво ни говори тя за кръста и ужасната цена на греха? Какво ни учи за скока на вярата? Защо тази история е толкова проблемна за много хора?

2. Прочетете Битие 12:11–13, 20:2 – два разказа, където Божият човек Авраам проявява липса на вяра. Какво можем да научим от тези истории?

3. Един от най-известните стихове в Библията е Битие 15:6. Какво казва той? В какъв контекст е даден? Как е използван в Новия завет (виж Римляни 4:3; Галатяни 3:6; Яков 2:23)? Какво ни казва той за вярата, делата и спасението?

4. Кои са някои от великите религиозни водачи, чиито членове на семейството не „пазят Господния път“? Какво можем да научим от техните истории, което да помогне на човека, опитващ се да научи своето семейство да бъде вярно на Бога?

Лем бил войник и често му се налагало да отсъства от дома си за дълго време. Когато се прибирал, прекарвал по-голяма част от времето и парите си в пиене с приятели.

Веднъж приятелите му започнали да го дразнят заради интереса на жена му към религията. „Какво става – предизвикал го един от тях.

– Не можеш ли да забраниш на жена ти да ходи на църква?” Тъй като закачките ставали все по-груби, Лем се ядосал.

„Грешите! – избухнал той. – Ще ви докаже, че мога да контролирам собствената си жена!” Излязъл с клатушкане от бара и се запътил към дома.

Същия следобед Фернандо посещавал домовете на хората, които проявявали интерес към изучаване на Библията. Не бил далеч от дома на Джули и решил да се отбие, за да я попита дали все още има намерение да дойде на следващия ден. Когато наближил къщата, Фернандо се стреснал от силен гърмеж, който звучал като изстрел. Отначало не се обезпокоил, но когато отекнал и втори изстрел, започнал да се оглежда, за да види кой стреля.

Видял как Джули тича към него. „Бягай! – извикала тя. – Лем иска да те убие.”

Фернандо се прикрил зад голямо дърво. Знаел, че Лем е много добър стрелец и ако пожелае да го уцели, би могъл да го направи много лесно. Джули се затичала обратно към къщата, където видяла как съпругът й гневно удря пистолета и се опитва да махне куршума, който се бил заклещил в цевта. Когато видяла какво се е случило, Джули станала по-смела. „Лем, знаеш, че Бог задръсти оръжието, за да не можеш да нараниш Фернандо.”

Усилията на Лем да оправи пистолета останали напразни. Учуден от тази неочаквана развръзка, Лем оставил пистолета и се заслушал в думите на Джули, която му обяснила, че Бог се е намесил, за да защити Своя вестител от смърт. Когато се успокоил, Лем признал, че съпругата му е права. Фернандо не бил направил нищо лошо.

Сега Лем не възразява, когато съпругата и децата му посещават църковните служби. Той приел приятелството на Фернандо и се съгласил да посещава библейския курс. Казал на приятелите си по чашка, че се радва, че семейството му ходи на църква и те престанали да го дразнят.

Свидетелите на това събитие са единодушни, че Бог наистина е извършил чудо, за да спаси живота на Фернандо. Не по-малко чудо е промяната на сърцето на Лем.