"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Евангелието от Лука Джон Фулър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 20145 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 април 2015 г.

Призив към ученичество


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 април
Стих за запаметяване:
“Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23).

Ученик означава последовател. Думата “ученик” се среща повече от 250 пъти в Библията, предимно, но не само, в Евангелията и Деяния.

Ученичеството подсилва духа, предизвиква ума и изисква нашето най-съкровено във връзката ни с Бога и нашите ближни. Без пълна вярност на Христос и изискванията на Неговия живот и вест не може да има ученичество. Какво по-висше призвание може да има човек?

“Бог взема хората такива, каквито са, и ги подготвя за Своята служба, ако Му се предадат. Божият Дух, приет в душата, ще оживотвори всичките им способности. Под водачеството на Светия Дух умът, безрезервно предаден на Бога, се развива хармонично и е подкрепен, за да разбере и изпълни Божиите изисквания. Слабият, колеблив характер се променя в силен и устойчив. Постоянното себепредаване установява такава близка връзка между Исус и ученика Му, че християнинът става като Него по ум и характер” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 251 – ориг.).

През тази седмица ще разгледаме как Исус призовава тези, които ще Го следват и да видим какви поуки можем да извлечем, за да ни помогнат да продължим делото, започнато от Него на земята.

За тази седмица прочетете:
Лука 5:1-11; 6:12-16; 9:1-6; Матей 10:5-15; Лука 10:1-24; 9:23-25; Матей 16:24-28



Ловци на човеци Неделя - 19 април

Симон и Андрей работят през цялата нощ. Умели рибари, те познават изкуството на риболова и знаят кога да спрат. Работата през цялата нощ не им дава нищо. Сред тяхното разочарование идва нечаканата заповед: “Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба” (Лука 5:4). Реакцията на Симон излъчва безнадеждност и гняв: “Цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума...” (Лука 5:5).

Кой е този дърводелец, който съветва рибари за риболова? Симон може да обърне гръб, но възможно ли е утешителното и автентично проповядване малко по-рано да окаже известен ефект? От тук и отговорът му: “Но по Твоята дума...”

Така първият урок на ученичеството е: покорност на Христовото Слово. Андрей, Йоан и Яков скоро също научават, че дългата и безплодва нощ отстъпва мястото на яркото и поразително зазоряване с огромен улов. Петър веднага пада на колене и извиква: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек” (стих 8). Признаването на светостта на Бога и личната греховност е друга важна стъпка в призива към ученичество. Както се случва при Исая (Исая 6:5), така и Петър предприема тази стъпка.


Прочетете Лука 5:1-11, Матей 4:18-22 и Марк 1:16-20. Помислете за чудото, за изумлението на рибарите, за изповедта на Петър и за авторитета на Исус. Какво ни разкрива всеки един от тези разкази за пътя на ученичеството?


“Не бой се, отсега човеци ще ловиш” (Лука 5:10). Преходът от рибари към ловци на човеци е изключителен: той изисква пълно себепредаване на Учителя, признаване на личната неспособност и греховност, протягане на ръка към Христос с вяра за сила да се измине самотният и неизвестен път на ученичеството и постоянно разчитане само и единствено на Христос. Животът на рибаря е несигурен и опасен, борещ се с безпощадните вълни, без сигурността на постоянния доход. Животът на ловеца на човеци не е по-малко опасен, но Господ обещава: “Не бой се.” Ученичеството не е лесен път, той си има своите върхове и спадове, своите радости и предизвикателства, но ученикът не е призован да ходи сам. Онзи, Който е казал “Не бой се!” върви до верния ученик.


Върнете се и отново прочетете изповедта на Петър, че е грешен човек. Обърнете внимание как неговата греховност го подтиква да желае да се отдели от Исус. Какво в греха ни кара да правим това, кое ни оттласква от Бога?




Избирането на дванадесетте Понеделник - 20 април

Ученичеството не се изработва лично. То е резултат от отговора на призоваването от страна на Исус. Лука споменава, че Исус вече е призовал Петър, Андрей, Йоан и Яков (Лука 5:11) и Леви Матей, събирача на данъци (стихове 27-32). Сега авторът поставя избирането на Дванадесетте на стратегическо място в разказа си: веднага след съботното излекуване на човека с изсъхналата ръка (Лука 6:6-11), накарало фарисеите да заговорничат за убийството на Исус. Господ знае, че е време да консолидира делото Си и да подготви екип от работници, които може да обучи и подготви да задачата отвъд Кръста.


Прочетете Лука 6:12-16; 9:1-6. Какво ни разкриват тези стихове за призоваването на дванадесетте апостоли?


Сред следващите Го множества има много ученици – такива, които Го следват така, както учениците следват учениците. Но задачата на Христос е много повече от поучение. Неговата е да изгради общност на изкупените, църква, която да отнесе спасителната Му вест до края на земята. За тази цел Той се нуждае от повече от ученици. “И избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли” (Лука 6:13).

“Апостол” означава някой изпратен със специална вест за специална цел. Лука използва шест пъти думата в Евангелието и повече от 25 пъти в Деяния (Матей и Марк я използват само по веднъж).

Дванадесетте биват избрани не поради образованието, икономическия си произход, социалното си положение, моралната си значимост или каквото и да било друго, което би ги белязало като достойни за избора. Това са обикновени хора с обикновен произход: рибари, данъчни инспектори, един зелот, един скептик и един, който по-късно става предател. Те са призовани с една-единствена цел: да бъдат посланици на Царя и Неговото царство.

“Бог приема хората такива, каквито са, с човешките черти в техния характер и ги обучава да служат, стига да желаят да се подчиняват и да бъдат учени от Него. Те са избрани не защото са съвършени, а въпреки несъвършенствата си, така че посредством познаването и практикуването на истината, посредством благодатта на Христос да могат да се преобразят по Негов образ” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 294 – ориг.).


Да бъдем честни: ние не сме съвършени, нито другите в църквата са съвършени. Всички ние сме в процес на израстване (дори ако ни се струва, че другите израстват по-бавно, отколкото би ни се искало!). А как междувременно се научаваме да работим с другите и да ги приемаме такива, каквито са?




Упълномощаване на апостолите Вторник - 21 април

Прочетете Лука 9:1-6 и Матей 10:5-15. Какви духовни истини можем да научим от стиховете за начина, по който Исус призовава тези мъже?


Лука описва упълномощаването на апостолите като процес в три стъпки.

Първо, Исус ги събира заедно (Лука 9:1). Думата свикване или призоваване е също толкова важна за християнската мисия, както е и за християнския речник. Преди да се превърне в теологичен термин, тя трябва да стане лична опитност. Апостолите трябва да се вслушат в Онзи, Който ги призовава, да отидат при Него и да бъдат заедно. И покорността към Призоваващия, и предаването на всичко Нему са жизненоважни за преживяването на единството, съществено за успеха на мисията.

Второ, Исус им дава “сила и власт” (Лука 9:1). Исус никога не изпраща Своите емисари с празни ръце. Нито пък очаква от нас да бъдем Негови представители със собствените си сили. Нашето образование, култура, статут, богатство или интелигентност са безсилни да осъществят Неговата мисия. Христос е Този, Който упълномощава, овластява и подготвя. Гръцката дума за “сила” е динамис, от където извличаме “динамо” – източник на светлина и “динамит” – източник на енергия, която може да проправи път през планината. Силата и авторитетът, давани от Исус, са достатъчни да смажат дявола и да нанесат поражение на целите му. Исус е нашата сила. “Щом човешката воля сътрудничи с Божията, тя става всесилна. Всяко нещо, което трябва да се извърши по Негова заповед, може да се извърши чрез Неговата сила. Всички Негови повели са пълномощия” (Е. Уайт, Притчи Христови, стр. 333 –ориг.).

Трето, Исус ги изпраща “да проповядват Божието царство и да изцеляват болните” (Лука 9:2). Проповядването и изцелението вървят ръка за ръка и мисията на учениците е да се грижат за цялата личност – ум, душа и тяло. Грехът и сатана са пленили цялата личност и цялата личност трябва да бъде доведена под освещаващата сила на Исус.

Животът на ученичество може да бъде поддържан само когато този живот е напълно отдаден на Христос, но и нищо друго не бива да се намесва в него. Нито злато, нито сребро, нито баща, нито майка, нито брачен партньор, нито дете, нито живот, нито смърт, нито днешните случайности, нито утрешните спешни случаи не трябва да застават между ученика и Христос. Важни са само Христос, Неговото царство и свидетелството пред изгубения свят.


“Не вземайте нищо за път” (Лука 9:3). Какъв принцип е изразен тук, който е важен за нас да разберем и лично да преживеем?




Изпращане на седемдесетте Сряда - 22 април

Прочетете Лука 10:1-24. Как този доклад за изпращането на 70-те ни учи за делото за спасяване на души сред реалността на великата борба?


По време на Неговото служене Исус бива следван от повече от 12 ученици. Когато Петър се обръща към вярващите за избор на заместник на Юда, групата се състои от поне 120 ученици (Деяния 1:15). Павел ни казва, че при възнесението на Исус Той има поне 500 последователи (1 Коринтяни 15:6). Така че изпращането на 70-те не ограничава броя на учениците на Исус, а само загатва за Неговия избор на специална група за ограничена мисия, която да отиде преди Него в градовете на Галилея, за да подготви пътя за последвалите Му посещения.

Само Евангелието от Лука описва случая със 70-те, което е съвсем типично за мисионски настроения Лука. Числото 70 е символично в Писанието, както и в юдейската история. Битие 10 изброява 70 народа като потомци на Ной, а Лука е писател с универсален мироглед. Мойсей избира 70 старейшини, които да му помагат в работата (Числа 11:16, 17, 24, 25). Синедрионът е съставен от 70 члена. Дали всичко това има някаква значимост за Исусовото призоваване на 70-те в Писанието не е обяснено и не трябва да ни подтиква към спекулации. Но важното е, че Исус – като обучител на лидерите за църквата – е оставил стратегията властта и отговорността да не се съсредоточават в неколцина, а да се разпределят сред целия спектър ученици.

Радост и пълнота бележат завръщането на 70-те. Те докладват на Исус: “Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (Лука 10:17). Успехът в печеленето на души никога не е дело на евангелизатора. Евангелизаторът е само средството. Успехът идва само чрез “Твоето име.” Името и силата на Исус – това е сърцето на всяка успешна евангелска мисия.

Но обърнете внимание на трите забележителни реакции на Исус на успеха на мисията на 70-те. Първо, в успеха на евангелизирането Исус вижда поражението на сатана (стих 18). Второ, колкото по-ангажиран е човек с делото на Евангелието, толкова повече власт му е обещана (стих 19). Трето, радостта на евангелизатора не трябва да бъде в постигнатото на земята, а че името му е записано в небесата (стих 20). Небето се радва и забелязва всеки човек, спечелен от хватките на сатана. Всяка душа, спечелена за царството, е удар по сатанинските схеми.


Прочетете отново Лука 10:24. Кои са някои от нещата, които ние сме видели и които пророците и царете са искали, но не са видели? Какво би трябвало да означава това за нас?




Цената на ученичеството Четвъртък - 23 април

Сократ си имал Платон. Гамалеил си имал Савел. Лидерите на различните религии си имали свои посветени последователи. Разликата между ученичеството в тези случаи и ученичеството на Исус е, че първото е основано на съдържанието на човешката философия, докато второто е вкоренено в личността и постиженията на Самия Исус. Така християнското ученичество почива не само на Христовите учения, но и върху онова, което Той е направил за човешкото спасение. Ето защо Исус подканва всички Свои последователи да се отъждествят с Него, да вдигнат кръста си и да Го следват. Без хора, вървящи по стъпките на Голгота, няма християнско ученичество.


Прочетете Лука 9:23-25, Матей 16:24-28, Марк 8:34-36. Коя е важната истина, предадена тук на всеки, твърдящ, че е християнин?


Християнското ученичество е действената връзка между спасения и Спасителя; като спасени, ние трябва да следваме Спасителя. Затова Павел казва: “Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Галатяни 2:20).

Цената на ученичеството е определена в Лука 9:23: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.” Обърнете внимание на тези действени думи: “отрече,” “носи” и “следва.” Когато четем, че Петър се е отрекъл от Исус, ние получаваме най-доброто определение за отричане. Петър казва: “Не Го познавам.” Така че когато цената на ученичеството изисква да се отрека от себе си, аз трябва да съм в състояние да кажа, че не познавам себе си; егото е мъртво. Вместо него трябва да живее Христос (Галатяни 2:20). Второ, ежедневното носене на кръста е призив за преживяване на постоянно себеразпъване. Трето, следването изисква фокусът и насоката на живота да е само и единствено Христос.

Исус разширява цената на ученичеството дори още повече, както е разкрито в Лука 9:57-62: нищо да не превъзхожда Исус. Той и само Той е върховната личност в приятелството и общението, работата и поклонението. В християнското ученичество смъртта на “Аз”-а не е възможен вариант, а необходимост. “Когато Христос призове даден човек, Той го кани да дойде и да умре... Това винаги е една и съща смърт – смърт в Исус Христос, смърт на стария човек при неговото призоваване... Само човекът, мъртъв за своята воля, може да следва Христос” (Дитрих Бонхьофер, Цената на ученичеството, стр. 99).


Какво ви е струвало следването на Христос? Обмислете добре отговора си и неговите приложения.




Разширено изучаване Петък - 24 април

“Вдигането на кръста откъсва егото от душата и поставя човека там, където той се научава да носи Христовото бреме. Не можем да следваме Христос без да носим игото Му, без да вдигнем кръста си и да го носим след Него. Ако нашата воля не е в съгласие с божествените изисквания, ние трябва да се отречем от нашите склонности, да се откажем от съкровените си желания и да вървим по стъпките на Христос” (Е. Уайт, Божии синове и дъщери, стр. 69).

За разискване:

1. Върнете се и отново разгледайте въпроса в края на частта за сряда по отношение на Лука 10:24. Кои са някои от нещата, които ние – живеещи в този век – сме имали късмета да видим, което “много пророци и царе” биха желали да видят, но не са могли? Какво ще кажете, например, за изпълнението на пророчествата? Помислете си каква голяма част от Данаил 2,7 и 8 все още са били в бъдещето за мнозина от тези пророци и царе, а сега за нас са исторически факти. За какво друго се сещате?

2. Разсъждавайте върху думите на Исус за някой, който спечелва целия свят, но изгубва душата си. Какво има предвид с това? Или с думите Му, че човек трябва да изгуби живота си, за да го спаси? Какво означава това? Едно нещо е невярващият да се вкопчи егоистично в нещата на този свят. И защо не, след като вярва, че това е всичко, с което разполага! В какво друго да се вкопчи? Но защо – дори като вярващи в Исус, като тези, които знаят, че този свят ще свърши и един ден ще започне нов свят – ние с такава готовност се стараем да спечелим колкото се може повече от този свят? Как можем да се предпазим от този много опасен духовен капан?

3. Прочетете Лука 10:17-20. Лесно можем да разберем възторга на тези хора, когато виждат, че дори и демоните им се подчиняват в Христовото име. Вижте какво им отговаря Исус. Какво казва Той, което е толкова важно да разбере всеки, участващ в мисионската дейност?

4. Кои са някои от хората – освен библейските герои – чийто избор да следват Христос им е струвал много, може би много повече, отколкото на самите нас? В групата се запитайте: “Какво са изгубили тези хора, какво им е струвало следването на Христос и готов ли съм да направя същото?”




Разказ
Чаках те

От началото на 90-те години на нас ни бе дадена малко религиозна свобода и сега имаме църковни сгради в Китай. Една адвентна църква се намира близо до голям завод, който произвежда стоки за износ. Собственичката е приятелка на една от жените в църквата и двете често общуват. Веднъж започнали да говорят за вярата и адвентистката споделила вярата си в Бога, Библията и в това, какво означава да си адвентист от седмия ден.

Собственичката била силно впечатлена и казала на приятелката си: „Имаш добра църква. Вашите учения наистина могат да помогнат на хората. Би ли желала да поговориш с моите служители. Адвентистката приела поканата, но се изплашила. Всички служители са невярващи и дори атеисти, помислила си тя.

След известно време двете се срещнали. „Хей, чакат те доста време. Защо не изпрати някого?” Жената от църквата осъзнала, че това е добра възможност и уведомила пастора.

Когато той пристигнал в завода, собственичката поканила на събрание отговорниците на отдели. Пасторът им говорил за Исус и Неговите учения и темата му била добре приета. „Това е добра вест, която може да помогне на нашите служители да имат по-добър и позитивен живот - откликнали ръководителите. – Защо не дойдеш отново да поговориш и с нашите служители?”

В определения ден пасторът дошъл отново. Около 60 души дошли на това доброволно събрание и отново темата била добре приета. Той откликнал на поканата да посещава завода веднъж на две седмици. След шестата тема пасторът поканил служителите да приемат Исус за свой спасител. Тридесет души дали положителен отговор.

По време на рождественските празници адвентата църква организирала голямо събиране за всичките 200 служители на завода. Собственичката поканила и някои от съседните компании да се присъединят към тях. Когато пристигнали, другите собственици заявили на собственичката, че са забелязали как служителите й се променят. След като повярваха в Бога, те стана много по-добри. Ние също искаме да насърчим нашите работници да направят същото. Сега адвентният пастор се среща със служителите всяка неделя вечер. В допълнение на това собственичката, която притежава и други заводи и фабрики, започнала подобни програми и на други места.

След рождественското събрание собственичката посетила адвентната църква и присъствала на святопричастната служба. Нейната приятелка у приветствала с добре дошла и я насърчила да продължи да идва на църква. Тя планира да се кръсти в скоро време заедно с 30 от своите служители.



Created by ULimited®