Кръщението и изкушението

Както видяхме миналата седмица, Лука предоставя списък на известни исторически личности, за да ни помогне да се убедим, че неговият разказ за Исус и Йоан е също толкова реален и исторически, колкото са били всички тези могъщи мъже.

Но има и друга важна причина за споменаването на тези силни мъже с власт и влияние. Те са представени в контраст със скромния мъж от пустинята Йоан Кръстител, Божият избран вестител, който трябва да “приготви пътя” за най-важното събитие в цялата човешка история до този момент: идването на Исус, Изкупителя на света. Колко интересно, че Бог избира не е един от “великите” мъже на света, за да прогласи идването на Месия, а един от по-скромните.

Учените събират заедно всички тези исторически личности и ни дават дата около 27 или 28 г.сл.Хр. като начало на служенето на Йоан Кръстител и Исус. Именно в историческата времева рамка на тези изтъкнати личности на Римската Империя Исус се кръщава и получава небесното одобрение, че именно Той е Божият “възлюбен Син” (Лука 3:22). Лука изтъква този факт още от самото начало, дори преди да представи на читателите си “повестта” за мисията и служенето на Исус Христос.

В Лука 3 Йоан се появява в своята уникална и изключително важна роля в историята на спасението. Каквото и да кажем за проповядването на Йоан, той не захаросва думите си, за да се хареса на множествата.

Покаянието не е само теоретична идея. То е начин на живот. Думата произлиза от гръцкото “метаноя,” което означава промяна на ума, а това води до нов живот.

“Кръщавам” означава да потопя или напълно да натопя във вода. Потапянето има дълбоко значение. Още преди времето на Йоан юдеите приписвали значение на кръщението чрез потапяне. То е била обичайна практика, когато езическите прозелити избирали да се присъединят към юдейската вяра.

Канейки юдеите да се кръстят, Йоан Кръстител залага нов принцип: кръщението е случай, при който човек публично се отказва от старите си греховни пътища и се подготвя за идването на Месия. По този начин Йоан Кръстител въвежда символичния акт на отказ от греха и посвещението на нов начин на живот като граждани на месианското царство, чието въвеждане предстои. Йоан бързо добавя, че той кръщава само с вода, но Онзи, Който идва след него “ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” (Лука 3:16). Така бива изложена важна идея: кръщението като акт на потапяне във водата е само външен символ на вътрешната промяна – промяна, която в крайна сметка ще бъде подпечатана чрез кръщението със Светия Дух.

В Лука 2:41-50 четем известната история на Мария и Йосиф, които изгубват от погледа си Исус в Ерусалим. Особено интересен е отговорът на Исус към Мария, когато тя Го укорява (стих 48). Отговорът на Исус е утвърждение на Неговото божествено самосъзнание, че Той е Божий Син. “Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (стих 49). Както посочва следващият стих, Йосиф и Мария не схващат приложенията на казанато им от Исус. И ако бъдем напълно честни, как биха могли? Все пак, дори учениците – след години наред, прекарани с Исус – все още не са напълно сигурни кой е Той и какво предстои да направи.

Например, след Неговото възкресение Исус разговаря с двама ученици по пътя за Емаус. Единият от тях, говорейки за Исус, казва, че Той е “пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде” (Лука 24:19). Разбира се, че Исус е много повече от Пророк. Но дори и тогава те не схващат напълно кой е Той и какво е дошъл да направи.

При Неговото кръщение Небето потвърждава, че Исус е Божий Син. Исус отива да се кръсти не защото се нуждае от кръщение след един процес на покаяние, а за да даде пример на другите (Матей 3:14, 15). Три важни фактора изпъкват в кръщението на Исус: (1) прогласяването на Кръстителя: “Ето Божия Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29); (2) Помазването на Христос от Светия Дух за предстоящата Му мисия; (3) небесното прогласяване, че Исус е Божият Син, в Когото е благоволението на Отец.

“Исус, пълен със Светия Дух... бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола” (Лука 4:1, 2). Роден за възложена от Бога мисия, с поверена задача при кръщението Си, подготвен от силата на Светия Дух, Исус Христос се оттегля в пустинята, за да размишлява за предстоящата Му задача.

Изкушението в пустинята е важна битка между Христос и сатана във великата борба, бушуваща още от бунта на Люцифер в небето. В пустинята, когато Спасителят отслабва след 40-дневен пост, когато предстоящото пътуване изглежда неясно и изтощително, сатана лично атакува Исус. “Сатана разбра, че трябва да победи или да бъде победен. Изходът от конфликта бе твърде важен, за да бъде поверен на съюзените с него ангели. Той трябва лично да ръководи битката” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 116 – ориг.).

Тук централният въпрос не е хлябът. Да, след 40-дневния пост в пустинята сигурно Спасителят сигурно е много гладен и сатана използва това обстоятелство като примамка. Но сатана знае, че Исус е Създателят на вселената. За Онзи, Който е направил вселената от нищо, да направи хляб от камък просто не е проблем. Същественото в това изкушение се намира в увода: “Ако си Божий Син.” Само 40 дни преди това гласът от небето утвърждава, че Исус наистина е Божий Син и нима сега Исус трябва да се усъмни в това небесно уверение? Съмнението в Божието Слово е първата стъпка за поддаване на изкушението. В небето сатана отправя предизвикателство към авторитета на Исус; той прави същото и тук, макар и по много по-фин начин, отколкото се опитва в небето.

Поклонението е прерогатив единствено на Бога. Това е онзи фактор, който завинаги отличава творението от Твореца. Един от спорните въпроси при бунта на Люцефер против Бога в небето е този за поклонението. Амбицията на Люцифер е добре обобщена от Исая 14:13, 14: да възлезе на небето, да превъзвиси трона си над небесните звезди, да бъде като Всевишния. Това е опит за узурпиране на авторитета, принадлежащ единствено на Създателя и никога на което и да е създание, незивисимо колко превъзвисено може да е то.

В този контекст можем по-добре да разберем какво се случва при това изкушение. Когато Исус се изправя пред мисията Си да изкупи света отново за Божията собственост и авторитет, сатана Го отнася на върха на една планина, предоставя Му панорамен изглед от всички царства и Му ги предлага в замяна на един простичък акт: “Ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое” (Лука 4:7).

Сатана се опитва да отклони погледа на Христос от божествения Му приоритет и да Го подмами с помпозността и славата на цената на един-единствен поклон. Тук той отново се опитва да си присвои авторитета и поклонението, които не успява да спечели в небето.

Обърнете внимание как Христос отблъсква изкусителя с пълно презрение. “Махни се зад мене, сатана” (стих 8).Поклонението – и служенето, свързано с него - принадлежат само на Създателя-Бог. Тук на помощ отново Му идва Божието Слово. Нима Вдъхновението не казва чрез Мойсей: “Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила... От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш” (Второзаконие 6:4, 5, 13)? Решението абсолютно да следваме Бог във вяра и покорност е върховният отговор на сатанинските лъжи и трикове.

Лука и Матей обръщат реда на второто и третото изкушение. Причината е неясна, но това не трябва да ни обърква. Важна е окончателната победа на Исус над сатана, прогласена от двете евангелия. Значителният фактор, появяващ се от изучаването на изкушенията, е, че Исус Христос е реална Личност – изкушаван също като нас, но пак без грях (Евреи 4:15). С победа при всяко от изкушенията, с Неговия триумф над сатана, с Божието слово в устата Му и свързан с небесния източник на сила чрез молитва, Исус излиза от пустинята, за да прогласи Божието царство и да сложи началото на Месианската ера.

Сатана отнася Исус на върха на Ерусалимския храм, най-святото място в юдейската история. Градът на Сион, храмът, където Бог обитава сред Своя народ, се превръща в средството за сатанинската конфронтация с Исус. “Ако си Божий Син” отново се превръща в увод. Вижте какво казва сатана: Ако Бог наистина е твой Баща и ако твоята мисия наистина е подтикната от Него, хвърли се от върхая и провери още веднъж. Ако всичко това е вярно, със сигурност Бог няма да те остави да се нараниш. След това той цитира Писанието: “Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят” (Лука 4:10).

Сатана знае Писанието, но го тълкува погрешно. Тактиката му е да накара Исус да изпита Бога. Бог наистина обещава закрилата на ангелите Си, но само в контекста на вършенето на Неговата воля, както в случая на Данаил и приятелите му. Исус отново отговаря на сатана решително като използва Писанието, заявявайки, че не е за нас да изпитваме Бога (стих 12). Наш дълг е да се предаваме на Божията воля и да Го оставим Той да ни изпитва.

Обърнете внимание на четирите основни библейски учения за изкушението: (1) Никой не е освободен от изкушения; (2) когато Бог допусне да бъдем сполетяни от изкушения, Той осигурява и благодат да им се съпротивим и сила да победим; (3) изкушенията не ни сполетяват всеки път по един и същи начин; (4) никой не е изкушаван повече, отколкото може да понесе (1 Коринтяни 10:13).

“Ако Йосиф и Мария бяха свързали мислите си към Бога чрез размишление и молитва, щяха да разберат светостта на своята задача и нямаше да изгубят Исус от погледа си. Заради един ден небрежност те загубиха Спасителя, което им костваше три дни тревожно търсене, докато Го намерят. Така е и с нас. Чрез празнословие, говорене на лоши неща или небрежност в молитвата може един ден да изгубим присъствието на Спасителя и това да доведе до много дни горчиво търсене, докато Го намерим и отново спечелим мира, който сме изгубили” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 83 – ориг.).

1. Изкушението само по себе си не е грях. В библейски смисъл, изкушението има потенциала да утвърди възможността за святост. Едно е да бъдете изкушавани; съвсем друго е да паднете в грях. В същото време каква е нашата отговорност да направим всичко възможно, за да избягваме изкушенията?

2. Философите и теолозите често говорят за т.нар. “мета-повествование” – голямата всеобхватна история или тема, в рамките на която се случват другите истории. Казано с други думи, мета-повествованието е фонът, контекстът, в който се се развиват другите истории и събития. Като адвентисти от седмия ден ние разглеждаме великата борба като “мета-повествованието” или фонът на случващото се – не само тук, на земята, но и в небето. Кои стихове в Библията ни показват реалността на великата борба и как това ни помага да обясним случващото се в света?

3. Кои са някои от най-силните иблейски текстове, обещаващи ни победа над сполетяващите ни изкушения? Защо – дори и с тези обещания – все още е твърде лесно да падаме в грях?

4. Един от уроците през тази седмица прави следното твърдение: “Съмнението в Божието Слово е първата стъпка за поддаване на изкушението.” Защо това е така?

5. По какви начини идолопоклонството може да е много по-фино, отколкото поклонението пред нещо друго, освен Господа?

Жанг Вей не бил обикновен гражданин. Бил служил предано в китайската армия и като уважавана личност бил избран за кмет на своето село.

Дошъл моментът, обаче, когато Жанг Вей взел решение да се премести в по-голям град, за да спечели повече пари. Опаковал си багажа и пристигнал в един от най-големите градове в областта, където започнал да работи в строителството.

Веднъж, докато се разхождал из града, чул нещо, което привлякло вниманието му – песен, която идвала от партерния етаж на голям жилищен блок. Приближил се, погледнал през отворените прозорци и видял хора, които пеели и се молели заедно.

Един човек излязъл от апартамента и го поканил да влезе. Тъй като твърдял, че е будист, нямал голямо желание да влезе в апартамента, но тъй като му се искало да разбере нещо повече, накрая решил да посети тази адвентна домашна църква.

Забелязал, че много от присъстващите имат библии и изразил желанието си да научи нещо за тази необикновена книга. Адвентистите с радост споделили с Жанг Вей някои от най-важните библейски истини и се помолили с него.

Той започнал често да посещава тази църква. Веднъж бил разгледан въпросът за здравословния начин на живот и за храненето. Църковните членове му обяснили библейските закони за чистите и нечистите меса и му казали, че свинете са нечисти и много често са заразени с паразити.

Тъй като не им повярвал, Жанг Вей решил да си направи малък експеримент. На строежа работили много хора и често готвачът на фирмата купувал цяло прасе, за да нахрани работниците. В желанието си да разбере доколко нечисто е това прасе, Жанг Вей взел ножа и когато никой не го наблюдавал, направил разрез и видял, че вътре гъмжи от червеи. Силно изненадан и отвратен, той никога вече не се докоснал до свинско месо.

Не след дълго Жанг Вей приел всички библейски истини и бил кръстен в Църквата на адвентистите от седмия ден. След кръщението му пасторът го насърчил да се върне в родното си село и да направи така, че светлината на Исус да озари хората.

Жанг Вей се завърнал и основал адвентна домашна църква, в която имало само един човек – самият той. След като започнал да споделя наученото от Библията с другите, скоро църквата му се разраснала. Днес в района, където живее Жанг Вей, има шест адвентни църкви, а в три съседни общини има църкви благодарение на молитвите и мощното му свидетелство.