Божието царство е основна тема и важен приоритет в ученията на Исус. Фразата се среща почти 50 пъти в Матей, 16 пъти в Марк, около 40 пъти в Лука и три пъти в Йоан. Винаги, когато се появява – било то в Господната молитва, в Планинската проповед или в другите Му поучения и притчи – Божието царство е израз на онова, което Бог е направил в историята на човешката раса, справяйки се с проблема с греха и довеждайки великата борба със сатана до върховния и решителния й край. Божието царство се отличава от всички останали царства, познати на света и това се дължи на факта, че то не е светско царство.

“Царството Божие не идва с външна показност. То се появява чрез гальовното вдъхновение от Божието слово, чрез вътрешното въздействие на Светия Дух, чрез общуването на душата с Бога, Който е неин живот. Най-голямата проява на Неговата мощ е в човешкото естество, достигнало до съвършенството на Христовия характер” (Е. Уайт, По стъпките на Великия Лекар, стр. 36 – ориг.).

През тази седмица ще се съсредоточим върху тази тема, особено по начина, по който се появява в Лука.

Евангелията са пълни с препратки към Божието царство, като всички те свидетелства, че в и чрез Исус е започнал един нов ред.

Да се каже, че това царство е Божие, не е просто заявяване на очевидното, но по-скоро утвърждаване, че Божието царство не е нито философска идея, нито етична постройка. Това не е социално благовестие, прогласяващо хляб и вода за гладните или равенство и справедливост за политически потисканите. То превъзхожда цялата човешка доброта и морални постъпки и намира мястото си в суверенната дейност на Бога във въплътения Син, дошъл да проповядва благата вест на царството (Лука 4:42-44; Матей 4:23-25).

Пасажът е от изключителна важност поради две причини: първо, Месията, очакван в Стария Завет, не е никой друг, освен Исус, “Синът на Всевишния;” второ, “царството Му не ще има край.” Това означава, че чрез Своето въплъщение, смърт и възкресение Исус преодоля сатанинското предизвикателство към Божието върховенство и за цяла вечност установи Божието царство. “Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове” (Откровение 11:15). В сблъсъка между Христос и сатана, сатана претендира за победа след грехопадението на Адам и Ева. Но мисията на Исус доказва фалшивостта на сатанинските претенции; Той побеждава сатана на всеки рунд, а със Своята смърт и възкресение Христос уверява целия космос, че Божието царство е настъпило.

Влизането в Божието царство не зависи от положението или статута на човека, нито от богатството или бедността му. Заедно с другите евангелисти, Лука посочва, че човек трябва да отиде при Исус с отношение на безкомпромисно предаване, абсолютна зависимост и детско доверие. Това са характерните черти на хората, влезли в Божието царство. Те трябва да са готови да се откажат от всичко, ако е необходимо; защото онова, от което не са готови да се откажат, в известен смисъл, не само ще се конкурира с Исус, но и ще спечели. Исус и Неговите претенции над живота ни – над всеки аспект от живота ни – трябва да имат върховен приоритет. Това е напълно разумно, тъй като ние съществуваме само чрез Него. Разбира се, затова Той трябва да има нашата пълна вярност.

Прочетете отново Лука 18:29, 30. Какво ни казва Исус и какво обещава? Да се наложи да изоставим родителите си, брачния си партньор, дори децата си заради Божието царство? Това е взискателно посвещение, нали? Исус не казва, че тези неща се изискват от всички вярващи, а че ако някой е призован да ги изостави заради Божието царство, то Божието царство ще си струва.

Исус дойде, за да прогласи Божието царство. В Своята първа прокламация в Назарет (Лука 4:16-21) Исус утвърждава, че в онзи ден чрез Него е сложено началото на месианското пророчество на Исая за царството и неговото изкупително служене.

Лука записва и друго твърдение, свидетелстващо за настоящата реалност на царството. Запитан от фарисеите кога ще дойде царството, Исус им отговаря, че “Божието царство е сред вас” (Лука 17:21). Други преводи загатват, че царството е вътре във вас. С това иска да каже, че с идването на Исус царството вече е настъпило, като неговите компоненти включват изцеление на болните (Лука 9:11), проповядване на благовестието (Лука 4:16-19), прощение на греховете (Лука 7:48-50; 19:9, 10) и съкрушаване силите на злото (Лука 11:20). Така Христос прави царството настояща реалност вътре в отделния човек, преобразяваща го по Негово подобие. Божието царство се вижда и сред общността от вярващите, едно откровение на праведността и спасението. Този настоящ аспект е познат и като “Царството на Божията благодат се основава сега, тъй като ден след ден сърца, които са били изпълнени с грях и непокорство, се предават във властта на Божията любов” (Е. Уайт, Мисли от планината на благословението, стр. 108 – ориг.).

Докато аспектът “вече” определя окончателността на царството – тоест, поражението на греха и сатана и победата на Исус във великата борба, - аспектът “не още” очаква с нетърпение физическия край на злото и основаването на новата земя: “ Пълното установяване на царството на Неговата слава ще се осъществи едва при Второто пришествие на Христос в този свят” (пак там, стр. 108 – ориг.).

Нашият свят и неговото състояние – царящият смут, скръбта и болката в него – определено отразяват тези думи на Исус. Макар някои да твърдят, че болката и страданието в света да означават, че Бог не съществува, ние можем да отговорим, че – като се има какво ни предупреждава Исус още преди 2000 години – състоянието на нашия свят спомага да се докаже не само Божието съществуване, но и истинността на самата Библия. (Ако светът сега беше рай, думите на Исус щяха да се фалшиви.) Божието царство ще бъде основано в своята пълнота едва в края. До тогава ще трябва да понасяме.

Когато Христос говори за Божието царство, Той споменава две сигурни неща: (1) Божията дейност чрез Христос в историята, за да спаси човечеството от греха и (2) Божието приключване на историята чрез възстановяване на спасените според първоначалния Му план – да живеят вечно с Него в обновената земя (Откровение 21:1-3). Първото, както вече отбелязахме, настъпва в мисията и служенето на Христос. В Него ние сме вече в царството на благодатта (Ефесяни 1:4-9). Втората част, събирането на спасените в царството на славата, е бъдещата надежда, очаквана от тези в Христос (Ефесяни 1:10; Тит 2:13). Исус и останалата част от Новия Завет свързват това историческо движение, когато верните ще наследят царството на славата, с Второто пришествие на Христос.

Второто пришествие на Христос е финалната кулминация на благата вест, която Исус прогласява при първото Си идване. Същият Исус, победил греха и сатана на Голгота, скоро ще се завърне, за да сложи начало на процеса, който ще изличи злото и ще пречисти земята от трагедията, нанесена от сатана върху Божието творение.

Докато чакаме завръщането на Исус, ние сме призовани: “Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син” (стих 36).

Тези, които са преживели царството на благодатта, трябва да чакат, да бдят и да се молят за царството на славата. Между едното и другото, между вече и още не, вярващите трябва да се занимават със служенето и мисията, с живота и надеждата, с израстването и свидетелстването. Очакването на Второто пришествие изисква освещението на живота ни тук и сега.

Божието царство е на първо място в ума на Лука, когато той пише продължението на своето Евангелие под формата на кратка история на ранната църква. В увода на този исторически разказ, книгата Деяния, Лука посочва три фундаментални истини за Божието царство.

Първо, бъдете сигурни, че Исус пак ще дойде. В продължение на 40 дни между възкресението и възнесението Си Господ продължава да поучава онова, което е поучавал учениците Си още преди разпятието: “много верни доказателства... за Божието царство” (Деяния 1:3). Мощните събития на кръста и възкресението не променят нищо в учението на Исус по отношение на царството; в продължение на 40 дни Исус продължава да впечатлява умовете на учениците в реалността на царството.

Второ, очаквайте Исус да се завърне в определеното от Бога време. След възкресението Му Исусовите ученици задават сериозния и нетърпелив въпрос: “Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?” (Деяния 1:6). Исус не отговаря на въпроса, а поправя гледната точка на учениците: Бог винаги трябва да бъде Бог; да се сондира ума Му, да се предсказва точността на плановете Му, да се прониква в тайните Му не е задача за плът и кръв. Той знае кога трябва да настъпи царството на славата и Той ще го основе в подходящото Му време (Деяния 1:7; Матей 24:36), също както “когато се изпълни времето” (Галатяни 4:4) Бог изпрати Сина Си, за да основе царството на благодатта.

Трето, свидетелствайте за благовестието на Исус. Христос пренасочва учениците от спекулациите за непознатото – кога ще настъпи царството на славата – към това, което е познато и трябва да бъде извършено. Времето на Второто пришествие не е разкрито, но ние сме призовани да чакаме този славен ден и да не бездействаме до настъпването му (Лука 19:13). Това означава, че трябва да се включим в разнасянето на евангелието на Исус Христос “до края на земята” (Деяния 1:8). Това е нашата отговорност – не със собствени сили, а със силата на Светия Дух, обещана да бъде излята върху всички свидетели на всичко, което са видели и чули (стихове 4-8).

“Христос казва на нищите по дух: „Тяхно е небесното царство” (виж Матей 5:3). Царството непреходно и земно, както мислеха слушателите. Той разкрива на хората духовното царство на Своята любов, благодат и праведност. Знакът, че Месия царува, е приликата между човека и Човешкия син. Неговите поданици са нищи по дух, смирени и преследвани заради правдата. Небесното царство е тяхно” (Е. Уайт, Мисли от планината на благословението, стр. 8 –ориг.).

“В момента сме в Божията работилница. Много от нас са груби камъни от кариерата. Но когато се държим за Божията истина, Неговото влияние ни въздейства. То ни издига и премахва от нас всяко несъвършенство и грях, от какъвто и характер да са те. По този начин се подготвяме да видим Царя в Неговата красота и най-накрая да се присъединим към чистите и небесни ангели в царството на славата. Това дело трябва да се извърши за нас именно тук, нашите тела и духове трябва да бъдат подготвени за безсмъртието именно тук” (Е. Уайт, Свидетелства към Църквата, том 2, стр. 355,356 – ориг.).

1. Говорейки за космоса, физикът Стивън Уайнберг, славно (или позорно) пише: “Колкото по-понятна ни се струва вселената, толкова по-безсмислена изглежда тя.” Думите му предизвикват истинска сензация и впоследствие той се опитва леко да смекчи казаното. Но някои не виждат никакви основания за спорове относно безсмислената вселена. “И защо да има смисъл?” пита астрономът от Харвард Марта Гелър. “Какъв смисъл? Това е само една физична система, какъв смисъл търсите тук? Това твърдение винаги ме е озадачавало.” Вселената, просто система и при това – безсмислена? Като християни, очакващи Второто пришествие на Исус и пълното и окончателно основаване на Божието царство, как бихте отговорили на идеята зад тези твърдения?

2. Всяко поколение християни е очаквало Христос да се завърне по негово време, а някои пастори /евангелизатори дори са определяли конкретни дати. Но всяка една от тях се е провалила. Кое е погрешното в определянето на дати?

Млад човек на име Авва, който живее в село в Северна Монголия, се почувствал безсилен да спре житейското си пропадане. Един приятел обаче му говорил за Бога. Ето и неговото лично свидетелство.

Преда да стана християнин, живеех светски начин на живот. Пиех, пушех и крадях. Никога не се замислях дали това, което правя, е добро или лошо. Такава бе моята същност и аз го вършех съвсем естествено.

Веднъж започнах да пия с приятели. Напих се много преди тях и загубих съзнание. Когато се събудих, видях, че съм сам. Приятелите ми си бяха отишли. Излях с несигурна стъпка от къщата да ги търся.

Намерих ги в дома на един от тях. „Защо ме оставихте?”, попитах разгневен.

„Беше заспал – отговори един от тях. – не можахме да те събудим.” Дадоха ми още едно питие. Внезапно почувствах как се свличам и губя съзнание.

Събудих се в полицейския участък гол и изстинал. По ръката ми имаше кръв, а гърбът ме болеше. Не знаех какво се е случило. Разбрах от полицая, че съм арестуван за нарушаване на обществения ред. Каза ми, че съм крещял и заплашвал хората и че съм счупил няколко прозореца с юмрук. Това обясняваше кръвта по ръката ми.

Един мъж, който стоеше до полицая, каза, че съм удрял по вратата му и съм го заплашвал. Не си спомнях абсолютно нищо.

Дадоха ми дрехите и аз се облякох. Липсваха обаче обувките. Когато си ги поисках, те ми отговориха, че при арестуването ми не съм бил с обувки.

В полицейския участък влезе и една жена, за да подаде жалба против мене. Каза, че съм счупил прозорците на дома й. Извиних се и обясних, че не си спомням да съм чупил нещо. Пожелах да видя прозорците и полицаят ме отведе до нейния дом. Под един от счупените прозорци намерих обувката си.

Отидох до другата къща със счупени прозорци и там намерих втората обувка. Разбрах, че съм виновен. Собственикът на къщата разказа как съм заплашвал да убия всички. Гонил съм хората по улицата и съм ги замерял с камъни.

Друг разказа как съм потропал на вратата, но след като съм видял отражението си на стъклото, съм започнал да се боря с него. Когато излязъл да види какъв е този шум, аз съм започнал да се бия с него. Той избягал и се обадил на полицията. При идването на полицаите съм започнал да се бия и с тях. Като че ли слушах истории за някой обладан от демони.

Платих глобата и се съгласих да сменя счупените прозорци. Дори обещах никога повече да не пия. Но само след три дни отново се напих. Като че ли не можех да спра. Осъзнах какви проблеми създавах на майка ми, с която живеех. Работех, но вместо да й давам пари за храна, аз купувах алкохол.

Дългогодишният ми приятел Даба бе отишъл да работи в столицата и там бе станал християнин. Когато се върна в селото, започна да ми говори за моето пиянство. Тъй като бяхме приятели, слушах съветите му и кимах с глава, но вътрешно се присмивах на всичко, което казваше. Смятах, че вярата му в Бога е глупост.