Живеене с вяра

Толкова много гласове ни призовават от толкова много посоки. Откъде хората да разберат кое е правилно и кое – погрешно? Отговорът се намира в Бога и в Неговото писано откровение. Трябва да се научим да разчитаме на Бога и да се покоряваме на Неговия закон. Останалото ще дойде от самосебе си.

Исус ни казва това, когато ни съветва: “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). Ние трябва да превърнем доверието и следването на Бога в наш първостепенен приоритет; в противен случай наш приоритет ще бъде нещо друго, а това е чисто и просто идолопоклонство. Можем да се научим да се доверяваме на Бога само чрез живот на вяра. Християнското ходене е точно това – ходене. Ние трябва да вземаме решения да вършим нещата, които Бог ни е казал и да оставим последиците на Него.

От 13 случая, при които в книгата Притчи се споменава думата “Тора” – “закон” или “поучение” – 4 са в Притчи 28 (стихове 4 – два пъти, 7 и 9). Въпреки че тази употреба в Притчи се отнася обикновено до “поучението” на мъдрия човек (Притчи 13:14), в израилтянската традиция думата има духовен нюанс и се отнася до божественото откровение, за което свидетелства и самата книга Притчи (Притчи 29:18).

Онова, което отличаваше народа на Израел от останалите народи, не беше толкова техният начин на мислене, нито дори неговите “духовни” и абстрактни теологични възгледи. Конкретните му решения за живота – а сред тях и храната, почивката, природната среда и връзката с ближните и семействата – правят хората “свети” или “отделени” от всички останали народи. В идеалния случай тези решения трябваше да се съсредоточават в закона и намиращите се в него принципи.

Все пак ние, хората, нямаме мъдрост в себе си; дори не можем винаги да различаваме между доброто и злото (3 Царе 3:9). Така че ние се нуждаем от божествения закон, който да ни помогне да придобием тази прозорливост. С други думи, придобиването на мъдростта не зависи от интелектуалните или духовните упражнения; по същество то е свързано с покорността на закон, намиращ се извън самите нас, културата ни, личната ни психология и желанията ни.

Разбира се, този закон е Божият вечен закон. Следването му е акт на вяра. “Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее” (Римляни 1:16, 17).

Независимо колко важен е за живота, Законът (Тора) не е източник на живота. Точно обратното, законът посочва греха, а грехът води до смърт (вж. Римляни 7:7-13). Онова, което прави Тора ефективен е, че той идва от Бога. Отделен от Бога, Тора би бил законническо кредо, а това няма нищо общо с Неговото първоначално намерение. Животът на покорност на Божия закон е свързан с живота с Бога. Тора не замества Бога; той е просто учител (според аналогията на Павел), довеждащ учениците при техния Господар (Галатяни 3:24).

Книгата Притчи не е просто книга за мъдростта. Тя е преди всичко книга за Бога, Който разкрива мъдростта. Търсенето на мъдростта чрез покоряване на закона ще ни привлече към Господа и спасението, предлагано ни от Него чрез вяра в Исус.

Думата “разбирам” се използва два пъти стих 5, също както думата “закон” в стих 4. Двата стиха са свързани: спазването на закона (стих 4) и търсенето на Господа (стих 5) вървят ръка за ръка. Сферата на дейност, обаче, не е просто да се знае и да се върши правото (“правосъдие” в стих 5). Това разбиране касае “всичко” просто защото е извлечено от Бога на “всичко.” За древния Израел познанието на всички неща не било отделено от религиозната опитност. Вярата била тясно свързана с интелигентността и рационалното разбиране. Немислимо било да се има вяра без мислене или мислене без вяра, защото Бог е основата и на двете сфери.

Въпреки че представата за богатство силно се различава, книгата Притчи дава някои инструкции за забогатяване и как да се справяте с богатството си, когато го придобиете.

1. Не забогатявайте за сметка на бедните (Притчи 28:8). Вашето богатство не е оправдано, ако сте го получили за сметка на бедните. Както вече видяхме, Библията говори със силни думи против хората, експлоатиращи бедните за лична печалба.

2. Давайте на бедните (Притчи 28:27). В контраст с алчните в Притчи 28:25 (буквално, с широка душа/апетит), щедрият към бедните ще бъде благословен.

3. Работете усърдно (Притчи 28:19). Богатството не трябва да идва в резултат от кражби или по случайност, а като награда за усърдната ни работа. Полученото зависи от качеството на работата ни. Ако сме богати, трябва да сме си го заслужили.

4. Не се опитвайте бързо да забогатявате (Притчи 28:20, 22). Нашите притчи представят два потенциални сценария: (1) Когато си затворим очите за някакво нечестно дело и в резултат се превърнем в съучастници (Притчи 28:22); (2) когато сме толкова нетърпеливи да се наслаждаваме на богатството на родителите си, че ги ограбваме от необходимото им за живота (Притчи 28:24). И което е още по-лошо, извършващите тези дела могат да оправдаят простъпките си в собствените си умове, докато се убедят, че не са направили нищо лошо. Затова те казват: “Не е грях.”

Бедният и богатият са равни (Притчи 29:13). Образът на светлината, използван тук, поставя въпроса в перспективата на Сътворението. И богатият, и бедният са били създадени от Бога (Притчи 22:2). И двамата се радват на дара на живота, слънцето свети и за двамата. Също както богатите са предупредени за отношението си към бедните, така и бедните трябва да обичат потисниците си, които в някои случаи може да са богатите (Матей 5:44, 45).

Бедните имат същите задължения като богатите (Притчи 28:3). Бедността не трябва да се използва като извинение за беззаконието. Фактът, че сте били потискани, не ви дава правото да потискате другите. Притчата на Исус за непростителния слуга, който потиска по-бедния от него, показна, че тази реакция, макар и неочаквана от страна на бедния (за когото бихме очаквали да прояви по-голямо съчувствие към другите бедни хора), не е необичайна (Матей 18:22-35). В Притчи 28:3 образът на дъжда, който обикновено е благословение, се превръща в унищожителен порой; тази образност илюстрира ненормалността на това поколение и причиняваното от него разочарование.

Праведните бедни са по-добре от нечестивите богати (Притчи 28:6). Според традиционната мъдрост праведният не би трябвало да е беден, защото се предполага, че бедността е наказание за мързеливите (Притчи 24:34). Но реалността на живота е по-сложна. Бедният може да е жертва на несправедливост или обстоятелства извън неговия контрол. Много често случаят е именно такъв. Въпреки това скалата на ценностите, отстоявани в книгата Притчи, е ясна и недвусмислена. Праведността е по-важна от богатствата и успехът не е белег на праведност.

От всички неща, на които можем да научим децата си, учениците си или който и да е отворен, за да се учи от нас, може би най-важният урок може да се намери тук. Както пише Павел за изгубените, те “не приеха да обичат истината, за да се спасят” (2 Солунци 2:10). Разбира се, тъй като Исус е Истината, да учим другите да обичат Истината всъщност означава да ги учим да обичат Исус. А нима има нещо по-важно от това?

“В каквато и насока да предприемем изследване с искреното намерение да се доберем до истината, винаги идваме в досег с невидимия, могъщ Разум, Който действа във всичко и чрез всичко. Умът на човека се приближава до ума на Бога - ограниченият се среща с Безграничния. Последиците от такава близост на общуването са нещо неоценимо за тялото, ума и душата” (Е. Уайт, Възпитание, стр. 14 – ориг.).

Въпреки че нашият пример е важен – особено при тези, които не можем да укорим или да накажем – в някои случаи е необходимо много повече. Това се отнася особено до децата ни. Понякога децата трябва да бъдат наказвани, за да се върнат в правия път.

Естеството ни е греховно и покварено и това включва и сладките малки същества, които обичаме – нашите деца. Не правим услуга на децата си или на самите себе си, ако ги оставим да правят каквото си поискат. Всъщност, децата не само се нуждаят от дисциплина – те я искат. Трябва да знаят, че съществуват граници и че трябва да остават в тях. Майката, смятаща, че трябва да зачита свободата на децата си и да ги остави да правят каквото си поискат без дори да им каже “не,” в края ще се “засрами” (Притчи 29:15), а несъмнено ще причини и скръб на децата си – ако не сега, то когато децата пораснат.

“Божиите закони имат своята основа в най-неизменната правота и са така очертани, че да донасят щастие на спазващите ги... Религията довежда човека до лична връзка с Бога, но не само; защото небесните принципи трябва да бъдат приложени в живота, за да могат да помогнат на човечеството и да го благословят” (Е. Уайт, Божии синове и дъщери, стр. 267).

“Пълното пренебрегване на обучението на децата за Бога е увековечило злото и е захвърлило в редиците на врага мнозина, които с благоразумна грижа биха могли да станат съработници на Бога. Фалшиви идеи и глупава, неправилно насочена привързаност са подхранили черти, които са направили децата неприятни и нещастни, вгорчили са живота на родителите и са продължили гибелното влияние от поколение на поколение. Всяко дете, на което се позволява нещата да стават по негово желание, ще опозори Бога и ще донесе срам на майка си и баща си... Пренебрегвайки задълженията си и позволявайки на децата си да вършат погрешното, родителите затварят пред тях портите на Божия град” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата, том 5, стр. 325,326 – ориг.).

1. Руският писател Лев Толстой, макар и възпитан в християнски дом, изоставил вярата си за много години. Когато остарял, той се сблъскал с криза: какво означава животът, особено живот, който със сигурност ще завърши със смъртта? Въпреки че търсил отговора във всички сфери на познанието, той не го намерил. Най-накрая осъзнал, че единственият логичен отговор на въпроса за живота и неговия смисъл се намира във вярата – в нещо извън самата логика. Тоест, неговата логика му казала да излезе извън нейната сфера, в света на вярата, за да получи отговорите за смисъла на живота. В такъв случай защо вярата в Исус е най-логичният избор, който можем да направим за смисъла и целта на живота?

2. Какво, според вашето разбиране, означава да се обича истината? Как обичаме истината? Разбира се, да се обича истината, би означавало първо да я опознаем. Как достигаме до познание на истината? И как можем да сме сигурни, че не позволяваме на нищо да застане на пътя на нашата върховна любов към истината?

Миранда Стар, директор и учител в академията Паркърсбърг в Западна Вирджиния, решила да си направи експеримент със своите ученици от първи и втори клас.

В часовете по Библия учихме за добротата и колко заразна е тя. Решихме да проверим дали наистина действа.

На Миранда и дошла идеята да отидат в Игъл Пойнт – местен социален дом, където учениците можели да практикуват умението си да четат и да се сприятеляват с обитателите. „Ние обичаме да пеем, но се запитах какво друго можем да направим за тях, как да се сприятелим?”

Идеята станала много популярна и до януари учениците можели вече да четат достатъчно добре, без да им е необходима чужда помощ.

„Посещаваме Игъл Пойнт през петък – обяснява осемгодишният Бен. – Пеем на цялата група и четем на нашите приятели.”

„Не бе трудно да си намерим приятели – обажда се седемгодишният Рейгън. – Виждаме ги и си избираме един, защото ги харесваме!”

Учениците избират също книгата или книгите, които искат да прочетат на своя приятел и радост си сменят книгите с други съученици, ако те са приключили със своята.

Докато четат, те развиват своето приятелство. „Името на моята приятелка е г-ца Джейн – казва шестгодишната София. – Четох й за животинските следи и за червената лисица. Тя ми каза, че някога е имала червена лисица за домашен любимец.”

Обитателите на дома се радват на посещенията и хвалят учениците за това колко добре се справят с четенето. „Харесва ми да виждам как моят приятел се усмихва”, добавя Бен.

Учениците от 3 до 8 клас също участват. „Наистина ми харесва да ходят там - споделя Райли, на 9 години. – Има един човек, на когото чета. Казва се Марк. Той винаги се радва да ме види и ми казва: „Бог те обича.” Наистина ми харесва и бих желал да ходим там по-често.”

В знак на благодарност за посещенията на учениците управата на Игъл Пойнт устрои празненство в тяхна чест и награди Миранда Стар с плакета: „Малки доброволци на годината – Академията Паркърсбърг.” Стоплихме сърцата на мнозина с това, че показахме, че се интересуваме от тях. Доброволците са светещи звезди.

Като размисля за своя експеримент по доброта, Миранда знае, че той е успешен. Добротата се отплаща. Опитахме се да им дадем радост, но те ни дадоха много повече.