Вяра, която действа

Той бил лекар с успешна кариера и старейшина в престижна църква с неколкостотин членове. Бил редовен дарител за различни църковни проекти и неговата щедрост насърчавала останалите да жертват повече. Освен това бил и талантлив проповедник. Когато пасторът отсъствал, говорел той и всички с нетърпение очаквали вестите му, защото били теологично дълбоки, затрогващи и духовни.

Един ден истината излязла наяве. Мнозина решили, че отсъствието му от църква предишната събота е заради ваканционно пътуване. Но не – открили го мъртъв от свръхдоза ободряващи наркотици на частния плаж пред къщата му.

По-зле станало, когато направили още едно шокиращо разкритие – в спалнята му имало десетки порнографски списания и дискове. Църквата била потресена, особено младежите, които гледали на него като на образец за подражание. Разбира се, Бог е Този, Който ще го съди, но действията на лекаря сериозно поставят под въпрос реалността на неговата вяра.

Идеята? Да, ние се спасяваме чрез вяра, но въпреки това не можем да отделим вярата от делата в своя християнски живот – една жизненоважна, но често погрешно разбирана истина, изложена в Посланието на Яков.

Вяра без дела. Яков дава много ярка илюстрация на този вид фалшива вяра (Яков 2:15, 16). Както вече казахме, послушанието в Посланието на Яков е в контекста на взаимоотношенията. Как се отнасяме към своите братя и сестри от църквата, които са в нужда? Думите не са достатъчни. Не можем просто да кажем: „Иди си с мир. Господ ще промисли”, когато Господ е поставил в ръцете ни средства да им помогнем.

Разбира се, нуждите на хората могат да бъдат безкрайни и ние не сме в състояние да задоволим всички. Но има принцип, наречен „сила за едно”. Ние сме ръцете и нозете на Исус и можем да помогнем на хората в лицето на един конкретен човек. Фактически, това е начинът, по който обикновено действа и Исус. В Марк 5:22–34 към Него се обръща за помощ човек, чиято дъщеря умира. На път за дома му Го среща жена, която се приближава тихомълком и докосва дрехата Му. След като бива изцелена, Исус може просто да продължи пътя Си, оставяйки жената здрава и щастлива. Но знае, че тя има нужда от нещо повече, от само физическо изцеление. Затова спира и отделя време да я научи да бъде свидетел за Него; да дава, освен да получава. Накрая казва същите думи, които срещаме и в Яков 2:16: „Иди си с мир” (Марк 5:34). Но за разлика от контекста в Яков, Неговите думи наистина означават това!

Когато видим някаква нужда и не направим нищо, пропускаме възможност да упражним вярата си. Така тя става малко по-слаба и малко „по-мъртва”. Ето как вярата без дела умира. Яков го казва дори още по-силно – тя е вече мъртва. Ако беше жива, делата щяха да са налице. Но щом ги няма, каква полза? В края на стих 14 Яков задава въпрос относно тази безделна и безполезна вяра. На гръцки той звучи много по-категорично, отколкото в повечето преводи – „Такава вяра не може да го спаси, нали?”. Отговорът, който очаква, очевидно е „Не, неможе”.

Яков използва една обичайна техника от реториката – спор с въображаем опонент. В този случай опонентът му се опитва да вбие клин между вярата и делата с идеята, че е достатъчно човек да притежава едно от двете и всичко е наред. Но Яков се опитва да подчертае веднъж завинаги, че християните не могат да се надяват на спасение чрез вяра, ако нямат съответстващи на тази вяра дела – „Ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела” (стих 18).

Ключовият момент е, че каква да е вяра не може да ни спаси. Истинската, спасителната вяра има една неотменима характеристика – добрите дела. По същия начин, ако не извират от вяра, делата са си просто добри дела и нищо повече. Вяра и дела са неотделими. Подобно на двете страни на една монета, едното не може да съществува без другото. И също както при монетата – има лицева и обратна страна (главна и второстепенна). Най-напред е вярата – тя води до съответните дела.

Апостол Павел няма нищо против добрите дела сами по себе си. Той е против делата като средство за спасение (виж Галатяни 2:16). Всъщност заявява, че онези, които разчитат на делата на Закона, за да бъдат спасени, се намират под проклятие, тъй като никой, който се опитва да бъде спасен чрез спазване на Закона, на практика не би успял да го опази (Галатяни 3:10). Послушанието е възможно единствено чрез дара на Светия Дух.

„Ако човек не може да заслужи спасение с каквито и да било добри дела, тогава това става изцяло по благодат, която грешният човек получава, защото е приел и повярвал в Исус. Това е напълно безплатен дар. Оправданието чрез вяра не подлежи на оспорване. Всякакви спорове приключват, когато се каже ясно – заслугите на падналия човек, изразени в добрите му дела, никога не могат да му осигурят вечен живот” (Е. Уайт, Вяра и дела, стр. 20 – англ. изд.).

Ако делата липсват, тогава има само един начин за „доказване” истинността на вярата – чрез ортодоксалност. Ако вярвам в правилните неща, значи имам вяра, нали така?

Няма никакво съмнение, че интелектуалното познание на истината има своето място, и то много важно място. Но само по себе си това познание не е достатъчно като доказателство, че човекът има спасителна вяра.

Най-фундаменталното изявление по въпроса за вярата в Стария Завет откриваме във Второзаконие 6:4: „Слушай, Израелю! Йеова, нашият Бог, е един Господ!”. То е познато като Шема (защото на еврейски започва с тази дума) и е най-сбитото обобщение на вярата в единния Бог. Всяко друго библейско учение произтича от тази кардинална истина.

Само че дори бесовете вярват в тази истина и я знаят! И каква полза имат от това? Те треперят в Божието присъствие, както треперят и когато Исус им заповядва да напуснат жертвите си (Марк 3:11; 5:7).

Една интелектуална вяра, която по никакъв начин не повлиява начина ни на живот, е безполезна. Всъщност това е същата вяра, каквато имат и бесовете, които активно работят, за да ни мамят с фалшиви учения и лъжи. Както в дните на Исус, демоните подмамват народа да вярва на техните измами: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения” (1Тимотей 4:1).

Вярата трябва да се изяви в живота ни – в противен случай не е спасителна вяра; това е „бесовска вяра”, която ще ни спаси толкова, колкото спасява и бесовете.

Интересно, и Яков, и Павел цитират Битие 15:6, но изглежда, сякаш стигат до противоположни изводи. Според Яков, Авраам се оправдава чрез дела, а в Римляни 4:2 Павел категорично отхвърля подобна възможност (сравни със стих 24).

Все пак непосредственият контекст на Римляни 4 глава е дали обрязването е необходимо за оправданието – тоест, дали езичниците трябва да станат евреи, за да бъдат спасени (Римляни 3:28–30). И Павел казва, че Авраам е оправдан въз основа на вярата, а не на „делата” си (обрязването), тъй като преди да се обреже, той е повярвал. Обрязва се по-късно – като външен белег на своята вътрешна вяра Римляни 4:9–11). Но само делата – дори и обрязването – не са достатъчни за оправданието ни, тъй като само „които и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал” (Римляни 4:12), те ще бъдат оправдани.

Наистина ли този акцент е толкова различен от акцента, поставен от Яков? Павел дори стига дотам да използва същото „доказателство” за вярата на Авраам, което използва и Яков (виж Римляни 4:17–21). Авраам вярва, че Бог може да възкреси Исаак, защото „Той съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (стих 17; сравни с Евреи 11:17–19). Дефиницията на апостол Павел за спасителна вяра също е да бъдем „уверени, че това, което е обещал, Бог е силен да го изпълни” (Римляни 4:21). С две думи, вяра, която се доверява, че Бог ще изпълни Своите обещания, и с послушание се обляга на Неговото Слово, е спасителна вяра. Тези дела не са „дела по Закона”, а „дела на вяра”. Или, както казва Яков, „Ти виждаш ли, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства вярата?” (Яков 2:22).

Мнозина подчертават колко важни са вярата и делата, но дори така ги отделят едно от друго, поне донякъде. Истинската вяра е „вяра, която действа чрез любов” (Галатяни 5:6). Добрите дела са не просто външен белег за вяра – те са изява на вярата. Вярата на Авраам в един Бог, Който е създал целия живот, го мотивира да му се покори и да принесе в жертва единствения си син Исаак. Според Яков точно чрез послушанието неговата вяра става съвършена.

Според Евреи 11:31 жителите на Ерихон са невярващи. Повечето съвременни преводи използват думата „непокорни”. Те знаят за бележитите победи на Израел над мадиамците и аморейците и са съвсем наясно със силата на Израелевия Бог. Божията присъда над Израел при Ваалфегор им показва също колко свят е този Бог и колко се отвращава от идолопоклонството и неморалността. „Всички тези събития са добре известни на жителите на Ерихон и мнозина от тях споделят убеждението на Раав, но отказват да му се покорят” (Е. Уайт, Патриарси и пророци. Глава „Падането на Ерихон”, стр. 335. Изд. „Нов живот”).

Раав бива спасена не поради своята неморалност, а въпреки нея. Тя вярва в истинския Бог и действа в съответствие с тази вяра, като опазва живота на изпратените от Исус Навин съгледвачи. Тя изпълнява някои условия – подчинява се на указанията на вестителите да окачи червено въже на прозореца си (една алюзия за кръвта, попръсквана по праговете на израелтянските домове по времена избавлението им при Пасхата – виж Изход 12:21–24). Макар и далеч от съвършенството, животът на Раав е образец за вяра, която показва реалността на Божията прошка и благодат за всеки, който пожелае да направи стъпката на вярата и да се довери на Него за резултата.

Точно както без жизненото дихание тялото е само мъртъв труп, така и вярата без дела е мъртва. И още нещо – без истинска вяра всяко „послушание”, което се опитаме да проявим, ще трупа единствено „мъртви дела” (Евреи 6:1; 9:14), които нямат никаква стойност в очите на Бога.

„Когато егото бъде напълно отстранено, тогава ще придобием нова и богата опитност; стоейки в подножието на кръста и гледайки съвършенството на Христос, ще видим собственото си несъвършенство и егото ни ще потъне в забвение.

Христос ще се яви пред будния поглед в Своето съвършенство и привлекателна прелест; Неговият пример ще превземе ума и сърцето и ще се разкрие в характера. Влиянието на Божествения ум ще покори сърцето и ще се изяви в живота. Елате при Исус със своите нужди, молете се за жива вяра, дръжте се здраво за ръката на Небесната Сила, вярвайте, само вярвайте и ще видите Божието спасение! Ако искате да бъдете научени, Бог ще ви учи; ако искате да бъдете водени, Той ще ви води при извори с жива вода” (Е. Уайт, Свидетелства за Южна Африка. Стр. 26 – англ. изд.).

1. Прочетете Яков 2 глава още веднъж. Коя е нейната основна вест към онези, които се уповават за спасението си единствено на заслугите на Христовата праведност?

2. Някои смятат, че Яков коментира вярата и делата различно от апостол Павел. Къде е грешката в този начин на мислене? Защо особено в този случай е важно да имаме предвид казаното в други текстове за вярата и делата? Всъщност в разгара на протестантската Реформация католическите апологети често прибягват именно до Посланието на Яков, за да защитят католическата доктрина и да осъдят протестантската. Ето ви доказателство колко е важно да изграждаме своите учения върху всички библейски текстове, с които разполагаме.

3. Често чуваме да се казва, че между вяра и дела трябва да има „баланс”. Съгласни ли сте с това твърдение в светлината на урока?

4. Защо според вас никъде в Посланието на Яков (нито в останалите книги от Новия завет) не откриваме да се споменава грешката на Авраам във връзка с Исмаил, нито лъжата на Раав? Какво ни подсказва този факт относно значението на фразата „покрити с Христовата праведност”?

Роден съм в много бедно семейство в градче на север от Меделин, Колумбия. Поради бедността си имахме доста труден живот. В града ни няма достатъчно вода, електричество и телефонни комуникации. Къщите ни са направени от кал, излята около бамбукови пръчки, тъй като няма други строителни материали.

Когато минават пътници, обикновено се чудят как въобще сме живи. Всички изглеждат гладни. Дори кучетата са само кожа и кости. В селото познаваме само глада, усилния труд, болестите и смъртта.

В детските ми години родителите ми позволяваха да си играя по хълмовете в близост до нашия дом. След като навърших 11 години, започнах да помагам в работата на семейството. Събирахме сладки картофи и банани, а аз се грижех и за кравите.

В селото започна да се разпространява болест. Тя беше толкова заразна, че лекарите отказваха да ни посещават, за да ни лекуват. Аз се разболях, но се възстанових. Забелязах обаче промяна в зрението си – всичко ми изглеждаше жълтеникаво, след това се замъгли, а накрая престанах да виждам.

Звуците се превърнаха в моето средство за „гледане”. Слушах телевизора на вуйчо ми, който се захранваше с акумулатор, и разбрах, че животът не е толкова труден на други места. Тази реалност ме накара да се чувствам още по-зле. Започнах да се самосъжалявам и да ненавиждам живота си на трудности и страдания.

За щастие майка ми е адвентистка, а вярата й - силна. Докато постепенно губех зрението си, нейната вяра се превърна в моя сила. Тя ме научи да се уповавам на Бога. На 15 годишна възраст, две години след като ослепях, аз бях кръстен.

Записах се в училище за слепи, което посещавах шест месеца, след което се върнах в редовното училище. Поради слепотата ми имах нужда от повече години, за да завърша, но аз проявявах упорство.

През лятото работех като литературен евангелизатор. Мой братовчед ме насочваше от врата на врата и аз разговарях с хората за надеждата, която биха могли да имат в Исус. Избрах да работя в бедните квартали, защото смятах, че там има много хора, които се нуждаят от Бога и от надежда. Те искаха книгите ми и се радваха, тъй като знаеха, че по този начин също ми помагат.

Докато бях юноша, изпитвах гняв и озлобление поради глада и бедността в семейството ми. След като ослепях, изпитвах още по-силен гняв и озлобление, чудейки се защо всички тези лоши неща ми се случват. Няколко лекари ме прегледаха и един дори ме оперира, но не успяха да възстановяват зрението ми.

Сега виждам с вяра. Когато се научих да се уповавам на Бога, осъзнах, че Той не гарантира лесен живот. Бог обаче обещава да бъде с нас по време на земния ни живот и ако сме верни, ще ни даде вечен живот.

Няколко души пожелаха да изучаваме заедно Библията. Те искат да опознаят Исус и също като мене да споделят за Неговата сила. Ако съм сляп, за да печеля другите за Исус Христос, тогава искам да съм добър пример, за да могат хората да виждат Исус чрез моята вяра.