"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Посланието на Яков Клинтън Уолън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2014 г.

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 октомври 2014 г.

Усъвършенстване на нашата вяра


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 октомври
Стих за запаметяване:
„...като гледаме на Исус – Начинателя и Усъвършителя на вярата ни – Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” (Евреи 12:2).

Един зъболекар обяснява защо неговите коронки са винаги перфектни: „За разлика от някои колеги, аз никога нямам проблем с коронките, които получавам от лабораторията. Аз им изпращам идеални отливки, те ми връщат идеални коронки”. Той не се притеснява за крайния резултат. Съсредоточава се върху своята собствена роля в началния момент на процеса.

Така и ние като християни не бива да се притесняваме за крайния резултат – дали характерът ни ще бъде добстатъчно добър в края, или не. Това е Божия работа. Нашата роля е да се „подвизаваме в доброто войнстване на вярата” (1Тимотей 6:12), като държим погледа си върху Исус – „Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра”. Такава вяра Му дава възможност да действа в нас „да желаем това и да го изработваме” (Филипяни 2:13) – т.е. да усъвършенства доброто дело, започнато в нас (Филипяни 1:6). Без вяра може да се почувстваме победени още преди да сме започнали, тъй като се съсредоточаваме върху себе си, вместо върху Него.

Както казва Исус, „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил” (Йоан 6:29). Яков ни помага да разберем тази важна духовна истина.

За тази седмица прочетете:
Яков 1:2, 3; 1:19–21; 1Петрово 1:6, 7; Филипяни 3:12–15; Лука 17:5, 6; 12:16–21



Вярата устоява Неделя - 5 октомври

Прочетете Яков 1:2, 3; 1Петрово 1:6, 7; 4:12, 13. Кое е общото в отношението на Яков и на Петър към изпитанията? Как трябва да се отнасяме към тази невреоятна библейска заповед?


Никой не обича страданията. Винаги когато е възможно, се стремим да ги избягваме. Гръцката дума, използвана в стих 3 за изпитание на вярата, е dokimion. Тя означава процес на доказване истинността на нещо. Петър сравнява това изпитване на вярата с начина, по който се пречиства златото. Макар подобно изпитване да не е приятно, Бог очаква успешен резултат. Изпитанията не бива да ни обезсърчават, тъй като, ако останем верни, ще „излезем като злато” (Йов 23:10, сравни с Притчи 17:3).

Затова трябва да се радваме, когато идват изпитания, особено на вярата ни, защото Исус казва: „Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата” (Матей 5:12). Освен това изпитанията ни правят още по-признателни за всичко, което Исус е понесъл заради нас. Както се посочва в 1Петрово 4:13, те ни дават възможност да съучастваме в Христовите страдания.

С две думи, трябва да виждаме крайния резултат, предвиден от Бога през и отвъд всяко изпитание. Ето тук се намесва вярата. Трябва да вярваме в един любящ Баща, да се уповаваме на Неговата мъдрост и да действаме съобразно с Неговото Слово. Спокойно да поверим бъдещето си на Него (виж Римляни 8:28). Фактически, единствено чрез вяра, чрез лично познаване на Божията любов и живеене чрез вяра в светлината на тази любов, можем изобщо да преживеем радост по време на изпитание.

Според Яков 1:3 крайната цел на изпитването на вярата е „твърдост”. Гръцката дума (hypomonē) може да се преведе и като „издръжливост”, или „постоянство”. Hypomonē означава нещо, което надживява всичко останало, тъй като уверено почива в сигурността на Божието окончателно освобождение (както в Лука 21:19).


Едно е да стоиш вярно за Бога по време на изпитание – това означава да не губиш вяратга си, а да се хванеш здраво за Него дори в най-лоши дни. Тук обаче ни се казва да се „радваме” в изпитанията си. Не се ли иска от нас твърде много? В крайна сметка, понякога е трудно дори само да останеш верен, а какво остава да се радваш в изпитанието? Да, точно това ни се казва да правим! Е, как да се научим да се радваме, след като това е последното, което ни се иска да правим в подобна ситуация?




Съвършенство Понеделник - 6 октомври

Прочетете Яков 1:2–4. Обърнете внимание на последователността – вяра, изпитание, твърдост, съвършенство. Яков започва с вярата, защото тя стои в основата на цялата истинска християнска опитност. След това казва, че са нужни изпитания, за да проверят истинността на нашата вяра. Накрая заявява, че изпитанията ни учат на твърдост, така че да не бъдем хванати неподготвени и победени. Божията цел за нас е да бъдем „съвършени и цели, без никакъв недостатък” (Яков 1:4). Не може да има нещо по-висше. Думата „съвършени” (teleios) означава „духовно зрели”, а „цели” (holokleros) означава „цялостни, завършени във всеки аспект”. Наистина, бихме постигнали много повече в Господа, ако умрем за своето его и позволим на Него да действа в нас „и да желаем това, и да го изработваме” (Филипяни 2:13).


Прочетете Ефесяни 4:13 и Филипяни 3:12–15. Какво отношение към съвършенството сме насърчени да развиваме ние, християните?


Подобно на Павел, Христовите последователи никога няма да се задоволят с нещо по-малко от копиране живота на несебелюбивата себепожертвувателна любов на техния Учител. Но и никога няма да се почувстват, сякаш вече са „постигнали” или са „вече съвършени”.

Обърнете внимание на акцента върху бъдещето в текста. Павел сочи към това, което му е обещано от Бог чрез вяра в Исус. В пътя на вярващия никога не настъпва момент, когато да каже: „Пристигнах”, поне що се отнася до характера. (Забелязали ли сте, че хора, които заявяват за себе си, че са „пристигнали”, обикновено са неприятни и самодоволни?) Ние приличаме на произведения на изкуството – винаги можем да станем още по-добри и Бог ни обещава точно това, стига да се държим здраво за Него с вяра и Му се предаваме ежедневно с упование и в послушание.


Ако умрете точно сега, ще бъдете ли достатъчно добри, за да бъдете спасени? Или ако бяхте умрели две седмици след като приехте Исус, бяхте ли тогава достатъчно добри, за да бъдете спасени? Мислите ли, че след шест месеца ще бъдете достатъчно добри? Какво ви подсказва вашият собствен отговор относно нуждата ви от съвършената дреха на Христовата праведност, независимо от нивото на „съвършенството”, което сте постигнали?




Молитва с вяра Вторник - 7 октомври

Прочетете Яков 1:5, 6. По какво се различават мъдростта и знанието? Каква връзка прави Яков между мъдрост и вяра?


Може би звучи малко странно Яков да каже: „Ако на някого от вас не достига мъдрост…”. Та кой счита в началото, че има достатъчно мъдрост? Соломон например осъзнава нуждата си и смирено моли за „разумно сърце (...) за да различава между добро и зло” (3Царе 3:9). По-късно ще напише: „Страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 9:10).


Имаме склонност да считаме онова, което знаем, за мъдрост. Какво разбираме от тези стихове за другата страна на истинската мъдрост? Яков 1:19–21; 2:15, 16; 3:13.


Както книгата „Притчи”, така и Посланието на Яков описват мъдростта като нещо съвсем практично – не като нещо, което знаем, а като нещо, което живеем. Например, да бъдем „бързи да слушаме и бавни да говорим” (Яков 1:19). Платон казва: „Мъдреците говорят, защото имат какво да кажат; глупаците – защото просто искат да говорят”. С други думи, може да притежаваме цялото знание на света и пак да ни липсва истинска мъдрост.

Разбира се, след като Бог е Източникът на цялата истинска мъдрост, можем да ставаме по-мъдри най-вече като Го слушаме – като четем Неговото Слово и прекарваме време в размишление над живота на Христос, „Който стана за нас мъдрост от Бога” (1Коринтяни 1:30). Учейки се да отразяваме Христовия характер в живота си, ние живеем истината – такава, каквато е в Исус. Това е истинска мъдрост.


Прочетете отново Яков 1:6. Трябва да искаме с вяра, без да се съмняваме. Не е ли трудно това понякога? Че кой не се бори от време на време със съмнения? Когато това ни се случи, е жизненоважно да се молим и да размишляваме над всички причини, които имаме да вярваме – историята на Исус, пророчествата в Библията, нашите лични опитности. Защо, ако правим това, ще можем да се справим с всякакви съмнения?




Колебливата вяра Сряда - 8 октомври

Прочетете Яков 1:6–8. Какво казва Яков тук?


Думата „съмнява” означава вътрешно раздвоение; това ни помага да разберем връзката между съмнението и колебанието. Ясен пример за това е историята при Кадис - Варни. Там Израел е поставен пред избор – да продължи напред с вяра или да се разбунтува срещу Господа. Удивително е, но те избират бунта и пожелават да се върнат към робството в Египет. И когато Бог се намесва чрез Моисей, за да им каже, че ще измрат в пустинята, те изведнъж започват да „вярват”! Казват: „Ето ни и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал, защото съгрешихме” (Числа 14:40).

„Сега те изглеждат съвсем искрени в разкаянието си за своето греховно поведение; но скръбта им е поради резултатите от извършеното зло, а не заради проявената неблагодарност и непослушание. Когато разбират, че Бог не е смекчил наказанието им, техният бунтовен дух отново се надига и те заявяват, че няма да се върнат в пустинята. Чрез заповедта да се оттеглят от земята на неприятеля Той изпитва тяхното привидно „себепредаване” и доказва, че не е истинско” (Е. Уайт, Патриарси и пророци. Глава „Дванадесетте разузнавачи”, стр. 264. Изд. „Нов живот”).


Прочетете Лука 17:5, 6. Какво Исус казва за вярата?


Когато учениците Го молят за повече вяра, Исус им казва, че вяра с размера на синапено зърно е напълно достатъчна. Важното е тази вяра да е жива и да расте, а това може и ще се случва само докато продължаваме да я упражняваме и да се уповаваме на Бог във всяка ситуация.

Понякога обаче се прокрадва съмнение. Нашият свят ни бомбардира с недоверие и скептицизъм; никой не е „имунизиран” срещу това. Всичкото, което можем да правим, е да се молим през цялото време, като не забравяме Божията вярност в миналото и Му се доверяваме за бъдещето.


Кои са всички причини, поради които можете да се доверите на Бог и на Неговите обещания и да живеете чрез вяра? Оглеждайте ги, размишлявайте над тях – от това вярата ви само ще нараства.




Богати и бедни Четвъртък - 9 октомври

В своето кратко послание Яков отделя много внимание на бедните; някои дори смятат, че това е основната му тема. Но за ушите на съвременния човек неговата филипика срещу богатите в полза на бедните звучи екстремно, дори шокиращо. Но в същото време той не казва нищо по-различно от вече казаното от Исус.


Сравнете Яков 1:9–11 с Лука 8:14; а също и Яков 1:27 с Матей 25:37–40; сравнете Яков 2:15, 16 с Лука 10:29–37 и Яков 5:1–4 с Лука 12:16–21. Коя е общата вест? Какви ясни предупреждения и наставления са отправени към нас?


Разбира се, Яков не затваря вратите на царството пред всички богати. Но подобно на Исус, насочва вниманието към измамните изкушения, които съпътстват богатството. Богати или бедни, трябва да държим очите си отправени към истинската награда. Проблемът на богатството е в това, че има способността да ни измами да се фокусираме върху временните, вместо върху вечните неща (2Коринтяни 4:18).

Несъмнено, привилегиите на богатството, на по-високото образование и социалното влияние ни подтикват към дистанциране от „по-малко успелите” хора. Но в ранната църква двете класи живеят заедно, преобръщайки с главата надолу светската ценностна система. Този, който заема най-нисшето място – смиреният – бива прославен и издигнат.

„Докато в Божия свят има гладни, които трябва да бъдат нахранени; голи, които трябва да бъдат облечени; и души, погиващи за хляба и водата на спасението, всяко ненужно себеугаждане, всеки излишък вика пред Бог в полза на бедните и голите” (Е. Уайт, Благодатно служене, стр. 269, англ. изд.).


Какво ще кажете за себе си? Няма значение богати ли сте, или бедни; важното е какво е отношението ви към парите. Кое тяхно качество ги прави потенциално толкова опасни за душите ни?




Разширено изучаване Петък - 10 октомври
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Копнежът на вековете, глава „Проповедта на планината”, стр. 298–314.

„Бог желае Неговите слуги да опознаят собствените си сърца. За да им помогне да разберат истината за своето състояние, Той допуска огънят на страданията да ги връхлети, за да бъдат пречистени. Изпитанията на живота са инструментите на Бог за премахване на всяка нечистота, недостатък и неравност от нашите характери и ни подготвя за обществото на чистите небесни ангели в слава. А когато минаваме през изпитания, докато огънят на страданието гори върху нас, няма ли да отправим поглед към невидимите неща с вечна стойност, към вечния живот, към „една вечна тежина на слава”? Докато правим това, този огън няма да ни погълне, а само ще отстрани шлаката и ние ще излезем седмократно пречистени, носещи Божия отпечатък” (Е. Уайт, Адвент Ривю енд Сабат Херълд, 10 април 1894 г., англ. изд.).

За разискване:

1. Кои библейски герои са най-голямо насърчение за вас във време на страдание? Научили ли сте се да намирате радост в изпитанията? Ако е така, споделете с групата кое ви е помогнало да го постигнете. Ако пък не можете да ликувате в страданието, също го споделете (стига да се чувствате удобно).

2. Размислете още малко над идеята, че истинската мъдрост не е толкова интелектуално познание, колкото това, което правим във вярата си чрез Христос. От друга страна, това не означава, че знанието не е важно, нали? Защо например изповядването на погрешно учение може да бъде пагубно за верския живот на човека?

3. Един младеж имал приятел, който преминавал през жестоки изпитания. За него било болезнено да наблюдава страданията на приятеля си, но въпреки това забелязвал, че той израства в благодатта. Когато изпитанията приключили, приятелят му бил наистина променен – и то за добро! Какво научихте вие от собствените си изпитания, каква духовна полза имахте от тях? Запитайте се: „Можех ли да науча това по някакъв друг начин?”.

4. Какво бихте казали на човек, който изглежда искрен във вярата си, но въпреки това признава, че от време на време го обземат съмнения? Как можете да му помогнете?




Разказ
Надеждата на Хейди, Част I
Хуан Кайседо Солис

Когато 13-годишната Хейди Морено и нейната братовчедка Мирела започнали да поставят под съмнение правилата на родителите си, майката на Хейди решила да спре тяхното непослушание, преди нещата да излязат извън контрол. Завела дъщеря си при заклинателка спиритистка.

Медиумката заявила, че в Хейди се е вселил лош дух. „Виждам златно перо над главата ти – казала тя. – Духът, който те владее, е могъщ.” След това медиумката извършила определен ритуал, за да премахне бунтовния дух на Хейди. Внезапно момичето се почувствала така, сякаш тялото не е нейно. Причерняло й пред очите и припаднала.

Малко след като двете с майка й се прибрали във фермата близо до град Кали в Колумбия, Хейди започнала да се държи по странен начин. Пълзяла по пода като змия и изричала думи с чужд глас. Гласовете й обещавали големи богатства, но заплашвали членовете на семейството да не се опитват да пречат на странното и поведение. Невидими ръце започнали да унищожават мебелите и да правят дупки по стените.

Духовете идвали неочаквано и членовете на семейството били силно изплашени. Не искали да ги разгневяват, защото се надявали, че ще получат от богатствата, които им били обещани.

Веднъж духовете заговорили чрез братовчедката на Хейди – Мирела. Тя описала духа, която влязъл в нея, като силен мъж. Никой друг не можел да го види, но често усещали злото му присъствие. Духовете влизали в момичетата и ги карали да се тъпчат с храна. След като излизали от тях, те отново били гладни.

След месеци на страх и хаос семейството на Хейди решило да се опита да избяга, като се премести в град Кали. Духовете обаче се разгневили и започнали да бият Хейди и Мирела с камшици и пръчки, докато по телата им се появили кръв и синини. Дали на момичетата толкова голяма сила, че четирима мъже не можели да ги удържат. Изплашените семейства решили, че трябва да потърсят помощ, за да освободят дъщерите си от духовете.

Майката на Хейди я водела от църква в църква с надеждата да получи освобождение, но духовете си оставали все така силни. Един съсед й разказал за адвентната църква. Духовете я заплашили, че ще й се случи нещо ужасно, ако отиде в тази църква, затова Хейди се възпротивила на намеренията на семейството да я заведат там. Били необходими няколко силни мъже, които да надвият дявола в нея и да я вкарат в църквата. След като влязла вътре, Хейди внезапно почувствала, че е спокойна. Бог ме е освободил, помислила си тя. Същия ден тя Го славословила с цялото си сърце.

Хейди знаела, че само Бог може да освободи Мирела от дяволската сила. Настояла да я вземе със себе си на църква. Духовете в Мирела я заплашили, но накрая тя се съгласила да отиде с надеждата, че получи избавление от изтезанията им.

Следва продължение


* Хейди Морено живее в Кали, Колумбия, където бе ученичка по времето, когато историята й бе записана. Хуан Кайседо Солис е районен пастор в Кали, Колумбия.

Created by ULimited®