"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Посланието на Яков Клинтън Уолън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2014 г.

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 ноември - 5 декември 2014 г.

Плачете и ридайте!


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 ноември
Стих за запаметяване:
„Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:21).

Световната популярност на телевизионното шоу „Кой иска да бъде милионер?” („Стани богат”) подсказва, че наблюдавайки други, много хора изживяват фантазията „от дрипи до разкош” и вероятно се надяват това да се случи някой ден и на тях.

Богатството обаче не е това, което мнозина вярват. Изследванията показват, че нарастването на доходите следва „закона за намалената възвращаемост” – повечето притежания наистина позволяват един по-комфортен живот на своите притежатели, но не ги правят по-щастливи. Добрите взаимоотношения, удовлетворението от работата и смисленият живот обикновено допринасят много повече за щастието на човека, отколкото богатството. Най-хубавите неща са безплатни – думи с любов, усмивка, внимателно ухо, проста любезност, приемане, уважение, състрадателно докосване, искрено приятелство...

Още по-скъпоценни са даровете, идващи от Бога – вяра, надежда, мъдрост, търпение, любов, задоволство и много други благословения идват в живота ни чрез присъствието на Неговия Дух. Парадоксално е колко много християни се съгласяват на думи с тези разсъждения, но ежедневието им разкрива, че на първо място в техния живот стои егото. Както ще видим тази седмица, алчността е голям грях с ужасяващи последици.

За тази седмица прочетете:
Яков 5:1–6; Псалм 73:3–19; 1Царе 25:2–11; Левит 19:13; Лука 16:19–31; Матей 5:39



Ще има справедливост! Неделя - 30 ноември

Глава 5 от Посланието на Яков започва с гръм и трясък: „Дойдете сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас!” (Яков 5:1). Това няма как да не привлече вниманието на читателите му.

В Яков 1:10, 11, апостолът напомня на богатите колко мимолетно е богатството. Тук, в глава 5, призовава онези, които упорито са се вкопчили в него, да „плачат и ридаят” – сякаш неизбежните съдби, надвиснали над тях, вече са започнали да се изливат. Яркият език продължава в целия откъс, който изучаваме тази седмица, описвайки небесното възмездие за нечестивия разкош, бележещ периода точно преди Христовото завръщане (виж Лука 17:27–29; 2Тимотей 3:1, 2; Откровение 18:3, 7). Подобно отношение се промъква и в Божията църква на последното време (Откровение 3:17). Интересно, гръцката дума, преведена като „бедствия” в Яков 5:1, е със същия корен като думата, описваща лаодикийците като „окаяни” в Откровение 3:17.


В този свят има толкова несправедливости, особено икономически! Понякога е много трудно да проумеем защо някои хора забогатяват, експлоатирайки бедните, и дори по-лошо – защо очевидно за това им се разминава! Прочетете Псалм 73:3–19. Каква надежда има за разрешаването на този вековен проблем?


Във всички книги на старозаветните пророци откриваме вик за справедливост и обещание от страна на Бог, че ще отсъди право. Обаче това неизменно и стабилно усещане за надежда сякаш не прави по-лек тежкия объркващ период в очакване на Божията намеса. Така например пророк Авакум пише във време на всеобщо вероотстъпничество сред Божия народ, докато Вавилон с надменна гордост се наслаждава на своята власт и просперитет; затова „обстрелва” Бог с тежки въпроси (виж Авакум 1:2–4, 13, 14). Краткият отговор на Бог е да Му се довери и да почака още малко (Авакум 2:2–4). И пророкът прави точно това (виж Авакум 3:17, 18).


Какви несправедливости ви карат да „врите и кипите” отвътре от гняв и възмущение? (А колко други има, за които дори не подозирате!) Разбира се, ние сме длъжни да правим, каквото можем, за да ги поправяме; но все пак как да се научим да се уповаваме на обещанието, че когато всичко свърши, Божията справедливост ще тържествува?




Когато богатствата се обезценят Понеделник - 1 декември

Прочетете Яков 5:2, 3. Какво предупреждение отправя Яков? Макар и с доста силни думи, за какво богатство говори всъщност? Коя е основната вест?


Изгнило богатство, изядени от молци дрехи и дори ръждясали злато и сребро – тези образи са предназначени да ни отрезвят да видим как нашата планета се движи с бясна скорост към своята гибел.

Световната икономика сякаш се придвижва от криза към криза; „добрите” дни идват рядко (ако изобщо дойдат!), траят кратко и винаги са последвани от срив. Всяко подобие на икономическа стабилност и спокойствие, което може да ни предложи световният пазар, е мимолетно и до голяма степен въображаемо. Колкото повече пропастта между бедни и богати се разширява, толкова повече нарастват недоволството и нестабилността. Точно такава е ситуацията, когато Яков пише, че бедните стават все по-отчаяни, а богатите все по-безмилостни към съдбата на сиромасите.


Прегледайте живота на тези герои и кажете какъв е ефектът от богатството (или неговата липса) върху всеки един от тях:


1. Навал (1Царе 25:2–11)


2. Езекия (4Царе 20:12–19)


3. Петър (Деяния 3:1–10)


Рано или късно светските богатства изгубват блясъка си в очите ни. Опознаваме тяхната ограниченост и дори може би тъмната им страна. Парите имат своето място – проблемът е, че хората ги поставят на погрешното.

Яков казва, че парите ще „свидетелстват против” онези, които злоупотребяват с тях (Яков 5:3). Макар неговото предупреждение да е отправено в контекста на последното време, поуката е ясна – как използваме парите си, е важно. Картината на пояждащ месата огън трябва да ни стресне за сериозността на решенията, които вземаме относно тях. Трупаме ли съкровища, които в края ще бъдат изгорени, или събираме за вечността? (Виж Лука 12:33, 34).


Помислете добре какво е отношението ви към парите и как те влияят на вашите взаимоотношения. Какво ви подсказва това за начина, по който ги използвате?




Викът на бедните Вторник - 2 декември

В цялото Послание на Яков са споменати няколко категории богати хора – богати търговци, покосени в разгара на сделките си (Яков 1:11), бизнесмени, които се мъчат да опазят инвестициите си с помощта на съда (Яков 2:6), и земеделци, които са задържали заплатите на своите работници (Яков 5:4). Тези стихове описват богатите в негативна светлина въз основа на поведението им в миналото, на отношенията им в настоящето и на наказанието им в бъдеще. Най-общо казано, тези хора са „събирали съкровища” (Яков 5:3) за сметка на бедните.


„Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика” (Яков 5:4). Сравнете с Левит 19:13; Второзаконие 24:14, 15; Еремия 22:13. Какви важни принципи откривате тук – не само в непосредствения контекст, но и като цяло, относно начина, по който трябва да се държим с другите хора?


В Израел в библейски времена веднага след изплащането на заплатите много (ако не и повечето) от работниците отиват да купят с тях храна за семействата си. Задържането на заплатите често означава, че семействата трябва да гладуват. Следователно тук Яков засяга един много сериозен проблем.

Нищо чудно, че апостолът напада с такива силни думи онези, които задържат заплатите на хората, работили за тях. Да измамиш някого за каквото и да било е достатъчно зло само по себе си, но един вече богат човек да продължи да трупа богатства, крадейки от бедните, е грях не просто срещу бедните, но срещу самото Небе. И той ще си получи заслуженото във времето на края! – пише Яков.

„Богатството носи със себе си и големи отговорности. Придобиването му чрез нечестни сделки и търговия, чрез потискане на вдовиците и сираците или чрез трупане на богатства и пренебрегване нуждите на бедните в края ще доведе до възмездието, описано от боговдъхновения апостол: „Дойдете сега вие, богати, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата. Т.2. Глава „Прехвърляне на земно съкровище”, стр. 553. Изд. „Ел Уай”).


Какви са отношенията ви с другите хора, когато става въпрос за пари? Какво подсказват тези отношения за християнството ви и за това доколко отразявате Христовия характер?




Угоени и доволни (засега) Сряда - 3 декември

„Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане” (Яков 5:5; сравни с Езекиил 16:49; Амос 4:1). С какво тези текстове свързват разкоша и себеугаждането?


В древния свят господства представата, че съществува фиксирано количество богатства и ако богатството на едни се увеличава, на други трябва да намалява. С други думи, богатият може да стане по-богат, само ако направи бедния още по-беден. „Създаването” на богатство, без да се увреди богатстството на други е изглежда, сравнително съвременна идея. Някои дори настояват, че като стане още по-богат, богатият може да помогне и на бедния да стане по-богат. От друга страна, предвид конкуренцията между развитите и развиващите се страни за все по-намаляващите природни ресурси, възможностите за създаване на „ново” богатство изглеждат все по-нищожни. Следователно проблемът с неравномерното разпределение на материалните блага продължава да бъде актуален и днес.

Една от най-известните истории на Спасителя по темата за неравноправието е притчата за богаташа и бедния Лазар (виж Лука 16:19–31). В дните на Исус повечето хора се считат за късметлии, ако имат две дрехи, а не само една, и за щастливи – ако могат да пируват поне веднъж годишно. В контраст с това богаташът от притчата „се обличаше в мораво и висон” (най-скъпите възможни дрехи) „и всеки ден се веселеше бляскаво” (стих 19). Бедният Лазар, макар че трябва да го носят до портите на богаташа, е принуден да проси за няколкото трохички, които получава.

Обратно на всеобщото мнение, истинският фокус на притчата е този живот, а не отвъдният. Фактически, в оригиналния гръцки текст изобщо не се споменават „рай” или „ад”. И богаташът, и Лазар са описани като да се намират на едно и също място (стих 23) — в гроба (hadēs). Бездната, която ги разделя, е символ на факта, че след като човек умре, вечната му съдба е подпечатана. Следователно нашето отношение към хората в този живот (според предписанията на „Моисей и пророците” – стихове 29,31) е изключително важно. Няма никакъв бъдещ живот, в който да попълним пропуските от този – „Който не обича брата си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял” (1Йоаново 4:20).


За кои сторени от вас неща съжалявате и макар да можете да ги „прикривате” сега, няма да можете да ги „прикривате” вечно?




Обвинихте жертвата Четвъртък - 4 декември

Естествената склонност на човека е, когато извърши нещо лошо, да се опита да избяга от отговорност. И често го прави, прехвърляйки отговорността на някой друг – включително и на този, срещу когото е съгрешил. Убийци се оправдават, пледирайки, че са убили при самозащита или обвинявайки тежкото си детство. Сексуални насилници обвиняват своите жертви, че са ги „съблазнили”. Съпрузи в развод по традиция се обвиняват един друг за проваления си брак. Екзекуторите на мъченици за християнската вяра обвиняват самите мъченици, че са еретици. Впрочем Исус предупреждава учениците Си, че „настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога” (Йоан 16:2). Смята се, че самият Яков също е убит за вярата си.


В светлината на това думите в Яков 5:6 звучат дори още по-страшно:


„Осъдихте, убихте Праведния и Той не ви се противи”. Колко пъти ви се е случвало да осъдите другите само за да осъзнаете в следващия момент, че всъщност грешите вие? Размислете особено над последната фраза от стиха. Означава ли това, че трябва да оставим хората да ни тъпчат? От друга страна, колко разправии щяхте да си спестите, ако просто не бяхте оказали съпротива? Какво иска да каже Исус с думите „обърни и другата страна” (Матей 5:39)? Как на практика да правим това (или проблемът ни е, че искаме да подходим „разумно” към нещо, което само по себе си всъщност не е замислено като такова)?


Както вече видяхме, Яков има да каже доста по отношение на богатството и бедността. Все пак нека не забравяме, че той никъде не обвинява богатите само за това че са богати. Нещото, което има значение за Бог, е тяхното отношение и действия. По същия начин простият факт, че сме икономически бедни, не ни превръща автоматично в Божии любимци. „Нищите по дух” и „богатите с вяра” ще станат „наследници на царството” (Матей 5:3; Яков 2:5). Тези вътрешни качества може да нямат никаква връзка с реалното ни икономическо положение. Но може и да имат. Онези, които казват: „Богат съм, забогатях” (Откровение 3:17), може да са духовно по-бедни, отколкото мислят. Бог отправя предупреждение към Израел, да не би след като влязат в земята и благоуспеят, да забравят, че всички блага, на които се наслаждават, идват от Него, включително и „силата да придобиват богатство” (Второзаконие 8:11–18).




Разширено изучаване Петък - 5 декември

„Парите са много ценни, защото могат да извършат много добрини. В ръцете на Божиите чеда те са храна за гладните, питие за жадните и дрехи за голите. Те са закрила за потиснатите и лекарство за болните. Но парите не струват повече от пясък, ако не се използват единствено за покриване нуждите на живота, за благословение на всичките и за напредъка на Христовото дело.

Трупането на богатства е не просто безполезно, то е проклятие; капан за душата, който отдалечава любовта й от небесните вечни съкровища...

Който осъзнава, че парите му са талант от Бога, ще ги използва икономично и ще счита за свой дълг да пести, за да може да дава” (Е. Уайт, Притчи Христови. Глава „Талантите”, стр. 230, 231. Изд. „Ел Уай”).

За разискване:

1. Размислете над следните изявления: „Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца” (Притчи 22:7). „Много семейства са бедни, тъй като изхарчват парите си веднага, щом ги получат (...) Когато някой затъне в дългове, попада в една от мрежите на Сатана, които той залага за душите” (Е. Уайт, Дом и семейство. Глава „Честност в работата”, стр. 366. Изд. „Нов живот”). Смятате ли, че като помагаме на хората да се отърват от дълговете си или да избягват затъването в дългове, е част от „благовестяването на сиромасите” (Лука 4:18). Защо?

2. Как реално да разберем дали ние слугуваме на парите или те на нас? Виж Лука 16:10–13.

3. Икономическо неравенство има навсякъде. Едни имат по 2, 3 и дори 4 луксозни жилища, докато други са щастливи, ако си намерят отнякъде няколко дъски, от които да струпат подслон. Ами онези, които са затлъстели от тъпчене с храна, докато по света има деца, които умират от глад? Някои казват, че ако вземем от богатите, ще има повече за бедните. Други пък – че ако богатите стават все по-богати, ще могат да помогнат на бедните да излязат от бедността. Как работим ние като християни за облекчаване на проблема с крайната бедност? Какво трябва и какво не бива да правим, за да помагаме?




Разказ
Пътеката на смъртта, Част I
Джоел Сандовал

Джоел Сандован израснал в адвентен дом, но животът му не бил преобразен от Божията благодат. В юношеските си години той недоволствал от ограниченията, на които църквата била символ. На 15 години напуснал църквата и се присъединил към банда. Бързо бил въвлечен в организирана престъпност, наркотици и спиритизъм. Татуирал по тялото си символи на дявола и започнал да пуши марихуана. После преминал към по-силни наркотици като например кокаин.

Родителите на Джоел му позволили да живее в дома им с надеждата, че ще осъзнае колко много се е заблудил. Когато обаче използвал наркотици, започвал да чупи вещи в къщата и да плаши майка си. След като ефектът от наркотиците отминавал, Джоел изпадал в депресия. Веднъж дори се опитал да извърши самоубийство. Въпреки постоянните молитви на родителите си и предложенията им за помощ, Джоел стигнал до убеждението, че никой не го обича.

Подигравал се на родителите си и на хората, които го канели на църква. Той ги мразел заради вярата им, мразел църквата, мразел Бога. Въпреки лошото му поведението родителите му и църковните членове продължили да се молят за него и да му напомнят за Божията непроменяща се любов. Майка му била сигурна, че някой ден той ще се върне при Бога и църквата.

Една вечер Джоел трябвало да се присъедини към бандата си, за да влязат в бой с друга банда. Глас като че ли го предупреждавал да не излиза тази нощ. Той си останал у дома. По-късно научил, че най-добрият му приятел бил убит по време на боя. Джоел осъзнал, че предупредителният глас всъщност бил Божият глас. Това му спасило живота.

След като няколко месеца размислял за живота си, Джоел осъзнал, че Бог му говори и му казва, че е тръгнал в погрешна посока. Започнал да плаче, тъй като не виждал изход от живота си на наркоман. Отново тръгнал на църква, но когато хората го поздравявали, той смятал, че го гледат втренчено. Чувствал се като натрапник и затова спрял да посещава богослуженията.

Джоел решил да напусне страната си. Когато споделил с майка си, тя заплакала. Преди заминаването му дала малка книжка. „Вземи това”, помолила го тя. Това е Нов завет. Въпреки лошото си отношение към религията, Джоел настоял тя да се моли за него.

Джоел и пет други младежи напуснали Хондурас и се запътили към Мексико. Минали през Гватемала и навлезли в Мексико. Една сутрин видели, че са заобиколени от разгневена хора, които размахвали ножове и пистолети. Младежите видели, че тези хора искат да ги убият. Предишния ден някой бил обрал местен магазин и те сметнали, че тези шестима млади мъже са крадците. Като бълвали заплахи, те заключили младежите в къща и застанали отвън с извадени оръжия.

Уплашени, момчетата наблюдавали как местните приготвят бесилки, за да ги обесят. Някои ругаели, други плачели. Джоел си спомнил колко много бил разочаровал семейството си и Бога. Извадил подарения от майка му Нов Завет и започнал да чете.

Продължението следва


* Джоел Сандовал живее с родителите си в Северен Хондурас. Работи във фабрика за дрехи и прекарва свободното си време, като споделя вярата си с други хора.

Created by ULimited®