"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Христос и неговият закон Кийт Бъртън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2014 г.

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 април - 2 май 2014 г.

Христос и съботата


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 април
Стих за запаметяване:
„Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е Господар и на съботата” (Лука 2:27, 28).

Огромното мнозинство от християнските деноминации считат неделята като ден за почивка и поклонение (въпреки че повечето от спазващите неделята не почиват в неделя). „Спазването” на неделята така широко присъства сред съвременните християни, щото мнозина са убедени, че това е „християнският почивен ден”.

Невинаги е било така. Точно обратното, като приемник на еврейската вяра, християнството не изоставя всички символи на своята религия майка, включително и седмия ден, събота. За известно време единствената Библия, с която разполагат първите християни, е Старият Завет. Нищо чудно, че въпросът за алтернативен ден на поклонение изобщо не стои на дневен ред в християнството повече от век след възнесението на Христос. Нещо повече, чак през IV век, с указа на император Константин, спазването на неделята се превръща в политика на доминиращата църква. За съжаление дори след протестантската Реформация почти цялото християнство продължава да се придържа към спазването на неделята, въпреки библейското учение че седмият ден остава истинският почивен ден.

Урокът през тази седмица ще разгледа Христос и съботата.

За тази седмица прочетете:
Битие 2:1-3; Евреи 1:1-3; Деяния 13:14; Марк 2:23-28; Йоан 5:1-9; Исая 65:17



Еврейска събота? (Изход 20:8-11) Неделя - 27 април

Въпреки че мнозина наричат седмия ден „еврейска събота”, Библията разкрива, че съботата предшества евреите с много векове. Корените й се простират чак до самото Сътворение. Битие 2:1-3 обявява, че след като свършва Своите дела на сътворяване в рамките на шест дни, Бог си почива на седмия ден и след това „благославя седмия ден и го прави свят” (Нов международен превод). Това ясно показва високото положение на съботата в Божието творение. Освен, че е благословена, съботата е „направена свята”. С други думи, Бог прилага някои от Своите качества към този паметник във времето.


Сравнете двете съботни заповеди в Изход 20:8-11 и Второзаконие 5:12-15. Какво е отношението им към идеята, че съботата е само за евреите?


Най-забележителната разлика между двете заповеди е основанието за спазване на съботата. Изход направо ни препраща към Битие 2:3, издигайки факта, че Бог „благославя” и „освещава” съботния ден. От друга страна, Второзаконие 5:15 посочва освобождението на Израел от египетско робство като основание за спазването на съботата. Въз основа на този текст мнозина смятат, че съботата е само за евреите. Но този аргумент напълно пренебрегва факта, че текстът в Изход ни насочва към Сътворението, когато Бог постановява съботата за цялото човечество.

Нещо повече, препратката във Второзаконие 5:15 относно освобождението от Египет е символ на спасението, което имаме в Христос. Ето защо съботата е символ не само на Сътворението, но и на Изкуплението – две теми, свързани помежду си в Библията (Евреи 1:1-3; Колосяни 1:13-20; Йоан 1:1-14). Факт е, че Исус е нашият Създател и като такъв може да бъде и наш Изкупител, а седмият ден – събота - е символ на Неговото дело и в двете Му функции.


Всеки може да твърди, че почива в Христос. Как според вашата лична опитност спазването на съботата може да ви помогне да намерите тази почивка?




Време за почивка и поклонение (Лука 4:16) Понеделник - 28 април

Според Колосяни 1:16 и Евреи 1:2 пред-въплътеният Христос пряко участва в процеса на Сътворението. Тези стихове заявяват, че всички сътворени неща идват в съществуване чрез Него. По-нататък Павел подчертава, че Христос участва и в сътворяването на „невидимите” неща (Колосяни 1:16, 17), което, разбира се, включва и съботата. Въпреки че Христос е в центъра на творческия процес, когато се преобразява в човешка плът, Той се подчинява на заповедите на Своя Отец (Йоан 15:10). Както посочват предишните уроци, Исус се противопоставя на някои предания и използва всяка възможност, за да поправи религиозното поведение, което не се основава на Божията воля. Ако Господ би имал намерение да премахне съботата, Той разполага с много възможности да го направи.

Повечето от съботните текстове в Стария Завет говорят за съботата като за ден на почивка. Разбирането за „почивка” в много от съвременните езици може да накара някои да сметнат, че съботата трябва да се прекара в сън и релаксация. Въпреки че определено можем да се наслаждаваме на всичко това в събота, истинското значение на почивката е „преустановяване”, „спиране” или „пауза”. Съботата е време, когато можем да направим почивка от рутинната работа на предишните шест дни и да прекараме време със Създателя.

По времето на Христос евреите провеждат в събота своите ежеседмични богослужения (вж. Лука 4:16). Живеещите в Ерусалим посещават специалните молитвени служби в храма, където богослужението се различава от другите седмични дни. Евреите, живеещи в други части на света, разработват синагогата като място за социални събирания и поклонение. В събота, когато присъстват поне 10 мъже (минян), може да се състои богослужение.


Какво ни информират следните стихове относно спазването на съботата сред първите християни? Какво ни разкрива това за хората, претендиращи, че светостта на съботата е била прехвърлена върху неделята в чест на Христовото възкресение? Деяния 13:14, 42, 44; 16:13; 17:2; 18:4; Евреи 4:9.


Като се имат предвид еврейските им корени, за първите християни е съвсем естествено да се покланят на Господа в деня, постановен в Стария Завет. И все пак почти двадесет години след възнесението на Исус „обичаят” на ап. Павел все още е да посещава синагогата в събота (Деяния 17:2). Така няма библейски доказателства, показващи, че първите християни са спазвали неделята вместо съботата.




Време за наслада (Марк 2:27, 28) Вторник - 29 април

Мнозина претендиращи, че спазват съботата, невинаги разбират какво означава спазването й. Както някои фарисеи по времето на Исус, хората даже и днес са захвърлили съботата зад здравите зидове на правилата и предписанията (докато други я превръщат в ден, който почти по нищо не се отличава от останалите). Съботата трябва да е удоволствие, а не бреме, но все пак тя е ден, който трябва да бъде освещаван.

По времето на Исус някои от религиозните водачи обграждат съботата с 39 други заповеди. Те разсъждават, че ако хората могат да спазват 39-те заповеди, тогава съботата ще се спазва съвършено. В резултат на това законодателство (водено от добри намерения!)съботата (която е трябвало да бъде ден на радост) се превръща в бреме за мнозина.


Внимателно прочетете Марк 2:23-28. Защо учениците късат стръкове? Текстът посочва ли, че Исус участва наравно с учениците? Кои библейски закони се нарушават – ако изобщо има такива?


Когато Исус и гладните Му ученици минават през едно поле в съботен ден, учениците решават да задоволят глада си, като късат житни стръкове. Въпреки че полето не е тяхно, действията им са допустими от гледна точка на закона (вж. Второзаконие 23:25), дори ако фарисеите го тълкуват като нарушение на друг Моисеев закон, забраняващ орането и жетвата в събота (вж. Изход 34:21). Очевидно Исус не яде от житото. Въпреки това Той отделя време, за да защити действията на учениците. Исус напомня на фарисеите, че дори Давид и мъжете му ядат от „забранения” хляб в светилището, когато огладняват.

В Марк 2:27, 28 Господ казва, че съботата е направена за благото на хората, а не обратното. С други думи, съботата не е направена, за да бъде обект на поклонение, а по-скоро, за да предостави възможности за поклонение. Като Божи дар за всички хора, тя няма за цел да потиска, а да осигурява освобождение. Тя е истински начин за преживяване на нашата почивка и свобода в Христос.


Кои са някои от нещата, които можем да вършим в събота и които не можем да вършим толкова лесно в другите дни на седмицата?




Време за изцеление (Лука 13:16) Сряда - 30 април

Когато създава света, Бог обявява всичко за „твърде добро” (Битие 1:31) – несъмнено, съвършено във всяко отношение. Но с навлизането на греха творението е покварено от злото и днес виждаме въздействието му навсякъде. Хората, макар и сътворени по Божия образ, стават обект на болести и смърт. Често казваме, че смъртта е част от живота. Но смъртта е отрицание на живота, а не част от него. Смъртта никога не е била замисляна като нещо, което Бог би искал да преживеем.

Имайки предвид първоначалния Божи план за човечеството, не е изненадващо, че някои от най-драматичните чудеса на изцеление се случват именно в събота.


Прегледайте историите за излекуване в събота, описани в Марк 3:1-6; Лука 13:10-17, Йоан 5:1-9; 9:1-14. Какви поуки съдържат тези истории относно истинското предназначение на съботата?


Всяко от съботните изцеления е зрелищно и има за цел да демонстрира истинския смисъл на съботата. Преди да излекува човека с изсъхналата ръка (Марк 3:1-6), Исус задава риторичния въпрос: „Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби?” (Марк 3:4). Ако човек има възможност да облекчи страданията в светия ден, защо да не го направи? Всъщност чудото със сгърбената жена мощно демонстрира освободителната цел на съботата (Лука 13:10-17). Когато е критикуван за изцелението, Исус пита: „А тази, която е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?” (Лука 13:16).

Темата за освобождението присъства и в разказа за изцелението на човека в къпалнята Витезда, парализиран от 38 години (Йоан 5:1-9), и в изцелението на слепородения (Йоан 9:1-14). В отговор на фарисейските обвинения, че нарушава съботата със Своите изцелителни чудеса, Исус им напомня: „Отец Ми работи досега, и Аз работя” (Йоан 5:17). Ако Бог не разрешава лекуването, то не би се случило. Но когато нещата опрат до облекчаване на човешките нещастия, Бог не си почива.


Какво трябва да научим от грешките на тези религиозни водачи за начина, по който предварително въприети идеи могат да ни заслепят дори за най-очевидните истини?




Ново творение Четвъртък - 1 май

Съботата не само напомня за Божиите творчески способности, но и насочва към Неговите обещания за възстановяване. Наистина всяко изцеление в събота мощно утвърждава обещанието за вечно възстановяване. По свой собствен уникален начин съботата ни помага да погледнем назад във времето, чак до най-ранната история на земята, а също и напред, към окончателната участ на човечеството. Можем да кажем, че съботата посочва Сътворението и Изкуплението. Веднъж вече Бог е създал този свят. Но поради греха Неговото творение е омърсено. Това омърсяване обаче няма да е вечно. Ключовият елемент в спасителния план е възстановяването – не само на земята, но и по-важното, на хората, на съществата, направени по Негов образ. Те ще бъдат възстановени в Божия образ и ще живеят на Новата земя. Същият Бог, сътворил първата земя, чието дело празнуваме всеки седми ден, отново ще я сътвори. (Помислете си колко важно би трябвало да е възпоменаването на нашето сътворение, за да ни е заповядано да го правим веднъж седмично по специален начин.)


Прочетете следните стихове. Каква вест съдържа всеки един от тях, която може да бъде свързана със значението на съботата?


Исая 65:17


Исая 66:22


2 Петрово 3:9-13


Откровение 21:1


2 Коринтяни 5:17


Галатяни 6:15


Откровение 21:5


Съботата „заявява, че Този, Който е сътворил всички неща в небесата и на Земята, и чрез Когото всичко се държи в едно, е Главата на църквата; и че чрез Неговата сила ние се примиряваме с Бога (...) Тогава съботата е знак на Христовата способност да ни направи свети. Тя е дадена на всички, които Христос освещава. Като знак на Неговата освещаваща сила съботата е дадена на всички, които чрез Христос стават част от Божия Израел” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 288,289 – ориг.).


Какви неща можете да направите, за да позволите на Божията сила да ви освети? Тоест, какви решения вземате ежедневно, които или помагат, или пречат на този творчески процес вътре във вас?




Разширено изучаване Петък - 2 май

„Още от самото начало на великата борба, започнала в небето, целта на Сатана е да унищожи Божия закон. За да постигне това, той се бунтува срещу Твореца и, въпреки че е изхвърлен от небето, продължава борбата срещу Него на земята. Да измами хората, за да престъпят Божия закон - това е целта му и той я преследва неотклонно. Дали ще бъде постигната чрез пълно премахване на закона, или чрез отхвърляне на едно от неговите предписания, резултатът ще бъде еднакъв. Онзи, който наруши „едно нещо”, презира целия закон. Влиянието и примерът му показват, че подкрепя престъплението - следователно е престъпник и „бива виновен във всичко” (виж Яков 2:10)” (Е. Уайт, Великата борба. Стр. 582 – ориг.).

За разискване:

1. Разгледайте цитата от Елън Уайт в частта за петък (малко по-пълен от цитата, представен във въведението към това тримесечие). Как съботата и случилото се с нея в християнството ни помага да разберем атаката на Сатана против Божия закон?

2. В следните текстове (Марк 3:2; Лука 13:14; Йоан 5:18; 9:16) Исус е обвинен, че нарушава съботата. Преговорете Изход 20:8-11 и оценете основателността на тези обвинения. Какво бихте казали на човек, претендиращ, че пасажите съдържат „доказателства” за нарушаване на съботата от страна на Исус?

3. Обсъдете с групата си въпроса в края на частта за вторник. Тоест, кои са нещата, които можете да вършите в събота и които не можете да вършите толкова лесно в другите дни на седмицата поради светски задължения?

4. Прегледайте своето лично преживяване на съботата. Дали тя е ваш ден на освобождение, почивка и свобода, или е ден на скука, робство и стрес? Как можем да й се радваме, да я направим истинска наслада, както ни е казано в стиха: „Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш съботата наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи…” (Исая 58:13)?




Разказ
Споделяне на вестта

Вършил съм много неща, с които не се гордея. Макар че не ходеше в никаква църква, майка ми се молеше за мене. Поради нейните молитви Бог се намеси в живота ми. Бях в казармата, когато за първи път почувствах, че Божието присъствие ме води. Започнах да посещавам различни църкви – от големи и влиятелни до малки и доста странни.

Веднъж, докато се разхождат из столицата на България, видях надпис на църква, за която никога не бях чувал. Почувствах, че Господ ме подтиква да го направя. Влязох вътре, седнах и се заслушах в проповедта. Това бе адвентна църква. Топлото посрещане от страна на членовете докосна сърцето ми. След богослужението започнах да си търся Библия.

Ходех от време на време в адвентната църква, но все още пиех и посещавах дискотеки. Веднъж в пияно състояние влязох в чужда кола и бях арестуван. Осъзнах, че пиенето ще ме закара в затвора или до нещо още по-лошо и затова се отказах от алкохола.

Помолих адвентния пастор да изучава Библията с мене и година по-късно се кръстих.

Случи се така, че двама църковни членове ме поканиха да посетя техен познат. Разбрах, че този човек на име Симеон е бивш ръководител от мафията. Той бе алкохолик и парализиран. Представиха ме като техен приятел и бивш алкохолик. Симеон се облегна на лакти и започна да ми задава съвсем целенасочени въпроси как Бог ме е довел при Себе Си и в адвентната църква и как ме е спасил от алкохолизма. Преди да си тръгнем, аз му оставих няколко малки книжки за четене.

След две седмици посетих Симеон отново, но този път бях сам. Той бе прочел две книжки и бе започнал да чете Библията. Задаваше ми въпрос след въпрос и не ме пускаше да си тръгна. Предложих му заедно да изучаваме Библията.

Не бе логично, но започнахме с Даниил 2 гл. Разбрах, че Симеон знае много за световната история и за страните от пророчествата на Даниил. Той бе силно развълнуван от библейските уроци и след време ми каза, че е чел бележките ми заедно със своите исторически книги до 2.30 ч. през нощта. „Всичко съвпада”, каза той развълнуван.

Симеон спря да пие и да пуши и се възстанови от парализата. Няма вече нужда от инвалидна количка. Той предаде живота си на Исус и очаква да бъде кръстен.

Благодаря на майка ми за нейните молитви към Бога, Който видя потенциала в един алкохолик, чийто живот е в задънена улица.


* Камен Павлов споделя вярата си в Западна България.

Created by ULimited®