Когато си мислят за Планинската проповед, повечето хора автоматично си мислят за „блаженствата” (Матей 5:1-12). Но Планинската проповед е описана в три глави и е разделена на четири части. „Блаженствата” са само първата част. Във втората Исус сравнява християните със светлина и сол (Матей 5:13-16). В третата част (Матей 5:17-48) ни предоставя нова и по-задълбочена гледна точка относно закона. Следва последната и най-дългата част (Матей 6:1-7:23), в която Исус представя ясното учение за християнското поведение. Цялата проповед приключва с притчата за мъдрия и глупавия строител (Матей 7:24-27), подчертаваща важността да се покоряваме за всичко, което Бог ни призовава да правим.

През тази седмица ще проучим третата част, Матей 5:17-48 (която теолозите наричат антитеза – случаи, представени в ярък контраст), за да разберем какво тя ни учи за закона.

Исус започва тази част с уверението, че не е дошъл да премахне „закона или пророците” (Матей 5:17). Макар да не се споменава конкретно, мнозина виждат в този израз целия Стар Завет (вж. също Матей 7:12; 11:12; 22:40; Лука 16:16; Деяния 13:15; 24:14; Римляни 3:21). Въпреки всичко, заявявано от противниците Му, Исус не атакува книгата, разкриваща волята на Неговия Отец. Целта Му е да „изпълни” закона и пророците, а не да ги премахне.

Думата, използвана за „изпълнявам” (плеро) буквално означава „напълвам” или „усъвършенствам”. Натоварена е със смисъла на „напълвам до ръба”. Има два начина, по които тя може да бъде разбирана. Единият е акцентът да се постави върху Исус като изпълнение на Писанието (например, Лука 24:25-27; Йоан 5:39). Но ключът към разбирането на този текст се крие в непосредствения контекст, показващ, че Божият Син не идва, за да разруши Писанието, а да разкрие вътрешната му същност.

Установявайки цялостното Си намерение, Исус измества акцента от Стария Завет като цяло към закона в частност. Сякаш е убеден, че един ден хората ще Го обвинят в отмяна на закона. Той предупреждава, че докато съществуват небето и Земята, законът ще съществува докато „всичко не се сбъдне” (Матей 5:18). С това изказване Исус утвърждава неговата вечност.

Всъщност законът е толкова важен, че всички, нарушаващи неговите предписания, ще бъдат наречени „най-малки в царството”. Това просто означава, че няма да бъдат в царството. От друга страна, придържащите се към закона ще бъдат в царството. Исус бързо посочва, че не насърчава празната праведност на книжниците и фарисеите, а праведността, извираща от сърцето, мотивирана от обич към Бога и стремяща се да върши волята Му.

След като разяснява намеренията Си да издигне закона, Исус започва да обяснява праведността, надвишаваща праведността на книжниците и фарисеите. Започва с цитиране на шестата заповед (Изход 20:13) и обобщава от Моисеевия закон наказанието за нарушаването му (Изход 21:12; Левит 24:17).

Шестата заповед не включва всички случаи, при които някой може да убие човек. В случай на убийство човек може да избяга в прибежищен град и да получи временно убежище (Изход 21:13; Числа 35:12). Но онзи, който съзнателно отнема живота на човек, получава бърза присъда. В Своето обяснение Исус не се съсредоточава върху самото действие, а по-скоро върху подбудите и намеренията на извършителя. Човек може да отнеме нечий живот случайно, но онзи, който решава в сърцето си да отнеме живот, преминава през период на обмисляне. Грехът настъпва още преди човек да осъществи ужасното деяние. Много потенциални убийци се спират само пред липсата на благоприятна възможност.

Въпреки че Библията често говори за силата на думите, тук Исус отива на още по-дълбоко ниво. Често пъти единствената цел на суровите думи или на клетвите е да предизвикат негативни чувства у жертвата. Идеята на Исус е съвсем ясна. Не само онези, които осъществяват престъплението, са виновни в убийство, но също и които говорят сурови думи или дори подхранват мисли за убийство. Исус съветва такива хора да се сдобрят със своите жертви, преди да стигнат до Божия олтар (Матей 5:23-26).

Следващият пример на Исус включва заповедите относно прелюбодейството. Първо цитира седмата заповед „Не прелюбодействай”. В контекста на Моисеевия закон прелюбодейството настъпва, когато семеен човек има сексуална връзка с някой друг, освен с брачния си партньор. Законът е ясен, че и двете виновни страни трябва да бъдат убити. Както и при шестата заповед, Исус дава по-дълбоки приложения на тази заповед.

Прелюбодейството често започва дълго време преди извършване на самия акт. По същия начин, по който убийството започва с намерението за нанасяне на трайно зло върху даден човек, прелюбодейството започва в мига, в който някой похотливо пожелае – независимо от семейното му положение – човек, за когото не е женен.

Исус и тук ни предоставя бързо решение на изложените грехове. Решението не е впускане в греховете, а в радикална лична „операция”. С помощта на силни метафори Той съветва човека с проблем да направи необходимото, ако иска да влезе в царството. Това може да означава да отивате на работа по друг път или да приключите любимо приятелство, но вечната придобивка значително надвишава удовлетворяването на страстите в дадения момент.

Както видяхме по-рано, Моисей разрешава развода, макар да знае, че това не е част от Божия първоначален план. След като се обръща към женените мъже, на които им играят очите, и ги съветва да контролират импулсите си, Исус насърчава доживотната брачна вярност.

Първите две антитези (убийството и прелюбодейството) се основават на Декалога. Антитезите относно развода и онези, които следват след това, са взети от други части на Моисеевия закон, включително отнасящите се до фалшивите клетви и обети пред Господа.

Моисеевият закон, от който Исус цитира, е посочен в една част от Левит, осъждаща множество измамни практики. Тук отново е очевидно, че Господ е загрижен за намеренията. Всеки, който дава обещание, без да има намерението да го изпълни, е взел съзнателно решение да съгреши.

Въпреки че заповедта против фалшивата клетва е свързана с обещания, дадени на други хора, втората заповед касае обещания, дадени на Бога.

За разлика от човека, виновен за фалшива клетва, онзи, който дава, обет свързан с финанси, не е задължително да мами съзнателно. Но Исус познава човешкото естество и предупреждава против даването на обещания, за които по-късно бихме могли да съжаляваме. Историята на Ананий и Сапфира – които дават обещание пред Бога с намерението да го изпълнят, но променят намеренията си и получават смъртна присъда от Бога – е силен пример за начина, по който Бог гледа на този грях. Вместо да дава обещания, които може да не е в състояние да изпълни, християнинът би трябвало да е честен човек, чието „да” значи „да” и „не” значи „не”.

Изглежда, че общата тема тук (Матей 5:38-48) е отмъщението. Тази първа тема касае многото заповеди в Моисеевия закон, изградени на принципа на отплатата за престъпление с равностойно наказание – идея, наречена лекс талионис, латински термин за „закона на отплатата”.

Както видяхме в множество пасажи (Изход 21:22-25; Левит 24:17-21; Второзаконие 19:21), законът повелява нарушителят да понесе същото, което е причинил на жертвата. Ако жертвата е изгубила око, ръка, крак или живот, престъпникът трябва да понесе същото. Този „закон за отплатата” е често срещан в множество древни цивилизации. И защо не, след като налага един семпъл принцип на справедливост?

Важно е да се осъзнае, че този принцип цели да ограничи отплатата, т.е. да попречи на хората да вършат по-голямо зло на престъпника, отколкото имат право. Така в много отношения този закон се грижи справедливостта да не бъде извращавана.

Ето защо в Матей 5:38-42 Исус не напада легитимността на закона, изискващ човек да бъде наказан за извършено престъпление. Вместо това се съсредоточава върху християнската реакция на хора, стремящи се да се възползват от тях. Вместо да търсят възможности за отмъщение, християните трябва да се „отплащат” с любезност – нещо, което можем да извършим само когато Божията благодат работи в нас. В този апел Исус ни отвежда на по-дълбоко ниво в нашето разбиране какво означава да сме последователи на Господа.

Последната антитеза касае отношението, насърчаващо любов към приятеля и омраза към врага. Заповедта да обичаме нашия ближен се намира в Левит 19:18. Няма изричен текст, призоваващ за омраза към враговете, дори въпреки Второзаконие 23:3-6. В контекста на Исусовите думи евреите се намират под окупацията на римските поробители и са граждани „втора ръка” в собствената си страна. Като се има предвид тяхното положение, те сигурно се чувстват оправдани в омразата си към враговете, които понякога жестоко ги угнетяват. Исус им показва по-добър начин на живот при съвсем не идеални обстоятелства.

От книгата Копнежът на вековете – глава „Планинската проповед”.

„Исус разглежда заповедите поотделно и обяснява широчината и дълбочината на техните изисквания. Той не премахва дори и една йота от силата им, но показва колко всеобхватни са техните принципи и извежда на бял свят фаталната грешка на евреите, които външно се представят за послушни. Исус заявява, че Божият закон се нарушава дори от една зла мисъл или нечестив поглед. Стане ли съучастник и в най-малката несправедливост, човек нарушава закона и принизява моралния си облик. Убийството се поражда първо в мислите. Който даде място на омраза в сърцето си, тръгва по пътя на убиеца и приносите му са мерзост за Бога” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 310 – ориг.).

Любовта е задължаващият принцип в Божия закон. Във всяка антитеза Исус издига принципа на любовта: тя въздържа човека да не поддържа омраза против ближния си; любовта задържа съпрузите заедно; любовта мотивира християнина да бъде винаги честен в делата си с другите хора и с Бога; любовта позволява на човека да реагира любезно, когато с него постъпват несправедливо; и любовта дава сили на човека да се отнася с врага си така, както той би желал да се отнасят към самия него.

1. В урока за тази седмица Исус казва: „Чули сте, че е било казано на старовременните” и след това прибавя: „Но Аз ви казвам” – и тогава представя антитезата. Обърнете внимание, че някои от твърденията към „старовременните” са преки цитати от Библията или са взети от старозаветни учения. Ето защо проблемът не е толкова в препратките, а в начина, по който се тълкуват. Какви поуки можем да извлечем от това, ако не за нашите доктрини, то поне за начина, по който ги тълкуваме? Как можем да се окажем в опасността да гледаме на нещата твърде повърхностно и да пропуснем дълбокия им смисъл?

2. Мнозина падат в капана да тълкуват стихове изолирано от други текстове. Един от тези стихове е Матей 5:48, където се казва да бъдем съвършени като нашия Небесен Отец. Как тълкуването на стиха в непосредствения му контекст (Матей 5:43-48) демонстрира важността на внимателното проучване на Библията? Как бихте отговорили на човек, който настоява, че в този стих се говори за безгрешност? Какво в действителност учи стихът и защо учението разкрива истинския смисъл на това да бъдеш ученик на Исус?

3. Как проучените от нас стихове – особено за прелюбодейството и убийството – показват колко грешат тези, които твърдят, че законът е премахнат на кръста?

Патриша живее в централната част на Камерун. Прилича на всички останали момичета. Обича да скача на въже и да говори с приятелите си. Има обаче нещо, което я прави по-различна от останалите. Тя има HIV и често боледува. Преди две години майка й умряла от СПИН, след което Патриша отишла да живее заедно със сестра си при своята баба. Баща им не можел да плаща училищните такси за адвентното училище, в което двете учели, затова му се наложило да ги изпрати в държавното училище близо до техния дом.

Децата в училището странели от Патриша поради нейната болест. Момичето умолявало бащата си да я върне в адвентното училище. “Учителите и децата там не ме дразнят – казала тях. – Те се молят за мене. Помагат ми, когато не се чувствам добре или имам нужда от помощ. Моля те, върни ме в адвентното училище.”

Накрая бащата й разрешил да се запише отново в адвентното училище. „Обичам училището си – казва тя. – Когато се чувствам добре, аз съм просто едно от децата в класа. Когато съм болна, учителите и децата ми помагат.”

Бащата на Патриша не винаги може да плаща таксите. Затова Патриша се моли Бог да й помогне да остане в това училище.

На нея й харесва и съботното училище. Най-много обича да слуша библейските истории. „Любимата ми история е за Мойсей. След раждането си бил скрит в кошница и намерен от фараоновата дъщеря. Бог го спасил от смърт, защото майка му се молила за него. Бог е обичал Мойсей толкова много – казва Патриша с усмивка. – Той му възложил специална задача. Аз знам, че Бог ме обича и че е приготвил нещо специално за мене. Бог може да ме използва да помагам на хората да идват при Исус. Не знам как ще го направи, но знам, че това ще стане.”

Патриша иска и другите да знаят, че дори да имат проблем в живота – независимо дали са бедни или болни, Бог е с тях и ще им помогне. „Вярвайте в Бога и Му се покланяйте. Какво и да правите, правете го за Исус. По този начин хората ще виждат, че Исус живее в сърцата ви.”

Патриша знае, че не Бог е причинил нейната болест, но Той може да използва болестта й, за да помага на други да научат за Неговата любов. Тя е научила това в малкото адвентно училище в село в Камерун.